№ 9396
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110108517 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„******************“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: *************, срещу А. С. Б., ЕГН: **********, адрес:
*********************, действаща лично и със съгласието на своя баща С.
С., Б., ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, представляващ ***********, находящ се в *********************, с
абонатен № ********:
3876,94 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.06.2023 г.
до изплащане на вземането;
479,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г.;
46,38 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането;
9,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 17.07.2023 г. по ч. гр. д. № ******69/2023 г. по описа на СРС, 59-ти
състав.
1
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея са приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„******************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил определен
45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се
отнасяли. Ответникът използвал доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: ***********, находящ се
*********************, с абонатен № ******** за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „***********” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост
на ответницата, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Въпреки настъпването на падежа, задължението не било погасено.
За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2023 г. по ч. гр. д.
№ ******69/2023 г. на СРС, 59-ти състав, но ответницата възразила в срока
по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата А. С.
Б. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв чрез адв. Р. Д..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва размера на начислените задължение за топлинна енергия в имота
през процесния период, като твърди, че същите били начислени служебно
поради неосигурен достъп до имота, а не въз основа на реален отчет.
Поддържа, че считано от 18.11.2016 г., вкл. през исковия период, имотът е
необитаем. Преди това в имота живяла бабата на ответницата – В.Н.М., като в
края на 2016г. тя била настанена от социалните служби в Дом за пълнолетни
лица с деменция (ДПЛД) в ******************, където останала до смъртта
си, настъпила на **********г., след исковия период. В.М. била поставена под
пълно запрещение със съдебно решение по гр.д. № 8604/2018г. и за неин
настойник бил назначен директорът на Дома за пълнолетни лица с деменция –
2
И.К.И... Поддържа, че съгласно нормата на чл.159, ал.1 СК органът по
настойничество и попечителство взема охранителни мерки за личността и
имуществото на лицето, което трябва да бъде постановено под настойничество
или попечителство, както и на нормата на чл.165 СК, съгласно която
настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с
грижата на добър стопанин. Твърди, че процесният имот е бил заключен от
социалните служби, а ключовете за него били предадени на директора на
ДПЛД – *************. Задължението за осигуряване на достъп до имота за
извършване на отчет всяка година през месец май за извършване на отчет за
дялово разпределение било на *********** в качеството на собственик на
капитала на топлофикационното дружество и действаща чрез органите си -
дирекция „********************". При справка в „******************"
ЕАД било установено, че подаването на ел. енергия в жилището било спряно
преди повече от 5 години поради неговото необитаване. Ответницата нито
лично, нито чрез законния й представител - С. Б., не е упражнявала
фактическа власт върху имота, т.е. не са имали достъп до имота, тъй като
ключът бил предаден на директора на социалното заведение в
**************, в качеството му на законен представител на В.М.. Твърди, че
през годините, С. Б. (баща на ответницата А. Б.) няколко пъти е опитал да
влезе в имота, но тъй като не разполагал с ключ и тъй като не представлявал
В.М., от социалното заведение отказвали да му предоставят ключ. С оглед на
това поддържа, че неосигуряването на достъп за отчитане на уредите в
процесното жилище през процесния период е по причини, независещи от
волята на ответницата. Ето защо счита, че неправилно били начислявани
служебно количества топлинна енергия в хипотеза на липса на достъп, като
този достъп е следвало да се осигури от *********** по реда на чл.154 -
чл.171 СК. Отделно от това неправилно количеството ТЕ за подгряване на
вода било изчислено служебно на база потребление от 3 бр. лица, защото
имотът бил необитаем, като евентуално, потреблението за БГВ следвало да
бъде сведено до стойност на потребление от максимум едно лице. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за главница за
периода 01.05.2020 г. - 07.06.2020г. както и за лихвата по отношение на
погасената по давност главница. По отношение на претенцията за дялово
разпределение възразява, че това вземане се дължи на „***********" ЕООД
въз основа на договор между последното дружество и етажната собственост.
Оспорва и изпадането си в забава, защото няма предвиден срок за плащане на
това вземане. За ищеца липсвал правен интерес от претендиране на вземането,
като негов кредитор бил третото лице - помагач - „***********" ЕООД. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „***********“ ЕООД не изразява становище по
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
3
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 1 е предвидено, че топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, а в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители)
на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. За установяване на
наличието на облигационна връзка между страните за доставка на топлинна
енергия по делото са ангажирани писмени доказателства.
Видно от приложения по делото договор за продажба на жилище, сключен
по реда на чл.117 ЗТСУ, № 159, том III/984 от 01.06.1984 г., процесният имот е
бил придобит от А.С.М. и В.Н.М.. Доколкото по делото няма данни към
датата на придобиването на имота А.М. и В.М. да са били в граждански брак,
съдът на основание чл. 30, ал. 2 ЗС приема, че имотът е предобит от същите
при равни квоти – по ½ ид.ч.
Видно от приложената по делото справка от НБД по реда на Наредба №
14/18.11.2019 г., А.С.М. е починал на 11.12.2015 г. и оставил наследници по
закон съпругата си В.Н.М. и дъщеря си Н.А.М.Н..
Видно от удостоверение за наследници от 14.04.2016 г., издадено от
*************, Н.А.М.Н. е починала на *********** г. и е оставила
наследници по закон съпруга си П.Р.Н. и дъщеря си А. С. Б.. По делото няма
данни П.Н. да се е отказал от наследството на Н.М.Н., а също така няма и
данни последната да се е отказала от наследството на баща си А.М.. Съдът,
като предвид, че съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, приемането на наследството може
4
да се извърши и чрез конклудентни действия, приема, че Н.М.Н. е приела
наследството от баща си, а след нейната смърт съпругът й - П.Н., е приел
нейното наследство.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 1486/07.11.2022 г.,
издадено от общ. ***********, В.Н.М. е починала на ********** г. и е
оставила наследници по закон ответницата А. С. Б..
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от
*********, ответницата А. Б. е родена на ****** г. Следователно, към датата
на откриване на наследството на майка й Н.М.Н. на *********** г.,
ответницата А. Б. е била малолетна, а към датата на откриване на
наследството на баба й В.М. на ********** г. – непълнолетна.
Съгласно чл. 48 от Закона за наследството ЗН), наследството се придобива
с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на
наследството. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН предвижда, че
недееспособните, държавата и обществените организации приемат
наследството само по опис. Нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН има императивен
характер, поради което съдът следи служебно за спазването й, независимо
дали от ответника са наведени доводи в тази връзка.
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. дело
№ 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, разяснения, когато в полза на едно ненавършило
пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го
приеме само по опис. Приема се, че и непълнолетните деца стават наследници
само ако приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН
форма. Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно
дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по
опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно
поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на
пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от
наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Следва да
бъде отбелязано, че срещу нежеланието на законния представител на
малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да
приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез
уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“. Формата по чл.
61, ал. 2 ЗН се прилага както за малолетните, така и за непълнолетните деца.
Когато е вписано приемане на наследство по опис от ненавършило пълнолетие
дете, отговорността му за наследствени задължения, остава ограничена и не се
прилага чл. 64 ЗН (спрямо ненавършилият пълнолетие не могат да отпаднат
изгодите от описа, поради невключване в него на наследствено имущество от
законния представител или със съдействието на попечителя). Приемането на
наследство е неделимо (чл. 54, ал. 1 ЗН) и отговорността остава ограничена,
дори и погасяването на наследствено задължение да се извършва след като
наследникът вече е навършил пълнолетие. Следва да бъде отбелязано, че
непълнолетният, също като малолетия, е дете (чл. 2 от Закона за закрила на
5
детето), а предвиденото в чл.61, ал.2 ЗН го равнопоставя с дееспособните
физически лица. На дееспособните физически лица принадлежи
самостоятелната свободна преценка по предприемане на правния акт.
Следователно чл. 61, ал.2 ЗН е отклонение от принципа за равенство на
всички граждани пред закона (чл.6, ал.2 КРБ) и намира своето
конституционно основание в това, че децата са под особената закрила на
държавата и обществото (чл.14 КРБ). Чл.61, ал.2 ЗН е специална норма
спрямо общата от чл.61, ал.1 ЗН, а за непълнолетния не се прилага
преклузивният 3-месечен срок от узнаване на откритото наследство.
Следователно ответницата също следва да приеме наследството по опис,
доколкото към момента на откриването му, както и към момента на
приключване на съдебното дирене, е непълнолетна. По делото не се
установява приемане по опис от страна на ответницата А. Б. нито на
наследството на нейната майка Н.М.Н., нито на нейната баба В.М..
Ответницата е сред кръга на лицата, призовани към наследяване, които следва
да приемат наследството по опис, каквото приемане не се установява да е
било извършено до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция. Ищецът като заинтересована страна не е поискал от районния съд
на основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗН да определи срок на ответника да заяви
приема ли наследството или се отказва от него, с оглед на което съдът не е
определял срок по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН – предвид липсата на искане от
заинтересованата страна. При това положение се налага извод, че ответницата
не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове, с оглед на което същите следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответницата, която своевременно е направила искане за
присъждане на такива. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В настоящото исково производство ответницата е сторила разноски за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв. и
депозит за призоваване на свидетел в размер на 20,00 лв., или общо 25,00 лв.,
която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата.
Процесуалният представител на ответницата претендира адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. Съгласно
представените договори за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г. (в
исковото производство) и от 17.08.2023 г. (в заповедното производство)
договорената правна помощ, в т.ч. процесуално представителство по
настоящото дело, се предоставя от адв. Р. Д. безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
и т. 3 ЗАдв. в исковото, респ. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в заповедното
производство, поради което искането следва да бъде уважено. Съдът,
6
съобразявайки естеството на правните спорове, вида и обема на
предоставената защита, материалния интерес по делото, както и практиката на
СЕС, намира, че в полза на адв. Р. Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, в размер на 450,00 лв. за исковото производство, и 50,00 лв.
за заповедното производство, или общо 500,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******************“ ЕАД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: *************, срещу А. С.
Б., ЕГН: **********, адрес: *********************, действаща лично и със
съгласието на своя баща С. С., Б., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, представляващ ***********, находящ се в *********************, с
абонатен № ********:
3876,94 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.06.2023 г.
до изплащане на вземането;
479,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г.;
46,38 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането;
9,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 17.07.2023 г. по ч. гр. д. № ******69/2023 г. по описа на СРС, 59-ти
състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, „******************“ ЕАД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: *************, да заплати
на А. С. Б., ЕГН: **********, адрес: *********************, действаща
лично и със съгласието на своя баща С. С., Б., ЕГН: **********, сумата от
25,00 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „******************“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: *************, да заплати на адв. Р. Л. Д. от САК, с
личен № ***********, адрес: ******************, кантора ******, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв., сумата от 500,00 лв.,
7
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на А. С. Б. в производствата по гр.д. № 8517/2024 г. и ч.гр.д.
******69/2023 г. и двете по описа на СРС, 59 с-в.
Решението е постановено при участието на „***********“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***************,
като трето лице-помага на страната на ищеца „******************“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8