Решение по дело №2312/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по искова молба на И.Ф.Р., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати следните суми:

-сумата от 10 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност и главоболие) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2020 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, сумата от 3084,69 лева – лихва за забава от 31.12.2020 г. до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 8 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, главоболие и получаване на респираторни заболявания) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 01.01.2021 г. до 14.09.2023 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се поддържа, че за съответните искови претенции в Затвора гр. Пловдив са допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. липса на вентилация и възможност за проветряване на спалните помещения; 3. Лошо състояние на тоалетната (неработещи казанче, умивалник и смесител, липса на преграда и шумоизолация); 4. Лошо състояние на банята (липса на топла вода с нормална температура, невъзможност за индивидуално къпане и преминаване по хавлия през открити площи); 5. Липса на достатъчно слънчева светлина; 6. липса на отопление през зимата и неосигуряване на завивки за спане; 7. наличието на дървеници и бълхи, както неосигуряване на почистващи препарати; 8. Липса на водене на индивидуална и корекционна работа спрямо ищеца и невъзможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; 9. Липса на достатъчно мебели (шкафове) в килията.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции. Направено е възражение за погасителна давност.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложената справка (л. 65-66) се установява, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив за следните периоди: от 10.09.2016 г. до 14.12.2020 г. (след това е освободен). От същия документ се установява още, че ищецът е търпял второ наказание лишаване от свобода за периода от 19.02.2021 г. до 07.07.2023 г. (след това е освободен), като от справка (л. 67) се установява, че същият е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 07.05.2021 г., т. е. преди тази дата е наказанието е изтърпявано в друго пенитенциарно заведение.

За периода от 10.09.2016 г. до 14.12.2020 г. липсват данни за това с колко лица ищецът се е намирал в съответното спално помещение в Затвора гр. Пловдив, тъй като видно от справка (л. 71) тази информация се съхранява за срок от три години.

Видно от справка (л. 71) се установява, че за периода от 10.09.2016 г. до 14.12.2020 г. ищецът е пребивавал в стая № 16 (27,06 кв.м.) и стая № 7 (28,78 кв.м.) на пост VI, като и двете стаи разполагат със санитарен възел и два броя отваряеми прозорци.

От справка (л. 67 – л. 68) се установява, че ищецът е бил настанен в стая „ОП -2“ на приемното отделение в Затвора Пловдив за периода от 07.05.2021 г. до 14.05.2021 г., която е с площ 26,28 кв. м. През това време ищецът е съжителствал в едно помещение заедно с други лица: на 07.05.2021 г. – 8 човека; 08.05.2021 г. – 8 човека; 09.05.2021 г. – 8 човека; 10.05.2021 г. – 8 човека; 11.05.2021 г. – 8 човека; 12.05.2021 г. – 9 човека и 13.05.2021 г. – 10 човека, т. е. за обсъждания период от общо 7 дни не е спазена минималната жилищна площ.

Установява се, че в стаята „ОП -2“ на Приемното отделение има два отваряеми прозореца и разполага със санитарен възел с течаща студена вода, който е оборудван с вентилация и осветление. Помещението е оборудвано с легла, шкафове, маси и столове. От външна лицензирана фирма е извършвана редовно санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи. Осигурени били дюшеци и спално бельо.

От приложено становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 69), се установява, че за периода от 14.05.2021 г. до 02.07.2021 г. ищецът се е намирал в стая № 50 на пост V, която е с площ 28,70 кв.м. През този период е пребивавал заедно с други лица и била спазена минималната жилищна площ, тъй като пребиваващите в спалното помещение не са превишавали 7 човека.

Помещение № 50 на пост V разполага с два отваряеми прозореца и санитарен възел с течаща студена вода. Оборудвано е с легла, шкафове, маси и столове. Отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление. Извършвана е редовно санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи. На всички лишени от свобода е осигурен достъп по график до баня с топла вода.

В справка (л. 71-л. 73) се установява, че за периода от 02.07.2021 г. до 05.08.2021 г. ищецът е бил настанен в стая № 7 на пост VI (с площ 28,78 кв. м.), а за периода от 06.08.2021 г. до 19.10.2021 г. е бил настанен в стая № 16 на VI (с площ 27,09 кв. м.), като и двете стаи разполагат със санитарен възел и отваряеми прозорци. През този период ищецът е пребивавал в помещението с други лица, като минималната жилищна площ от 4 кв.м. не е била спазена за следните периоди: 28 дни (от 02.07.2021 г. до 29.07.2021 г. – 9 човека); 3 дни (от 03.08.2021 г. до 05.08.2021 г. – 9 човека) и 7 дни (от 24.00.2021 г. до 30.09.2021 г. – 7 човека), т. е общо 38 дни. За останалото време от цитираните периоди на пребиваване в стая № 7 и стая № 16 на пост VI е спазена минималната жилищна площ.

От становище (л.84-л.85) се установява, че за периода от 19.10.2021 г. до 29.10.2021 г. ищецът се е намирал в стая № 39 на пост III, която е с площ 47,80 кв.м., разполагаща с отваряеми прозорци и санитарно помещение. За този период е спазена минималната жилищна площ, доколкото настанените в това помещение не превишавал 11 човека.

В становище (л.84-л.85) дава информация още, че за периода от 29.10.2021 г. до 11.02.2022 г. ищецът се е намирал в стая № 37 на пост III, която е с площ 46,55 кв.м., разполагаща с отваряеми прозорци и санитарно помещение. През този период ищецът е пребивавал в помещението с други лица, като минималната жилищна площ от 4 кв.м. не е била спазена за следните периоди: 20 дни (от 06.01.2022 г. до 25.01.2022 г. – 13 човека); 7 дни (от 26.01.2022 г. до 01.02.2022 г. – 14 човека); 1 ден (02.02.2022 г.); 8 дни (от 03.02.2022 г. до 10.02.2022 г. – 14 човека) и 2 дни (от 10.02.2022 г. до 11.02.2022 г. – 13 човека), т. е. общо 38 дни. За останалото време от цитирания период на пребиваване в стая № 37 на пост III е спазена минималната жилищна площ.

От справка (л. 72 – л. 73) се установява, че за останалия период от 11.02.2022 г. до 06.07.2022 г. (освобождаването) ищецът последователно е бил настанен в следните помещения: стая № 9 (с площ 27,99 кв.м.), стая № 14 (с площ 26,98 кв.м.) и стая № 13 (с площ 27,44 кв.м.), намиращи се в пост VI. Трите помещения разполагат с отваряеми прозорци и санитарен възел със студена вода. Докато ищецът се е намирал в стая № 14 не е била спазена минималната жилищна площ за следните периоди: 4 дни (от 24.06.2022 г. до 27.06.2022 г. – 7 човека) и 18 дни (от 01.07.2022 г. до 18.07.2022 г. – 7 човека), т. е. общо 22 дни. През останалото време на пребиваване в трите помещения е спазена минималната жилищна площ.

Горното налага извод, че за общ 105 дни не е била спазена минималната жилищна площ, докато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив през исковите периоди.

Справка (л. 72 – л. 73) дава информация, че на всеки лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. Осигурен е достъп до топла вода, съгласно графика за баня. Отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление, а проветряването в стаите е по желание на настанените. Установява се, че са извършвани дейности по дезинсекция и дератизация, което се подкрепя от приложените по делото графици и протоколи за извършени услуги. Ищецът има отработени 66 дни, посещавал е учебни занятия и са провеждани индивидуални беседи с него. Същият е включван в специализирана групова работа и индивидуална програма (умения за мислене). Последното се подкрепя от дневника за индивидуална работа

От становище (л.86-л.87) допълнително става ясно, че са преградени спалните помещения и санитарния възел в тях, при което липсва визуален контакт. При постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание се осигуряват допълнителни комплекти. Осигуряват се миещи и перилни препарати (ежемесечно 2 бр. сапун и 400 гр. прах за пране), както и препарати за почистване на стаите. Налично е перално помещение и обособено място за сушене на дрехи.

Приложени са амбулаторни листове, здравен картон и други медицински документи, от които се установяват, че на ищеца са извършвани редовни медицински прегледи и изследвания. Приложени са документи, от които става ясно за наличието на един припадък от ищеца, което е резултат от пушене на „бонзай“.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за части от исковите периоди, а именно по първия исков период – от 14.12.2020 г. (дата на изтърпяване на наказанието) до 31.12.2020 г. (края на първия исков период), а по втория исков период – от 01.01.2021 г. до 07.05.2021 г. (дата на постъпване в Затвора Пловдив по второто наказание, като преди тази дата наказанието е изтърпявано в друго пенитенциарно заведение) и от 07.07.2023 г. (дата на изтърпяване на второто наказание) до д14.09.2023 г. (края на втория исков период). Щом ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив през тези периоди, то това е самостоятелно основание исковете за тези периоди да се отхвърлят, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с два отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Налице е необходимата мебелировка (легло, шкаф, стол и др.), отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление, а при постъпване в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява спално бельо и завивки, като при желание се осигуряват допълнителни комплекти. Всяко обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода (при липса на визуален контакт). Осигурен е достъп два пъти седмично до баня (по график). Лошото състояние на обзавеждането в банята, тоалетната и мебелировката не представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, а са лични възприятия на ищеца.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници и бълхи, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни. Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати. Поддържането на хигиената в стаята е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия.

Според чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС се извършва индивидуалната корекционна работа с осъдените, която е насочена към преодоляване на поведенчески проблеми и адаптивни кризи, както и към информирането им относно техния правен и социален статус и условията за изтърпяване на наказанията. В случая се установи, че ищецът е бил включван в специализирана групова работа и индивидуална програма (умения за мислене), поради което липсва нарушение.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

За част от периодите на пребиваване се установи, че е спазвана минималната жилищна площ, а за други периоди липсват данни при ответника за това с колко лица ищецът е пребивавал в съответното помещение, като ищецът не е ангажирал доказателства за това. Доказването на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на жилищна площ от 4 кв. м.) е в тежест на ищеца, а същият не е ангажирал доказателства за това. В същото време този елемент от фактическия състав не е включен в презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, доколкото същата се отнася за наличието на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка. В тази връзка следва да се посочи, че провеждането на насрещно доказване за наличието на благоприятни условия в затвора не е обратно доказване, свързано с оборване на презумпция. Същото цели да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на факта по нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (по – горе се изложиха допълнителни доводи).

Доказа се нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за 105 дни, като за останалия период не е доказано от ищеца (проведено е успешно насрещно доказване от страна на ответника). Това нарушение е за следните периоди: от 07.05.2021 г. до 13.05.2021 г.; от 02.07.2021 г. до 29.07.2021 г.; от 03.08.2021 г. до 05.08.2021 г.; от 24.00.2021 г. до 30.09.2021 г.; от 06.01.2022 г. до 25.01.2022 г.; от 26.01.2022 г. до 01.02.2022 г.; на 02.02.2022 г.; от 03.02.2022 г. до 10.02.2022 г.; от 10.02.2022 г. до 11.02.2022 г.; от 24.06.2022 г. до 27.06.2022 г. и от 01.07.2022 г. до 18.07.2022 г. – общо 105 дни, които попадат в исковия период по втората искова претенция. През тези периоди не е осигурена 4 кв. м. жилищна площ на ищеца, която да е свързана с осигуряване на възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди.

Следва да се отбележи, че това нарушение не е в причинно – следствена връзка с твърденията на ищеца, че е причинило здравословни проблеми, защото най – малко такива не се установиха

Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на страната за 2021 г. и 2022 г. Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ, т. е. общо за 105 дни е 735 лева, което е изцяло по втората искова претенция. Такъв размер ще осигури репариране на неимуществените вредите, причинени на ищеца от унизителното отношение и неприятните емоции, в които е бил поставен заради липсата на достатъчна жилищна площ.

Въз основа на горното първата искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна в нейния пълен размер от 10 800 лева, тъй като липсва нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, както и претенция за заплащане на лихва в размер на 3084,69 лева – лихва за забава от 31.12.2020 г. до 07.09.2023 г.

Основателна е исковата претенция за сумата от 735 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност и главоболие) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 105 дни (от 07.05.2021 г. до 13.05.2021 г.; от 02.07.2021 г. до 29.07.2021 г.; от 03.08.2021 г. до 05.08.2021 г.; от 24.00.2021 г. до 30.09.2021 г.; от 06.01.2022 г. до 25.01.2022 г.; от 26.01.2022 г. до 01.02.2022 г.; на 02.02.2022 г.; от 03.02.2022 г. до 10.02.2022 г.; от 10.02.2022 г. до 11.02.2022 г.; от 24.06.2022 г. до 27.06.2022 г. и от 01.07.2022 г. до 18.07.2022 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 8 700 лева (за следните останалите нарушения, посочени в исковата молба) , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Неоснователно е възражението за погасителна давност. По силата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай за процесното вземане се прилага общата петгодишна давност. От извършване на първото нарушение (07.05.2021 г.) и следващите нарушения до подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. не е изтекъл петгодишен срок, което обосновава извод за неоснователност на възражението за погасителна давност.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (735 лева) спрямо общия размер на исковете (22 584,69 лева). Същият е направил разноски от 10 лева за държавна такса, поради което има право да му се възстановяват 0,33 лева, съответни на уважената част.

По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 22584,69 лева), т. е. 2 432,62 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част от исковете спрямо общия размер на исковете, при което следва да се присъди сумата от 79,17 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената искова претенция от И.Ф.Р. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 10 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност и главоболие) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2020 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (липса на достатъчно жилищна площ; липса на вентилация и възможност за проветряване на спалните помещения; лошо състояние на тоалетната; лошо състояние на банята; липса на достатъчно слънчева светлина; липса на отопление през зимата и неосигуряване на завивки за спане; наличието на дървеници и бълхи, както неосигуряване на почистващи препарати; липса на водене на индивидуална и корекционна работа спрямо ищеца и невъзможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; липса на достатъчно шкафове в килията), както и за заплащане на сумата от 3084,69 лева – лихва за забава от 31.12.2020 г. до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на И.Ф.Р. сумата от 735 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност и главоболие) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 105 дни (от 07.05.2021 г. до 13.05.2021 г.; от 02.07.2021 г. до 29.07.2021 г.; от 03.08.2021 г. до 05.08.2021 г.; от 24.00.2021 г. до 30.09.2021 г.; от 06.01.2022 г. до 25.01.2022 г.; от 26.01.2022 г. до 01.02.2022 г.; на 02.02.2022 г.; от 03.02.2022 г. до 10.02.2022 г.; от 10.02.2022 г. до 11.02.2022 г.; от 24.06.2022 г. до 27.06.2022 г. и от 01.07.2022 г. до 18.07.2022 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 735 лева до предявения размер от 8 700 лева за периода от 01.01.2021 г. до 14.09.2023 г. (за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС - липса на вентилация и възможност за проветряване на спалните помещения; лошо състояние на тоалетната; лошо състояние на банята; липса на достатъчно слънчева светлина; липса на отопление през зимата и неосигуряване на завивки за спане; наличието на дървеници и бълхи, както неосигуряване на почистващи препарати; липса на водене на индивидуална и корекционна работа спрямо ищеца и невъзможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; липса на достатъчно шкафове в килията), ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от подаване на исковата молба до 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на И.Ф.Р. сумата от 0,33 лева– направени разноски за държавна такса по делото, които са съответни на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на адв. А.В.К. *** сумата от 79,17 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, съответно на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: