МОТИВИ към НЧХД №1758/2011 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на И.Р.Г.
срещу подсъдимия Г.Й.Д. от с.С.
с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвиняват в
това, че на 02.04.2011 г. в гр.П., в дискотека „В.“ е нанесъл лека телесна
повреда на И. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
От частния тъжител И.Р.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Д. е предявен
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
деня на увреждането – 02.04.2011 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и И.Р.Г. е
конституиран в качеството на граждански ищец.
Подсъдимият Г.Д. не се признава
за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
На 01.04.2011 г. тъжителят
И.Г. празнувал рождения си ден в таверна „Белмекен“, заедно с приятелите си-свидетелите
Т.Ф. и Л.Ф. и съпругата си С.Г.. Около 01,00-01,30 часа празнуващите отишли в
дискотека „В.“. На входа на заведението, в изпълнение на задълженията си на
охранител подсъдимият Г.Д. извършил проверка за оръжие. В джоба на свидетеля Т.Ф.,
подсъдимият Д. открил железен бокс и го иззел. Тъжителят Г. и неговите приятели
влезли в дискотеката. След известно време свидетелят Т.Ф. и тъжителят Г. отишли
при входа на заведението, където се намирали подсъдимия Д. и неговите колеги –
свидетелите В.Д., Н.Б. и И.С.. Свидетелят Т.Ф. поискал подсъдимия Дупчаров да
му върне бокса. Последният отказал да върне оръжието, като пояснил, че ще го
върне при напускането на дискотеката. Тъжителят Г., който бил употребил алкохол
започнал разправия с охранителите. Повлияни от арогантното поведение на
тъжителя охранителите му забранили да са върне в заведението. По нареждане на
свидетеля Динков, свидетелят Т.Ф. влязъл да вземе горната дреха на тъжителя.
Тогава тъжителят Г. се ядосал, че провалят празненството му и заявявайки, че
познава собственика на заведението започнал да обижда охранителите, дори налетял
и бутнал с ръце подсъдимия Д.. В този момент подсъдимият Д. му нанесъл удар с
юмрук в областта на лявото око. Тъжителят се привел от болката, а подсъдимият
му нанесъл удар с коляно в областта на главата. Свидетел на ударите станал
свидетелят Т.Ф., който се бил върнал при входа на заведението.
След подаден сигнал на
място пристигнали полицейски служители – свидетелите И.Я. и А.Т., които
направили проверка по случая и изготвили докладна.
В
последствие тъжителят
Г. отишъл
на преглед в МБАЛ АД гр.П..
На 04.04.2011 г. бил освидетелстван и му било му издадено
медицинско удостоверение, представено по делото. Видно от същото на тъжителя
били причинени кръвонасядане на клепачите на лявото око, горната устна и
тялото, частично отчупване на вътрешен ръб на първи горен ляв резец и
разклащане на трети горен зъб. В резултата на
нанесените му телесни увреждания на Г., било причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Т.Ф., Л.Ф., В.Д., Н.Б., И.С., И.Я., А.Т.,
проведената очна ставка между свидетелите Н.Б. и Т.Ф., заключението на
медицинската експертиза, както и писмените доказателства приети по
делото.
Относно главния факт за начина,
мястото и вида, както и, че травматичните увреждания описани в медицинското
удостоверение са причинени на тъжителя И.Г. от подсъдимия Г.Д., фактическите
обстоятелства описани в тъжбата се установяват от показанията свидетелите Т.Ф.,
Л.Ф., И.Я., А.Т., медицинското удостоверение и заключението на медицинската
експертиза.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите, тъй като са ясни, последователни
и категорични.
Свидетелят Т.Ф. пресъздава непосредствените си възприятия на очевидец на
инцидента.
Показанията на свидетелите съдържат сведения относно основни факти
от предмета на доказване и отговарят на фактическите констатации описани в медицинското
удостоверение.
Свидетелят
Т.Ф. присъствал на инцидента дава убедителни показания за начина на протичане
на същия от възникналия спор между него и тъжителя Г. от една страна и
охранителите, между които и подсъдимия Д. от друга по повод на металния бокс до
нанасянето на удари с ръка и коляно в окото и главата на тъжителя от
подсъдимия.
При
преценката
за достоверността на показанията на свидетеля съдът прецени
обстоятелствата, които свидетелят не скрива, въпреки, че не са в полза на
обвинителната теза, а именно за носения от него метален бокс, който станал
причина за разпрата и отправените от тъжителя обиди към подсъдимия Д..
Последното
свидетелят Ф. обяснява в показанията си при проведената със свидетеля Н.Б. очна
ставка, като поддържа непроменени показанията си относно броя, мястото и начина
на нанесените от подсъдимия удари.
Освен
това показанията на свидетеля Ф. относно местата на нараняване на тъжителя съвпадат
с показанията на свидетелите Л.Ф., Я. и Т..
Свидетелите
Т. и Я. независимо един от друг дават идентични показания, че при пристигането
пред дискотеката, в качеството им на полицейски служители видели, че тъжителят
има отток на „едната буза“, за което тъжителят обяснил, че е от сбиване.
При
преценката
за достоверността на показанията на свидетелите, съдът прецени тяхната
незаинтересованост, убедителност, последователност,
непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата установени от
тях при пристигането на мястото на инцидента.
Свидетелят
Л.Ф., видял тъжителя след приключване на инцидента дава показания, че тъжителят
разказал пред него, че е ударен от „охраната“ в окото и зъбът му бил счупен.
Видял, че лявото око на тъжителя „е посинено“.
Мястото,
вида и начина на причиняване на нараняванията на тъжителя от подсъдимия се
установяват и от представените медицинското удостоверение.
При
освидетелстването от съдебен медик на 04.04.2011 г. е издадено медицинско
удостоверение, с което е констатирано, че на тъжителя са причинени следните
увреждания: причинени
кръвонасядане на клепачите на лявото око, горната устна и тялото, частично
отчупване на вътрешен ръб на първи горен ляв резец и разклащане на трети горен
зъб.
Подсъдимия
дава обясненията, че тъжителят го бутнал с ръка, за да влезе в заведението,
където той него допускал. Тогава той бутнал тъжителя, при което колегите му се
намесили и дръпнали същия настрани. Тогава тъжителят се ядосал и започнал да
псува. Не бил удрял тъжителя, като и никой от колегите му.
Обясненията
на подсъдимия, в които отрича да е удрял тъжителя, съдът не кредитира. Същите
са израз на неговата защитна позиция, а като източник на доказателства се опровергават
от показанията на свидетелите Т. и Л. Ф. Я., Т., медицинското удостоверение и
експертиза.
В
подкрепа на тезата на подсъдимия са показанията на свидетелите Д., Б. и С..
Показанията
на свидетелите Б. и С., че подсъдимият не е удрял тъжителя,
съдът не кредитира, тъй като свидетелите, като колеги и приятели на подсъдимия
е предубедени за изхода на делото и издават нагласа за подкрепа на защитната
теза на същия. Освен, това факта на намесата на свидетелите при извеждането на
тъжителя и констатираните в медицинското удостоверение други кръвонасядания на
тъжителя по гърдите и лопатката навеждат на съмнения за участие на последните
при причиняването на въпросните наранявания.
Свидетелят
Д. твърди в показанията си, че присъствал през цялото време на протичане на
инцидента, при който подсъдимият не бил ннасял удари на тъжителя и влязъл в
заведението, когато тъжителят и свидетелят Т.Ф. си тръгнали.
Но
показанията
на свидетеля Д., освен с показанията на свидетеля Т.Ф. и медицинското
удостоверение, са
противоречие и с показанията на
свидетеля С.. Последният дава показания, че по време на „разправията“ между
охранителите и тъжителя, която се развила на входа на заведението, свидетелят Д.
не присъствал, тъй като бил вътре в дискотеката.
При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между
им съдът прие, че подсъдимият Г.Й.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.130, ал.1 от НК, като на 02.04.2011 г. в гр.Пазарджик, в дискотека „В.“ е
нанесъл лека телесна повреда на И. ***, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно е, че травматичните увреждания получени от тъжителя представляват
увреждане на анатомичната цялост на
тъканите, довело са до леки изменения на физиологичните функции, извън болката
и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Г.Д. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително невисока, като
се има предвид мотива, провокиран от неправомерното поведение на тъжителя,
изразило се в отправени обиди.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи вината
обстоятелства - отрицателно въздействие, както върху физическото, така и върху
психическото състояние, което е оказало извършеното върху пострадалия и
присъдата по НЧХД №2306/2006 г., влязла в сила на 11.09.2008 г., с която
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
отново за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.130,
ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият Г.Д. е неосъждан. Но същият е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и за наложеното административно наказание не е настъпила
реабилитация.
При
тези данни съдът счете, че не
са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Д. от наказателна
отговорност и налагане на същата на административно наказание.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и мотивите
за
извършване на деянието - неправомерното поведение на тъжителя, изразило
се в отправени обиди, а като отегчаващи вината обстоятелства - отрицателно
въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние,
което е оказало извършеното върху пострадалия, длъжността на подсъдимия на
охранител, задължен да предотвратява безредици, а не да участва в тях и присъдата по НЧХД №2306/2006 г., влязла в сила на 11.09.2008
г., с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК отново за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
При
тези данни, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на Г.Й.Д. следва да се наложи наказание по
втората алтернатива на предвиденото за съответното престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна
регистрация по настоящия му адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис два пъти
седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за
доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец
от са пряка и непосредствена последица от престъплението на подсъдимия и
представляват негово парично задължение към ищеца.
При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че
същия следва да бъде уважен до размер на 1 500 лева,
като до предявения размер от 10 000 лева, следва да се отхвърли.
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на
постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и
доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато
длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.
Съдът прие, че сумата от 1
500 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, ще възмезди
пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки
и страдания.
Затова съдът осъди подсъдимия
Г.Й.Д. да заплати на И.Р.Г. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2011
г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за
разликата от 1 500 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 02.04.2011 г. до окончателното изплащане.
Във връзка с направеното
искане подсъдимият Г.Д. бе осъден да заплати на И.Г. направените по делото
разноски в размер на 138 лева.
С оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.Д. бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 100 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик,
както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 60
лева, платими в полза на държавата по сметка на съдебната власт.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: