Решение по адм. дело №976/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по иск от Е. В. Ч. от гр.Сърница против срещу Национален осигурителен институт. Ищецът твърди, че с разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица й било отпуснато парично обезщетение за безработица, което тя обжалвала пред директора на ТП на НОИ–Пазарджик. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик жалбата срещу горното разпореждане била отхвърлена. С решение №3075/04.07.2025 г., постановено по адм. д. №446/25 г. по описа на Административен съд - Пазарджик било отменено решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане.

Счита, че направените разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон – в КСО - административно производство, то не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК - не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалване на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ–Пазарджик представляват имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт да заплати на Е. В. Ч. от гр.Сърница сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът Национален осигурителен институт чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира иска за основателен, тъй като бил осъществен фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - налице бил незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик на Е. В. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица. Разпореждането е оспорено с жалба вх.№1012-12-123 от 20.03.2023г. пред Директора на ТП на НОИ-Пазарджик. Към жалбата е приложено пълномощно от 14.03.2025г. с което адв.К. е упълномощена да представлява жалбоподателя, като изготви и подаде жалба срещу разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик. Приложен е и договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик във връзка с обжалването на горното разпореждане с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой към датата на сключване на договора.

С решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик жалбата срещу разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик е отхвърлена. С решение №3075/04.07.2025 г., постановено по адм. д. №446/25 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменено решение №1012-12-123#1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане.

Предявеният иск е допустим – според чл.203, ал.1 от АПК е необходимо същият да е предявен след отмяна на административен акт – в случая е отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик - във връзка правомощията му по КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че процесното разпореждане е отменено от компетентния орган, като решението му е влязло в сила. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е основателен.

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа, който го е издал - административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения по чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Безспорно е с оглед събраните по делото доказателства наличието на първата предпоставка – административен акт, отменен по съдебен ред. Производството по оспорване на разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното за нея разпореждане. Неоснователно е възражението на ответника, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Такова предвиждане имаше в разпоредбата на чл.120, ал. 2 от КСО, обосноваваща недължимост на платеното адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред, но същата с решение № 6/05.06.2025г. по конст. дело №28/2024г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО предвижда пред ръководителя на съответното ТП на НОИ да се подават жалби, като в т. 2, б. "б" са посочени разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва единствено решението на ръководителя на ТП на НОИ.

Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин – за да защити интересите си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато те са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г., за което законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Конституцията и на принципите на правовата държава. / решение № 7780 от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. №4375/2025 г., III о., докладчик съдия Мариника Чернева, решение № 9078 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2025 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова и др./. Установява се от събраните по делото доказателства, че адвокатът е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие и му е заплатено уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се съобрази, че съгласно относимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лв., поради което договорения размер на адвокатския хонорар от 500 лв. не е прекомерен. Последния размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ - за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение в административното производство по реда на чл. 117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от 500лв, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да бъде уважена претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Направено е възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, има установена непротиворечива практика към момента, процесуалният представител е изготвил само исковата молба, не се е явявал в съдебно заседание. Съобразявайки тези факти съдът намира, че адвокатското възнаграждение, което да се възложи в тежест на ответника, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 400лв. Дължима е като разноски и сумата от 10лв – платена ДТ.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Е. В. Ч. от гр.Сърница сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на разпореждане №112-00-380-3 от 05.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Е. В. Ч. от гр.Сърница сумата от 410лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение и платена ДТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.