Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2117
гр.Русе, 13.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 809 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.342 ал.1 вр.
чл. 347 от ТЗ.
Ищецът твърди, че се е снабдил срещу ответника със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5811/2018 г. по описа на РРС
за сумата от 482,14 лв.Вземането им произтича от сключени Договор за мобилни услуги
№ *********/08.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № *********/ 20.05.2016 г.
и Договор за лизинг от 20.05.2016 г. във връзка с което били издадени 4
бр.фактури-№ **********/10.06.2016 г., № **********/ 10.07.2016 г., №
**********/ 10.08.2016 г. и № **********/ 10.10.2016 г. Заповедта била връчена
на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи
присъдената сума в заповедното производство в общ размер на 482,14 лв., от
които 217,26 лв. се явяват цена на предоставени електронни съобщителни услуги и
стойност на месечни такси за периода 10.05.-09.08.2016 г., начислени по Договор
за мобилни услуги № *********/08.03.2016 г. за абонатен номер **********, 67,31
лева-цена на предоставени електронни съобщителни услуги и стойност на месечни
такси, начислени по Договор за мобилни услуги № *********/20.05.2016 г. за
номер **********, и 197,57 лв. по Договор за лизинг от 20.05.2016 г.,
представляваща 23 лизингови вноски от по 8,59 лв. за предоставен на абоната
мобилен телефонен апарат Alcatel Onetouch
Pop Star за времето м.юни 2016 г.-м.април 2018 г., със законната
лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Сочат, че ответникът е
неизправен съконтрахент по трите контракта, сключени
при общи условия.Твърдят, че същият се задължил да заплаща на дружеството
месечни абонаментни такси по първите два
договора, всеки със срок на действие от по 24 месеца, в размер съответно на
20,99 лв. и на 29,99 лв., с вкл. ДДС, както и месечна цена за ползване на
допълнителни или други услуги съгласно приложени ценови листи, надлежно връчени
на абоната.Неизпълнението на последния да престира
дължимото, включително лизинговите вноски по третия контракт, дало основание на
ищеца да приложи чл.75 във вр.с чл.19б, в, т.12 ал.2
от ОУ и да прекрати едностранно облигационната връзка помежду им.Остатъкът от
непогасените лизингови вноски станал предсрочно изискуем.Към датата на
прекратяване на договора дължима останала сумата от 197,57 лв.
Ответникът В.Т.Д. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва исковете.Наведени
са доводи, че процесните договори не носят подпис на
абоната.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 5811/ 2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за дължимата от В. Т.Д. сума от 482,14 лв.,
представляваща главница по Договор за
далекосъобщителни услуги от 08.03.2016 г., Договор за далекосъобщителни услуги
от 20.05.2016 г. и Договор за лизинг от 20.05.2016 г., във връзка с което били
издадени 4 бр.фактури-№ **********/10.06.2016 г., № **********/ 10.07.2016 г.,
№ **********/ 10.08.2016 г. и № **********/ 10.10.2016 г., със законната лихва върху нея от 21.08.2018 г., както и 385 лв.-разноски за
производството.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На заявителя било съобщено да предяви вземанията си по общия исков ред.Разпореждането е връчено
на дружеството на 07.01.2019 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е изпратена по поща на 06.02.2019 г. и е постъпила в съда на 08.02.2019
г.Спазен е преклузивния 1-месечен срок, предвид което
претенциите с допустими.
Във връзка с възникналите между
страните облигационни отношения са представени Договор за мобилни
услуги № *********/08.03.2016 г., касаещ предпочетен номер
**********, Договор за мобилни услуги № *********/20.05.2016 г. за номер
**********, всеки със срок на действие от по 24 месеца, при уговорена месечна
цена в размер съответно на 20,99 лв. и на 29,99 лв., с вкл. ДДС, и Договор за
лизинг от 20.05.2016 г. за мобилен телефонен апарат Alcatel
Onetouch Pop Star, при определени 23 месечни лизингови вноски от по 8,59 лв. или обща
цена от 197,57 лв.Процесуалният представител на ответника е оспорил подписите на
абоната в посочените документи.В тази
връзка е била назначена почеркова експертиза.Вещото
лице се е произнесло, че ответникът е автор на оспорените подписи.Съгласно
отразеното по договор, клиентът е декларирал, че са му били връчени Общите условия на оператора.Приложени
са само тези, касаещи договора за лизинг (л.16).Според този контракт,
ответникът получил мобилен телефонен апарат Alcatel Onetouch Pop Star, при определени 23 месечни лизингови вноски от по 8,59 лв. или обща
цена от 197,57 лв.Според чл.3 ал.2 от договора, месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги.В чл.1 ал.3 е казано, че ако клиентът
не престира уговорената лизингова цена, както и не
върне предаденото му устройство, то дължи допълнителна сума от 8,59 лв., имаща
характер на неустойка.
Във връзка с процесните вземания са
представени 4 бр. фактури, касаещи спорния период.Ищецът е пояснил как са
формирани задълженията по тях, предмет на настоящото дело-217,26 лв. се явява
цена за предоставени електронни съобщителни услуги и стойност на месечни такси
за периода 10.05.-09.08.2016 г. по Договор № *********/08.03.2016 г., 67,31 лв.- цена за същия вид услуги за друг абонатен
номер по Договор № *********/20.05.2016
г., и 197,57 лв., представляваща 23 лизингови вноски от по 8,59 лв.
Назначената в производството счетоводна експертиза, след запознаване с
книжата по делото и извършена проверка при дружеството, е потвърдила фактурираните
стойности.Става ясно обаче, че освен 23 лизингови вноски, ищецът е начислил на
клиента и договорената неустойка от 8,59
лв.При включени във фактурите 4 лизингови вноски от общо 34,36 лв., дружеството
е вписало в последната фактура вземане за 171,80 лв.Така абонатът дължи по този
договор 23 лизингови вноски от 197,57 лева и неустойка от 8,59 лв. или общо
206,16 лв.При вземания по останалите три фактури от общо 310,34 лв. (с включени
4 лизингови вноски) и сума от 171,80 лв. ( 20 вноски от 8,59 лв.) се формира процесната стойност от 482,14лв.
По делото не се твърди абонатът да е погасил посочените вземания на оператора в сроковете и при
условията, визирани по договорите.В тази
връзка няма спор, че ищецът се е възползвал от предвидената възможност в ОУ и
прекратил едностранно всички договорни отношения.
Поради прекратяване на договора
за мобилни услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство били
обявени за предсрочно изискуеми.Не се твърди ответникът да е върнал
лизинговата вещ.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в предвидения
в закона преклузивен срок, предвид което се явяват
допустими.
По делото безспорно се установя, че между страните са възникнали
отношения по два договора от 08.03.2016 г. и от 20.05.2016 г., по силата на които
ответникът се задължил, срещу предоставените му от мобилния оператор
далекосъобщителни услуги, да заплаща месечни цени.Няма разногласие по въпроса,
че абонатът не е престирал на дружеството следващите
им се суми за процесния период.Размерът на задълженията
е установен от приложените по делото фактури, като вещото лице-икономист е
потвърдило отразените в тях стойности по това перо-общо 284,39 лв., от които
217,26 лв., съответно по първия, и 67,31 лв. по втория контракт.
По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен и договор
за лизинг на движима вещ, по който ответникът не е изпълнил задължението си да
плати уговорените лизингови вноски, като вземанията са станали предсрочно
изискуеми.Абонатът е бил в известност, че след
изтичане на срока за плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края
на договора, ще се считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми.В рамките на
предоставената им договорна свобода, на
основание чл.9 ЗЗД, страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на уговорения срок, по волята на
която и да е от тях.В процесния случай обаче става
ясно, че освен уговорената сума за лизингови вноски, общо 197,57 лв., лизингодателят е начисли и още 8,59 лв., което вземане,
макар да съвпада по размер с определената месечна вноска, има характер на
неустойка и не е въведено в предмета на този спор.В тази част претенцията
трябва да се отхвърли.Главниците се дължат със законната лихва от подаване на
заявлението.
В тежест на ответника за разноските за двете производства, съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т.Д., **********,***, че дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк
София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц.
***, сумата от 473,55 лв.,
представляваща, цена за далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/08.03.2016 г.
(217,26 лв. за абонатен номер **********) и по Договор за мобилни услуги №
*********/ 20.05.2016 г. (67,31 лв. за абонатен номер **********) и 188,98
лв.-вноски по Договор за лизинг от 20.05.2016 г. за мобилен телефонен апарат Alcatel Onetouch Pop Star, за което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3192 от 23.08.2018
г. по ч.гр.дело № 5811/2018 г. по описа на РРС, и ОТХВЪРЛЯ в останалата част до 482,14 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА
В. Т.Д., **********,***, да заплати
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц. ***, по банкова сметка ***: ***, сумата от 820,12 лв.-разноски по делото и
378,14 лева-разходи по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/