№ 1853
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110151318 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 23.12.2016 г. около 18.10 ч. на републикански път I-8, км 138 с
посока на движение от гр. Момин проход към с. Мирово е настъпило ПТП, при което л.а.
„БМВ 520И“ с рег. №..., управлявано от Т.К., преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което на посочения автомобил били
нанесени имуществени вреди. За процесното МПС бил налице сключен договор при ищеца
за застраховка „Каско“, валиден към момента на ПТП, поради което последният изплатил
общата сума от 587.46 лв. Ищецът поискал от ответника възстановяване на заплатеното от
него застрахователно обезщетение, тъй като счита, че настъпилото ПТП е вследствие
бездействие на служители при него, чието задължение е да стопанисва процесния участък,
но ответникът не е погасил задължението си. За тази сума, както и за сумата от 10 лв.,
представляваща ликвидационни разноски, депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но срещу издадената такава ответникът подал възражение,
което обуславя интереса от настоящия установителен иск. Претендира законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
плащане, както и разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по
1
основание и размер. Оспорва протокола за ПТП.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 213, ал.
1 КЗ.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение на
процесния автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в претендирания
размер, които са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения механизъм, а именно
попадане в необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника, съставляващо покрит
застрахователен риск, съгласно сключения договор.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е при доказване на
горните факти да докаже пълно и главно погасяването на дълга.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. №30996/21, СРС, 169 с-в.
ДОПУСКА извършването на съдебна автотехническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ан.М., който да се призове след доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Вл., която да се призове след доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на призоваване за сочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 30 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи снимков материал, тъй като същият не представлява годно доказателствено
средство по ГПК.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание
НАСРОЧВА делото за 14.03.2022 г. от 9.40 ч., за когато да се призоват страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3