Р Е Ш Е Н И Е
№2934/28.6.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 543 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 3776/17.01.2019 г. от Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.
В., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 141.96 лева,
представляваща недължимо платено вземане, за което от ответното дружество е
издадено фактура № *********/21.12.2017 г. Претендират се и направените
разноски.
В
исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка
на ВиК услуги за обект с клиентски № *. Твърди, че на 18.01.2018 год., чрез
банков път е заплатил на ответника процесната сума, без да е налице основание
за това, тъй като в обекта на потребление не са доставени услуги за тази
стойност. Твърди се още, че плащането представлява държавна такси по гр. д. №
17965/2017 год. на ВРС.
Ответникът
- „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
релевира възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, а също и че
процесната сума е заплатена. Намира настоящото производство за недопустимо,
поради липса на интерес за ищеца, до колкото дължимостта на вземането по
процесната фактура е установена с влязло в сила решение. По същество,
възразява, че същата не съставлява цена за ползвани ВиК услуги, а вземане за
държавна такса, присъдено с решение по гр. д. № 17965/2017 г. на ВРС, влязло в
сила. На 18.12.2018г. ищецът заплатил доброволно всички дължими към ответника
суми съгласно влязлото в сила съдебно решение. Отправя се искане за
прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на предявения иск,
както и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна страна:
С Решение №
2329/23.05.2018 г. по гр.д. № 17965/2017 г. по описа
на ВРС, потвърдено изцяло с решение по в. т. д. №1525
по описа за 2018г на ВОС, е прието за
установено в отношенията
между страните, че Д.С.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД
сумата 2073.34 лева, представляваща дължима
главница за незаплатени ВиК услуги, за периода 17.08.2015 г. до 18.08.22016 г.
за адрес на потребление: *, за която сума е издадена фактура № **********/
26.08.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС.
Също така, е прието е за установено,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.С.Д.
дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, сумата 198 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 2073,34 лева за периода 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС. Отхвърлени
са исковете досежно главницато,
представляваща горницата над 2073.34 лева до пълния претендиран размер от
5080.33 лева и за обезщетение за забава за горницата над 198.00 лева до пълния
претендиран размер от 484.08 лева. Със същото решение, ищецът е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД сумата от 200.81 лева,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете, както и 65.84 лева, представляващи сторени в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 562.22 лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Не е спорно, че Д.С.Д. е предоставил възможност за
безкасово разплащане на предоставените от ВиК услуги, от разплащателна сметка,
открита „*.
Липсва
спор, а и се установява от представеното на л- 6 извлечение, че на 18.01.2018
г., от разплащателната сметка на ищеца, в полза на ответника е преведена сумата
141.96 лв. в полза на ответника, с посочено
основание месец 12 вода **********/ 21.12.2018 г.
Приобщен към доказателствения
материал по делото (л. 33 – 34) е Протокол за сторниране на вземания за
предоставени ВиК услуги съобразно съдебно решение и поради прихващанеприхващане,
видно от който на 13.12.2018 год. с оглед влязлото в сила решение, между
страните е прието, че следва да се сторнира задължението от 141.96 лева –
държавна такса за исковото производство, платено на 30.01.2018 год. Постигнато
е съгласие, сумата от 105.36 лева да бъде закрита с платените средства по
сторнираната фактура в размер на 141.96 лева В резултат от сторнирането на
фактури за сумите 141 лева, 150 лева и новосъздадената за 105.36 лева остават
средства в размер на 186.60 лева, които Д. е платил под формата на разноски,
която сума следва да се отнесе за частично погасяване на главницата.
С компенсационно изявление изх. № ИП
- 1889/ 13.12.2018 г. е извършено
прихващане между присъдените суми, дължими от Д. – 198.00 лева обезщетение за
забава, 2073.34 лева главница и 266.65 лева законна лихва от 07.09.2017 г. до
13.12.2018 г. и сумата 562.22 лева присъдените в полза на Д. разноски до размер
на по-малкото от тях. След извършеното прихващане между дължимите разноски,
обезщетението за забава и законната лихва е останала сумата 97.57 лева,
отнесена за частично погасяване на главницата.
