№ 44
гр. ***** , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена И. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130101309 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба подадена от Н. С.И. с ЕГН **********, с
адрес ********* срещу С. И. А. с ЕГН **********, с адрес ********.
В исковата молба се сочи, че ищцата е родена на 16.03.2002г. по време на брака между М.М.
и С.А..
Твърди се, че родителите й са разделени от м.06.2020г., като тя е останала да живее при
майка си в гр.***** заедно с малкия си брат К. И., спрямо когото майка й упражнявала
родителски права. Към датата на подаване на исковата молба ищцата била редова ученичка
в 12-ти клас в СУ“Димитър Благоев“, поради което не можела да полага труд, тъй като била
ангажирана с учебния процес от 08:00ч. до 15:00 ч., а останалото време от деня използвала за
подготовка по учебните предмети.
Твърди се, че след навършването й на пълнолетие ответникът престанал да й заплаща
издръжка и да я подкрепя финансово под каквато и да е форма.
Ищцата искала да завърши висше образование. Преживявала със средствата предоставени от
майка й като се опитвала да намери почасова работа, но не успявала предвид малкия град, в
който живеела и епидемиологичната обстановка.
Твърди че, ответникът притежава финансови средства, с които има обективна възможност да
й предоставя издръжка без това да го поставя в невъзможност да осигури собственото си
съществуване. Твърди, че ответникът работи в „Агропланинвест“ ООД и получава
възнаграждение в размер на около 1100 лева -1200 лева месечно, като освен за К. И. няма
други лице, към които да има задължение за издръжка.
1
Иска се осъждане на ответникът да заплаща издръжка на ищцата в размер на 150 лева
месечно считано от 01.07.2020г. до навършването й на 20-годишна възраст при обучение в
средно учебно заведение и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение ведно със законната лихва за всеки ден просрочие. Иска се предварително
изпълнение на задължението за издръжка.
В законоустановения срок от ответника е постъпил отговор на искова молба.
В него се твърди, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че ищцата не е доказала
невъзможността си да се издържа сама чрез реА.зиране на доходи и ползването на
имущество. Твърди се, че ищцата макар и ученичка в редовна форма на обучение предвид
дистанционната форма на обучение може да извършва надомна работа.
Твърди се, че ответникът няма възможност да дава претендираната издръжка без особени
затруднения. Той заплащал наем в размер на 120 лева, трудовото му възнаграждение било в
размер близък до минимума за страната, имал А.ментно задължение към синът си К. И. в
размер на 180 лева. Във връзка с отглеждането и възпитанието на сина си е сключил договор
за лизинг за устройство за сума в размер на 10,60 лева месечно и абонаментен план за сума в
размер на 13.99 лева месечно.
Ответникът твърди, че погасявал кредит в размер на 4000 лева със срок на погасяване до
18.06.2022г. с месечни вноски от 60.52 лева до 65,46 лева.
Твърди се, че ответникът е във влошено здравословно състояние и като хронично болен се
налага да прави ежемесечни разходи за закупуване на лекарства.
Твърди се, че след заплащане на горепосочените задължения той разполагал с около 300
лева без от тази сума да са приспаднати ежемесечни комунално-битови разходи и разходи за
лекарства като този доход е под линията на бедността за страната определена с
Постановление № 265/21.09.2020г. в размер на 396 лева. В случай, че бъде присъдена
издръжка в претендирания размер ответникът щял да разполага със 150 лева месечно, с
които щяло да му бъде невъзможно да се издържа.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалният си представител поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени, ответникът чрез процесуалния си представител моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане на Н. С. И., изд.въз основа на акт за раждане № 74/21.03.2002
г., изд. от община *****; служебна бележка с изх. № 112/03.11.2020 г., издадена от
СУ“Димитър Благоев“ гр. *****, учебна програма на ученичката Н. С. И.; амбулаторен лист
№ 005993/15.12.2020 г.; се установява, че ищцата е родена на 16.03.2002г. от родители М.М.
2
А. и С. И. А.. Ищцата е ученичка в 12 б клас в СУ“Димитър Благоев“ гр. ***** през
учебната 2020/2021г.. Учебната програма на ищцата е с продължителност от понеделник до
четвъртък от 08.00 часа до 15:50 часа и в петък от 08:00 часа до 13:10 часа.
От удостоверение за декларирани данни на Н. С. И. и справка № 289313/15.03.2021г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания
се установява, че ищцата няма собствени недвижими имоти на територията на Р.България и
няма собствени МПС-та.
От медицинско направление на Н. С. И.; кожно-алергенно тестуване на Н. С. И.;
медицинско направление на Н. С. И.; рецептурна книжка на хронично болния се установява,
че ищцата е диагностицирана от 2013г. с хронична астма на алергична основа, за което й се
изписва медикамент по НЗОК всяка година. На 26.10.2020г. ищцата е провела кожно-
алергично тестуване, което е установило алергия към посочени алергени. На 15.12.2020г.
ищцата е посетила д-р Събева, за преглед на очите, която е установила необходимост от
уточняване на оптична корекция.
От удостоверение с изх. № 18/26.01.2021 г., изд. от „Агро Плант Инвест“ ЕООД **** се
установява, е ответникът работи в „Агро Плант Инвест“ ЕООД като през периода
м.12.2019г. – м.12.2020г. средното му трудово възнаграждение е в размер на 596,41 лева.
От социален доклад с изх. № ПР/д-В-П/128-001/12.10.2020 г. се установява, че той е
изготвен за нуждите на гр.д.594/2020г.. Съдът не може да приеме като признание на факт от
този доклад записаното от социалния работник в него, че ответникът по настоящото дело е
споделил, че освен месечно възнаграждение в размер на 610 лева има и допълнителен доход
от продажба на животни, защото това не е лично изявление на ответника, а записано от
социалния работник, ответника не се е подписал под социалния доклад и той е изготвен за
нуждите на друго производство.
От нот.акт № 28, том ІV, дело № 1224/1975 г.; договор за наем на недвижим имот от
01.07.2020г. се установява, че на 01.07.2020г. ищецът е сключил договор за наем на
недвижим имот, находящ се в с.С., представляващ дворно място и къща срещу месечен наем
в размер на 120 лева. Този недвижим имот е бил собственост по давностно владение на А.
М. А.ев.
От решение от 27.10.2020 г. по гр.д. №594/2020 г. по описа на РС ***** се установява, че
родителите на ищцата са разведени като с постановеното по делото решение ответникът е
осъден да заплаща на сина си К. месечна издръжка в размер на 180 лева от подаване на
исковата молба в съда 20.07.2020г..
От общи условия на договор за лизинг; резюме на договор; договор за мобилни услуги;
договор за лизинг от 29.12.2020 г.; погасителен план за кредит се установява, че на
29.12.2020г. ответникът е сключил с „Теленор България“ ЕАД договор за мобилни услуги за
3
срок от 24 месеца с месечна такса от 13.99 лева и договор за лизинг на мобилен телефон
марка и модел „Нокия“ 1,3, Dual Black. При обща лизингова цена 243,57 лева за срок от 23
месеца при месечна вноска в размер на 10.59 лева. Ответникът има сключен договор за
кредит с „ЦКБ“ АД за сума в размер на 4000 лева със срок на погасяване до 18.05.2022г. с
месечни вноски от 60.52 лева до 65,46 лева.
От копие на три броя рецепти за изписани лекарства; рецептурна бланка два броя; копие на
рецептурна книжка на С. И. А. се установява, че на ответника са изписани медикаменти на
24.11.2020г., на 01.12.2020г. от д-р В. и на 15.01.2021г. от д-р К.а – психиатър, както и че
ответникът е хронично болен и му са изписвани лекарства по НЗОК.
От показанията на св.А., които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с
останА.те събрани по делото доказателства се установява, че тя е майка на ищцата и живеят
заедно, тъй като ищцата не може да се самоиздържа. Ищцата не получава доходи и не може
да си намери работа, поради пандемичната обстановка и обстоятелството, че е ангажирана с
учебния си процес от понеделник до четвъртък до 16:00 часа, а в петък до 13:00 часа, след
това ходи на частни уроци и гледа брат си, когато майка й е на работа. Ищцата смята да
продължи образованието си в Икономически университет гр.****, като е ходила на
кандидатстудентски изпит, за който майка й е заплатила 50 лева. Ищцата е работила през
лятото през месеците юли, август и две седмици от м.септември в питейно заведение в
гр.*****, но е напуснала през септември месец, тъй като е започнала училище. Ищцата се е
опитвала да си намери надомна работа, но не е успявала, защото нямала време. Работила е за
кратко време във Ейвън, като със спечелените пари си е купувала козметика, но се е
отказала, поради липсата на време, когато е започнала работа в питейното заведение.
Ищцата имала разходи за лекарства и прегледи при лекар в гр.**** заради хроничното й
заболяване трябва да посещава алерголог всяка пролет и есен. Къщата, в която живее
ответникът в с.С. преди около две години била предоставена на родителите на ищцата да
живее там цялото семейство.
От показанията на св.П. и св.Г., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи
с останА.те събрани по делото доказателства се установява, че през лятото на 2020г. ищцата
е работила в кафене в гр.*****, кв.“Север“. Ответникът живее в с.С. в наследствена къща,
като св.П. му помагал, за да приведе къщата във вид годен за живеене. Ответникът заплащал
наем за къщата, тъй като той не бил единствения наследник. Ответникът получавал 650 лева
заплата от м.02.2021г.. Ответникът бил болен и ходил на психиатър. Св.П. и св.Г. му давА.
пари назаем, защото не му стигА..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени е осъдителен искове с правна квА.фикация по чл. 144 СК и по чл.149 от
Семейния кодекс – за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка от 150
лева от предявяване на исковата молба – 22.12.2020г. до завършване на средното
образование на ищцата и за периода от 01.07.2020г. до предявяване на исковата молба.
4
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е
задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка по смисъла
на чл.144 от СК, съответно за основателността на иска по чл.144 от СК и на обусловеният по
чл.149 от СК ищецът следа да докаже, че ответникът му е родител, че ищецът е пълнолетен
и учи редовно в средно учебно заведение, че ответникът може да дава без особени
затруднения претендираната издръжка. За отхвърляне на иска ответникът следва да докаже,
че ищецът може да се издържа от доходите и от имуществото си и/или че даването на
издръжката представлява за него особени затруднения.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът е баща на
ищцата, че тя е навършила пълнолетие на 16.03.2020г. и че учи редовно в средно училище -
ученичка в 12 б клас в СУ“Димитър Благоев“ гр. ***** през учебната 2020/2021г.. От
събраните по делото писмени доказателства - удостоверение за декларирани данни на Н. С.
И. и справка № 289313/15.03.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания се установи, че ищцата няма
имущество, а от показанията на майка й св.А. се доказа, че ищцата е работила през периода
м.07.2021г. до средата на м.09.20201г.. Доказа се, че поради учебната си програма, която
ангажира ищцата с учебни занятия от понеделник до четвъртък от 08:00 часа до 16:00 часа, а
в петък от 08:00 часа до 13:00 и допълнителните уроци, които взема ищцата няма
възможност да работи каквато и да е работа.
Но в случаят не е нА.це другата изисквана от чл.144 СК предпоставка за уважаване на иска,
а именно ответника да може да дава издръжка на навършилата си пълнолетие дъщеря без
особени затруднения.
В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, за да е нА.це
такова следва да се вземат предвид материалните възможности на родителите и
обстоятелствата, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. По делото
не бяха представени доказателства ответникът да притежава недвижими имоти,
средномесечният му доход за периода м.12.2019г. – м.12.2020г. е в размер на 596,41 лева. С
тази сума ответникът трябва да заплаща месечна издръжка на сина си К., която е в размер на
180 лева и месечен наем, който е в размер на 120 лева. Съдът намира, че от този месечен
доход не следва да се приспада сумата дължима от ответника по договор за лизинг, както и
сумата изплащана от него за абонаментен план за мобилни услуги и по договор за заем.
Според ППВС No 5/1970г. и ППВС No5/1981г. разходите, които някой от родителите прави,
за да подобри своите битови възможности, например заем не следва да се приспада от общия
му доход при определяне на податните му възможности, тъй като тези средства родителят е
получил и изразходвал за собствени нужди, за собствената си издръжка за подобряване на
материалното си положение.
С месечния си доход ответникът трябва да заплаща и лекарства си, тъй като е хронично
5
болен, а и да закупува допълнителни такива, поради влошеното си психично състояние.
След приспадане на месечните разходи, които има ответника и за които е представил
доказателства на него му остава среден месечен доход в размер на 296,41 лева, който
месечен доход е под линията на прага на бедността за 2021г., определен с Постановление №
265 от 24 септември 2020 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2021
г. в размер на 369 лева. Поради това съдът заключва, че ответникът е в затруднено
финансово положение и едва той може да покрие собствените си нужди, за което
свидетелстват и показанията на св.П. и св.Г., от които той взема пари назаем. Ответникът би
изпитал особени затруднения в случай, че се налага да заплаща издръжка на ищцата било то
и в минимален размер, тъй като би останал с доходи, чрез които не би могъл да покрие
своите елементарни потребности от храна, облекло и да заплаща режийните си разноски.
Поради това предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.144 СК от Н. С.И. с ЕГН
**********, с адрес ********* срещу С. И. А. с ЕГН **********, с адрес ******** с искане
за осъждане на С. И. А. с ЕГН ********** да заплаща на Н. С.И. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 150 лв. считано от предявяване на иска – 22.12.2020г. до
навършването й на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение ведно със
законната лихва за всеки ден просрочие.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.149 вр. с чл.144 СК от Н. С.И. с
ЕГН **********, с адрес ********* срещу С. И. А. с ЕГН **********, с адрес ******** с
искане за осъждане на С. И. А. с ЕГН ********** да заплати на Н. С.И. с ЕГН **********
издръжка за минало време от 01.07.2020г. до предявяване на иска – 22.12.2020г. в размер на
150 лева месечно ведно със законната лихва за всеки ден просрочие.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6