Решение по дело №1591/2019 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                 21.11.2019 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1591 по описа за 2019 г. и като обсъди:

           

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между него и ответника Сание Н.Ш. е сключен договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 10.05.2017 г. Съгласно договора на ответницата е предоставен мобилен № **********, ползван до този момент в мрежата на друг мобилен оператор, както и мобилен телефонен апарат Huawei – на обща стойност 163.57 лв. с ДДС, платима с уговорен срок на десйтвие 24 месаца, от които 25 лв. първоначална вноска и 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лв. всяка. Ответницата е ползвала предоставените и мобилни услуги, но не е изпълнила задълженията си по договорите за периода от м.май 2017 г. до м.август 2017 г. включително. За потребените от ответника услуги за посочения период ищецът е издал следните фактури: № **********/15.05.2017 г. за отчетен период на потребление 12.05.2017 г. до 14.05.2017 г. с начислена сума 29.76 лв., която сума е дължима до 30.05.2017 г.; № **********/15.06.2017 г. за отчетен период на потребление 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г. с начислена сума 25.57 лв., която сума е дължима до 30.06.2017 г.; № **********/15.07.2017 г. за отчетен период на потребление 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. с начислена сума 0.26 лв., която сума е дължима до 30.07.2017 г. и № **********/15.08.2017 г. с падеж 30.08.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 299.25 лв. – но се претендира от ищеца частично сумата от 39.99 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставено мобилно устройство в общ размер на 117.39 лв. По силата на договора ответникът се е задължил да заплаща месечни абонаментни такси и лизинговите вноски, но не е изпълнил задължението си. За събиране на вземанията му била издадена заповед за изпълнение, срещу нея  не е подадено възражение от длъжника, а заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи  сумата 212.97 лева, представляваща сбор  на дължимите суми, по посочените фактури, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й. Ангажират доказателства, претендират направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

 В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника С   С.Н.Ш.. Същия не взема становище по предявения иск, не ангажира доказателства.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 654/2019 г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, както че срещу нея не е подадено възражение от длъжника С.Н.Ш., а заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него. На страната са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание чрез редовно връчена призовка за същото. Освен това с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства – договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях, договор за лизинг и фактури, предявеният иск е вероятно основателен. При това положение са налице предпоставките предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски от 25 лева, заплатена държавна такса и 360 лева, заплатено адвокатско възнаграждение или общо 385 лева. Освен това той дължи и тези в заповедното производство,също в размер на 385 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.Ш., ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от общо 212.97 лева (двеста и дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 10.05.2017 г., за които операторът е издал следните фактури: № **********/15.05.2017 г. за отчетен период на потребление 12.05.2017 г. до 14.05.2017 г. с начислена сума 29.76 лв., която сума е дължима до 30.05.2017 г.; № **********/15.06.2017 г. за отчетен период на потребление 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г. с начислена сума 25.57 лв., която сума е дължима до 30.06.2017 г.; № **********/15.07.2017 г. за отчетен период на потребление 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г. с начислена сума 0.26 лв., която сума е дължима до 30.07.2017 г. и № **********/15.08.2017 г. с падеж 30.08.2017 г. (която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 299.25 лв. – но се претендира от ищеца частично сумата от 39.99 лв.), както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставено мобилно устройство в общ размер на 117.39 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 391 от 29.03.2019 по ч.гр.д.№ 654/2019 г. по описа на АРС.

 

ОСЪЖДА С.Н.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева), направени по производството разноски и сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева), направени в заповедното производство разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му да бъде отменено, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

 

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: