№ 229
гр. Варна , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502402 по описа за 2020 година
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 26131/15.12.2020 г., подадена от В. В. Н., чрез адв.
Симеон Тодоров, с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение №
1706/10.12.2020 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище, че с решението са
присъдени разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение, като върху този
размер следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 270/07.01.2021 г. от
насрещната страна Областна дирекция на МВР гр. Варна, чрез юриск. Богдана Йорданова, с
който изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба с вх. № 19682/01.09.2020 г., депозирана от ОД МВР – гр. Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение
№2642/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 18068 по описа за 2019г. на РС-Варна, ГО, 47 -
ми съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на В. В. Н., сумата от 1 409,74 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 31.10.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения
нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР, обезщетение
за забава в размер на 202,28 лв., както и разноски.
С Решение № 1706/10.12.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
обжалвания първоинстанционен акт и е осъдил Областна дирекция на МВР-Варна да
1
заплати на В. В. Н. сума в размер на 343 лева, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В рамките на въззивното производство въззиваемата страна В. В. Н., чрез адв.
Симеон Тодоров, своевременно е претендирал присъждане на разноски в размер на 480 лв. –
възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 30 от
делото). За установяване на претендирания размер на разноските е представен договор за
правна защита и съдействие № 27/16.11.2020 г. и фактура № **********/16.11.2020 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съставът на ВОС е
присъдил разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 343 лева, като е редуцирал
претендирания размер на разноските, във връзка с направено възражение за прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка размера на дължимите разноски, съдът не е
съобразил, че въззиваемата страна е възложила процесуалното си представителство по
делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което към
присъдения адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на
68.60 лева.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззиваемата страна В. В. Н. следва да
бъдат присъдени разноски за въззивното производство, които възлизат в общ размер на
411.60 лева с включен ДДС. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 434
лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страната разликата
между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 68.60
лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 1706/10.12.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 2402/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, да заплати на В. В. Н., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„Горна студена“, № 64, допълнително сума в размер на 68.60 /шестдесет и осем лева и
шестдесет стотинки/, представляваща разликата между присъдените с Решение №
1706/10.12.2020 г. разноски в размер на 343 лева до пълния размер на дължимите такива за
производството пред въззивната инстанция 411.60 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
2
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3