РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 31.05.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря П*** В*** в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 177 по описа за 2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Н.Т.Г., с. Б*** , чрез адв. А.Х. против
Решение от 25.02.2019 г. на Районен съд – Берковица, постановено по НАХД № 338/2018
г., с което е потвърдено НП № 5434/24.10.2018 г. на Началник отдел „Контрол на
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, гр. София. С НП на
касатора е наложено административно наказание за това че на 08.10.2018 г. около
16.15 ч. на път ІІ-81, км. 73+250, управлява ППС, което е извънгабаритно и за
което няма издадено разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата
на администрацията управляваща пътя.
В жалбата
процесуалният представител на касатора твърди допускането на съществени
процесуални нарушения при издаване на НП. Счита също, че не касаторът следва да
бъде субект на административно наказание, поради което моли отмяна на решението
и отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба, ОД на МВР – Монтана, не взема становище по
същата.
Участващият в
касационното производство Прокурор от ОП Монтана дава заключение, че решението
на районния съд е правилно и обосновано, поради което предлага същото да бъде
потвърдено.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
За да потвърди издаденото НП, въззивният
съд приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин, както и че водачът е този, който е следвало да се увери, че
товарът не надвишава максимално допустимите норми. Въззивният съд коментира и
заплатената такса, което е сторено на следващия ден след установяване на
нарушението.
Настоящият състав
при Административен съд Монтана приема, че при постановяване на съдебния си акт
въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, довели до
постановяване на неправилно решение. Съдът е събрал всички относими към спора
доказателства и въз основа на тях е извел правилни и законосъобразни правни
изводи С решението съдът е изложил съображения по неоснователността на жалбата и
е изложил аргументи по наведените от жалбоподателя възражения, поради което
решението се явява мотивирано и обосновано.
Следва да се има
предвид, че предмет на касационната проверка е решението на първоинстанционния
съд и неговото съответствие с материалния закон, поради което нови възражения,
извън навежданите пред въззивната инстанция, са ирелевантни и не подлежат на
обсъждане в касационното производство. Въпреки това касационният състав не
установява нарушение на чл. 41, ал. 3 от ЗАНН и счита, че в съставените актове
е посочена дата и място на извършване. Обстоятелството, че в с.з., проведено на
13.02.2019 г. или четири месеца след съставяне на АУАН, свидетелят по акта е
заявил, че нарушението е станало на 10.10.2018 г. не променя датата на неговото
извършване, като същевременно не може да се очаква от свидетелите да помнят
точните дати на констатираните от тях нарушения. В тази връзка освен, че същите
могат да се позоват на съставения АУАН от значение са показанията дадени по
съществото на извършеното нарушение, а в тези показания не се установява противоречие
със съставения АУАН.
На следващо място
субектът на нарушението е правилно определен и в съответствие с разпоредбата на
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която гласи, че се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От цитираната разпоредба
става ясно, че наказание е предвидено и за физическите лица, които извършват
движение на извънгабаритни товари, каквото е констатираното в случая нарушение.
В тази връзка позоваването на текстове от подзаконов нормативен акт нямат
правно значение, след като нормите в закона предвиждат кои са субектите на
наказание при констатираното нарушение.
При служебна проверка
на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в
касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на
оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения
жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде
оставено в сила.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от
25.02.2019 г. на Районен съд – Берковица, постановено по НАХД № 338/2018 г., с
което е потвърдено НП № 5434/24.10.2018 г. на Началник отдел „Контрол на РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, гр. София.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.