Решение по адм. дело №154/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „Н* – 2***“ ЕООД с [ЕИК], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Б. Б. срещу Ревизионен акт № Р-22002224000789-091-001 от 10.09.2024 година, издаден от Р. Р. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 240 от 27.02.2025 година на директора на Д. „Обжалване и д.-о. п.“ – С**** при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са определени задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п. 2020, 2021 и 2022 година в общ размер на 36 262,74 /тридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, в това число главница в размер на 28 961,75 /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 7 300,95 /седем хиляди и триста лева и деветдесет и пет стотинки/ и по Закона за данък върху добавената стойност за д.п. м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 година в общ размер на 55 649,62 /петдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, в това число главница в размер на 33 927,67 /тридесет и три хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 21 722,45 /двадесет и една хиляди седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 80 308,44 /осемдесети хиляди триста и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ или общо задължения в размер на 91 912,36 /деветдесет и една хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки./.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че ревизионният акт е издаден при съществени нарушения на императивните процесуални правила, свързани с осигуряване правото на защита, на служебното начало и обективност при извършването на ревизия, като сочи, че по този начин са допуснати нарушения на основните принципи на административното производство съдържащи се в чл.3, чл.5 и чл.6 от АПК и чл.37, ал.1 от ДОПК. Твърди, че единствените доводи на ревизиращия екип били, че посочените доставчици не са открити на декларираните адреси за кореспонденция и не са представили документи, в отговор на служебно връчените им по реда на чл.32 от ДОПК искания за представяне на доказателства. Жалбоподателят посочва, че извършваната дейност от страна на дружеството пред ревизирания период е свързана с изпълнение на куриерски услуги във връзка със сключен договор с „Е. Е.“ ООД, като от страна на приходната администрация не било взето предвид, че дружеството имало задължения да брандира офисите и превозните средства със знаците и логото на „Е. Е." ООД. Навяват се доводи, че освен приходите, свързани с предоставяните от страна на ревизираното лице услуги, за които в хода на ревизията са представени документи, във връзка с извършените дейности са организирани кампании, както за популяризиране на обекта, така и за дейността на дружеството. По отношение на отказания данъчен кредит, твърди че неправомерно от страна на приходния орган не е признато правото на данъчен кредит, макар в хода на ревизионното производство да са представени фактури, заявки, приемо-предавателни протоколи и разплащателни документи. Налице били и договори, сключени с доставчиците по фактурите, за които е отказан данъчен кредит. Твърди, че неправилно ревизиращите са установили, че липсва кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставчиците. По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане се излагат съображения, че неправилно и неправомерно ревизиращите са счели, че описаните в ревизионния доклад фактури не отразяват верни стопанки операции. С тези доводи иска от съда да постанови съдебно решение, с което оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното на 11.12.2025 година съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 3085 от 03.12.2025 година от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, с която същият заявява че поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена, респективно да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директор на Д. „О. и д.-о. п.“ при ЦУ на НАП - С****, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 3166 от 11.12.2025 година от страна на процесуалния представител на ответника юрисконсулт М. С., с която същата оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение, като необоснована и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че развилото се ревизионно производство, което е приключило с издаване на оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт е второ по ред, доколкото с Решение № 155 от 02.02.2024 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – С***е отменен Ревизионен акт № Р-22001423002184-091-001 от 27.10.2023 година, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22001423221707-003-001 от 23.11.2023 година, издаден от Р. Р. Б. - орган, възложил ревизията и В. В. П. – ръководител на ревизията, в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за периодите от м.10.2019 до м.02.2020 година, от м.04.2020 до м.06.2020 година, от м.11.2020 до м.05.2022 година, от м.07.2022 година до м.02.2023 година, и в частта относно установените задължения за корпоративен данък от 2020 година до 2022 година и е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията с указание в 30-дневен срок от връчването на решението да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизията за посочените видове задължения и периоди в срок по чл.114, ал.1-4 от ДОПК /лист 180/.

В съответствие с горното е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002224000789-020-001 от 09.02.2024 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, с която е поставено началото на ревизионното производство, приключило с обжалвания в настоящото съдебно производство ревизионен акт. С тази заповед е възложено извършването на ревизия на „Н.-2.“ ЕООД с [ЕИК] за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 до 31.12.2022 година и за данък върху добавената стойност за периодите: от 01.04.2020 до 30.06.2020 година, от 01.07.2022 до 28.02.2023 година, от 01.10.2019 година до 29.02.2020 година, от 01.11.2020 до 31.10.2021 година и от 01.11.2021 до 31.05.2022 година. Определен е ревизиращ екип, а именно: ревизията да бъде извършена от Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Р. Б. С. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в рамките на два месеца от връчване на ЗВР. Видно от представеното чрез административната преписка Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К.“ ЗВР е връчена на 15.02.2024 година, което означава, че срокът на ревизията, който е първоначално определен изтича на 15.04.2024 година /лист 29/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002224000789-020-002 от 11.04.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.1 от ДОПК е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно 15.05.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 11.04.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К.“ /лист 33/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002224000789-020-003 от 13.05.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно до 15.07.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 14.05.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К.“ /лист 37/.

Както Заповедта за възлагане на ревизия, така и двете заповеди за нейното изменение са издадени от Р. Р. Б. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП - С**** и са подписани с валиден електронен подпис, който съответства на привилата на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 155 от делото.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22002224000789-092-001 от 09.08.2024 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Р. Б. С. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите след анализ на събрания доказателствен материал са установили, че:

Ревизираното дружество „Н. – 2.“ ЕООД с [ЕИК] е регистрирано в Агенция по вписванията на 14.04.2011 година. Дружеството е било регистрирано с едноличен собственик на капитала и управител Р. Е. И.. Считано от 26.08.2020 година едноличен собственик на капитала и управител е Н. Б. Б.. Седалището и адреса на управление на дружеството е област П***, община П***, [населено място], п.к. 2300, [улица]. Капиталът на дружеството е в размер на 50 /петдесет/ лева.

Извършваната от страна на дружеството дейност през ревизирания период е проектиране, монтаж и експлоатация на възобновяеми източници; преработка на отпадни материали и биомаса; покупка на стоки и други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг, както и всякакъв друг вид дейност, която не е забранена от закона. Също така в ревизионния доклад е констатирано, че през ревизионния период дружеството извършва куриерска дейност по договор с „Е*** Е***“ ООД. Установено е също, че дружеството стопанисва офис на Е**** под наем, както следва: [населено място], [жк], [улица]; [населено място] склад, [улица]; [населено място], [жк], [улица] [населено място] склад, [улица].

Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.09.2012 година, като не са му издавани лицензии и разрешителни.

Дружеството води текущо счетоводно отчитане и изготвя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. Счетоводното обслужване на ревизираното лице се е извършвало с програмен продукт Р*** 91 „Ф**“, а считано от м.04.2023 година счетоводното обслужване на дружеството се извършва от счетоводна къща В. А. К. ЕООД. Притежаваните от дружеството банкови сметки са както следва: BG****, BG***, BG****, BG***, BG****, BG****, BG****.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното дружество следва да бъдат определени задължения в общ размер на 91 184,12 /деветдесет и една хиляди сто осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, от които установени задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 36 018,87 /тридесет и шест хиляди и осемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, в това число главница в размер на 28 961,75 /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 7 057,12 /седем хиляди петдесет и семе лева и дванадесет стотинки/ досежно д.п. 2020, 2021 и 2022 година и задължения по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 55 165,15 /петдесет и пет хиляди сто шестдесет и пет лева и петнадесет/, в това число главница в размер на 33 927,16 /тридесет и три хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ и лихви в размер на 21 237,98 /двадесет и една хиляди двеста тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ досежно д.п. м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 година.

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в ревизионния доклад се констатира, че след анализ на имуществото и финансовото състояние на дружеството, в това число след изследване на приходите и разходите, декларирани от дружеството са налице основания за промяна на финансовите резултати на ревизираното лице през посочените горе данъчни периоди в следната посока:

За данъчен период 2020 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че: дружеството е подало ГДД по чл.92, ал.2 от ЗКПО с вх. № 1400И0129504 от 28.03.2021 година, като задълженото лице е определило данъчният си финансов резултат и дължимия корпоративен данък, както следва: Общо приходи в размер на 317 592,03 /триста и седемнадесет хиляди петстотин деветдесет и два лева и три стотинки/; Общо разходи в размер на 282 849,65 /двеста осемдесет и две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/; счетоводен финансов резултат (счетоводна печалба) в размер на 34 742,38 /тридесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/; Общо увеличения на финансовия резултат в размер на 0 /нула/ лева; Общо намаления на финансовия резултат в размер на 0 /нула/ лева; Данъчна печалба в размер на 34 742,38 /тридесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/; Полагащ се корпоративен данък в размер на 3 474,24 /три хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/; Направени авансови вноски за годината в размер на 0 /нула/ лева и разлика за внасяне в размер на 3 474,24 /три хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/. В хода на проведената ревизия ревизиращият екип е установил, че съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО не следва да се признаят за данъчни цели извършените разходи за рекламни услуги по фактури, които са посочени в таблица на стр. 13 от РД, като общият размер на данъчната основа на тези фактури е в размер на 44 850, 00 /четиридесет и четири хиляди осемстотин и петдесет лева/. Мотивите на приходната администрация за това са свързани с обстоятелството, че било установено, че доставките по тези фактури не са реално осъществени, а ревизираното лице е осчетоводило същите по сметка 602 – разходи за външни услуги, което е довело и до намаляване на счетоводния финансов резултат за този период. В съответствие с това и на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО ревизиращите са посочили, че не следва да се признават за данъчни цели отчетените разходи за услуги, които възлизат в размер на 44 850,00 лева, респективно финансовият резултат на дружеството следва да бъде увеличен с тази сума. При това положение са направени следните корекции: счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 34 742,38 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 44 850,00 лева на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО; намаления на финансовия резултат в размер на 0 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 79 592,38 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 7 959,24 лева; разлика за внасяне в размер на 7 959,24 лева. В ревизионния доклад са определени и лихви в размер на 1 384,82 лева или общо установени задължения в размер на 9 344,06 лева /девет хиляди триста четиридесет и четири лева и шест стотинки/. Констатирано е, че дружеството е внесло сума в размер на 3 474,24 лева на 20.04.2021 година и 17.05.2021 година и сума в размер на 4 485,00 лева на 17.01.2024 година. При това положение ревизиращите са определили, че се дължи внасяне само на определената лихва в размер на 1384,82 лева.

За данъчен период 2021 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че: дружеството е подало ГДД по чл.92, ал.2 от ЗКПО с вх. № 1400И0162669 от 31.05.2022 година, в която е декларирало следните обстоятелства: общ приход в размер на 480 906,19 лева; общ разход в размер на 475 432,06 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 5 474,13 лева; общо увеличения на финансовия резултат в размер на 0 лева; общо намаления на финансовия резултат в размер на 0 лева; данъчна печалба в размер на 5 474,13 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 547, 41 лева; направена авансова вноска в размер на 0 лева и разлика за внасяне в размер на 547, 41 лева. В хода на проведената ревизия ревизиращият екип е установил, че съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО не следва да се признаят за данъчни цели извършените разходи за рекламни услуги по следните фактури, които са посочени в таблица на стр. 17 и стр.18 от РД, като общият размер на данъчната основа на тези фактури е 114 471,34 /сто и четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лев и тридесет и четири стотинки/. Мотивите на приходната администрация за това са свързани с обстоятелството, че било установено, че доставките по тези фактури не са реално осъществени, а ревизираното лице е осчетоводило същите по сметка 602 – разходи за външни услуги, което е довело и до намаляване на счетоводния финансов резултат за този период. В съответствие с това и на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО ревизиращите са посочили, че не следва да се признават за данъчни цели отчетените разходи за услуги, които възлизат в размер на 114 471,34 лева, респективно финансовият резултат на дружеството следва да бъде увеличен с тази сума. При това положение са направени следните корекции: счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 5 474,13 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 114 471,34 лева на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО; намаления на финансовия резултат в размер на 0 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 119 945,47 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 11 994,55 лева; разлика за внасяне в размер на 11 994,55 лева. В ревизионния доклад са определени и лихви в размер на 2 788,82 лева. Отчетено е, че ревизираното дружество е внесло данък в размер на 547,41 лева на 28.06.2022 година и данък в размер на 708,08 лева на 17.01.2024 година. От страна на жалбоподателя е била внесена и сума в размер на 29,65 лева лихви. При това положение за дружеството е констатирано, че се дължи данък в размер на 10 739,06 лева, като са определени и лихви в размер на 2 947,40 лева, от които 29,65 лева са внесени или общо установени задължения в размер на 14 941,95 лева и общо дължими за внасяне задължения в размер на 13 656,81 лева.

За данъчен период 2022 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че: дружеството е подало ГДД по чл.92, ал.2 от ЗКПО с вх. № 1400И0180750 от 12.04.2023 година, в която е декларирало следните обстоятелства: общ приход в размер на 709 246,93 лева; общ разход в размер на 708 627,38 лева; счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 619,55 лева; общо увеличения на финансовия резултат в размер на 8 406,48, направено на основание чл.26, т.6 от ЗКПО лева; общо намаления на финансовия резултат в размер на 0 лева; данъчна печалба в размер на 9 026,03 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 902,60 лева; направена авансова вноска в размер на 2100 лева и надвнесен данък в размер на 1 197,40. В хода на проведената ревизия ревизиращият екип е установил, че съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО не следва да се признаят за данъчни цели извършените разходи за рекламни услуги по следните фактури, които са посочени в таблица на стр. 23 и стр.24 и стр.18 от РД, като общият размер на данъчната основа на тези фактури е в размер на 194 200,83 /сто деветдесет и четири хиляди и двеста лева и осемдесет и три стотинки/. Мотивите на приходната администрация за това са свързани с обстоятелството, че било установено, че доставките по тези фактури не са реално осъществени, а ревизираното лице е осчетоводило същите по сметка 601- разходи за материали и сметка 602 – разходи за външни услуги, което е довело и до намаляване на счетоводния финансов резултат за този период. В съответствие с това и на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО ревизиращите са посочили, че не следва да се признават за данъчни цели отчетените разходи за услуги, които възлизат в размер на 194 200,83 лева, респективно финансовият резултат на дружеството следва да бъде увеличен с тази сума. При това положение са направени следните корекции: счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 619,55 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 202 607,31 на основание чл.26, т.6 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО; намаления на финансовия резултат в размер на 0 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 203 226,86 лева; полагащ се корпоративен данък в размер на 20 322,69 лева; авансови вноски в размер на 2 100 лева; разлика за внасяне в размер на 18 222,69 лева. В ревизионния доклад са определени и лихви в размер на 2 758,85 лева. Отчетено е, че ревизираното дружество е внесло данък в размер на 1 197,40 лева и лихви в размер на 4,30 лева. При това положение е определено, че на дружеството е установен данък в размер на 23 081,54 /двадесет и три хиляди осемдесет и един лев и петдесет и четири стотинки/, а общият размер на дължимия за внасяне данък е 20 977,24 /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/.

По отношение на частта, свързана с установяване на задължения по Закона за данък върху добавената стойност, в мотивите на ревизионния доклад е констатирано следното: ревизиращият екип е приел, че на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: фактура № ********** от 20.07.2022 година, фактура № ********** от 29.07.2022 година, фактура № 10000000168 от 26.07.2022 година, издадени от „С.К. 0***“ ЕООД с [ЕИК]3 с обща стойност на начисленото ДДС по тях в размер на 4 000 лева; фактура № ********* от 23.12.2022 година, фактура № ********* от 10.12.2022 година, фактура № ********** от 27.02.2023 година, фактура № ********** от 24.02.2023 година, издадени от „С. М.“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност в размер на 5 061,67 лева; фактура № ********** от 29.06.2022 година, фактура № ********** от 28.06.2022 година, фактура № ********** от 30.06.2022 година, издадени от „Т. М 2020“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност в размер на 2 672,28 лева; фактура № ********** от 31.08.2022 година, фактура № ********** от 01.09.2022 година, издадени от „Т. М. 2022“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност в размер на 2 380 лева; фактура № ********* от 30.10.2021 година, фактура № ********* от 29.10.2021 година, фактура № ********* от 29.11.2021 година, фактура № ********* от 24.11.2021 година, фактура № ********* от 25.11.2021 година, фактура № ********* от 30.12.2021 година, фактура № ********* от 31.12.2021 година, фактура № ********* от 29.12.2021 година, фактура № ********* от 30.12.2021 година, фактура № ********* от 29.01.2022 година, фактура № ********* от 28.01.2022 година, фактура № ********* от 31.01.2022 година, фактура № ********* от 29.01.2022 година, фактура № ********* от 22.02.2022 година, фактура № ********* от 24.02.2022 година, фактура № ********* от 25.02.2022 година, фактура № ********* от 28.03.2022 година, фактура № ********* от 31.03.2022 година, фактура № ********* от 29.03.2022 година, издадени от „Т. С.“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност 2 524,50 лева; фактура № ********* от 28.10.2019 година, фактура № ********** от 30.10.2019 година, фактура № ********** от 20.11.2019 година; фактура № ********** от 11.11.2019 година; фактура № ********** от 16.11.2019 година; фактура № ********** от 20.02.2020 година; фактура № ********** от 21.02.2020 година, фактура № ********** от 22.02.2020 година, фактура № ********** от 27.02.2020 година, фактура № ********** от 27.11.2020 година, фактура № ********** от 24.11.2020 година, фактура № ********** от 17.11.2020 година, фактура № ********** от 23.11.2020 година, фактура № ********** от 19.12.2020 година, фактура № ********** от 17.12.2020 година, фактура № ********** от 21.12.2020 година, фактура № ********** от 26.02.2021 година, фактура № ********** от 19.02.2021 година, фактура № ********** от 25.02.2021 година, фактура № ********** от 17.02.2021 година, фактура № ********** от 22.02.2021 година, фактура № ********** от 23.03.2021 година, фактура № ********** от 16.03.2021 година, фактура № ********** от 20.03.2021 година, фактура № ********** от 18.03.2021 година, фактура № ********** от 25.03.2021 година, фактура № ********** от 29.03.2021 година, фактура № ********** от 29.03.2021 година, фактура № ********** от 07.04.2021 година, фактура № ********** от 13.04.2021 година, фактура № ********** от 14.05.2021 година, фактура № ********** от 08.06.2021 година, фактура № ********** от 29.05.2021 година, фактура № ********** от 31.05.2021 година, фактура № ********** от 21.05.2021 година, фактура № ********** от 22.04.2021 година, фактура № 00000000500 от 16.06.2021 година, фактура № ********** от 24.06.2021 година, издадени от „С. Д.“ ЕООД с [ЕИК] с ДДС на обща стойност 28 056,27 лева; фактура № ********* от 28.06.2022 година, фактура № ********** от 29.06.2022 година, фактура № 20000000362 от 31.08.2022 година, фактура № ********** от 30.06.2022 година, фактура № 20000000386 от 01.09.2022 година, издадени от „Г.Н****“ ЕООД с [ЕИК] с ДДС на обща стойност 4 950,89 лева; фактура № ********** от 30.11.2022 година, фактура № ********** от 28.11.2022 година, фактура № ********** от 25.11.2022 година, фактура № ********** от 26.11.2022 година, фактура № ********** от 29.12.2022 година, фактура № ********** от 09.12.2022 година, фактура № 20000000108 от 24.02.2023 година, издадени от „Е. Ш.“ ЕООД с [ЕИК] с ДДС на обща стойност 7 942,33 лева.

В мотивите приходната администрация е посочила, че от страна на ревизираното дружество не са представени изисканите по реда на ДОПК съпроводителни документи. Липсвало информация досежно това, кой е извършил услугите, в тежест на кого са били допълнително извършените разходи, къде е мястото на изпълнение. Относно доставките на материали ревизиращите са посочили, че не са представени доказателства за наличието на търговски обекти, в които те са били съхранявани до тяхната продажба. Не били представени и доказателства за произхода на същите, което предполагало извод за липса на доказателства, че към датата на издаване на съответните фактури, дружествата са разполагали със стоки и материали, които отговарят по вид и количество на фактурираните към ревизираното лице. По отношение на доставката за брандиране на превозни средства е посочено, че от страна на ревизираното лице не е представена информация и доказателства, за кое точно превозно средство е извършено брандирането, кой го е извършил, къде е извършено и какво точно е брандирано. Не били представени доказателства във връзка с оспорените рекламни услуги, а така също и договори за наем на билбордове, не е посочено тяхното местонахождение, както и за какъв период от време е била рекламата на съответния билборд. По отношение на извършените през 2021 и 2022 година рекламни кампании в [населено място] и твърдението, че всички направени разходи са били за сметка на „Н. – 2.“ ЕООД, не били представени доказателства, какви са поводите за съответната рекламна кампания, сключени договори, разходооправдателни документи за направени разходи.

Всичко това е мотивирало ревизиращия екип да направи извод, че наличието само на издадени фактури и непредставянето на съпътстващи реалната доставка документи и доказателства, води до извод, че ревизираното лице се е възползвало от предимство, което дава приспадането на данъчен кредит. Според ревизиращите това означавало, че в ревизиращото лице е имало знание, че възлага извършването на доставки на дружества, за които му е известно, че не разполагат с необходимия ресурс. Въз основа на това са приели, че не са налице доказателства за извършени доставки между посочените дружества и „Н. - 2.", независимо че са издадени данъчни фактури за това. В тази връзка се посочва в мотивите на ревизионния доклад, че за да възникне правото на данъчен кредит следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а стоките получени, а е необходимо да са извършени именно от лицето, посочено като доставчик, в издадени данъчни фактури. Твърди се, че са налице привидни сделки целящи прикриване на действително извършените съответно получени сделки, а именно че е налице относителна субективна симулация.

В следствие на изложеното се е стигнало до това, че ревизиращите са отказали право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 80 308,44 лева /осемдесет хиляди триста и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, което е довело и до определяне на нов размер на дължимия данък върху добавената стойност, а именно 55 165,15 /петдесет и пет хиляди сто шестдесет и пет лева и петнадесет/, в това число главница в размер на 33 927,16 /тридесет и три хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ и лихви в размер на 21 237,98 /двадесет и една хиляди двеста тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ за д.п. м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 година.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 09.08.2024 година /лист 133/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад. От представената административна преписка се установява, че дружеството не се е възползвало от това свое процесуално право.

Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22002224000789-**** от 10.09.2024 година, издаден от Р. Р. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 91 912,36 /деветдесет и една хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки/, в това число установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 36 262,74 /тридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ и установени задължения за д.п. 2020, 2021 и 2022 година и по Закона за данък върху добавената стойност в размер на 55 649,62 /петдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ за д.п. м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 година. В мотивите на издадения ревизионен акт приходният орган е възприел изцяло това, което е било обективирано в издадения ревизионен доклад. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 10.09.2024 година /лист 154/.

Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. № 53-06-10860 от 25.09.2024 година по регистъра на ТД на НАП. С**** и вх.№ 23-22-1383 от 30.09.2024 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – С**** /лист 156/. Директорът се е произнесъл с Решение № 240 от 27.02.2025 година, с което е потвърдил изцяло оспорения ревизионен акт. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 28.02.2025 година /лист 21/.

На 14.03.2025 година е депозирана жалба с вх. № Ж-0001-57 от 14.03.2025 година. Същата на основание чл.150, ал.1 от ДОПК е препратена по подсъдност на Административен съд - П****. Именно във връзка с нея е образувано и настоящото административно дело.

За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:

С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице е връчено: ИПДПОЗЛ № Р-22002224000789-040-001 от 16.02.2024 година, с което е поискано представяне на изброените в него документи и справки. Определен е 14-дневен срок за представянето и ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на жалбоподателя на 16.02.2024 година /лист 165 от приложението/. С Писмо изх. № 05 от 01.03.2024 година от страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, а така също иса приложени аналогични и хронологични разпечатки на сметка от гр.70, 30, 50, 40, 41, 49, 60, 20, 15 за ревизирания период /лист 171 и следващите от приложението/.

На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и писмени обяснения до трети лица, както следва:

С ИПДПОЗЛ № П-29002924034625-040-001 от 20.02.2024 година е поискано от „Е. Е.“ ООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изчерпателно посочени в табличен вид фактури, издадени от „Н.-2.“ ЕООД, ведно със съпроводителни документи, а така също и доказателства, изброени в пет точки. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканите доказателства. ИПЗПОЗЛ е връчено на дружеството на 21.02.2024 година /лист 256/. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-29002924034625-141-001 от 11.03.2024 година, в който е посочено че към датата на съставяне на този протокол от страна на „Е. Е.“ ООД не са представени поисканите документи, но е извършена проверка в ИС на НАП, в следствие на която било установено, че от страна на „Н.-2.“ ЕООД са съставени фактури, които били включени в дневниците за покупки и СД по ДДС за съответните данъчни периоди /лист 258 от приложението/. Въпреки това, съдът констатира, че от представената административна преписка е видно, че с Писмо изх. № 1899 от 11.03.2024 година от страна на „Е. Е.“ ООД са представени заверени копия на договори между „Е. Е.“ ООД с „Н. - 2.“ ЕООД, а така също и фактури и протоколи за прием на работа и писмени обяснения, съгласно чл.37, ал.5 от ДОПК /лист 263/.

С Резолюция № П-22221024034590-0РП-001 от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „С. К.“ ЕООД с [ЕИК] /лист 336/, като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221024034590-040-001 от 20.02.2024 година, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 26.03.2024 година, тъй кат това е датата на сваляне на съобщението /лист 346 от приложението/. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221024034590-141-001 от 11.04.2024 година /лист 338/.

С Резолюция № П-22221724034613-0РП-001 от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „С.М.“ ЕООД с [ЕИК] /лист 361/, като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221724034613-040-001 от 20.02.2024 година /лист 366/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 16.03.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221724034613-141-001 от 11.04.2024 година /лист 363/.

С Резолюция № П-22221924034619-0РП-001 от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „Т. М 2020“ ЕООД с [ЕИК] /лист 387/, като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221924034619***** от 20.02.2024 година /лист 390/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 27.03.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221924034619***** от 11.04.2024 година /лист 389/.

С Резолюция № П-22220424034622-0*** от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „ТОП МЕТАЛ 2022“ ЕООД с [ЕИК], като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22220424034622-0*** от 20.02.2024 година /лист 415/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 03.04.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22220424034622-1****от 18.04.2024 година /лист 412/.

С Резолюция № П-22001424034624-0Р*** от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „Т. С.“ ЕООД с [ЕИК] /лист 429/, като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22001424034624-04*** от 20.02.2024 година /лист 435/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 03.04.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22001424034624-1*** от 18.04.2024 година /лист 431/.

С Резолюция № П-22001424034628-0Р*** от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „С. Д.“ ЕООД с [ЕИК] /лист 457/, като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22001424034628-04*** от 20.02.2024 година /лист 464/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 03.04.2024 година. От страна на дружеството са представени поисканите документи на 03.07.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22001424034628-*** от 18.04.2024 година /лист 459/.

С Резолюция № П-22221424034631-0РП-001 от 16.02.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „ГУМИ НН1“ ЕООД с [ЕИК] /лист 500/, като във връзка с нея е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221424034631-040-001 от 20.02.2024 година /лист 505/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 23.03.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221424034631-141-001 от 11.04.2024 година /лист 502/.

С ИПДПЗОЛ № Р-22002224000789-1*** от 13.05.2024 година е поискано да бъде извършена проверка на дружеството „Е. Ш.“ ЕООД с [ЕИК] /лист 523/, с което е поискано представяне на изчерпателно изброени фактури и съпроводителни документи към тях. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-1600162408697*** от 27.06.2024 година /лист 523/.

С Протокол № Р-22002224000789-ППД*** от 16.07.2024 година на основание чл.37 от ДОПК са присъединени доказателства, събрани в хода на предходна ревизия, приключила с Ревизионен акт № Р-22001423002184-0*** от 27.10.2023 година /лист 529/.

С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт е представена Заповед № РД-01-**** от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на директора на ТД на НАП - С. /лист 24/.

В хода на настоящото съдебно производство са представени и приети следните писмени доказателства: Решение № 155 от 02.02.2024 година, издадено от директора на ОДОП /лист 180/; главна книга за 2018 година, хронологичен дневник за 2018 година, салда по партиди за 2018 година, главна книга за 2019 година, хронологичен дневник за 2019 година, салда по партиди за 2019 година, копие от фактури и приемо-предавателни протоколи, главна книга за 2020 година, хронологичен дневник за 2020 година, салда по партиди за 2020 година, главна книга за 2021 година, хронологичен дневник за 2021 година, салда по партиди за 2021 година, главна книга за 2022 година, хронологичен дневник за 2022 година, салда по партиди за 2022 година копие от фактури и приемо-предавателни протоколи /лист 217-329/; доказателства, представени с молба вх. № 3039 от 01.12.2025 година.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е изготвено заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. За вещо лице е определена П. К.. Вещото лице е установило, че фактурите, издадени от доставчиците „Топ Метал 2022“ ЕООД, „Топър сейфти“ ЕООД, „Солар комерс 08“ ЕООД, „Г.НН**1“ ЕООД, „С. Д.“ ЕООД, „Т. М 2020“ ЕООД и „Е. ш.“ ЕООД са редовно осчетоводени в счетоводната сметка на дружеството, като стойностите по тях са отчетени по сметки 601, 602, 4531, 401, а преобладаващата част от плащанията са извършени чрез 501 „Каса“. В заключението се сочи също, че дружеството е реализирало приходи от продажба на услуги, които са отчетени по сметка 703, в значителни размер и тенденция на нарастване през ревизираните периоди, като тези приходи произтичат основно от издадени фактури към „Е. е.“ ЕООД. Вещото лице е установило, че след съпоставка между видът на разходите по процесните фактури и характерът на приходната дейност на дружеството може да се направи обосновано счетоводно предположение, че закупените стоки и услуги по естеството са съвместими с извършената дейност и биха могли да се използват при осъществяване на последващите облагаеми доставки. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го кредитира като компетентно и съответстващо на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд - П., като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако не е предвидено друго е по т.3- териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [улица], което означава, че то попада в обхвата на офис П****, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис П**** е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- С****. От тази гледна точка, в настоящият случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП- С****, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издадат актове, свързани с нея са органите по приходите от тази териториална дирекция. Това означава, че предвиденото в чл.7, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са Р. Р. Б. и Ц. К. Х., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП - С****.

С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал.3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година, постановено по т.д. № 10/2016 година на Върховен административен съд, в което изрично е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. от орган имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единия е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първият орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионният акт, предмет на настоящия съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това.

По отношение на възложителя на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения ревизионен акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-849 от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК издадена от директора на ТД на НАП - С*** лицето Р. Р. Б. на длъжност: началник-сектор „Р.“ в отдел „Р.“ към дирекция „К.“ при ТД на НАП С*** е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия т. 1 от I на заповедта. Същата се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от нея, включително и ЗВР.

Що се отнася до компетентността на лицето Ц. К. Х., явяваща се ръководител на ревизията и издала оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същата е разполагала с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионен акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002224000789-0**** от 09.02.2024 година за ръководител на ревизията е определена именно Ц. К. Х..

В съответствие с изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на издадения административен акт:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Д.-осигурителен к.“.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002224000789-020-**** от 09.02.2024 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срокът за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.112 и чл.113 от ДОПК, като е посочено, че същата следва да приключи в рамките на два месеца от връчването й. От приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К*****“ е видно, че ЗВР е връчена на ревизираното лице на 15.02.2024 година, което означава, че по тази заповед срокът за извършване на ревизията е до 15.04.2024 година. Последвали са две заповеди за изменението й като от всички тях с най-важно значение е ЗИЗВР № Р-22002224000789*** от 13.05.2024 година, тъй като с нея на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е предвиден крайният срок за извършване на ревизията, а именно 15.07.2024 година. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприети процесуални действия след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събирането на доказателства, същите няма да имат доказателствена стойност и следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящият случай съдът констатира, че са налице процесуални действия, свързани със събиране на доказателствен материал след крайния срок, доколкото от приложената по делото административна преписка се установява, че с Протокол № Р-22002224000789-П***** от 16.07.2024 година на основание чл.37 от ДОПК са присъединени доказателства, събрани в хода на предходна ревизия, приключила с Ревизионен акт № Р-22001423002184-**** от 27.10.2023 година /лист 529/. Ето, защо последните не следва да се ценят като такива с доказателствена сила.

След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл.117, ал.1 от ДОПК, че в срок не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 29.07.2024 година. П. Р. доклад № Р-22002224000789-**** е с дата 09.08.2024 година, т.е. извън законоустановения за това срок. Това обстоятелство обаче не влече след себе си съществени процесуални нарушения, доколкото практиката на Върховен административен съд е константна в посока на това, че срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му не води до фатални последствия, а единствено до това, че ако е събран доказателствен материал или са предприети процесуални действия след него те отново няма да бъдат зачетени със съответната доказателствена сила. Ревизионния доклад е връчен на 09.08.2024 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 23.08.2024 година. от представената по делото административна преписка, както вече се посочи се вижда, че ревизираното лице не се е възползвало от това свое процесуално право. Изтичането на крайният срок за депозиране на възражение е важен и с оглед на това, че след неговото изтичане започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт. Това означава, че съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, крайният срок за издаване на ревизионен акт е 06.09.2024 година. О. Р. акт № Р-22002224000789-09**** е с дата 10.09.2024 година, което е извън законоустановения срок, но практиката на Върховен административен съд е константа и в тази посока, че този срок също е инструктивен.

С оглед на изложеното съдът счита, че при поставяне началото на ревизионното производство, а така също и в хода на неговото провеждане не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са предпоставка за отмяна на ревизионния акт, което означава, че не се констатират основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът в настоящият случай се свежда до това да бъде установено, дали правилно приходната администрация е установила данъчни задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п. 2020, 2021 и 2022 година в общ размер на 36 262,74 /тридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, в това число главница в размер на 28 961,75 /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 7 300,95 /седем хиляди и триста лева и деветдесет и пет стотинки/ и по Закона за данък върху добавената стойност за д.п. м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 година в общ размер на 55 649,62 /петдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, в това число главница в размер на 33 927,67 /тридесет и три хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 21 722,45 /двадесет и една хиляди седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 80 308,44 /осемдесети хиляди триста и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ или общо задължения в размер на 91 912,36 /деветдесет и една хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки./.

По отношение на установените резултати по Закона за данък върху добавената стойност:

Видно от мотивите на ревизионния акт, приходната администрация е приела, че на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „С. К.0-***“ ЕООД с [ЕИК] с обща стойност на начисленото ДДС по тях в размер на 4 000 лева; „С. М.“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност в размер на 5 061,67 лева; „Т. М 2****“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност в размер на 2 672,28 лева; „Топ Метал 2022“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност в размер на 2 380 лева; „Т. С.“ ЕООД с [ЕИК] с начислено ДДС на обща стойност 2 524,50 лева; „С. Д.“ ЕООД с [ЕИК] с ДДС на обща стойност 28 056,27 лева; „Г. Н***“ ЕООД с [ЕИК] с ДДС на обща стойност 4 950,89 лева; „Е. Ш.“ ЕООД с [ЕИК] с ДДС на обща стойност 7 942,33 лева.

Както вече бе отбелязано, мотивът на приходния орган да приеме, че следва да бъде отказано право на данъчен кредит се изразява в това, че от страна на ревизираното дружество не са представени изисканите по реда на ДОПК съпроводителни документи - липсвало информация относно това, кой е извършил услугите, в тежест на кого са били допълнително извършените разходи, къде е мястото на изпълнение. Относно доставките на материали е посочено, че не са представени доказателства за наличието на търговски обекти, в които те са били съхранявани до тяхната продажба. Не били представени и доказателства за произхода на същите, което предполагало извод за липса на доказателства, че към датата на издаване на съответните фактури, дружествата са разполагали със стоки и материали, които отговарят по вид и количество на фактурираните към ревизираното лице. По отношение на доставката за брандиране на превозни средства е посочено, че от страна на ревизираното лице не е представена информация и доказателства, за кое точно превозно средство е извършено брандирането, кой го е извършил, къде е извършено и какво точно е брандирано. Не били представени доказателства във връзка с оспорените рекламни услуги, а така също и договори за наем на билбордове, не е посочено тяхното местонахождение, както и за какъв период от време е била рекламата на съответния билборд. По отношение на извършените през 2021 и 2022 година рекламни кампании в [населено място] и твърдението, че всички направени разходи са били за сметка на „Н.... – 2....“ ЕООД, не били представени доказателства, какви са поводите за съответната рекламна кампания, сключени договори, разходооправдателни документи за направени разходи. Именно това е мотивирало ревизиращия екип да направи извод, че наличието само на издадени фактури и непредставянето на съпътстващи реалната доставка документи и доказателства, води до извод, че ревизираното лице се е възползвало от предимство, което дава приспадането на данъчен кредит. Според ревизиращите това означавало, че в ревизиращото лице е имало знание, че възлага извършването на доставки на дружества, за които му е известно, че не разполагат с необходимия ресурс. Въз основа на това са приели, че не са налице доказателства за извършени доставки между посочените дружества и „Н.. - 2...“, независимо че са издадени данъчни фактури за това.

Както вече се посочи, правното основание на което е отказано правото на данъчен кредит е чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.6 и чл.9 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, а съобразно чл.5, ал.1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Т. определение дава и чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която е извършена услугата. Тогава съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва изискуемостта на данъка, а на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква и правото на приспадане на данъка.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а в ал.2 на същия чл.68 от ЗДДС законодателят е обусловил възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит от страна на данъчно задълженото лице при наличие на кумулативно осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател след като е транспонирал в предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията, които са предвидени в чл.71, т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател. Тук е моментът да бъде посочено, че притежаването на фактура не е достатъчно, за да се признае право на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС и тази на Върховен административен съд, в която константно се приема, че наред с притежаването на данъчен документ по смисъла на чл.71, т.1 от ЗДДС е необходимо да бъде установено и реалното извършване на фактурираната облагаема доставка. При липса на нормативна уредба, която да изисква наличие на конкретен вид документ за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящи за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, същите представляват частен документ, чиято доказателствена сила по аргумент на чл.180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вряно, а същото следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Както се посочи, трайно в практиката на СЕС се приема, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци – в тази връзка са решения, постановени по следните дела на СЕС: С-152/02, С-285/09, С-80/11 и С-142/11.

В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така в Решение от 15 септември 2016 година по дело С-516/14 съдът посочва, че „от чл.178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.226 от тази директива“ (в този смисъл са и Решение от 1 март 2012 година по дело С-280/10). Това съпоставено с националната правна уредба води до извод, че по аргумент от чл.25, ал.1 от ЗДДС без реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити.

От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката-декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащото право на приспадане от фактическия състав ще доведе до изключване на възникване на правото.

В настоящият казус са събрани безспорни доказателства за това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.08.2012 година /стр. 2 от РД/. В случая между страните не е породен спор относно формалните предпоставки досежно възникване правото на данъчен кредит, а спорът е сведен до наличието, респективно липсата на материалноправните предпоставки за това и по-конкретно спорът се свежда до това да бъде установено, дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от посочените доставчици.

С цел правилно решаване на правния спор, съдът счита, че най-напред следва да бъде направен анализ на целия представен и събран в хода на настоящото съдебно производство доказателствен материал, а след това на база на същия да направи и своите правни изводи. В съответствие с това следва да бъдат разгледани спорните фактури и представените към тях съпроводителни документи, като същите бъдат групирани в зависимост от доставчикът, който ги е издал.

На първо място, следва да бъдат разгледани събраните доказателства във връзка с фактурите, издадени от доставчика „С. К. 0*****“ ЕООД с [ЕИК]: спорът е свързан със следните фактури: фактура № ********** от 20.07.2022 година с предмет услуга, данъчна основа в размер на 7050 лева и ДДС в размер на 1 410 лева; фактура № 10000001*** от 29.07.2022 година с предмет услуга, данъчна основа в размер на 6350 лева и ДДС в размер на 1270 лева; фактура № 10000001** от 26.07.2022 година с предмет услуга, данъчна основа в размер на 6600 лева и ДДС в размер на 1 320 лева. От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че към всяка една от фактурите е представен касов бон и приемо-предавателен протокол с отбелязани данни за предаващия и приемащия, фактурата е включена в хронологичен дневник като е отбелязана с предмет услуга /лист 183 от Приложението/. След извършена насрещна проверка на дружеството доставчик е установено, че то е включило в дневниците си за продажби съответните фактури, но за съответния период нямало назначени лица по трудов договор /лист 339 от Приложението/. При така представения доказателствен материал, съдът счита, че неправилно приходната администрация е отказала признаване на данъчен кредит по така цитираните фактури, а основанията за това се изразяват в следното: видно от предмета на фактурите се касае за разпространение на рекламни постери и флаери, което по своята същност представлява услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС, както вече се подчерта, доставката на услуга ще бъде налице, когато се докаже нейното извършване. В тази връзка следва да се отбележи, че константно в съдебната практика, включително и в практиката на Върховен административен съд се споделя виждането, че доставката на услуги по своята същност представлява определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване може да бъде доказано само със счетоводни и търговски документи, като например приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи за използвани и вложени материали, доказателства за вложен и заплатен труд, документи за използвани активи, търговски документи, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи и други /в този смисъл Решение № 15905 от 22.12.2020 години, постановено по адм. дело № 8094/ 2020 на Върховен административен съд/. Или иначе казано, за да бъде доказано извършването на услуга е необходимо да бъде съставен приемо-предавателен протокол. Видно от представените чрез административната преписка писмени доказателства се установи, че по отношение на всяка една от фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи, от които може ясно да се види, в какво се изразява предоставената услуга, тъй като в тях се съдържат не само данни за предаващия и приемащия, а така също и данни за изготвените продукти, тяхното количество и единична цена. Всичко това, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реалност на извършената доставка на услуга, а освен това следва да се подчертае, че тя е включена в основната дейност на дружеството и е участвала при осъществяването на последващи доставки, като безспорно установено по делото е, че основен контрагент на последващите доставки е именно „Е. Е.“ ЕООД, като това се потвърждава и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. За пълнота съдът следва да посочи, че това, дали доставчикът е имал материална и кадрова обезпеченост в настоящият случай е ирелевантно след като по безспорен начин е доказана реалността на извършената услуга. Като това виждане се застъпва не само в практиката на Върховен административен съд, но и в тази на СЕС. Ето, защо органът по приходите е следвало да признаване данъчен кредит в размер на 4 000 лева по отношение на фактури, издадени от доставчика „С.К. 0****“ ЕООД.

На второ място от събраните доказателства, във връзка с фактурите, издадени от дружеството „С.М.“ ЕООД с [ЕИК] се установи, че: спорните фактури са- фактура № ********** от 23.12.2022 година с данъчна основа в размер на 5 700 лева и ДДС в размер на 1 140 лева; фактура № ********** от 10.12.2022 година с данъчна основа в размер на 7 478,33 лева и начислен ДДС в размер на 1 495,67 лева; фактура № ********** от 27.02.2023 година с данъчна основа в размер на 7 360 лева и начислен ДДС в размер на 1 472 лева; фактура № ********** от 24.02.2023 година с данъчна основа в размер на 4 770 лева и ДДС в размер на 954 лева. От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че по отношение на фактура № ************ от 23.12.2022 година и фактура № ************ от 24.02.2023 година, които са с идентичен предмет „почистване“ е представен Договор за услуга – почистване и хигиенизиране от 04.01.2022 година, сключен между „Н. 2.“ ЕООД, в качеството на възложител и „С. М.“ ЕООД, в качеството на изпълнител на обща стойност 10 470 лева /лист 244, гръб/. Стойността на фактурите, съответства на стойността посочена в договора, а така също и предметът им кореспондира с предмета по договора. По отношение на фактура № 000000**** от 10.12.2022 година е налице оферта от 01.11.2022 година, свързана с извършване на шпакловка на таван в размер на 3 136 лева и боядисване на тавани и стени в размер на 4 342,33 лева, а така също и Договор за извършване на ремонтни дейности от 12.11.2022 година, сключен между „Н. 2.“ ЕООД и „С. М.“ ЕООД /лист 248/. По отношение на фактура № ********** от 27.02.2023 година отново е налице оферта, изготвена от страна на „С. М.“ ЕООД от 25.01.2022 година и е сключен Договор за извършване на ремонтни дейности от 08.02.2023 година, сключен между „Н. 2.“ ЕООД и „С. М.“ ЕООД /лист 250/. В следствие на извършената насрещна проверка на дружеството е установено, че тези фактури са включени в дневника за продажби на дружеството и че за съответния период не са били налице сключени трудови договори. В настоящият случая отново се касае за доставка на услуга по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.9, ал.1 от ЗДДС. От така представените съпроводителни документи, може да се приеме по категоричен начин, че е налице реалност на осъществената услуга, тъй като издадените процесните фактури са именно във връзка с изпълнение на сключените по – горе договори. Ето, защо съдът счита, че и тук с пълна сила важи казаното в предходни абзац, поради което препраща към направените в него правни изводи. С оглед на изложеното, следва да се приемат за неправилни направените от страна на приходната администрация изводи за това, не следва да бъде признат данъчен кредит в размер на 5 061,68 лева по фактури, издадени от „С. М.“ ЕООД и респективно в тази част ревизионния акт също се явява незаконосъобразен.

На трето място по отношение на фактурите, издадени от „Т. М 2020“ ЕООД с [ЕИК] се констатира следното: спорните по делото фактури са: фактура № *********. от 29.06.2022 година с данъчна основа в размер на 4 310 лева и начислен ДДС в размер на 862 лева; фактура № 10000007. от 28.06.2022 година с данъчна основа в размер на 4 590 лева и начислен ДДС в размер на 918 лева; фактура № 10000000. от 30.06.2022 година с данъчна основа в размер на 4461,40 лева и ДДС в размер на 892,28 лева. От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че са представени копия на посочените фактури, като по отношение на фактура № 10000000. от 28.06.2022 година е приложени приемо-предавателен протокол /лист 240 от приложението/. Предмет на доставката по фактура № 1000000. от 29.06.2022 година и фактура № 1000000. от 30.06.2022 година строителни материали, респективно част или иначе казано касае се за доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Както се посочи, разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС казва, че доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В процесния случай, както вече се посочи се касае за строителни материали и части, които могат да бъдат определени като движима вещ, съобразно разпоредбата на чл.110, ал.1 от Закона за собствеността. Касае се за стоки, които са родово определена вещ. Поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, то са приложими общите правила, предвидени в гражданското право, а именно тези в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, които са определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат предадени. В настоящият случай е безспорно доказано това прехвърляне. Що се касае до фактура № 10000000...от 28.06.2022 година, доколкото се касае за извършване на рекламна услуга и е приложен приемо-предавателен протокол и доколкото настоящият съдебен състав вече имаше повод да се произнесе по този въпрос, счита че не следва да преповтаря вижданията си, затова препраща към изложеното в предходните абзаци. Ето защо, с оглед на изложеното приходната администрация неправилно е отказано признаване на данъчен кредит в общ размер на 2 672,28 лева.

На четвърто място по отношение на фактурите, издадени от „Т. М. 2022“ ЕООД с [ЕИК] се констатира следното: спорните фактури са фактура № ********** от 31.08.2022 година с данъчна основа в размер на 7 260 лева и начислен ДДС в размер на 1 452 лева; фактура № ********** от 01.09.2022 година с данъчна основа в размер на 4 640 лева и начислен ДДС в размер на 928 лева Доколкото и тук се касае за идентични предмети, като фактурите, издадени в предходния абзац, съдът препраща към тях, като вследствие на това прави заключение, че и по отношение на тези две фактури приходната администрация неправилно е отказала признаване на данъчен кредит, респективно следва да бъде посочено, че е следвало да бъде признато право на данъчен кредит по така издадените фактури в общ размер на 2 380 лева.

На пето място, по отношение на фактурите издадени от „Т. С.“ ЕООД с [ЕИК] се установи следното: спорните фактури са: фактура № 00000000. от 30.10.2021 година с данъчна основа в размер на 5 025 лева и начислен ДДС в размер на 1 005 лева; фактура № 00000. от 29.10.2021 година с данъчна основа в размер на 4 500 лева и начислен ДДС в размер на 900 лева; фактура № 0000000. от 29.11.2021 година с данъчна основа в размер на 7 500 лева и начислен ДДС в размер на 1 500 лева; фактура № 0000000. от 24.11.2021 година с данъчна основа в размер на 5 015 лева и начислен ДДС в размер на 1 003 лева; фактура № 0000000. от 25.11.2021 година с данъчна основа в размер на 5 000 лева и начислен ДДС в размер на 1 000 лева; фактура № 000000.от 30.12.2021 година с данъчна основа в размер на 8 300 лева и начислен ДДС в размер на 1 660 лева; фактура № 0000000. от 31.12.2021 година с данъчна основа в размер на 8 300 лева и начислен ДДС в размер на 1 660 лева; фактура № 0000000. от 29.12.2021 година с данъчна основа в размер на 8 200 лева и начислен ДДС в размер на 1 640 лева; фактура № 000000.от 30.12.25021 година с данъчна основа в размер на 7 475 лева и начислен ДДС в размер на 1 495 лева; фактура № 0000000. от 29.01.2022 година с данъчна основа в размер на 8 000 лева и начислен ДДС в размер на 1 600 лева; фактура № 00000000. от 28.01.2022 година с данъчна основа в размер на 8060 лева и начислен ДДС в размер на 1 612 лева; фактура № 00000. от 31.01.2022 година с данъчна основа в размер на 8 150 лева и начислен ДДС в размер на 1630 лева; фактура № 000000. от 29.01.2022 година с данъчна основа в размер на 8 100 лева и начислен ДДС в размер на 1620 лева; фактура № 000000. от 22.02.2022 година с данъчна основа в размер на 8000 лева и начислен ДДС в размер на 1600 лева; фактура № 00000. от 24.02.2022 година с данъчна основа в размер на 4 500 лева и начислен ДДС в размер на 900 лева; фактура № 00000. от 25.02.2022 година с данъчна основа в размер на 5000 лева и начислен ДДС в размер на 1000 лева; фактура № 00000. от 28.03.2021 година с данъчна основа в размер на 7900 лева и начислен ДДС в размер на 1 580 лева; фактура № 00000. от 31.03.2022 година с данъчна основа в размер на 3900 лева и начислен ДДС в размер на 780 лева и фактура № 00000. от 29.03.2022 година с данъчна основа в размер на 5 300 лева и начислен ДДС в размер на 1 060 лева. От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че към всяка една от фактурите е налице издаден касов бон и приемо-предавателен протокол, който е подписан от двете страни. Установено е също, че тези фактури са били включени в дневника за продажби на дружеството доставчик. По отношение на тези фактури, съдът не споделя направените от страна на приходната администрация правни изводи. Съдът счита, че е следвало да бъде признато право на данъчен кредит по всяка една от тези фактури. Видно от представения доказателствен материал се касае за извършването на рекламна услуга. Отново както се отбеляза, касае се за доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Според настоящият съдебен състав представените протоколи съдържат достатъчно изчерпателна информация, въз основана която да бъде направен извод, в какво всъщност се изразява осъществената рекламна услуга. Протоколите съдържат данни за извършената услуга, количеството и единичната цена на произведените продукти. Всеки един от протоколите е с печат и подпис на предаващата и приемащата страна. Всичко това мотивира съда да приеме, че ревизираното дружество реално е получило тези услуги. Освен това, следва да се посочи, че те са използвани и за целите на осъществяване на основната дейност на ревизираното лице, тъй като са вложени по- нататък в осъществяване на доставките на ревизираното дружество към неговият основен клиент „Е. Е.“ ООД, като това се потвърждава и от назначената по делото, приета и неоспорена от страна на страните по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ето, защо неправилно приходният орган не е признал право на данъчен кредит в размер на 25 245 лева по фактури, издадени от този доставчик.

На шесто място по отношение на фактурите, издадени от „С. Д.“ ЕОО с [ЕИК] се констатира следното: спорните фактури са: фактура № 00000... от 28.10.2019 година, фактура № 0000000... от 30.10.2019 година, фактура № 0000000****от 20.11.2019 година; фактура № 000000*** от 11.11.2019 година; фактура № 000*** от 16.11.2019 година; фактура № 00000***4 от 20.02.2020 година; фактура № 00000*** от 21.02.2020 година, фактура № 000000*** от 22.02.2020 година, фактура № 00000*** от 27.02.2020 година, фактура № ********** от 27.11.2020 година, фактура № 0000*** от 24.11.2020 година, фактура № 0000000*** от 17.11.2020 година, фактура № 0000000** от 23.11.2020 година, фактура № 00000004** от 19.12.2020 година, фактура № ********** от 17.12.2020 година, фактура № 0000000** от 21.12.2020 година, фактура № 0000000** от 26.02.2021 година, фактура № 0000000*** от 19.02.2021 година, фактура № 000000**** от 25.02.2021 година, фактура № 0000000*** от 17.02.2021 година, фактура № 000000*** от 22.02.2021 година, фактура № 0000000*** от 23.03.2021 година, фактура № 000000*** от 16.03.2021 година, фактура № 00000*** от 20.03.2021 година, фактура № 00000****от 18.03.2021 година, фактура № 000000**** от 25.03.2021 година, фактура № 000000*** от 29.03.2021 година, фактура № 000000*** от 29.03.2021 година, фактура № 0000000*** от 07.04.2021 година, фактура № 00000**** от 13.04.2021 година, фактура № 000000*** от 14.05.2021 година, фактура № 000000*** от 08.06.2021 година, фактура № 0000000*** от 29.05.2021 година, фактура № 0000000*** от 31.05.2021 година, фактура № 0000*** от 21.05.2021 година, фактура № 000000*** от 22.04.2021 година, фактура № 00000000****от 16.06.2021 година, фактура № 000000*** от 24.06.2021 година. От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че към всяка една от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, които са подписани от двете страни, като са включени в дневника за продажби на доставчика. И по отношение на тези фактури, съдът не споделя изцяло направените от страна на приходната администрация правни изводи, тъй като счита, че е следвало да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на по- голямата част от издадените фактури. Видно от представения доказателствен материал се касае за извършването на рекламна услуга, т.е следва да бъде доказано осъществяването на доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Както вече бе посочено, към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, които съдържат достатъчно информация, въз основана която да бъде направен извод, в какво всъщност се изразява осъществената рекламна услуга. И тук протоколите съдържат данни за извършената услуга, количеството и единичната цена на произведените продукти. Всеки един от протоколите е с печат и подпис на предаващата и приемащата страна. Това именно дава повод на съда да приеме, че ревизираното дружество реално е получило тези услуги. Съответно и тук важи казаното и за предходните доставки, че те са използвани и за целите на осъществяване на основната дейност на ревизираното лице, тъй като са вложени по-нататък в осъществяване на доставките на ревизираното дружество към неговият основен клиент „Е. Е.“ ООД, като това се потвърждава и от назначената по делото, приета и неоспорена от страна на страните по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ето, защо приходният орган е следвало да признае право на данъчен кредит по всички останали фактури, издадени от този доставчик, възлизащи в общ размер на 28 056,27 лева.

На седмо място по отношение на фактурите, издадени от „Г.Н.“ ЕООД с [ЕИК] се констатира, че: спорните фактури са: фактура № 0000000... от 28.06.2022 година, фактура № 000000... от 29.06.2022 година, фактура № 2000000..., фактура № 00000008... от 30.06.2022 година и фактура № 200000. от 01.09.2022 година. От представените чрез административната преписка писмени доказателства се установи, че по отношение на всички посочени фактури са представени приемо-предавателни протоколи. След анализ на така посочени доказателства, съдът установи, че предмет на доставката се изразява в извършването на услуга, представляваща ремонт на моторно превозно средство и извършването на реклама. Тоест тук се касае за два вида извършване на услуга. По отношение на услугата, представляваща осъществяване на ремонт на моторно превозно средство са представени протоколи, от които ясно личи какво е извършвано, доколкото е посочено какви автомобилни части са били сменени, посочена е тяхната цена и е посочен регистрационният номер на моторното превозно средство, на което същите са извършени. Протоколите са подписани от страна на предаващия и на приемащия. В тази връзка съдът счита, че след като е доказана реалността на извършената услуга е безпредметно да се изследва въпросът за кадровата обезпеченост на доставчика, като този извод е съобразен и с виждането на СЕС и на ВАС, които нееднократно са имали повод да се произнесат в тази посока. Ето защо, пресилени се явяват формираните правни изводи от страна на приходната администрация, че ревизираното лице е следвало да проучва, дали лицата които осъществяват ремонт на моторното превозно средство са имали съответната [жк], защото по същество това би имало значение в евентуално възникване на спор, който обаче би имал облигационен характер, доколкото би бил свързан с лошо изпълнение. В настоящият случай, изследваме това дали въпросната услуга е била реално осъществена или не, като в случая са налице достатъчно доказателства, които да обосноват положителен извод по отношение на този въпрос. Що се касае до другия вид представена услуга, а именно реклама, то следва да бъде посочено и че по отношение на фактура № 000000. също е налице приемо-предавателен протокол, който по категоричен начин доказва осъществената доставка. Получената услуга в последствие е използвана и в осъществяване на основната дейност на дружеството и по този начин безспорно се доказва, че по отношение на процесните фактури, издадени от този доставчик, са били налице предпоставките по чл.68 и чл.69 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че приходната администрация е следвало да признае право на данъчен кредит в размер на 4 950,89 лева по фактури, издадени от този доставчик.

