Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.01.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2539 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
516320-F536037 от 08.06.2020 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” при
ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година
на ИД на НАП/, с което на ”Частно основно училище „Елин Пелин“ ЕООД град Стара
Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р. е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност,
във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка
с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ”Частно основно училище „Елин
Пелин“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – град Пловдив,
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за явяване в съдебно заседание.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 516320-F536037 от 08.06.2020 година на Началник на отдел
„Оперативни дейности” при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което на ”Частно основно училище
„Елин Пелин“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р. е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000
/три хиляди/ лева за нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, във връзка с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху
добавената стойност.
В
жалбата, в съдебно заседание и в постъпилите писмени бележки, чрез процесуалния
представител – адвокат Е. *** се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено
изцяло. Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение
съобразно последните промени на ЗАНН.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
”Частно основно училище „Елин Пелин“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от К.В.Р. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 30.01.2020 година за това, че на 08.01.2020 година в 16.50 часа,
при извършена проверка на търговски обект – Частно основно училище „Елин Пелин“,
находящ се в град Стара Загора, улица „Индже войвода“ № 7, стопанисван от „Частно
основно училище „Елин Пелин“ЕООД е констатирано, че дружеството в качеството си
на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им изискванията към лицата, които
извършват продажби на услуги без функциониращо фискално устройство към момента
на проверката. Извършена е контролна покупка на 08.01.2020 година в 16.55 часа
за плащане на капаро – вноска за обучение на стойност 50 лева, платени в брой
от Т. Гошева Г. – проверяващ не е издаден фискален касов бон, нито ръчна касова
бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006
година, поради липса на функциониращо ФУ в обекта. Констатиран оборот към
момента на проверката 69.00 лева. При проверка в информационния масив на НАП е
установено, че към 08.01.2020 година има данни за регистрирано в НАП, ФУ с ИН
на ФУ DYS23326 и ИН на ФП – 36681799 за горепосочения обект, но същата не е
било функциониращо и налично в обекта в момента на проверката и за същото не са
представени документи за извършен ремонт от сервизна фирма. Нарушението е
открито на 08.01.2020 година и води до неотразяване на приходи. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това визирано в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при
извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството,
на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в минимален размер от 3 000
лева.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Не
се спори по делото, че на посочената дата е извършена проверка на обекта
стопанисва от дружеството жалбоподател, както и че при проверката е извършена
контролна покупка – плащане на капаро за записване на дете, за което не издадена касова бележка. Съдът намира, че при
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални
нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено
административното нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във
връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган. Безспорно е установено описаното административно нарушение. Несъмнено за
обекта е било налично функциониращо фискалното устройство.
Допуснатото
нарушение съдът приема за безспорно установено въз основа на свидетелските
показания на актосъставителя С. и свидетеля по акта за установяване на
административното нарушение – Г., както и от приложените документи към
съставения АУАН и протокола за извършената проверка. Съдът кредитира с доверие
показанията на тези свидетели, като напълно логични и последователни и
достоверни.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на другите две свидетелки – Кънева и Н., тъй
като те са в служебна зависимост от дружеството работодател. От друга страна
свидетелката Кънева не отрича констатираното от проверяващите, че на посочената
дата е приела плащане за което не е издаден съответния документ по наредбата. Доводите,
че това не се дължало, като поведение по смисъла на длъжността и характеристика
са неотносими към предмета на делото.
За
съда безспорно се установи по делото, че към момента на проверката в
проверявания обект е липсвало функциониращо ФУ, а такова е следвало да бъде
налично. Изложените доводи че то е било у свидетелката Н. с оглед ремонт не се
потвърдиха по делото. Не бе представена необходимата документация по чл.40 от
Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Неоснователно
и възражението, че плащането на капаро не е основание за издаване на фискален
бон. По делото е представена служебна бележка с изх.№ 30/08.01.2020 година,
издадена от жалбоподателя, в която ясно и подробно е идентифицирана доставката
и напълно в съответствие с нея е издаден ПКО, като основание за плащане е
посочено – „част от вноска за обучение“.
От друга страна настоящата инстанция намира, че
нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност, чрез прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието, като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Сами по
себе си обстоятелствата, че дружеството не е допускало нарушения на
данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения не е
достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.
93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11
от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28
от ЗАНН. В случая сочените от жалбоподателя обстоятелства могат да бъдат
преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.
27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административно-наказващия
орган при реализиране на отговорността по чл.
185, ал.2 от ЗДДС, чрез налагане на имуществена санкция в минимален размер.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид
претенцията на представителя на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът
намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния
предвиден размер от 120 лева.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: