РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Перник , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2097/24.06.2021г. от взискателя Е.Е. против
Постановление от 27.05.2021 г. на ДСИ по изп. дело № 5049/2007 г. по описа на СИС при РС
- Перник, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. По изложени в жалбата доводи и съображения за незаконосъобразност на
постановлението, жалбоподателят моли същото да бъде отменено.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът В.С. не е подал писмени възражения.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотивите си по
обжалваните действия.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна –
взискател по изп. дело и срещу акт, подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК,
е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното изп. дело № 5049/2007 г. се установява, че е образувано по молба от
1
Е.Е. и Д.Е. и приложен изпълнителен лист от 18.08.2005 г., с който длъжникът по изп. дело
–В.С. е осъден да заплати на Е.Е. и Д.Е. сумата от по 7 000 лева за всеки един от двамата -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. П.,
ведно със законната лихва от 25.12.2000г. до окончателното изплащане, както и 100 лв. -
разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение -
публична продан на недвижими имоти, върху които е наложена възбрана в наказателното
производство. На 16.01.2008 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение,
след което предвид липсата на доброволно плащане съдебният изпълнител е пристъпил към
принудително изпълнение като е насрочил и извършил на 05.03.2008год. опис на
възбранените недвижими имоти: Парцел VII-335 с площ от 774 кв.м., заедно с жилищната
сграда от 49кв.м. и второстепенна постройка от 18 кв.м. и ½ ид.част от дворно място с площ
от 385кв.м. и гараж от 18 кв.м. в ***. С постановление от 20.06.2008г. на съдебния
изпълнител, парцел VII-335 с площ от 774 кв.м., заедно с жилищната сграда от 49кв.м. и
второстепенна постройка от 18 кв.м. е възложен на купувача М. М. и получената от
публичната продан сума е разпределена между взискателите и присъединения взискател -
ТД на НАП-Перник, като всеки един от взискателите по изпълнителното дело е получил
суми от по 4 183.20 лева.
По искане на взискателите в периода 23.07.2008 г. до 18.01.2011 г. съдебният
изпълнител е налагал запори върху тр. възнаграждение на длъжника, които не са довели до
принудително събиране на остатъка от дълга поради прекратяване на трудовото му
правоотношение. Последното искане на взискателите за предприемане на конкретно
изпълнително действие за удовлетворяване на вземането е от 18.01.2011 г., когато
взискателят Д.Е. е пискала да се направи справка в НАП дали длъжникът работи и ако
работи да се наложи запор на заплатата. След този момент са правени искания единствено за
направата на справки до различни институции във връзка с установяване наличието на друго
имущество, доходи и вземания на длъжника. Установено е наличието на недвижим имот,
собственост на длъжника, който с Нот.акт № 68,том 1, рег.№ 523, дело № 64/2015г. го е
дарил на внучката си. По отношение на тази сделка, по твърдения на жалбоподателя, е
предявен на 19.02.2020 г. иск по чл. 135 от ЗЗД. Поредна справка относно наличието на
трудов договор и за получавана пенсия взискателите са поискали на 10.05.2017 г., при която
е установено, че длъжникът не е пенсионер и не получава обезщетение по НОИ, както и че
няма регистриран трудов договор. Взискателите са уведомени за това с нарочно съобщение,
получено от тях на 24.10.2018 г. По искане на взискателите от 28.11.2018 г. е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че към 27.12.2018 г.
задължението на длъжника към взискателите възлиза общо /в т.ч. главница, лихви и
разноски/ на сумата 35 389. 42 лева. С разпореждане от 28.12.2018 г. съдебно-
икономическата експертиза е приета от съдебния изпълнител. След подадената на
28.11.2018 г. молба, взискателите са подали единствено молба вх. № 554/04.02.2020 г., с
която са поискали получаване на копие от изпълнителния лист, въз основа на което е
образувано изп. дело, както и копие от получената от длъжника призовка за доброволно
2
изпълнение. С обжалваното постановление за прекратяване на изп. производство по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК е прието, че последното изп. действие е извършено на 28.12.2018 г.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп. производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, като прекратяването поради т. н. "перемпция" настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, но не и с акта на съдебния изпълнител, който само
констатира тяхното настъпване.
Неоснователно се твърди в жалбата, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК за прекратяване на изп. производство. Перемпцията е санкция за бездействието
на взискателя, каквото бездействие безспорно е налице в случая в продължение на две
години, но не и от посочения от съдебния изпълнител момент- 28.12.2018 г., а дори в по –
ранен такъв – 18.01.2011 г. На последната дата взискателят Д.Е. е пискала да се направи
справка в НАП дали длъжникът работи и ако работи да се наложи запор на заплатата, което
искане за запор единствено представлява такова за извършването на „същински“
изпълнителни действия по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно задължителното тълкуване на
закона, дадено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС. След 18.01.2011 г.
са правени искания от взискателите единствено за извършването на справки за проучването
на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи, книжа и др., в които
искания взискателите не посочват да бъде приложен определен /същия или нов/
изпълнителен способ, поради което тези искания не представляват такива за извършването
„същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г. на ВКС и затова не са от естество да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Следователно се установява, че в продължение на 2 години, считано от 18.01.2011 г. от
взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, при което прекратяването на изп. производство
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е настъпило по силата на закона още на 19.01.2013 г. и това
прекратяване е констатирано с обжалваното постановление.
Макар и да не влияе върху горния извод, следва да се отбележи, че съдебният
изпълнител неправилно е приел датата 28.12.2018 г. за начален момент, от който започва да
тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С Разпореждане от 28.12.2018 г.
съдебният изпълнител е приел изготвена съдебно-икономическа експертиза за остатъчния
размер на дълга, което съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС не
съставлява „същинско“ изпълнително действие, имащо значение за предвидената в чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК перемпция.
Неоснователно се твърди в жалбата за липсата на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, тъй като на 19.02.2020 г. взискателите са предявили иск по чл. 135 от ЗЗД срещу
длъжника по отношение на недвижим имот, съществуването на който им е станало известно
в хода на изп. производство и спрямо който имат желание да насочат принудителното
3
изпълнение с цел удовлетворяване на вземането си. По делото липсват доказателства
относно предявяването на такъв иск, но дори и да се приеме за доказано, то не променя
извода за наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изп.
производство. Перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК няма да настъпи единствено и само
когато от взискателя са поискани от съдебния изпълнител да извърши „същински“
изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС в
двугодишния законов срок, каквото действие не съставлява предявяването на иск по чл. 135
от ЗЗД.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че с прекратяване на изп. производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК се нарушава Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно
обезщетението на жертвите от престъпления и Директива 2012/29/ЕС за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата от жертви на престъпление.
Цитираните директиви нямат приложение в настоящия случай, тъй като от една страна
предмет на принудително събиране по настоящото изп. производство е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от умишлено престъпление, извършено на
територията на Р България и от български гражданин, процесуалните правила за което са
уредени в националния процесуален закон. Такива не се съдържат в цитираните директиви,
които приоритетно, при констатирано противоречие с националния закон, да бъдат
прилагани.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното постановление на ДСИ е
законосъобразно. Жалбата е неоснователна.
По разноските
На жалбоподателя не се дължат разноски, с оглед неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 2097/24.06.2021г. от взискателя Е. А. Е., ЕГН **********
със съдебен адрес: ***-кантора /чрез адв. М.М./ против Постановление от 27.05.2021 г. на
ДСИ по изп. дело № 5049/2007 г. по описа на СИС при РС - Перник, с което е прекратено
изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5