На осмо място, по отношение на фактурите, издадени от „Е.Ш.“ ЕООД с [ЕИК] се констатира следното: спорните фактури са: фактура № 200000. от 30.11.2022 година, фактура № 200000. от 28.11.2022 година, фактура № 2000000. от 25.11.2022 година, фактура № ********** от 26.11.2022 година, фактура № 000000.от 29.12.2022 година, фактура № 000000.. от 09.12.2022 година, фактура № 20000000.. от 24.02.2023 година. Чрез административната преписка като доказателства са представени: приемо-предавателни протоколи, представени са също така Договор за услуга – почистване и хигиенизиране от 01.11.2022 година, Договор за извършване на ремонтни дейности от 12.11.2022 година. По отношение на предоставената услуга, изразяващи се в ремонт на моторно превозно средство и тук съдът счита, че с пълна сила важи това, което вече бе отбелязано в предходния абзац, порази което препраща към него. Съдът счита, че неправилно приходната администрация не е признала право на данъчен кредит и по тези фактури, с оглед на което счита, че приходната администрация е следвало да признае право на данъчен кредит в общ размер на 7 942, 33 лева.

Предвид изложеното се налага извод, че на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във вр. с чл.9 от ЗДДС е следвало да бъде признато право на данъчен кредит в общ размер на 80 308,44 /осемдесет хиляди триста и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, по горе посочените фактури, издадени от доставчиците „С. К.0***“ ЕООД с [ЕИК], „С. М.“ ЕООД с [ЕИК], „Т. М 20***“ ЕООД с [ЕИК], „Т. М. 2022“ ЕООД с [ЕИК], „Т. С.“ ЕООД с [ЕИК], „С.Д.“ ЕООД с [ЕИК], „Г. Н...“ ЕООД с [ЕИК], „Е. Ш.“ ЕООД с [ЕИК].

С оглед на това, обжалвания ревизионен акт, в частта, с която са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Предмет на настоящото съдебно производство се явява и законосъобразността на издадения ревизионен акт касаеща установени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък за данъчни периоди 2020, 2021, 2022 година.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от внасяне на корекция в данъчните финансови резултати и са определили следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва:

• За д.п. 2020 година е установен корпоративен данък в размер на 7 959,24 /седем хиляди деветстотин петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/. Посочено е обаче, че на 20.04.2021 година и 17.05.2021 година е внесен данък в размер на 3 474,24 лева и на 17.01.2024 година е внесен данък в размер на 4 485,00 лева. При това положение за този данъчен период е определен дължим данък в размер на 0,00 лева и лихви за забава в размер на 1 384,82 /хиляда триста осемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/;
• За д.п. 2021 година е установен корпоративен данък в размер на 11 994,55 /единадесет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/. Като на 28.06.2022 година е внесен данък в размер на 547, 41 лева, а на 17.01.2024 година е внесен данък в размер а 708,00 лева, при което е останал данък за довнасяне в размер на 10 739,06 лева /десет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/ и лихви в размер на 2 927,05 /две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и пет стотинки/;
• За д.п. 2022 година е установен корпоративен данък в размер на 18 222,69 лева, който данък не е бил внесен. По този начин е определен дължим данък в размер на 18 222,69 /осемнадесет хиляди двеста двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ лева и лихви в размер на 2 989,12 лева.

Съдът счита изводите на приходната администрация и в тази част за неправилни. Както вече бе посочено, мотивите на приходната администрация са свързани с обстоятелството, че било установено, че доставките по процесните фактури, които вече бяха предмет на обсъждане в предходните абзаци, не са реално осъществени, а ревизираното лице е осчетоводило същите по сметка 602 – разходи за външни услуги, което е довело и до намаляване на счетоводния финансов резултат за данъчен период 2020, 2021 и 2022 година. В съответствие с това и на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО ревизиращите са посочили, че не следва да се признават за данъчни цели отчетените разходи за услуги, както следва: за д.п. 2020 година не следва да се признава за данъчни цели отчетени разходи в общ размер на 44 850 /четиридесет и четири хиляди осемстотин и петдесет/ лева; за д.п. 2021 година не следва да се признават за данъчни цели отчетени разходи в общ размер на 114 471,34 /сто и четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/; за д.п 2022 година не следва да се признаят за данъчни цели отчетени разходи в общ размер на 194 200, 83 /сто деветдесет и четири хиляди и двеста лева и осемдесет и три стотинки/.

Съдът, предвид направените по-горе изводи за реалност на спорните доставки, намира, че така определените задължения за корпоративен данък са неправилни и незаконосъобразни, а това е така, защото по един безспорен начин се доказа, че процесните доставки са реално осъществени.

Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, а именно разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава, че за да бъдат признати разходите, то къщите следва да са отчетени в съответствие с принципа за документална обоснованост. Правната уредба, свързана с принципа за документална обоснованост е предвидена в разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, като в ал.1 се посочва, че счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярна счетоводна операция.

Предвид установените и подробно изложени съображения, съдът счита, че издадените в полза на жалбоподателя фактури, отразяват вярно посочените в тях стопански операции доколкото същите са реално осъществени, поради което незаконосъобразно не са били признати за данъчни цели от страна на приходните органи.

От друга страна не се установява като цяло и нарушение на принципите, предвидени в Закона за счетоводството, които са регламентирани в чл.4, ал.1, т.5 и чл.4, ал.3, тъй като не се установява да е бил нарушен принципът на документална обоснованост, изразяващ се в това, че всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че е извършена при условията, които са отразени в счетоводния документ и принципа на съдържание през формата, предвижда събитията и сделките да са отразени счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.

Предвид изложеното, съдът счита, че ревизионният акт в тази част, с която са установени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък, следва също да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби на закона.

С оглед на изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ревизионен акт се явява неправилен и незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон, което представлява основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

При това положение депозираната жалба срещу Ревизионен акт № Р-2200222400078**** от 10.09.2024 година се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена, респективно оспорения индивидуален административен акт ще бъде отменен като незаконосъобразен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски, същото следва да бъде уважено като ответникът бъде осъден да заплати в полза на „Н. – 2.“ ЕООД с [ЕИК], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Б. Б. съдебни разноски в общ размер на 8 652, 98 /осем хиляди шестстотин петдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, в това число: заплатена държавна такса за образуване на административно дело в размер на 50 /петдесет/ лева, съобразно платежно нареждане от 13.03.2025 година /лист 12/; заплатен депозит за вещо лице в размер на 600 /шестстотин/ лева съобразно платежно нареждане от 11.06.2025 година /лист 195/ и адвокатско възнаграждение в размер на 8 002, 98 /осем хиляди и два лева и деветдесет и осем стотинки/, определено по реда на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм.- ДВ, бр.14 от 2025 г./.

При този изход на делото следва да бъде отхвърлено направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002224000789-**** от 10.09.2024 година, издаден от Р. Р. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2**** от 27.02.2025 година на директора на Дирекция „О. и д.-о. п.“ – С**** при Ц. у. на Н*а** за п*, с който са определени задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п. 2020, 2021 и 2022 година в общ размер на 36 262,74 /тридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, в това число главница в размер на 28 961,75 /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 7 300,95 /седем хиляди и триста лева и деветдесет и пет стотинки/ и по Закона за данък върху добавената стойност за д.п. м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 година в общ размер на 55 649,62 /петдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, в това число главница в размер на 33 927,67 /тридесет и три хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 21 722,45 /двадесет и една хиляди седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 80 308,44 /осемдесети хиляди триста и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ или общо задължения в размер на 91 912,36 /деветдесет и една хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки/, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Н. – 2. ЕООД с [ЕИК], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Б. Б. съдебни разноски в размер на 8 652, 98 /осем хиляди шестстотин петдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от връчването му на страните.