Определение по дело №1498/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3105
Дата: 11 август 2023 г. (в сила от 11 август 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Виляна Николаева Михалева
Дело: 20233100501498
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3105
гр. Варна, 11.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501498 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С Решение № 50082а/14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2989/2022 г.
по описа на ВКС е обезсилено Решение № 352/22.03.2022 г. по в.гр.д. №
2980/2021 г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на
закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени
действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на
Ж. К. Ч., чрез пълномощника адв. Н., срещу решение № 262578/07.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 16144/2019 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени,
предявените от въззивницата срещу С. И. С. в условие на евентуалност искове
за заплащане на сумата от 11 734,98 лв., представляващ двоен размер на
заплатено от ищцата капаро по договор за капаро и предварителен договор,
инкорпориран в него от 24.08.2018 г., поради отказ от договора, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задълЖ.ето, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и
сумата от 5867,49 лв., представляваща заплатено от ищцата капаро по
договор за капаро и предварителен договор от 24.08.2018 г. поради отказ от
договора, ведно със законната лихва, считано то датата на исковата молба до
1
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно, в нарушение на процесуалните правила и в противоречие на
постоянната практика на ВКС, не е допуснал изменение на иска, по молба от
21.09.2020г., чрез добавяне на ново основание – неоснователно обогатяване,
евентуално ако съдът прецени, че договорът не е развален и е действителен,
като се осъди ответницата на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от
5867,49лв., поради неосъществено основание – сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на имот. Посочва също, че от доказателствата
по делото безспорно се установява нарушение на задълЖ.ята по договора от
страна на ответницата, поради което и за ищцата като изправна страна се е
породило правото да развали същия и да претендира връщане на даденото
капаро. По подробно излоЖ. съобраЖ.я, без да се сочат новонастъпили и
новооткрити факти и обстоятелства, въззивницата моли обжалваното решение
да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново, с
което да се осъди ответницата по един от трите предявени иска да заплати
сумата от 11734,98лв. поради отказ от договора, евентуално да се осъди да
заплати сумата от 5867,49лв. поради отказ от договора или сумата от
5867,49лв., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на неосъществено основание.
Претендира присъждане на разноските по делото С жалбата не са отправени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата С. С., чрез пълномощник адв. С., е
депозирала отговор на жалбата, в който се изразява становище за
неоснователност на същата. Излага доводи и съобраЖ.я за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се потвърди.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Съобразно задължителните указания на ВКС по делото следва исковата
молба да се остави без двиЖ.е за отстраняване на констатираните
2
нередовности.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖ.Е искова молба с вх. № 72952/08.10.2019 г.,
подадена от Ж. К. Ч., чрез адв. Н., срещу С. И. С..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
с нарочна молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните
нередовности в исковата молба, като:
- посочи индивидуализиращите белези на правоотношението, по силата
на което се твърди размяна на престации – страни, предмет, права, момент на
сключване;
- ясно и безпротиворечиво наведе твърдения за фактическите
обстоятелства, пораждащи претенцията му за връщане на исковата сума в
двоен размер;
- ясно и безпротиворечиво наведе твърдения за фактическите
обстоятелства, пораждащи претенцията му за връщане на същата сума в
единичен размер;
- уточни дали правоотношението, от което произтича вземането му е
развалено, в който случай посочи кога и по какъв начин е настъпило
развалянето му;
- уточни твърди ли, че договорът, от който произтича вземането за
исковата сума е нищожен, в който случай посочи конкретно основание за
нищожност;
- в случай, че не поддържа искове за прогласяване нищожността на
договора, изрично заяви дали оттегля или се отказва от предявените искове в
този смисъл.
- съобразно направените уточнения формулира ясно и еднозначно искане
за правна защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в цялост и в срок на
указанията производството по делото ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4