№ 12798
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110152286 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Н. М. В., ЕГН **********, обективно и субективно съединени искове с
правни основания чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 499,48 лв.,
представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
до имот, находящ се в гр. София, ==============, с абонатен № 420225, но
незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.09.2021 г. до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер от 57,90 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г.,
цената на услугата "дялово разпределение" в размер на 22,47 лв. за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.09.2021 г. до изплащане на
вземането, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за дялово разпределение в размер на 3,95 лв. за периода от
31.03.2018 г. до 25.02.2021 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София,
==============, с абонатен № 420225, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., цената
на която не е била заплатена от него в качеството му на потребител в
определения за това срок, поради което дължи претендираните суми за
топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, както и
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез процесуалния му представител адв. И. Н.. С него исковата
претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Релевира се
възражение за погасяване давност по отношение на претенцията за периода
от 01.05.2017г. до 31.10.2018г. Оспорва, че ответникът да има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че претендираните
от ищеца суми се дължат от трето за производството лице, подало надлежна
молба-декларация до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на
негово име. Счита за недоказано поставянето му в забава от страна на ищеца,
поради което поддържа, че претенциите за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва са неоснователни.
В съдебното заседание ищцовото дружество не изпрати представител.
В съдебното заседание ответникът Н. В. не се яви лично и не изпрати
представител.
Третото лице-помагач „НЕЛБО“ АД не изпрати представител в
съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните
доказателства по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в процеса обстоятелството, че ищецът е доставил до процесния
имот в рамките на процесния период претендираното с исковата молба
количество топлинна енергия на посочената стойност.
От приетите по делото писмени доказателства, представляващи
Нотариален акт за учредяване право на строеж от 05.07.2007г., Разрешение за
ползване от 04.01.2010г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
21.03.2017г. се установява, че в процесния период ответникът е бил
собственик на ½ идеална част от имот, находящ се в гр. София,
==============, с абонатен № 420225.
Съгласно Протокол от проведено общо събрание на Етажната
собственост на сграда на ................., гр.София от 09.02.2010г. и Договор от
06.11.2007г. сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ АД,
процесният имот се намира в сграда-етажна собственост, която е
топлоснабдена от ищцовото дружество и общото събрание на етажните
собственици и ищцовото дружество са възложили на „Нелбо“ АД да
извършва дяловото разпределение и отчитането на потребената в сградата
2
топлинна енергия.
Видно от Заявление-декларация от 09.02.2010г. партидата в ищцовото
дружество е открита на името на втория съсобственик –Ирина Ваташка.
Съгласно приетата съдебно-техническа експертиза, по данни на
фирмата за дялово разпределение, в процесното жилище е имало монтирани
топломер и водомер. Водомерът е бил отчитан през процесния период с
изключение на 2019г. За периода от 08.09.2018г. до 30.04.2020г. стойността
на задължението за отопление е 43,83 лв., а за топла вода 606,77 лв. или общо
650,60 лв. За периода от 01.05.2017г. до 07.09.2018г. задължението е в общ
размер на 348,36 лв.
Съдът кредитира изцяло съдебно -техническата експертиза, като
компетентно изготвена и даваща логични и обосновани отговори на
поставените задачи.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установи, че на 15.06.2022г. е извършено
плащане на задължението по настоящото производство със сумата от 610 лв.,
като ищцовото дружество е отнесло това плащане към погасяването на
главница в размер на 468,38 лв., мораторна лихва в размер на 61,85 лв.,
законната лихва в размер на 67,27 лв. и съдебни разноски в размер на 12,50
лв. Вещото лице сочи, че размерът на задължението за доставена топлинна
енергия до имота в периода от 08.09.2018г. до 30.04.2020г. е 650,61 лв., а
мораторната лихва върху него е 32,22 лв. Цената на услугата „дялово
разпределение“ за същия период е 32,98 лв., а мораторната лихва върху нея
5,21 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по делото се установи, че ответникът е бил
собственик на ½ идеална част от топлоснабден недвижим имот в сграда, в
режим на етажна собственост, поради което е клиент на топлинна енергия и
между него и ответното дружество е налице облигационно правоотношение
по покупко-продажба на топлинна енергия. В случая е без значение
обстоятелството, че партидата е открита на името на втория съсобственик на
имота, притежаващ останалата ½ идеална част от него.
До имота на ответника е била доставяна топлинна енергия, поради което
последният дължи заплащането . С разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по
силата на закона се създава облигационно правоотношение между
собствениците на сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, които се считат за клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
3
наредба по ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните
се регламентират от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната
става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или
отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото
няма твърдения, нито данни, ответникът или нейният праводател да са
възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения същите следва да се считат приложими на
общо основание към облигационното правоотношение по покупко-продажба
на топлинна енергия между страните в производството.
Съгласно чл.36 от Общите условия, клиентите дължат цена за услугата
„дялово разпределение“.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия в сила от м.08.2016г. на
ищцовото дружество, които са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Съдът намира за основателно по принцип на възражението на ответника
за погасяване по давност на претендираните вземания за периода от
01.05.2017 г. до 08.09.2018г., тъй като задълженията за заплащане на цена на
топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение са периодични
вземания, които се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок, а
исковата молба е подадена на 08.09.2021г. Поради това, че размерът на
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 08.09.2018г. до
30.04.2020г. е в размер на 650,61 лв., то ответникът следва да дължи на
ищцовото дружество половината от тях, или 325,30 лв., както и половината от
цената на услугата „дялово разпределение“ или 16,49 лв. Същото се отнася и
за лихвата върху цената на услугата "дялово разпределение" за периода от
31.03.2018г. до 08.09.2018г.
В случая обаче, частичното погасяване по давност на вземанията и
4
позоването на ответника на нея е без значение, след като е осъществил
плащане в хода на процеса. Както от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, така и от постъпилата от страна на
ищцовото дружество молба от 02.11.2022г. се установява, че в хода на
процеса от страна на ответника е извършено плащане на задълженията
предмет на спора със сума в размер на 610 лв. При положение, че съдебните
разноски все още не са присъдени от съда, не е налице основание за ищцовото
дружество да разпределя част от това плащане като погасяване на задължение
за съдебни разноски. Ответникът не представи доказателства, от които да се
установява, че е посочил какво точно погасява, затова се налага извода, че с
тази сума е погасил задължението си за главници за доставената топлинна
енергия в размер на 499,48 лв., мораторна лихва в размер на 57,90 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., , мораторна лихва върху
задължението за дялово разпределение в размер на 3,95 лв. за периода от
31.03.2018 г. до 25.02.2021 г., както и законни лихви върху главниците от
499,48 лв. и 22,47 лв. в общ размер на 40,75 лв. за периода от 08.09.2021г. до
15.06.2022г.-датата на плащането, или общо 601,63 лв., а с остатъка от 8,37
лв. в погасил част от задължението си за цената на услугата "дялово
разпределение", която се установи, че за непогасения по давност период от
08.09.2018г. до 30.04.2020г. е в размер на 16,49 лв. При това положение,
незаплатено и непогасено по давност е останало само част от задължението за
цена на услугата „дялово разпределение“ в размер на 8,12 лв.
Затова, предвид осъщественото плащане в хода на процеса на
претендираните задължения, както и поради частичната основателност на
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията, следва да бъде уважен частично само предявеният иск за
заплащане на услугата „дялово разпределение“ в размер на 8,12 лв.
Останалите искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.
Поради отхвърлянето на исковете поради осъществено в хода на процеса
плащане, а не поради неоснователността им или погасяването по давност, в
полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 200 лв., 300 лв. за
внесени възнаграждение за вещите лица и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В случая ответникът е дал повод за завеждане на делото,
след като не е заплатил в посочения в общите условия срок задълженията си
за доставена топлинна енергия и цена на услугата „дялово разпределение“,
предвид което разноските следва да бъдат присъдени в негова тежест.
Поради това, че ищцовото дружество не е осъдено да заплаща разноски
5
на ответника, не е налице и основанието по чл.38, ал.2 ЗА за присъждане в
полза на адв. И. А. Н. на адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
..................... срещу Н. М. В., ЕГН **********, обективно и субективно
съединени искове с правни основания чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 499,48
лв., представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. София, ==============, с абонатен
№ 420225, но незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.09.2021 г. до
изплащане на вземането на 15.06.2022г., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата в размер от 57,90 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., част от цената на услугата "дялово
разпределение" в размер на 8,37 лв. за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение“ от 22,47 лв. за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 08.09.2021 г. до 15.06.2022г., и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за дялово разпределение в размер на
3,95 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 25.02.2021 г., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ..................... част от цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 08.09.2018г. до 30.04.2020г., която не е
погасена по давност и не е заплатена в хода на процеса в размер на 8,12 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 16.05.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ..................... сумата от 600 лв., представляваща разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ищеца „Нелбо“АД.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7