Решение по дело №509/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 634
Дата: 29 септември 2022 г. (в сила от 29 септември 2022 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20223330100509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Разград, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330100509 по описа за 2022 година
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД против Е. А. Е., с която
са обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумите 280,10лв. главница
за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2020г. – 23.07.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението и 20,54 лв. обезщетение за забава за периода от
31.12.2020г. до 13.12.2021г., сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че ищецът е доставял
на ответника топлинна енергия за битови нужди по реда на ЗЕ и Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договора за
продажба на топлинна енергия на потребителите да битови нужди/ОУ/, одобрени от КЕВР и
по цени определени от него в жилище - етажна собственост с централно топлоснабдяване.
Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ и чл.86 ЗЗД, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща
потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи
обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, считано от изтичане на 30-
дневнен гратисен период. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща в
определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост
на адрес гр.Разград, ул. Симеон 5 вх.В ап.3 за периода от 30.11.2020г. - 23.07.2021г.,
потребил топлинна енергия на претендираната стойност. Издадена заповед по чл.410 от ГПК
по гр.д. №2597/2021г. на РРС за претендираните суми.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира молбата за
неоснователна. В приложените доказателства не е налице такова за наличиетто на
облигационна връзка между страните, поради което не е потребител на топлинна енергия за
1
процесния имот. Няма качеството на клиент Евентуално, счита, че фактурираните услуги не
са използвани от потребителя, че достъп до имота не е осигуряван, че монтираното в имота
измервателно средство за търговско измерване е негоден да измерва тези количества
топлинна енергия. Като на формулярите за отчет е положен подпис на лицето Шишев, който
няма данни за родствена връзка с ответника. Липса на доказателства за изпълнение на
задължението на ищеца по чл.45 от ОУ-спиране на топлоснабдяването, както и липса на
действия за уведомяване на ответника, за връчването на издадените фактури.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ответникът е собстеник на имот в гр.Разград ул.Симеон №5
вх.В ап.3 видно от приложена справка от АВ. В процесния период 30.11.2020г. до
23.07.2021г. ищецът издавал на негово име процесните фактури за потребената топлинна
енергия.
От приложена справка за използвана топлинна енергия и индивидуална справка,
фактури задълженията на ответника за процесиня период същите са в претендирания
размер. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 2597/2021 г. е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за претендираните суми.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза се
установява, че по информация предоставена от топлинния счетоводител е видно, че
ответникът е присъединен към сградната отоплителна инсталация, както и същия през
отоплителния сезон 2020-2021 е употребил 2,45432 мВч топлинна енергия на стойност
280,09 лева. Тази енергия се разпределя като топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия от отоплително тяло по мощност, в случая е лира - щранг с
мощност 550 Вт. Общата отоплителната енергия, която е начислена на ответника е 2,45432
мВч на стойност 252,49 лева. Това е посочено в Справка – приложение № 1, колона 6.
Разликата до 280,09 е от 13,20 лева - такса партида, 9,60 лева- такса разпределение и такса
за смяна на ампула в размер на 4,80 лева, посочени в изравнителната сметка. В тези 280,09
лева са включени и таксите, като има разлика от една стотинка от исканата сума. За
несвоевременното плащане на начислените суми дължимата лихва е в размер на 20,54 лева,
съобразно ОУ и ежемесечния грацисен период. Тя е за периода, който е виден и от
справката 30.12.2020-13.12.2021 г.
Съдът няма причина да не кредитира заключението като компетентно, обосновано
неоспорено от страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови
нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
2
право на ползване в сграда - етажна собственост присъединени към абонатна станция, са
потребители на топлинна енергия. Ответникът е потребител на топлинна енергия в
процесния период, на топлоснабдения имот видно от приложените справка за лице, на името
на същия е била открида патридата. Съгласно и ТР №2/2017г. по т.д. №2/17г. на ОСГК ВКС
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлинното предприятие. В качеството на клиент е страна в продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие. Поради което намира, че между страните по делото е
налице валидно облигационно отношение във връзка с продажба на топлинна енергия, като
ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба.
От приложената индивидуална справка и фактури е видно, че партидата е за имота на
посочения адрес, на който е начислено задължението. За претендираните суми са
представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени. Размерът на
претендираната от ищеца потребена топлинна енергия за процесния период е установен от
заключението по изготвената експертиза. Поради което съдът приема, че действително е
ползвана в имота и главният иск е основателен в размера посочен от вещото лице 252,49лв,
която сума с включените такси посочени от вещото лице възлиза на 280,09лв. Съгласно
чл.32 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от Топлофикация Разград
ЕАД на потребители за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1,
купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По
отношение на претенцията за законната лихва дължима от ответника за процесния период е
в размер на 20,54лв., изчислена от вещото лице, поради което акцесорната претенция е
основателна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на ..лв. внесена държавна
такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, 300лв. депозит за вещо лице и 150лв. за
особен представител на ответника, или сума в размер на 625лв. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на
ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №2597/2021г. на РРС.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. Е., ЕГН**********, адрес гр.Р, ул.С * вх. ап.*,
дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на
3
управление Индустриален квартал, ул.”Ч”, сумата 280,09лв./двеста и осемдесет лева и девет
стотинки/ главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2020г. до 23.07.2021г.,
ведно със законната лихва от 14.12.2021г., до окончателното и изплащане, сумата 20,54
лв./двадесет лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от
31.12.2020г. до 13.12.2021г.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН**********, адрес гр.Р, ул.С * вх. ап.* ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален
квартал, ул.”Ч”, ЕИК 11601**** сумата 625лв. /шестотин двадесет и пет лева/ за
направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по
ч.гр.д. №2597/2021г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4