Определение по дело №1239/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260047
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330101239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260047/21.8.2020г.                                               21.08.2020   г.                                      Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                       ХVI граждански състав

На двадесет и първи август                                                две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

            Председател: Георги Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Георгиев 

гр.д.№ 1239 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Р.Д.Р. против Н.Д.С.която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 7400,00 лв., представляваща главница по договор за заем от 21.02.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 84,28 лв. за периода от 02.05.2020 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане.

            Към исковата молба  са приложени писмени доказателства и се правят доказателствени искания за събиране на гласни доказателства,чрез разпит на свидетел при режим на довеждане и евентуално за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза при оспорване от страна на ответника,че сумата е постъпила по негова сметка.

            В срока по чл. 131 от ГПК   е постъпил отговор на исковата молба.

           Към отговора на исковата молба не са представени писмени доказателства,правят се доказателствени искания за събиране на гласни доказателства,чрез разпит на свидетел при режим на довеждане

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове  допустими, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

Към настоящия момент съдът счита,че не следва да бъде допускана ССЕ с оглед на това,че ответника не оспорва,че посочената като главница сума е постъпила по негова сметка.

             Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.10.2020   г. от  10.00  часа, за която дата и час да се призоват страните.

Приема приложените към исковата молба писмени доказателства под опис.

Допуска събирането на гласни доказателства,чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и ответника,като указва на последните,че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с допълнителни молби с препис за всяка една от страните следва да посочат трите им имена и точно какви факти и обстоятелства ще доказват всеки един от тях,като при неизпълнение указания на съда определението с което са допуснати свидетелите ще бъде отменено в тази му част.

               СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

              В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника на 21.02.2020 г. бил сключен договор за заем с който първия превел по сметката на втория сумата от 7400,00 лв. по банков път с операционна бележка.Твърди се,че ответника се задължил да върне сумата на ищеца след като се прибере в Р.България,но въпреки опитите затова и проведените разговори помежду им,това не се случило. Ищеца изпратил на ответника покана за доброволно плащане с която му предоставил едномесечен срок да плати задължението си,която била получена лично от ответника на 01.04.2020 г.,но след изтичането на срока не постъпило плащане. Ищцата сочи, че до момента ответникът не му е върнал заетата сума в размер на 7 400 лв., поради което счита, че същият е изпаднал в забава и претендира осъждането му да му заплати, освен сумата от 7400 лв., и лихва за забава върху главницата в размер на 84,28 лв. за периода от 02.05.2020 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане.Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок  е депозиран отговор на исковата молба в който се счита,че същата е неоснователна,недоказана и оспорена изцяло. Не се оспорва,че при задържането му в Р.Хърватия по банковата му сметка ищеца му е привел посочената по-горе сума като главница,но се оспорва,че същите са уговаряли срок на връщането й. Твърди се,че между страните е нямало сключен договор за заем,като предадената му от ищеца сума била взаимна изгода и за двамата,като ищеца искал да се върне управлявания от ответника товарен камион със стоката в Р.България,а той не искал да влиза в затвора в Р.Хърватия. Твърди се,че не са постигали съгласие за сключването на устен договор за заем. Иска се отхвърляне на претенциите и да не се присъждат направените от ищеца разноски.

Предявени са обективно съединени   искове с правно основание чл. 240, ал.1  ЗЗД и чл. 84  ЗЗД.

Страните не спорят, че на 21.02.2020 г. ищеца е превел по банков път по сметка на ответника сумата от 7 400 лв.,както и че на 01.04.2020 г. ответника е получил покана за доброволно изпълнение. Спорят относно дали между тях е съществувал договор за заем .

 При разпределяне на доказателствената тежест съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ищеца е бил  във валидни облигационни отношения с ответника по повод сключен договор за заем, със съществените му уговорки, както и че е бил изправна страна по договора, т.е. е предал реално на ответника сумата по заема, включително размера на претенциите си.

В тежест на ответника е да доказва извършено плащане, респ. наличието на  факти и обстоятелства за недължимост на посочената сума.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Препис от определението да се връчи на страните-на ищеца на посочения адрес за призоваване в гр.София,чрез адв. Н.,а на ответника на адрес ***.

 

Определението е окончателно.

          

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: