Определение по дело №7044/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 3959
Дата: 12 октомври 2016 г. (в сила от 25 октомври 2016 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20164430107044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2016 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Плевен, 12.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 12.10.2016год., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7044 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взема предвид:

        В ПлРС е постъпила искова молба от Т.И.Н. *** против Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Министерство на правосъдието и Върховна касационна прокуратура за заплащане от ответниците солидарно на сумата от 2 366.31лв. или сумата от 9 465.24лв. Направено е искане за освобождаване от д.т. по чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ по чл.21 и сл. от ЗПП. Исковата молба, като нередовна, е била оставена без движение, т.к. в нея не е имало фактически твърдения относно основанието, на което се иска осъждането на четирите органа - ответници, не е било посочено какво според ищеца е основанието за пасивната легитимация на посочените в исковата молба ответници, откъде произтича претендираната солидарна отговорност на четиримата ответника. Не са били представени никакви доказателства и декларация от ищцата за семейното, материалното и имотното ѝ състояние, за да може съдът да прецени дали тя отговаря на условията за освобождаване от такси и разноски.  

Поради горното, исковата молба е било оставена без движение с разпореждане № 15682/21.09.2016г., получено на 04.10.2016г. с указания ищеца да посочи изрично защо счита, че посочените от нея ответници са отговорни за посочените вреди, защо сочи, че отговорността им е солидарна, коя от двете посочени суми в действителност претендира като представи по делото пет екземпляра от поправката на исковата молба – един за съда и по един за ответниците. Указани са доказателствата, които следва да се представят във връзка с искането за освобождаване от такси и разноски и предоставяне на правна помощ. Изискани са такива и от Служба по вписванията, от Община –Плевен – МДТ, от НАП-Плевен.

По делото на 29.09.2016г. е постъпила молба, в която е посочено недоволство на ищцата от правосъдието в гр. Плевен, цитиран е член от ЕКПЧОС и е заявено, че съобразно хода на делото ищцата ще връчи надлежно на ответниците книжата и ще представи доказателства за това връчване. На 10.10.2016г. е получен „отговор на администриране“, с който е уточнено, че цената на иска е 2 366.31лв. – сумата събрана принудително от нейната заплата, посочени са дела, без да има някакви фактически твърдения, с които тези дела да бъдат свързвани, задавани са въпроси към съда във връзка с тези дела, в т. 5 е посочено, че добре е изяснено в исковата молба и какво да доизяснява, а в т. 6 е посочено, че нека да изясним всичко – и тогава ще представи копия за ответниците. Приложени са копия от молби, покани изложения, снимки на съпруга на ищцата, които нямат връзка с указанията на съда по делото. Отделно е приложена декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК и доказателства за трудовото възнаграждение на ищцата и регитрацията на съпруга ѝ в бюрото по труда. Представени са и изисканите доказателства от Служба по вписванията, Община –Плевен – МДТ и НАП-Плевен.

При така изложеното, съдът намира следното: Исковата молба, дори и след двете изявления на ищцата по нея, продължава да се явява недопустима, т.к. е предявена срещу лица, за които липсва, съобразно направените до момента изявления, правен интерес на ищеца да претендира сума, удържана ѝ от заплатата, още по-малко на посоченото основание – чл. 6 от ЕКПЧОС. Поради горното, а и поради липсата на отстраняване на по-голямата част от нередовностите /единствено е посочена цена на иска/, производството по делото следва да се прекрати. Същевременно съдът преценява и че не следва да уважава молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ, с оглед горните изводи за недопустимост на иска, и във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ, сочещ, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Не следва да се предоставя такава също и защото съдът констатира, че не са налице и другите условия за това – лицето да няма средства за заплащане на адвокат – от представените доказателства е видно, че ищцата получава пенсия от 714лв. и заплата, която варира, но е около 1000лв. /без значение са удръжките, които са последица от нейни предишни правоотношения/, притежава два апартамента в гр. Плевен - от 101кв.м. и от 134 кв.м., извършила е дарение, с което безвъзмездно се е лишила от собственост през 2015г. Това е и причината, поради която не следва да се уважава искането за освобождаване от ДТ по делото, която в случая е в размер на 94.65лв. и ищцата не би изпитала затруднение да заплати, ако искът би бил допустим.

        Воден от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.И.Н., ЕГН ********** ***, за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ по чл.21 и сл. от ЗПП, като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 7044 по описа на съда за 2016г., по предявен иск за заплащане на сумата от 2 366.31лв., против Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Министерство на правосъдието и Върховна касационна прокуратура, поради недопустимост на предявения иск.

        Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: