№ 202
гр. К., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500122 по описа за 2022 година
С решение № 22 от 10.04.2022 г., постановено по гр. д. № 171/2021 г.,
Районен съд – А. е отхвърлил предявения от Г. Б. Х. и Т. Б. К., и двамата от
гр. А., против Г. Х. Р. от гр. А., Г. Х. Р. от гр. С., Е. Х. Р. от гр. А. и Е. Х. Р. от
гр. А., иск за делба по чл. 34 от ЗС за допускане извършването на съдебна
делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. А., а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ - XX, c кадастрален № 258 от
квартал 23 по регулационния план на гр. А., обл. К., с площ 617 кв.м., при
посочени граници, ведно с построените върху него ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 81 кв.м., МАСИВЕН
СКЛАД със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, при квоти 2/3 ид. ч.
общо за Г. Б. Х. и Т. Б. К. и 1/3 ид. ч. общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х.
Р.. С решението си съдът е осъдил Г. Б. Х. и Т. Б. К. да заплатят на Г. Х. Р., Г.
Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. направените по делото разноски в общ размер на 1
021.50 лева, както и е осъдил Г. Б. Х. и Т. Б. К. да заплатят по сметка на РС –
А. държавна такса в размер на 113.32 лева.
Недоволни от така постановеното решение са останали Г. Б. Х. и Т. Б.
К., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват като
1
неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Излагат подробни съборажения, че по отношение
на процесния имот не е налице изтекла в полза на ответниците придобивна
давност, като същият е съсобствен между страните по делото. Поради
изложеното молят съда да отмени ожалванвото решение и да допусне делба
на урегулиран поземлен имот УПИ - XX, c кадастрален № 258 от квартал 23
по регулационния план на гр. А., обл. К., с площ 617 кв.м., при посочени
граници, ведно с построените върху него двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и
външна тоалетна, при квоти 2/3 ид. ч. общо за Г. Б. Х. и Т. Б. К. и 1/3 ид. ч.
общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р.. При условията на евентуалност
молят съда да допусне делба на двуетажната масивна жилищна сграда,
масивен склад и външна тоалетна , построени с отстъпено право на строеж в
урегулиран поземлен имот ХХ, c кадастрален № 258 от квартал 23 по
регулационния план на гр. А., при посочените квоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р., чрез представител по
пълномощие, с който същите оспорват жалбата. Излагат подробни
съборажения, че считано от м. април 1990 г. по силата на упражнявано повече
от 10 години давностно владение върху имота, към 01.01.2001 г. техния
наследодател Х. С. Р. и първата от тях – Г. Х. Р., са придобили собствеността
върху двуетажната масивна жилищна сграда, масивен склад и външна
тоалетна, построени с отстъпено право на строеж в процесния урегулиран
поземлен имот (УПИ) ХХ. Молят съда да потвърди атакувманото решение.
Претендират разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
По делото е бил предявен иск от Г. Б. Х. и Т. Б. К. против Г. Х. Р., Г. Х.
Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. за допускане на делба на урегулиран поземлен имот
(УПИ) XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр.
А., обл. К., с площ 617 кв.м., ведно с построените върху него двуетажна
2
масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със
застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна.
Установено е, че въззиваемите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р.
(ответници по иска) са наследници на Х. С. Р. (М.С.Х.), починал на 03.01.2016
г., като първата от тях е негова съпруга, а останалите са негови деца.
Установява се също така, че с нотариален акт № 48 от 04.04.1990 г., том
І, дело № 65/1990 г. по описа на А. районен съд, Т.Б. К. (въззивникът Т. Б. К.),
М.С.Х. (Х. С. Р. – наследодател на въззиваемите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е.
Х. Р.) и Е.Б.Л. (въззивницата Г. Б. Х.) са признати за собственици по
наследство и давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ 81 кв.м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв.м. и
външна тоалетна, построени през 1973 г. върху отстъпено право на строеж с
протокол 6 от 24.04.1971 г. от ТКЗС „Г.Д.“ гр. А. върху дворно място от 617
кв. м., представляващо парцел ХХ от кв. 23 с пл. сн. 258 по регулационния
план на гр. А., при посочени граници. Тези обстоятелства се установяват
изрично от цитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 48 от 04.04.1990 г., том І, дело № 65/1990 г. по описа
на А. районен съд, удостоверение № 2907/20.09.2021 г. за идентичност на
лице с различни имена и удостоверение № 2906/20.09. 2021 г. за идентичност
на лице с различни имена, и двете издадени от община А.. Или, от
цитираният нотариален акт се установява, че на 04.04.2.1990 г. въззивниците
Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. (М.С.Х.) са били
признати за собственици по наследство и давностно владение на процесните –
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен
склад със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, както и че същите са
построени през 1973 г. с отстъпено право на строеж с протокол 6 от
24.04.1971 г. от ТКЗС „Г.Д.“ гр. А. върху процесното дворно място от 617 кв.
м., представляващо парцел ХХ от кв. 23 с пл. сн. 258 по регулационния план
на гр. А., чиято делба също се иска с предявения иск.
От удостоверение за наследници № 409/10.02.2022 г., съставено от
община А., се установява също така, че въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и
наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. (М.С.Х.) са наследници по закон на
Х.Т.К., с ЕГН **********, починала на 24.03.1982 г. – нейни низходящи. По
делото е прието като доказателство и удостоверение № 22/18.01.1990 г.,
3
издадено от отдел „Финанси“ при Общински народен съвет гр. А., съгласно
което след смъртта на лице с ЕГН ********** (Х.Т.К.) същата е оставила
една двуетажна масивна къща, построена през 1973 г. върху 79 кв. м. и
незастроени 560 кв. м. площ. Удостоверено е също, че след смъртта на
горната данък сгради и ДЗИ сгради редовно са плащали наследниците й Т.Б.
К. (въззивникът Т. Б. К.) и М.С.Х. (Х. С. Р. – наследодател на въззиваемите).
Във връзка с така установената безспорна фактическа обстановка и с
оглед релевираното в отговора на исковата молба възражение за придобивна
давност, спорно по делото е придобили ли са въззиваемата Г. Х. Р. и нейния
съпруг Х. С. Р. (М.С.Х.) – наследодател на въззиваемите, собственосттта
върху процесните двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и
външна тоалетна, построени в имота, въз основа на осъществено от тях, през
периода от м. април 1990 г. до края на 2010 г., давностно владение.
От гореизложеното се установи, че с нотариален акт № 48 от 04.04.1990
г. въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. са
признати за собственици по наследство и давностно владение на двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ 81 кв.м., масивен склад със
застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна, построени през 1973 г. с
отстъпено право на строеж върху УПИ ХХ с кадастрален № 258 от кв. 23 по
регулационния план на гр. А., с площ от 617 кв. м. Установи се също, че
въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. са
наследници по закон на Х.Т.К. – нейни низходящи, както и че преди
съставянето на горепосочения нотариален акт същите са живели заедно с нея
в процесната двуетажна масивна жилищна сграда, като след смъртта й данък
сгради са плащали въззивникът Т. Б. К. и Х. С. Р. – наследодател на
въззиваемите. Последните обстоятелства се установяват от обясненията на
ищците, дадени на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, от показанията на
свидетеля Б. Х. и от цитираното по – горе удостоверение № 22/18.01.1990 г.,
издадено от отдел „Финанси“ при Общински народен съвет гр. А..
Или, безспорно е по делото, че към м. април 1990 г., когато е съставен
нотариален акт № 48 от 04.04.1990 г. въззивниците Г. Б. Х. и Т. Б. К. и
наследодателят на въззиваемите Х. С. Р. са били съсобственици на процесната
двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна, на
основание наследство и давностно владение. В тази връзка следдва да се
4
посочи, че при съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ
се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между
правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците
има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се
съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия
факт (правна сделка, придобивна давност и др.) от който произтича
съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на
фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната
идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право
на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право.
Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от
намерението си.
Във връзка с гореизложеното, в своите обяснения, дадени на основание
чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищцата Г. Б. Х. сочи, че през 1990 г. се изселила от
Република България. През първите три - четири години не се е връщала в
България,тъй като имала малки деца, но след това идвала, като не можела да
отсяда в дома си, тъй като било заключено от брат й Х. (наследодателят на
ответниците – въззиваеми в тази инстанция) и отсядала в хотел. През
повечето време живеела в Турция. С брат й Т. през 2012 г. ремонтирали
втория етаж от къщата и покрива и когато идвали оставали там. Помолили
брат й Х. да се включи в ремонта на покрива, но той отказъл, тъй като нямал
пари. Брат й Х. и съпругата му Г. (въззиваема) откакто била построена къщата
живеели на първия етаж. Сочи също, че след като се омъжила майка й казала
да построят втори жилищен етаж, който построили през 1980 г. и на който се
преместили майка им и брат й Т. (въззивник), а на нея и брат й Х. дали по две
стаи на първия етаж.
В своите обяснения, дадени на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищецът
Т. Б. К. сочи, че през 1990 г. се изселил от Република България и се установил
да живее в Република Турция, от където през 1993 г. се завърнал и всяка
година в България оставал за една - две седмици до месец - два. При идването
му в България оставал в къщата на съпругата си или на хотел, тъй като брат
му Х. сменял ключалката и не можел да влезе в къщата. Брат му сложил
багаж на неговия етаж, на който ищецът и сестра му Г. нямали свой багаж.
През 1990 г. при заминаването си за Републикеа Турция намерил квартирант
за втория етаж, който не могъл да изкара и един месец, тъй като съпругата на
5
брат му сменила ключа. През периода 1990 - 2010 г. брат му Х. и неговата
жена живеели в тази къща на първия етаж, на втория нямало никой. През 2012
г. двамата ищци ремонтирали втория етаж и покрива на къщата, на който
етаж преди ремонта можело да се живее, като до 1990г. в него живял ищецът.
От 4-5 години живеел на втория етаж в процесната. При идването си в
България всяка година, давал пари на брат му Х. да плаща данъка на цялата
къща.
Дадените от ищците (въззивници в тази инстанция) обяснения се
подкрепят от разпитания по делото свидетел Б. Х. – съпруг на въззивницата Г.
Х., който установява, че след като се оженили с нея от 1978 г. до 1981 г. се
настанили да живеят в процесната къща при свекървата Х.Т.К. (майка на
съпругата му). Когато отишли бил направен само първия етаж, а втория бил в
груб строеж и отгоре бил направен покривът. Свекървата им казала да
оправят втория етаж и там да се нанесат да живеят и докато си купят къща да
се настанят на първия етаж в две стаи, а в другите две стаи – големия й син.
Свидетелства, че той и въззивникът Т. построили втория етаж от къщата, като
големия син Х. (наследодател на въззиваемите) не се включил в строежа.
След това отишли да живеят при неговите родители, а през 1989 г. се
изселили в Република Турция, където през 1990 г. се изселил и въззивникът Т.
К.. Когато свидетелят и съпругата му – въззивницата Г., заминали за
Република Турция, на втория етаж в къщата останала да живее Т., а
наследодателят на въззиваемите Х. – на първия етаж. Свидетелства, че
съпругата му предложила на брат й Т. да продаде нейния и неговия дял и да
дойде в Рупублика Турция, като ме дала и пълномощно за това. В този период
обаче всички се изселвали в Република Турция и никой не приел да купи дела
им. Предложили и на Х., но той не се съгласил. Върнали се от Република
Турция през 1993 г., тъй като по-рано не можело да се идва, като ключовете
за къщата били сменени и били сложени отпадъци и строителни материали.
Жена му и брай й Т. говорили със семейството на Х. да направят ремонт на
къщата защото покривът щял да се срути, но те отказали и им казали те да си
го направят ако искат. Преди около 11 години започнали ремонта, като
отново предложили на въззиваемата Г. и съпругът й Х. да се включат, но те
дори не изрезли да видят какъв ремонт се прави. Ремонтът включвал смяна на
водопроводите, смяна на електропроводите, целият покрлив и целият втори
етаж, като горният етаж бил направен изцяло. Установява, че в момента
6
въззивниците живеят в къщата, когато идват в Република България, като Т. и
съпругата му живеели по 3-4 месеца в годината в къщата. Понеже Т. оставал
повече време през годината в къщата той си направил парник и сеел
зеленчуци.
По делото е разпитан като свидетел и Ш. К. – чичо на въззивниците,
който сочи, че след 1990 г. Г. и Т. заминали за Република Турция, като в
къщата останала да живее въззиваемата Г.. Били се разбрали единия етаж да е
на едните, а другия – на другите.
Разпитаните по делото свидетели Е.К. и С.М. установяват, че в
процесната къща на първия етаж са живели въззиваемите и техния баща Х..
Вторият етаж бил изграден, но в него първоначално не живеел никой. Същият
се нуждаел от ремонт, нямал врати, дограмите били стари, на този етаж били
качени стари мебели. Свидетелят К. сочи в своите показания, че ремонта бил
направен от въззивника Т., но през 2017 г., когато вече той и Г. дошли в
къщата. Ремонта включвал ремонтиране на покрива, смяна на дограма. Т.
направил на двора и парник.
Установява се, че местни данъци и такси по партиден номер
5006182489001 са заплащани, както следва: от М.С.Х. (Х. С. Р.) за периода от
1986 г. до 2008 г., от 2010 г. до 2014 г. и през 2016г. вкл., от Г. Б.а К.а за
същия партиден номер в периода от 2001 г. (на 20.02.2001 г.) до 2008 г. и от
2010 г. до 2014 г. вкл., от Т. Б. К. за същия партиден номер в периода от 2001
г. (на 20.02.2001 г.) до 2008 г. и от 2010 г. до 2014 г. вкл.
При така установената фактическа обстановка, не се установява по
делото придобиване от въззиваемата Г. Х. Р. и нейния съпруг Х. С. Р.
(наследодател на въззиваемите) на собственосттта върху процесните
двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна,
построени в имота, въз основа на осъществено от тях, през периода от м.
април 1990 г. до края на 2010 г., давностно владение.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012 г.
на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
7
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава
и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални
части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава,
за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане
на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец
се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Във връзка с гореизложеното, на първо място следва да се посочи, че
самите въззиваеми в съдебно заседание на 10.03.2022 г., чрез своя
представител по пълномощие, изрично правят признание, че сградата
„безспорно е съсобствена“, която съсобственост обосновават с това, че
техният наследодател Х. Р., като единствено дете на майка му Х. от първия й
брак, е носител на правото на собственост на ½ идеална част от процесната
къща, а ищците Г. Х. и Т. К., като деца на майка им Х. от втория й брак, са
носители общо на правото на собственост на другата ½ идеална част от нея.
Сочат също и че по този начин са живеели, като въззиваемите винаги са
ползвали първия етаж, поради което собствеността на втория етаж следва да
се предостави на ищците. Признават също, че призема бил разделен на две
помещения, които се ползват разделно – едното помещение се ползва от
ищците, а другото от тях. Така направеното от въззиваемите изрично
признание обективира липсата на намерение у същите да своят изцяло
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и
външна тоалетна, респективно – опровергава твърдението им за осъществено
от тях давностно владение върху процесните сгради. В подкрепа на
8
изложеното са и установените по делото обстоятелства – заплащане на
данъци за процесната жилищна сграда от 2001 г. от ищците, извършеният от
тях през 2012 г. ремонт на втория етаж и покрива на къщата и
непротивопоставянето на това от страна на наследодателя на въззиваемите и
неговата съпруга (въззиваемата Г. Р.), както и ползването от ищците след
2017 г. на втория етаж.
От друга страна, независимо от гореизложеното, по делото не се
установява и осъществено от въззиваемите и техния наследодател давностно
владение през претендирания период – от м. април 1990 г. до края на 2000 г.
Както се посочи по-горе, завладяването частите на останалите съсобственици
и промяната на намерението по начало трябва да се манифестира пред
последните и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене. В тази връзка, дори и евентуално да се приеме, че
сменяйки ключовете на вратите наследодателят на въззиваемите е
манифестирал намерението си да свои цялата жилищна сграда, то това е
станало достояние на ищците (въззивници) едва през 1993-94 г. когато за
първи път се връщат в Република България от Република Турция след
напускането на страната през 1990 г. А от 1993-94 г. до края на 2000 г.,
докогато се твърди, че са осъществявали владението въззиваемите (ответници
в първоинстанционното производство), не са изминали изискуемите от закона
10 години на спокойно, явно и несмущавано владение на процесните сгради.
Съдът намира също така, че не се установява и придобиване от
въззиваемите само на първия етаж от процесната жилищна сграда въз основа
на осъществено от тях владение през претендирания период – от м. април
1990 г. до края на 2000 г., доколкото по делото не са събрани доказателства,
че същият представлява самостоятелно жилище, годно да бъде обект на
правото на собственост и като такова да бъде придобито по давност.
Или, от гореизложеното се установява, че страните по делото са
съсобственици на процесните сгради – двуетажна масивна жилищна сграда,
масивен склад и външна тоалетна, построени в урегулиран поземлен имот №
XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр. А., обл.
К., с площ 617 кв. м., при квоти, както следва: по 1/3 идеална част за Г. Б. Х. и
Т. Б. К. и 1/3 идеална част общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р.,
представляваща притежаваната от техния наследодател Х. С. Р. (М.С.Х.) част
9
от сградите.
Ето защо, като е приел, че въззиваемите са изключителни собственици
на построените в процесния имот сгради въз основа на осъществено от тях
давностно владение през периода от м. април 1990 г. до края на 2000 г. и е
отхвърлил на това основание иска за делба, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, поради което в тази му част решението
следва да се отмени, като се допусне делба между страните по делото на
процесните сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и
външна тоалетна, построени в урегулиран поземлен имот № XX, c
кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр. А., обл. К., с
площ 617 кв. м., при дялове, както следва: по 1/3 идеална част за Г. Б. Х. и Т.
Б. К. и 1/3 идеална част общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р..
Що се касае до иска за делба на урегулиран поземлен имот № XX, c
кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план на гр. А., обл. К., с
площ 617 кв. м., то от събраните по делото доказателства не се установява
същият да е съсобствен между страните по делото. Напротив, от цитирания по
– горе нотариален акт № 48 от 04.04.1990 г., том І, дело № 65/1990 г. по описа
на А. районен съд, на основание на който ищците претендират съсобственост,
се установява, че съществуващите в имота сгради – двуетажна масивна
жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна, са били построени през
1973 г. с отстъпено от ТКЗС „Г.Д.“ гр. А. право на строеж. По отношение на
поземления имот районният съд е изложил подробни мчотиви, които се
споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 272 от ГПК съдът
препраща към тях. Ето защо, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
урегулиран поземлен имот № XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по
регулационния план на гр. А., обл. К., с площ 617 кв. м., районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото – основателност на иска за делба на
двуетажна масивна жилищна сграда, масивен склад и външна тоалетна, и
неоснователност на иска за делба на дворното място, върху което същите са
построени, респективно – основателност на въззивната жалба в частта
относно процесните сгради и неоснователност на същата за дворното място,
на ответниците в първоинстанционното производство (въззиваеми в тази
инстанция) се следват половината от общо направените от тях разноски. Или,
10
на същите се следват разноски в размер на 510.75 лева за първата инстанция,
представляващи половината от общо направените такива в размер на 1021.50
лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 500 лева, представляващи половината от общо направените
такива в размер на 1000 лева. Ето защо, следва да се отмени решението на
първоинстанционният съд и в частта, с която са осъдени Г. Б. Х. и Т. Б. К. да
заплатят на Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. направените по делото
разноски, за разликата над 510.75 лева да присъдения размер от 1 021.50 лева.
Следва също така да се осъдят Г. Б. Х. и Т. Б. К. да заплатят на Г. Х. Р., Г. Х.
Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. направените разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 500 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по реда на ГПК, съгласно която при отхвърляне на
молба за делба се събира такса до 100 лева, следва да се отмени решението на
районния съд и в частта, с която Г. Б. Х. и Т. Б. К. са осъдени да заплатят по
сметка на РС – А. държавна такса, за разликата над 100 лева до присъдения
размер от 113.32 лева.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22 от 10.04.2022 г., постановено по гр. д. №
171/2021 г. по описа на Районен съд – А., в частта, с която: 1.) е отхвърлен
предявения от Г. Б. Х. и Т. Б. К., и двамата от гр. А., против Г. Х. Р. от гр. А.,
Г. Х. Р. от гр. С., Е. Х. Р. от гр. А. и Е. Х. Р. от гр. А., иск за делба на
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 81
кв.м., МАСИВЕН СКЛАД със застроена площ 17.5 кв.м. и външна тоалетна,
построени в урегулиран поземлен имот XX, c кадастрален № 258 от квартал
23 по регулационния план на гр. А., обл. К., с площ 617 кв.м., при посочени
граници, при квоти 2/3 ид. ч. общо за Г. Б. Х. и Т. Б. К. и 1/3 ид. ч. общо за Г.
Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р., 2.) са осъдени Г. Б. Х. и Т. Б. К. да заплатят на
Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. направените по делото разноски, за
разликата над 510.75 лева да присъдения размер от 1 021.50 лева и 3.) Г. Б. Х.
и Т. Б. К. са осъдени да заплатят по сметка на РС – А. държавна такса, за
разликата над 100 лева до присъдения размер от 113.32 лева, вместо което
11
постановява:
ДОПУСКА извършването на делба между Г. Б. Х.от гр. А., ул. „П.м.“
№*, с ЕГН **********, Т. Б. К. от гр. А., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, Г.
Х. Р. от гр. А., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, Г. Х. Р. от гр. С., бул. „Ц.Б.“
№*, с ЕГН **********, Е. Х. Р. от гр. А., ул. „О.“ №*, с ЕГН ********** и Е.
Х. Р. от гр. А., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 81 кв. м., МАСИВЕН СКЛАД със
застроена площ 17.5 кв. м. и външна тоалетна, построени в урегулиран
поземлен имот XX, c кадастрален № 258 от квартал 23 по регулационния план
на гр. А., обл. К., с площ 617 кв. м., при граници на имота: изток - УПИ XXV
от кв. 23, запад – улица, север - УПИ XIX с кадастрален № 257 от кв. 23, юг -
УПИ XXI с кадастрален № 259 от кв. 23, при дялове, както следва: 1/3
идеална част за Г. Б. Х., 1/3 идеална част за Т. Б. К. и 1/3 идеална част общо за
Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 от 10.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 171/2021 г. по описа на Районен съд – А., в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Б. Х.от гр. А., ул. „П.м.“ №*, с ЕГН ********** и Т. Б. К.
от гр. А., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, да заплатят на Г. Х. Р. от гр. А., ул.
„О.“ №*, с ЕГН **********, Г. Х. Р. от гр. С., бул. „Ц.Б.“ №*, с ЕГН
**********, Е. Х. Р. от гр. А., ул. „О.“ №*, с ЕГН ********** и Е. Х. Р. от гр.
А., ул. „О.“ №*, с ЕГН **********, направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12