Изявлението е получено от ищеца на
14.12.2018 г., видно от приложеното на л. 35 известие за доставяне.
Видно от приложеното на л. 36
извлечение от сметка,
като на 18.12.2018 г.
ищецът е платил сумата от 1975.77 лева с посочено основание съдебно решение на
ВОС по в.т.д. № 1525/ 2018 г.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на имущественото разместване между страните, т. е. фактическото
предаване на спорната сума и получаването и от ответното дружество.
В
тежест на ответника, е да установи съществуването на
основание за плащането, съответно за задържане на сумата.
В случая
липсва спор, а се установява и от представените писмени доказателства, че преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение, ищецът е заплатил на ответника
сумата от 141.96 лв. , представляваща държавна такса по гр.д. № 17965/ 2017г.
по описа на ВРС.
С влязло в
сила решение, предявените искове за частично уважени, като размерът на
дължимите от Д. разноски са съобразени с произнасянето на съда по исковете.
След влизане
в сила на решението, от страна на „ВиК – Варна“ ООД е приспадната сумата от
141.96 лева - за заплатена държавна такса,
и е начислил сумата 105.36 лева, представляваща разликата между присъдените и
заплатените суми. Сумата от 105.36 лева е закрита като
задължение с платените средства по сторнираната фактура от 141.96 лева за
държавна такса за исковото производство. В резултат от сторнирането на фактури
за сумите 141 лева, 150 лева и новосъздадената за 105.36 лева е останала
надвнесена от Д. сума в размер на 186.60 лева,
оято сума е отнесена за частично погасяване на дължимата главница.
От една
страна, чрез заплатената сума от 141.96
лева
е приспадната дължимите в полза на ответника разноски в размер на 105.36 лева, а остатъкът –
отнесен за погасяване на част от дължимата главница.
На следваща място – от страна на ответника
в настоящото производствот е направено изявление за прихващане на присъдени му
вземания /главница и лихви/ в исковото производство срещу вземането на ищеца за
разноски, присъдени с влязлото в сила решение, в общ
размер от 562.22 лева, достигнало до адресата на 14.12.2018 год.
За възникване и упражняването на потестативното право на извънсъдебно
прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне
на изявлението по реда на чл.104, ал.1 ЗЗД, изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД е за изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се иска да се извърши прихващане (този смисъл са и Решение № 76 от
26.04.2013 г. по т. д. № 24/ 2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 113 от
9.07.2013 г. по гр. д. № 1274/ 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 225 от
28.05.2011 г. по т. д. № 631/ 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о).
В случая е налице както легитимация на правещия изявлението кредитор с
влезли в сила решения за прихващаните суми, така и основанието, а отделно и
достигане на изявлението до насрещната страна, поради което и следва да се
приеме, че с обратна сила, е настъпил погасителен ефект относно двете насрещни
вземания към момента, в който е могло да бъде извършено прихващането, т.е. към
датата на влизане в сила на решението.
Пораждането на действие на прихващането е обусловено от кумулативното
наличие на следните предпоставки: съществуване на действителни насрещни
вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента
на изявлението за прихващане; активно вземане на кредитора; изискуемост и
ликвидност на вземането (т .е. същото да е безспорно по основание и установено
по размер); изпълняемост на пасивното вземане, без да е необходимо то да е
изискуемо. Всички тези изисквания в случая са осъществени, поради което се
налага извода, че с извършеното прихващане, вземането на ищеца по настоящия
спор се е погасено до размера на по-малкото. След отчитане на извършената
извънсъдебно компенсация, ищецът остава с разполагаемо вземане от 186.60 лева.
На следващо
място – извършеното след достигане на изявлението до ищеца, последния не само
не се е противопоставил на същото, а е погасил и остатъка от задължението си, с
които действия го е приел.
По
изложените съображения, се налага извод за неоснователност на предявения иск,
поради което и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 100.00 лв., представляваща разноски за юрисконкултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.
В., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 141.96 лв.
(сто четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
недължимо платено задължение, за което от ответното дружество е издадено
фактура № *********/ 21.12.2017 г., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА
Д.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 100.00 (сто) лева,
представляваща извършени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: