Решение по дело №973/2018 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№220

гр. Несебър, 04.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 973 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 14а, ал. 2 ЗСПД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца ДСП „Поморие” срещу З.С.И. са предявени искове за присъждане на сумата от 150 лв. – недобросъвестно получена еднократна помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 ЗСПД и на сумата от 16,28 лв. – лихва за забава върху главница за периода 28.08.2017г. – 21.09.2018г. Ищецът твърди, че по подадено заявление със заповед № ЗСПД/Д-А-П/3095 от 28.08.2017г. на директора на ДСП Поморие, на З.И. е отпусната еднократна помощ при бременност в размер на 150 лв. Сочи, че със заповед № 0204-РД01-0138 от 09.11.2017г. на директора на ДСП Поморие е постановено връщане на сумата поради деклариране на неверни данни от И.. Излага, че лицето е имало право на обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но невярно е декларирало, че е неосигурено. Навежда, че е изготвена покана за доброволно изпълнение, за която ответницата е уведомена по телефона. Твърди, че лицето до момента не е възстановило сумата. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата е депозиран отговор, с който се сочи, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Развиват се съображения в насока, че ДСП е следвало да изисква от НОИ справка дали лицето, подаващо декларация по чл. 5а от ЗСПД, е самоосигуряващо се. Сочи се, че по този начин не би се стигнало до завеждане на иска. Акцентира се върху наличието на съпричиняване на вреда от страна на ДСП Поморие.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2017г. от З.С.И. било подадено заявление-декларация (на л. 79 – л. 80 от делото) до ДСП Поморие за отпускане на еднократна помощ при бременност по чл. 5а от ЗСПД. В заявлението И. декларирала, че не е осигурена за общо заболяване и майчинство. По заявлението от директора на ДСП Поморие била издадена заповед № ЗСПД/Д-А-П/3095 от 28.08.2017г., с която на И. била отпусната сумата от 150 лв. – еднократна помощ по чл. 5А от ЗСПД. Видно от извлечение от банкова сметка *** (на л. 82 – л. 83 от делото) сумата била преведена на И.. Впоследствие от ДСП Поморие била изискана информация от ТП на НОИ гр. Бургас за това дали И. е осигурено лице. С писмо (на л. 84 от делото) бил отговорено, че И. е осигурена по трудово правоотношение и има право на обезщетение (съгласно чл. 48а от КСО). При тези данни от директора на ДСП Поморие била издадена заповед № 0204-РД01-0138 от 09.11.2017г. (на л. 85 от делото) за възстановяване на сумата от 150 лв., ведно със законната лихва върху нея. Заповедта била връчена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, тъй като И. не била открита на известните й адреси (видно от обратна разписка, съобщение и 2 бр. протоколи на л. 86 – л. 89 от делото). Впоследствие била изготвена и покана за доброволно изпълнение, за връчването на която И. отново не била намерена (покана и обратна разписка на л. 90 – л. 91 от делото).

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск по чл. 14а, ал. 2 ЗСПД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже отпускането на помощ по чл. 5а, ал. 1 ЗСПД в полза на З.С.И., превеждането на сумата на ответницата, недобросъвестност на ответницата, изразяваща се в невярно деклариране, че не е осигурена, издаване на мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва и влизането в сила на заповедта. При доказването на тези факти ответницата следва да докаже, че е погасила задължението.

Както се посочи от фактическа страна по делото е доказано отпускането на помощта по чл. 5а, ал. 1 ЗСПД в полза на И.. По силата на цитираната разпоредба бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната. В случая със заявлението-декларация ответницата е декларирала, че не е осигурена и няма право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване. От писмо от ТП на НОИ Бургас обаче се установява, че за процесния период ответницата е била осигурена. Поради тази причина е доказано и невярно деклариране от нейна страна. От директора на ДСП е издадена мотивирана заповед по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва (заповед № 0204-РД01-0138 от 09.11.2017г.). Заповедта е влязла в сила, тъй като при връчването й И. не е открита на адреса си. Поради тази причина заповедта е връчена редовно на 17.01.2018г. по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. С оглед всичко изложено до тук съдът намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск и той следва да бъде уважен изцяло. Доводите на особения представител на ответницата за „съпричиняване на вреда” от страна на ищеца са неоснователни, тъй като сумата не се претендира на основание настъпила вреда, а поради заплащането й без основание.

По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношението на претенцията за лихва следва да се има предвид, че чл. 14, ал. 3 от ЗСПД дава възможност със заповедта да се постанови възстановяване на сумата, ведно със законната лихва, поради което с издаването на заповедта е възникнало и задължение за възстановяване на законната лихва за периода 28.08.2017г. – 21.09.2018г. За посочения период върху сумата от 150 лв. се дължи лихва именно в претендирания от ищеца размер, поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло. 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 14а, ал. 2 ЗСПД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД З.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на дирекция „Социално подпомагане” гр. Поморие, представлявана от директора Митко Кънчев, сумата от 150 лв., представляваща недобросъвестно получена еднократна помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 ЗСПД, за възстановяването на която е издадена заповед № 0204-РД01-0138 от 09.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16,28 лв., представлява лихва за забава върху главницата за периода 28.08.2017г. – 21.09.2018г.

Банкова сметка, ***ните суми:

ДСП Поморие, „Инвестбанк” – IBAN: ***.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: