№ 18793
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20251110104122 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, подадено от заявителя А. Т. ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С..... срещу
Е. С. Х. с ЕГН: **********.
Със заявлението се претендират сумите 4 323,72 лева (четири хиляди триста двадесет
и три лева и 72 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
23.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 345,44 лева (триста четиридесет и пет лева
и 44 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 11.05.2024 г. до 06.01.2025 г.,
сумата 41,40 лева (четиридесет и един лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 11.06.2024 г. до 06.01.2025 г., 142,80лева (сто четиридесет и два лева и 80
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство ,
ведно със законна лихва за период от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 12,85
лева (дванадесет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
11.06.2024 г. до 06.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 97,32 лева (деветдесет и
седем лева и 32 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и
петдесет лева).
Съдът намира че за сумата 142,80лева (сто четиридесет и два лева и 80 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със
законна лихва за период от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането заявлението следва да
бъде отхвърлено по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Сключването на договора за кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това
задължение, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, е липсата на кредитно правоотношение –
при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за
кандидатстване за кредит не е одобрено. Съгласно клаузите относно обезпечеността на
кредита длъжникът не е имал и право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, а същият, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит, е следвало да
подпише договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо
лице - поръчител. В тази връзка, макар представените договори за кредит и за
1
поръчителство формално да представляват самостоятелни договори, то е налице основание
да се направи извод, че дългът по кредитното правоотношение и така уговорените акцесорни
плащания трябва да се разглеждат като едно цяло, което е видно както от уговорката за
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице - поръчител, от сключването на договора за поръчителство и договора за
кредит в един и същи ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговореното възнаграждение за поръчител
представлява общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същото
следва да бъде прибавено като размер към уговорената възнаградителна лихва. В този
случай, размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона. Предвид това следва да се приеме, че претендираните под формата на
възнаграждение за поръчител допълнителни плащания не са възникнали, съответно за
длъжника не е налице задължение за плащането им, включително и към поръчител.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за изпълнение,
поради вероятната им неравноправност, но няма пречка кредитора да ги претендира отделно
по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ 23737/23.01.2025г. В ЧАСТТА, с която се иска
длъжникът да плати сумата 142,80лева (сто четиридесет и два лева и 80 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със
законна лихва за период от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането.
УКАЗВА на заявителя А. Т. ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С....., на осн. чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок
от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното
производство държавна такса, като и следва да довнесе единствено разликата и представи
доказателство за довнесена дължима държавна такса /която е в размер на 4 процента по
всеки един от кумулативно съединените искове поотделно минус заплатената държавна
такса при подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2