Определение по гр. дело №28013/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50226
Дата: 8 декември 2025 г. (в сила от 8 декември 2025 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20251110128013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50226
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110128013 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. П. Г., чрез адв. Х., срещу
П. С. В..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
претърпял неимуществени вреди, вследствие от публично разпространени от ответника
клеветнически твърдения по негов адрес. Излага доводи, че бил част от екипа на Д Б във
връзка с кандидатурата му за председател на БФС и конгреса на сдружението на 15.03.2023
г. Сочи, че поради несъгласие с възгледите на част от екипа решил да прекрати дейността си
като част от него, оповестявайки своето напускане в „Телеграм“ групата на екипа. Твърди,
че на 12.03.2025 г. в Ютюб канала „Цената на успеха“, с водещи – М Г.ев и Я П, било качено
интервю с П. В., в което последният без да споменава изрично името му, изложил неверни и
клеветнически твърдения по негов адрес. Сочи, в отговор на зададен на ответника въпрос
дали е имало Троянски кон в екипа на Б последният изложил следното: „Истина е, че там
не е имало раздяла, там имаше изгонване. Изгонването дойде заради факта, че този човек
си позволи да пише непосредствено преди мач на националния отбор на футболисти да
бойкотират мача и да не излизат на терена, при което Бербатов побесня и този господин
беше изгонен. Това е истината. Ние премълчахме, не искахме да се говори в тази връзка.
Позволихме му да има един, доколкото е възможен, достоен изход и това, че си позволявам
да кажа сега, че бе изгонен, го правя заради факта, че в крайна сметка неговото поведение
впоследствие беше извратено.“ Ищецът счита, че въпреки липсата на изричното
споменаване на името му от страна на ответника, с оглед естеството на изнесените
твърдения било ясно, че ставало въпрос именно за Г. Г., доколкото той бил единственият
човек напуснал екипа на Д Б в кампанията му за президент на БФС. Изнесените от
1
ответника клеветнически твърдения били възпроизведени на 13.03.2025 г. в сайта
“Sportal.bg”, където била публикувана статия със заглавие: „Голям скандал: човек от екипа
на Бербатов писал на национали да бойкотират България, Берба побеснял и го изгонил“.
Възползвайки се от правото си на отговор, ищецът направил изявление за сайта на
електронната медия “Sportal.bg”, с което опровергал твърденията на ответника – „Г.: Никой
не ме е „гонил“ – напуснах сам, нито Б нито В. имат място в българския футбол“. След
изявлението му, на сайта на електронната медия Изпълнителна агенция „Фокус“ –
www.focus-news.net, била публикувана информация със заглавие: „БФС дава Г. на
прокуратурата за уреждане на мачове“, която била оповестена с оглед изнесените от
ответника обвинения относно уреждане на мачове от страна на ищеца. В допълнение,
предвид твърденията на ищеца, че в даденото от ответника интервю същият визирал именно
Г. Г., излага доводи, че при разпит на М Г.ев, в качеството му на свидетел по гр.д. №
15203/2024 г. по описа на СРС, последният изрично посочил, че визираното от П. В. в
процесното интервю лице е Г. Г.. Счита, че с изнесените клеветнически твърдения от страна
на ответника, същият го набедил в уреждане на футболни мачове, което било престъпление.
Сочи, че с оглед разпространените неверни обстоятелства се уронвал престижът му като
публична личност. Излага доводи, че нито е изпращал писма, нито е подтиквал по какъвто и
да е начин футболистите на националния отбор да бойкотират който и да е мач. В тази
връзка, изнесените от ответника клеветнически твърдения засегнали достойнството му,
както и положителната обществена оценка относно личността му. Твърди, че се чувствал
оскърбен и унизен, доколкото следвало да дава непрекъснати обяснения относно ситуацията,
както и с оглед факта, че колегите и приятелите му избягвали комуникация с него. Сочи, че
считано от 12.03.2025 г. до настоящия момент изпитвал стрес, тревожност, обида,
възмущение и гняв. Твърди, че изнесените от ответника данни за подбуждане на
националните футболисти към бойкот на мачове имали негативно отражение и в
професионален аспект, доколкото редица негови клиенти се отказали от услугите му. Твърди,
че разпространените клеветнически твърдения от ответника надхвърлят конституционно
установеното право на свободно изразяване. Ето защо моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие от разпространените от ответника клеветнически
твърдения по негов адрес.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи, че при участието му в
процесното интервю липсват факти, които да свързват изявленията му с името на ищеца.
Счита за неясно защо ищецът се е припознал в изявленията му, доколкото същите не се
отнасяли до неговата личност. Сочи, че в споменатия в исковата молба чат между хората от
екипа на Д Б в приложението „Телеграм“ ищецът качил две снимки на свои съобщения до К
Д и С Д – водещите футболисти в националния отбор по футбол, в които съобщения им
препратил Фейсбук публикация на Г. В., с текст: „Спрете да играете и поискайте незабавно
тяхната (на БФС) ОСТАВКА!“, като под публикацията Г. им написал: „Може би не е лоша
идеята! Вие също имате право на глас“. Твърди, че с гласово съобщение в чата Д Б казал по
отношение на всеки, който си позволи подобни изявления, че излиза от екипа, тъй като
такива хора нямали място в него. Оспорва твърденията на ищеца, че същият се бил
възползвал от правото си на отговор по ЗРТ. Оспорва да е разпространил неверни и позорни
обстоятелства по адрес на ищеца, вследствие от което последният да е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва да е изнесъл виновно посочените
обстоятелства, като при условията на евентуалност твърди съпричиняване. Поддържа, че не
са налице основания за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

2
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на П. С. В. да заплати на Г.
П. Г. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, накърняване
на честта, достойнството и доброто му име, вследствие от разпространените от ответника
клеветнически твърдения по негов адрес в интервю за Ютуб канала „Цената на успеха“, с
водещи – М Г.ев и Я П, в което изложил следното: „Истина е, че там не е имало раздяла,
там имаше изгонване. Изгонването дойде заради факта, че този човек си позволи да пише
непосредствено преди мач на националния отбор на футболисти да бойкотират мача и да
не излизат на терена, при което Бербатов побесня и този господин беше изгонен.“, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 15.05.2025 г. до окончателното й
изплащане.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние
(действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно противоправното поведение на ответника, свързано с разпространението на
клеветнически твърдения относно личността му, от което е претърпял описаните в исковата
молба неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
поведението на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на обратно
доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, евентуално да докаже, че с
поведението ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
IV. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебна компютърно-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 600.00 лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от
получаването на препис от настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при
невнасяне на определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, с което
допуска експертиза и ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К., който да се призове след представяне на доказателства
за внасяне на определения от съда депозит.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, при режим на довеждане в първото по
делото съдебно заседание, който да даде показания за обстоятелствата, посочени в исковата
молба.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, който да
даде показания за обстоятелствата, посочени в т. 2 от отговора на исковата молба – раздел
3
доказателствени искания.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника, обективирано в т. 1 от отговора на
исковата молба – раздел доказателствени искания, за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане, като УКАЗВА на ответника в 1-седмичен
срок от получаване на настоящото определение да конкретизира писмено с препис за
насрещната страна фактите и обстоятелствата, за доказването на които иска да бъде
допуснато събирането на гласни доказателства. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията
съдът ще остави без уважение това доказателствено искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане до
разпит на администратора на Телеграм – канала, тъй като не е необходимо за правилното
решаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2026 г. от
15:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4