Протокол по дело №405/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 342
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20225000600405
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 342
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев

Станислав П. Георгиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600405 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:37 часа се явиха:
Исканото лице К. С. И., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Н.
М., редовно упълномощена.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор А..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Исканото лице И.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. М. –
защитник на исканото лице К. С. И. срещу определението на ПОС по ЧНД №
1775/2022 г., с което спрямо нея е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ
1
ПОД СТРАЖА. Съдебният акт се атакува, като неправилен и
незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка
за неотклонение по отношение на исканото лице.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.

Адв. М.: Нямам искания за отводи. Поддържам частната жалба.
Представям копие от брачно решение, което сме цитирали в първата
инстанция, и документ за адресна регистрация за настоящ адрес на съпруга,
на немски език. Все обстоятелства, които са само посочени, но за тях не
съществуват писмени доказателства в първата инстанция.
Прокурорът: Не възразявам да се приеме визираното решение на
гражданския съд. По отношение на документа на немски език, непреведен на
български език, считам, че не следва да се приема.
Адв. М.: Предоставям на съда

Исканото лице И.: Не възразявам този състав да гледа делото. Да се
приемат доказателствата.

Съдът, след съвещание, намира, че представеното решение по
бракоразводно дело № 14229/2019 г. на Районен съд – Пловдив, макар и с
инициали, като относимо към предмета на делото, следва да бъде прието.
Относно документа на немски език, несъпроводен с превод на
български език, същият не следва да бъде приет. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА решение № 1296/13.04.2020, постановено по
бр.д. № 14229/2019 г. на ПРС.
2
ВРЪЩА на адв. М. документа на немски език, несъпроводен с превод
на български език,

Прокурорът: Нямам други искания.
Адв. М.: Също.
Исканото лице И.: Също.

С оглед изявленията на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите без
уважение, като неоснователна, жалбата на К. С. И. срещу определението на
Пловдивския окръжен съд по ЧНД № 1775/2022 г. и да потвърдите
определението, като правилно и законосъобразно. Задържането е във връзка с
постъпила ЕЗА, издадена на 08.09.2022 г. от съдебните власти на ФРГ, във
връзка с изпълнението на присъда от 08.04.2021 г. Считам,че
първоинстанционният съд правилно и обосновано е съобразил, че издадената
ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА. Също така, касае се
за престъпление „кражба“, за което, съответно, исканото лице е било осъдено
на 9 месеца лишаване от свобода. Безспорно е, че към момента на
разглеждане на делото исканото лице се е намирало в Г. и след
постановяването на присъдата същата е напуснала Г., с оглед осуетяване
превеждането в изпълнение на въпросната присъда. Безспорно, в конкретния
случай е налице реална опасност при по-лека мярка за неотклонение по
отношение на И., същата да се укрие. Считам, че изтъкнатите доводи досежно
това, че същата се грижила за децата си, не опровергават по никакъв начин
възможността да се укрие. Както е посочил и първоинстанционният съд в
своето определение, за времето, когато тя е пребивавала в Г., когато е
3
извършила деянието, същата е била в Г. без децата си, като отглеждането им е
било поверено на други членове на нейното семейство. С оглед на
изложеното, моля да оставите без уважение, като неоснователна, жалбата на
К. И. срещу взетата й най-тежка мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите жалбата по
изложените в нея съображения, като имате предвид както представените пред
първата инстанция писмени доказателства, така и приложеното съдебно
решение, от което е видно, че след 2020 г. задължение за отглеждане на
децата, съответно и всички права по отглеждането им /знаем, че дори при
постъпване на болнично заведение трябва да бъдат представени от единия
родител/ са присъдени на три от децата – тези, които са на училище, на
бащата, а на малкото дете, което е 4-годишно и не ходи на училище или
детска градина тогава са били определени на майката. Идеята на адресната
регистрация за настоящ адрес е тази, че до пристигане на бащата – това сме
поискали от първата инстанция, независимо от даденото съгласие за
предаване на ФРГ, майката да се грижи за децата, за да не бъдат настанени в
институция, тъй като според закона, когато няма кой да полага грижи за тях и
да ги представлява, се настаняват в институция. Трите деца посещават
училище и това би разстроило изключително много жизнения им процес.
По отношение на новонастъпили обстоятелства, днес протече първото
заседание пред ОС – Пловдив по същество по искането за предаване.
Изразили сме становище за съгласие и следващото заседание е насрочено за
14 този месец. Затова подновявам искането досежно това единствено и само
мярката за неотклонение да бъде втората по тежест - домашен арест, до 14,
което ще обезпечи както завръщането на бащата, така и по-плавното
приемане на родителските права и осъществяването им. И в първата
инстанция сме посочили, че лицето не се укрива на територията на страната.
Известно е на органите на реда неговото местоположение. На следващия ден,
след като в системата е влязла заповедта, е била задържана, където е
посочено, че живее. Посещението на децата на училище също гарантира
уседналост. Единствено с оглед не особено тежкото преминаване на грижите
за трети лица, които нямат отношение към извършените престъпления, да
бъде определена мярка ДОМАШЕН АРЕСТ до предаването й.
4
Исканото лице К. И. за лична защита: Съгласна съм с казаното от моя
адвокат. Много ви моля да си отида, поне докато си дойде баща им. Те ще
плачат, ако ги оставят някъде.
Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
Исканото лице И.: Моля за мярка за неотклонение ДОМАШЕН
АРЕСТ.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н.М., защитник на исканото лице
К. С. И., срещу протоколно определение № 1224/30.09.2022г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1775/2022г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
исканото лице въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от
съдебните власти на ФРГ.
В жалбата се сочи, че не са налице основанията за определяне на мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице И.. Прави се
искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на
по-лека мярка за неотклонение спрямо последната – „домашен арест“.
В съдебно заседание защитникът на исканото лице поддържа жалбата.
Исканото лице И. се присъединява към казаното от нейния защитник и
иска да й се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
5
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че
в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице И..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Срещу исканото лице е налице Европейска заповед за арест, издадена
въз основа на заповед за арест от 11.04.2022г. поради неизвестно
местопребиваване и присъда на Районен съд Саарбрюкен от 08.04.2021г.,
влязла в сила на 25.03.2022г. И. е призната за виновна за кражба в особено
тежка форма, включваща три поредни деяния, съгласно чл.242 от НК на ФРГ
и е осъдена на девет месеца лишаване от свобода.
Същото деяние съставлява престъпление и по смисъла на НК на РБ
/чл.194 вр. чл.26 от НК/ и се наказва с лишаване от свобода. Наложената
санкция лишаване от свобода е над предвидения минимум от четири месеца
съгласно чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА.
И. се е явила лично на съдебния процес, вследствие на който е
постановена присъдата на германския съд. Понастоящем се намира в РБ,
поради което въззивният съд намира, че съществува реална опасност тя да се
укрие. В подкрепа на това е и обстоятелството, че е пребивавала извън
пределите на страната.
С известен адрес е в гр.Р.. Пребивава в с.Й. Г., област П..
Горният извод не се оборва от изложените от защитата доводи за
семейно положение, здравословни проблеми на член на домакинството.
Същите не са били пречка лицето да пътува. Децата не са били с нея в Г. и
друг се грижел за тях. За три от тях родителските права се упражняват от
баща им.
Като се има предвид изложеното настоящата инстанция намира, че за да
се осигури участието на исканото лице И. в производството по изпълнение на
Европейската заповед за арест, следва да й се вземе мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
6
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1224/30.09.2022г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1775/2022г. по описа на
същия съд, с което спрямо К. С. И., ЕГН **********, е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” въз основа на Европейска заповед за
арест, издадена от съдебните власти на ФРГ.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:53 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7