№ 857
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203498 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на АС. Т. К. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.
Д.В. - БАК, против заповед за задържане на лице № 434зз-187/13.07.2021г., издадена от К.
Ст. В.- полицейски служител във 02 РУ на ОДМВР-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
В. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи. Посочва, че към
момента на задържането на неговия доверител не са били налице предпоставките за това,
както и че правата му са засегнати в по-голяма степен от необходимото.
Ответникът по жалбата – К. Ст. В. - полицейски служител във 02 РУ на ОДМВР-
Бургас, редовно уведомен, се явява лично в първото съдебно заседание по същество по
делото, като посочва, че заповедта е законосъобразна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има
данни за причиняване на телесна повреда на *, ЕГН: ********** в условията на домашно
насилие.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. С определението си за
насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване
на заповедта. В изпълнение на това указание на 28.07.2021г. в съда са депозирани писмени
доказателства. Сред тях са и обяснение на л. 23 и сведение на л. 26 от 12.07.2021 г. от *, в
които последната описва, че същия ден жалбоподателят й е нанесъл побой и се е заканил с
убийство. По-късно, през нощта на 12.07.2021 г. срещу 13.07.2021 г. Върхуляк е
сигнализирала органите на МВР, че К. се намира пред жилището им.
При идването на полицейски служители, сред които и ответникът В., жалбоподателят
2
бил задържан с обжалваната заповед.
По-късно, в 13.10 часа на 13.07.2021 г. К. бил освободен.
По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или
съпричастен към престъплението, описано в заповедта.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
били налице достатъчно данни, че К. е евентуален извършител на престъпление, каквото е
твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Изложеното от Върхуляк в
обяснението й се подкрепя от показанията на свидетеля С.К.. Тук следва да се отбележи, че е
съществено, че към момента на задържането е било ясно, че има лице, което подкрепя
изложеното от Върхуляк (без наличие на изискване за пълно припокриване на изложеното),
което означава, че изводът на полицейският орган за наличие на данни за извършено
престъпление е бил достатъчно обоснован.
Необходимо е да се уточни, че тази форма на задържане не предполага то да бъде
извършено задължително непосредствено след евентуално осъществено престъпление.
Както е в случая, евентуалният заподозрян може да бъде установен и по-късно, като това не
препятства възможността той да бъде задържан. В този смисъл не е относим доводът на
повереника на жалбоподателя, че към момента на задържането К. не е представлявал
заплаха за никого, както и че същият се намирал пред жилището на Върхуляк само за да си
вземе лични вещи.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Неоснователен е и доводът, че за срока на задържане липсват данни да са извършвани
действия във връзка със случая. Били са снети писмени сведения от свидетеля С.К.- л. 29, а
също е била съставена и докладна записка от младши инспектор *- л. 32, който е посетил
сигнала за нанесен побой на 12.07.2021 г. около 17.25 часа. Очевидно въз основа на всички
събрани материали, в 12.45 часа на 13.07.2021 г. мл. ПИ * е съставил протокол за
предупреждение на К.- л. 30. Почти веднага след това К. е бил освободен, много преди
изтичането на законовия 24-часов срок- девет часа след задържането. Това сочи, че със
задържането не се е целяло да се накърнят неправомерно правата на жалбоподателя.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което и същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ жалбата на АС. Т. К. с ЕГН: ********** против Заповед за задържане на
лице № 434зз-187/13.07.2021г., издадена от К. Ст. В. - полицейски служител на 02 РУ на
ОДМВР- Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4