Решение по дело №5467/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260128
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720105467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260128

гр. П., 08.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 05467 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на «Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че Б.С.М. дължи сумата от 1225,39 лева , представляваща 4/6 от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 154,12 лева, предсталвяваща 4/6 от лихвата за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Предявени са още искови претенции от “Топлофикация – П.” АД, с които се иска да се признае за установено, че всеки един от ответниците Е.Г.М. и Н.Г.М. дължи сумата от 306,35 лева , представляваща 1/6 от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 38,53 лева, предсталвяваща 1/6 от лихвата за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва се наличието на договорни отношения между страните по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу тримата ответници, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03658 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд. Тримата длъжници след получаване на заповедта за изпълнение са подали възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са дадени указанияна заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията. 

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.

Не се спори, че до имот с адрес гр. П., ул. «**** е доставяна топлинна енергия на обща стойност 1838,09 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., поради което това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Поделото е приложен договор отр 28.12.1983 г. за продажба на държавен недвижим имот, от който се установява, че Б.С.М. и Г.Е. М. са придобили собствеността върху топлофицираното жилище с адрес гр. П., ул. «****. По делото липсват данни за датата на сключване на граждаския брак, поради което не се приема наличието на бездялова съсобствноест по отношение на имота. В този смисъл всеки от двамата е придобил ½ ид. ч. от сосбствеността.

Приложено е удостоверние за наследници на Г.Е. М., от което става ясно, че същият е починал през 2012 г. и оставил за наследници следните лица: Б.С.М. (съпруга), Е.Г.М. (син) и Н.Г.М. (дъщеря). Всеки от тримата чрез наследяване е придобил 1/3 от притежаваната иделана част от Г. М. – арг. чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл ответниците са съсобственици на имота при следният обем от права: 4/6 ид. ч. за Б.С.М., 1/6 ид. ч. за Е.Г.М. и 1/6 ид. ч. за Н.Г.М..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответниците са собственици на имота. Това води до извод, че страните по делото се намират в договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1838,09 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 231,18 лева за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответниците отговорят съобразно притежавания обем от права върху имота (4/6 за първия ответник и 1/6 за втория и третия ответник).  В този смисъл Б.С.М. дължи 1225,39 лева - главница и 154,12 лева - лихва за забава. Е.Г.М. и Н.Г.М. дължат 306,35 лева – главница и 38,53 лева – лихва за забава.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 41,39 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 141,39 лева, при което Б.М. следва да заплати 94,26 лева, а останалите ответници по 23,56 лева.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 41,39 лева – държавна такса, т. е. общо 91,39 лева, която се дължи от ответниците в условията на разделност:  Б.М. - 60,92 лева; Е.Г.М. - 15,23 лева и Н.Г.М. - 15,23 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.С.М., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 1225,39 лева, представляваща 4/6 от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 154,12 лева, предсталвяваща 4/6 от лихвата за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03658 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.М., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 306,35 лева, представляваща 1/6 от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 38,53 лева, предсталвяваща 1/6 от лихвата за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03658 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.М., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 306,35 лева, представляваща 1/6 от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 38,53 лева, предсталвяваща 1/6 от лихвата за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03658 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 94,26 лева – разноски в исковото производство и 60,92 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 23,56 лева – разноски в исковото производство и 15,23 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 23,56 лева – разноски в исковото производство и 15,23 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03658 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.