РЕШЕНИЕ № 1378

 

гр. Бургас, 29.09.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6039 по описа за 2010-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на малолетното дете И.И.П., род. на *** год., подадена чрез майката-законен представител А.Е.С.,***, с която претендира изменение размера на издръжката – 45 лева, определена със споразумение по чл. 99, ал. 3, СК (отм.), утвърдено с Решение № .... год. по гр. д. № .... год. на БРС, чрез увеличаването му със 155 лева, като бащата-ответник И.К.П.,***, бъде осъден да заплаща на дъщеря си И.П. месечна издръжка в размер от 200 лева, начиная от предявяване на иска – 02.08.2010 год., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забава; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правното основание на иска е чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, СК.

Ответникът признава иска по основание, но го оспорва по размер за сумата над 80 лева месечно; ангажира доказателства.

ДСП-Бургас не изразява становище по делото.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представеното удостоверение, малолетното дете И.И.П. е родено през времетраене на брака на родителите си А.С.-П. и И.П.. С влязло в законна сила Решение № ... год. по гр. д. № ... год. на БРС бракът между двамата е прекратен и е утвърдено споразумението им по чл. 99, ал. 3, СК (отм.), съгласно което упражняването на родителските права върху малолетната дъщеря е предоставено на майката, а бащата е поел задължението да плаща месечна издръжка на И. от 45 лева, (начиная от влизане на решението на развода в законна сила). По делото не се спори, че след този момент размерът на дължимата издръжка на детето не е бил изменян, а И.П. и понастоящем живее само с майка си. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че материалните нужди на малолетното дете са увеличени – предвид училищното му обучение и извънучилищни спортни и неспортни прояви (уроци по чужди езици, модерни танци), а финансовите възможности на майката са значително снижени, тъй е безработна и обитава жилище под наем. В хода на делото е настъпило изменение на един от фактите, представен е срочен трудов договор, по който А.С. е страна, с месечно възнаграждение от 300 лева.

Ответникът признава иска по основание, но го оспорва по размер с твърденията, че месечните нужди на дъщеря му И. не са изключителни, че не разполага с материална възможност да плаща изцяло претендираното увеличение, тъй като помага финансово на родителите си и на жената, с която живее на съпружески начала; в подкрепа на твърденията си е ангажирал показанията на свидетел. Според представените удостоверения от работодателя, месечното брутно трудово възнаграждение на ответника за периода м. август 2009-м. юли 2010 год. варира между 1427,32 лева и 1588,57 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за доказан по основание. Нормата на чл. 150, СК сочи, че при промяна на обстоятелствата съдът може да измени определения размер на издръжката. Такъв е разглежданият казус, в който дължимата на понастоящем почти 7-годишната И.П. месечна издръжка е в размер от 45 лева, определена през 2004 година, при значително по-различна икономическа обстановка в страната, при по-ниска възраст и по-малки нужди на детето. Видно от представеното удостоверение, към настоящия момент И. е ученичка в 1-и клас на СОУ „И. ***, при целодневно обучение, а това безспорно увеличава съществено месечните й разходи и нужди. Долната граница в размера на издръжката е определен нормативно – 60 лева (чл. 142, ал. 2, СК), т. е. размерът на настоящото парично задължение на ответника И.П. е под минималния, установен от законодателя, и не може да покрие нуждите на малолетната му дъщеря. По делото са ангажирани доказателства относно доходите на майката на детето – 300 лева месечно по трудов договор със срок на действие 1 год., както и за ползваното от нея жилище под наем, а това налага извода, че възможностите й за посрещане нуждите на детето са недостатъчни. В този смисъл съдът намира, че дължимата от бащата месечна издръжка следва да бъде увеличена със 105 лева, или задължението му бъде определено на 150 лева месечно. Представеното писмено доказателство относно размера на получаваното от ответника трудово възнаграждение налага извода, че за него съществува възможност без затруднения да осигури собствените и на дъщеря си И. материални нужди. В тази насока следва да се има предвид, че към настоящия момент за ответника не е възникнало задължение за издръжка, конкуриращо с правото на дъщеря му И.П. – чл. 141, т. 1, СК. Твърденията, че ответникът има алиментни ангажименти към родителите си и към интимната си приятелка, са изцяло недоказани в процеса – чл. 154, ал. 1, ГПК, а и не могат да бъдат противопоставени на низходящата И.П.. Изводът на съда не може да бъде разколебан от твърденията на ответника, че участва в издръжката на детето и извън месечното си парично задължение от 45 лева – убедителни доказателства в тази насока има единствено от показанията на свид. Димитрова за банков превод от 200 лева (м. февруари 2009-а). Този факт, обаче, не може да има значение в определяне на бъдещата месечна издръжка, тъй като е свързан с инцидентна проява на ответника, изпълнил свой морален дълг. Изложените съображения мотивират съда да приеме иска за основателен, но доказан по размер за сумата от 150 лева, което налага частичното му уважаване. Увеличената издръжка следва да бъде присъдена с начална дата от предявяване на иска – 02.08.2010 год., в съответствие с волята на ищеца. По отношение горницата от 50 лева искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице данни за нормативните предпоставки на чл. 142, ал. 1, СК – нуждите на детето и финансовите възможности на родителя да заплаща издръжката в пълния претендиран увеличен размер.

С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид, че твърдените от ищеца факти за нередовно плащане на издръжката от 45 лева не следва да бъдат обект на съдебна проверка, тъй като нямат отношение към иска за увеличение на издръжката за бъдеще време.

Частичното уважаване на иска налага, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81, ГПК, в полза на законния представител на ищеца – майката А.С., да бъдат присъдени направените по делото разноски в съответен размер, а именно 203,23 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, ГПК, ответникът И.П. следва да заплати на БРС държавна такса от 151,20 лева, дължима върху увеличеното му по размер задължение за издръжка.

В изпълнение нормата на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта относно увеличената по размер издръжка.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима на малолетното дете И.И.П., определена със споразумение по чл. 99, ал. 3, СК (отм.), утвърдено с Решение № ... год. по гр. д. № ... год. на БРС, като го увеличава от 45 на 150 лева, и

 

ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетната си дъщеря И.И.П., ЕГН **********, чрез майката-законен представител А.Е.С., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер от 150 (сто и петдесет) лева, начиная от 02.08.2010 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, И ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за увеличаване на месечната издръжка над 150 лева до претендираните 200 лева.

 

ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А.Е.С., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 203,23 (двеста и три запетая двадесет и три) лева.

 

ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 151,20 (сто петдесет и един запетая двадесет) лева.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличената месечна издръжка.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок, считано от 29.09.2010 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