Р
Е Ш Е Н И Е
/ 24.03.2020 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, І
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа, докладваното от председателя, КАНД № 49/ 2020 год. по описа
на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по
труда" - Добрич, подадена чрез юрисконсулт Г.Н., срещу Решение № 460 от 27.12.2019 г. по НАХД № 1500/ 2018 год. по описа на Районен съд - Добрич.
Касаторът
оспорва първоинстанционното Решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че нарушението е безспорно доказано, съответно, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Иска да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г. Н., редовно упълномощен, който поддържа
жалбата.
Ответникът – "***" ООД, ЕИК
***, представлявано от управителя Л.С.Д., редовно призован, се представлява от
адв. Ю. М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата.
Представителят на ОП - Добрич счита,
че касационната жалба е неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от
обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това са следните:
С
обжалваното пред АдмС – Добрич съдебно решение ДРС е отменил НП № 08 - 000992/ 434
от 17.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Добрич, с което на дружеството, в качеството му на работодател, на основание
чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 7, ал.
2 във връзка с ал. 3 от същия закон. Санкцията е наложена (както е описано в
самото НП), за това че работодателят, за който чужденецът, гражданин на трета
държава – N.O., роден на *** г., гражданин на Република Украйна,
предоставя работна сила, не е подал заявление за разрешаване на достъп до
пазара на труда в Агенция по заетостта (АЗ) и е сключил трудов договор с лицето
без разрешение от Агенция по заетостта, с което на лицето не е разрешен достъп
до пазара на труда.
Съдът
е описал и приел фактическата обстановка, каквато е по АУАН и НП. Приел е, че
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, при спазване на изискуемите
предпоставки за това, както и че съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Счел е, че
НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено
е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Кредитирал е изцяло
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, след което
е обсъдил квалификацията на нарушението и приложената санкционна норма. В
резултат е стигнал до извода, че нарушението по начина, по който е представено
цифровото му изражение, е останало недоказано, а словесно вмененото на
дружеството деяние не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6
от ЗАНН, тъй като не нарушава установен ред на държавно управление. В тази
връзка се е позовал на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ, съгласно който сключването на
трудов договор е едно от условията, за да се издаде разрешение за достъп до
пазара на труда. Счел е и, че нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на
извършване на административно нарушение. При така сторените изводи и
констатации е отменил НП изцяло.
Първоинстанционното
решение е неправилно.
Според
цифровото изражение нарушението на дружеството е по чл. 7, ал. 2 във връзка с
ал. 3 от Кодекса на труда. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците
- граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат
да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в
рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само
за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението,
издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. С текста на
чл. 7, ал. 3 от с.з. законодателят е разписал, че Изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване
на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на
работници - граждани на трети държави. При така записаната от АНО квалификация
правилно съдът е приел, че за да е налице нарушение по чл. 7, ал. 2 във връзка
с ал. 3 от ЗТМТМ, то следва да е налице разрешен достъп, но престирането на
работната сила да не е в съответствие с издаденото разрешение. В конкретния
случай е точно така. Този извод се налага от обстоятелството, че лицето е имало
регистрация за достъп до пазара на труда, но на основание чл. 9, ал. 3 от
ЗТМТМ. Украинският гражданин е бил регистриран за работа в България по реда на
чл. 9, ал. 3 ЗТМТМ, информация за което се съдържа в ПИП и в
административнонаказателната преписка (декларация за осъществяване на
краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация по реда на чл.
31 от ППЗТМТМ; писмо от АЗ до ДИТ – Добрич). Наличието на регистрация по чл. 9,
ал. 3 от закона за конкретното лице в АЗ, която регистрация е подадена от друга
фирма, за краткосрочна заетост, със срок до 28.07.2018 г., сочи, че е налице
нарушение по чл. 7, ал.2 във връзка с ал. 3 ЗТМТМ, доколкото регистрацията се
дава единствено и само за лицето, подало Декларация по чл. 31 от Правилника,
което лице има сключен договор с командироващата украинския гражданин фирма.
Вместо да подаде искане за разрешение, ответникът по касационната жалба е
назначил работника, като е нарушил условията на регистрацията му по чл. 9, ал.
3 ЗТМТМ. С оглед на това правилно е приложена и санкционната норма, тъй като не
е налице съответно разрешение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от закона – за
съответната фирма, срок, място.
Обстоятелството,
че в НП е записано, че работодателят е сключил трудов договор, без да има разрешение
от АЗ, не променя извода, че е налице нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗТМТМ трудовият договор е едно от условията за получаване на
разрешение за достъп. В този смисъл сключването на трудов договор без
разрешение на АЗ, както правилно е приел първоинстанционният съд, не
представлява нарушение, но записването за сключен трудов договор е само
отразяване, че се предоставя по този договор работна сила, за която работна
сила не е налице съответно разрешение.
С
оглед горното, като е стигнал до извода, че не е доказано нарушението,
съответно че няма нарушение на установения в държавата ред, ДРС е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се отбележи, че е вярно,
че в НП са посочени няколко дати – 19.06.2018 г. – извършена проверка на
строителния обект, където е заварен да престира труд съответният работник;
30.05.2018 г. – дата на сключване на трудовия договор; 29.06.2018 г. – дата на
установяване на нарушението, наличието на тези дати не пречи да се установи
датата на нарушението. Касае се за бездействие, което към 29.06.2018 г. все още
е било налице, поради което не сме изправени пред съществено процесуално
нарушение, водещо до невъзможност на наказаното лице да прецени спрямо какво да
се защитава.
По
изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че
първоинстанционното решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.
С
оглед изхода на спора и изрично стореното от процесуалния представител на
касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът следва да
присъди в полза на ДИТ - Добрич, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева), определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното, Административен съд - Добрич, І касационен състав, на основание чл.
221, ал. 2 АПК,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 460 от 27.12.2019 г. по
НАХД № 1500/ 2018 год. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е отменено НП № 08 - 000992/ 434 от 17.09.2018 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на
"***" ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.С.Д., в качеството
му на работодател, на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 7, ал. 2 във връзка с ал. 3 от същия закон, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 - 000992/ 434 от
17.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич.
ОСЪЖДА
"***" ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.С.Д., да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: