Решение по дело №2474/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №  260748

                                    гр.Пловдив 02.06.2021г.

 

 

 

               В      И   М   Е   Т   О     Н   А     Н   А   Р   О   Д   А

 

 

 

               Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2474/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

               Обжалвано е решение №2476/17.07.2020г. по гр.д.№16493/2018г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в,с което са уважени предявените искове с правно основание   чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8351,48лв.,представляващи получена без основание сума като възнаграждение,отпуск и неспазено предизвестие при прекратяване на договора за управление №192 от 13.06.2014г. в периода 01.07.2014г.-24.03.2015г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда-08.08.2018г. до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

               Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Между ищеца и ответника е бил сключен договор за управление на търговско дружество като възнаграждението му било уговорено според Правилника за реда за упражняване правата на държавата и търговските дружества с държавно участие в капитала/ПРУДПТДДУК/.   

             По реда на този правилник в дружеството била извършена одиторска проверка,която констатирала неправилно начисление на трудовото възнаграждение на у. като балните единици,определящи възнаграждението му,били завишени.По делото в първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от която става ясно,че действително възнаграждението на у. е определяно по бални единици,които са били завишени,поради което същия е получил и трудово възнаграждение по-високо в размер на 8457,11лв.,но ищецът претендира за размер до 8351,48лв.,поради което правилно съдът се произнася по отношение на тази сума.

              Правоотношението между ищеца и ответника е по сключен договор за управление на търговско дружество по реда на ПРУДПТДДУК,поради което не се касае за трудов договор,а за договор за поръчка и изплатеното възнаграждение не се явява трудово,а се явява такова,платено по граждански договор.Оттук произтича и факта,че възнаграждението се определя по бални единици съобразно извършеното от у. по време на неговия мандат.Тъй като самото дружество е дължало суми на външни доставчици,то е следвало балните единици на у. да бъдат занижени,а не повишени,поради което се е получило и разминаването в заплащането на възнаграждението му,както е посочено от одиторския доклад,а така също и от СИЕ.При това положение действително у.,в случая ответника по делото,е получил без основание претендираната сума като възнаграждение за положения от него труд и управление на фирмата.   

               Освен това съдът намира,че следва да коментира и въпроса с наведеното основанието за погасяване по давност на вземането,тъй като жалбоподателя счита,че вземането се явява с тригодишен погасителен давностен срок,но съдът счита,че срокът е петгодишен и в случая се ползва общата погасителна давност,тъй като вземането произтича не от трудово правоотношение,а от гражданско такова,поради което към момента на завеждане на иска същото не се е погасило по давност.

               При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като първоинстанционния съд е достигнал до същите правни изводи и е постановил правилно решение.

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в размер на 800лв. за настоящата инстанция,видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                           Р    Е    Ш    И:

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №2476/17.07.2020г. по гр.д.№16493/2018г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

               ОСЪЖДА Н.А.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТЕРЕМ-ХАН КРУМ“ гр.**** със седалище и адрес на дейността:гр.**** с ЕИК- ****,представлявано от у. В. Р. Х. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 800лв./осемстотин лв./за адвокатско възнаграждение.

               РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

             Председател:                                                                      Членове: