Решение по дело №14206/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,15.04.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми март  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14206 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       

 

 

           С решение от 09.07.2019 г. по гр.д. №903/19 г., СРС, ГО, 173 с-в ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, предявените от М.В.З., ЕГН **********, срещу „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че М.В.З. не дължи на„Т.С." ЕАД сумата от 2185,00 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.12.2012г.-м.04.2015г., ведно със законната лихва от 20.10.2015г. до изплащането й, и сумата от 206,67 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.01.2013г.-13.10.2015г., за които суми е издаден изпълнителен лит от 07.12.2015г. по ч.гр.д. № 63260/2015г. на СРС, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20188380404040 на ЧСИ № 838 - М.Б..

ОСЪЖДА М.В.З., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата ,с която се твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Жалбоподателят сочи, че претендираните суми са недължими.Към момента на прекъсване на давността  е изтекла 3-годишната давност  по чл.111 б.“в“ЗЗД.Оспореното вземане е за период м.12.2012 г.м.04.2015 г.Датата на производството по чл.410 ГПК,датата на издаване на изпълнителен лист и датата на образуване на изпълнително производство по арг.на т.14 от ТР №2/2013 г.не прекъсвали давността.Давността тече от 01.2013 г.до м.05.2018 г. и се прекъсва на 17.09.2018 г.,когато е наложен заяпор на банковата сметка на длъжника.Давността е изтекла месец -05.2018 г.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

              Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439  ал.1 ГПК .

Ищцата твърди,че не дължи на „Т.С." ЕАД суми за топлинна енергия ,тъй като правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на давностен срок.

           С кратката тригодишна давност се погасяват  вземанията за обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД . Процесният изпълнителен титул е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416 ГПК. На това основание и във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист, което придава на заповедта изпълнителна сила. В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по чл. 422 ГПК.

          Датата на настъпване на падежа на вземането/м.12.2012 г.-м.04.2015 г./ е датата на падежа на всяка фактура,последната –м.05.2015 г., поради което следва да се приеме, че към датата на депозиране на заявлението, респективно към датата на издаване на заповедта по чл.410 ГПК вземането е било изискуемо . Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист. Обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок се установяват с налагане на запора върху трудовото възнаграждение на 17.09.2018 г.. Поради изложеното следва да се приеме, че към датата на образуване на изпълнителното дело -31.08.2018 г.вече е изтекъл тригодишен давностен срок, с което правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено.  

           Първоинстанционното решение следва да се отмени и да се уважат предявените искове.

          По разноските:Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 143 лв. и претендира разноски 300 лв.за адвокатски хонорар,въззивникът е сторил 68.70 лв.разноски за държавна такса,или общо разноски 511.70 лв.,които следва да бъдат присъдени.

                 Водим от гореизложеното, съдът

                

                                                  Р   Е   Ш   И :

            

           ОТМЕНЯ  решение от  09.07.2019 г. по гр.д. №903/19 г., СРС, ГО, 173 с-в и вместо него

                                            П О С Т А Н О В Я В А :

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,по предявените от М.В.З., ЕГН **********, срещу „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М.В.З. не дължи на„Т.С." ЕАД сумата от 2185,00 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.12.2012г.-м.04.2015г., ведно със законната лихва от 20.10.2015г. до изплащането й, и сумата от 206,67 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.01.2013г.-13.10.2015г., за които суми е издаден изпълнителен лит от 07.12.2015г. по ч.гр.д. № 63260/2015г. на СРС, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20188380404040 на ЧСИ № 838 - М.Б..

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** да заплати на М.В.З., ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 511.70 лева, представляваща разноски по делото за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.