№ 35
гр. Чирпан, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20225540200043 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Н. Н. АРГ., ЕГН **********, чрез адв. М.Т. от САК против
Електронен фиш, Серия К, № 3010419 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора (ЕФ), с който на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 650 лева.
Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалвания ЕФ, жалбоподателят Н. Н. АРГ., ЕГН **********, е санкциониран на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ("Водач, който превиши
1
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h -
с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в
това, че на 23.08.2019 г. в 11.24 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 170, в посока към гр.
Бургас, при ограничение 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 ("Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената"), е управлявал лек автомобил **, със скорост 145 км/ч при
отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 55 км/ч) е
било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) №
ТFR1-М 657.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението на скоростта – 90 км/ч е било
въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ (л. 40 и 48 от
делото).
Съгласно т. 2 на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. относно: Временна организация и
безопасност на движение /ВОБД/ за обект: „Въвеждане на ограничение на скоростта в участък от
км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на АПИ
– л. 18 от делото, ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД,
а именно: стриктно изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за
ВОБД и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с
Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор
„ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като изрично е отразено, че заповедта влиза в сила след
представянето на протокола по т. 2 в АПИ (л. 17 и 49 от делото).
В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на
електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност.
В процесния случай, предмета на това доказване включва и представянето на доказателства
за валидно въведено с пътен знак „В-26“, ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по
участъка от АМ Тракия, при км. 170, към датата на извършване на санкционираното нарушение.
Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено
съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно
санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта,
съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от
която действа това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта
със Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното
нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в
сила.
В случая, наказващия орган не представя доказателства за установяване на релевантните за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства, в това число и цитираната Заповед № РД-11-
362/29.03.2019 г. на АПИ. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе
смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш
нарушение (В този смисъл е постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в
2
Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение № 472 от
10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 189 от 10.07.2020 г. по КАН дело
№ 126 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора и др.).
На следващо място, от служебно изисканите в хода на съдебното следствие справки от
„Агенция по Геодезия, картография и кадастър“ (л. 42 и 44 от делото) се установява, че точката с
координати ЕL: 25.23333° и NL: 42.18333°, посочена в приложения от АНО снимков материал от
клип (л. 9 от делото) се намира в землището на с. Плодовитово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара
Загора в близост до пътен възел на Магистрала „Тракия и магистрала „ Марица“.
Клипът представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по
КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора).
Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй
като от точка с географски координати ЕL: 25.23333° и NL: 42.18333°, посочена в приложения от
АНО снимков материал от клип (л. 9 от делото), обозначаваща местоположението на АТСС №
TRF-1М, № 657, не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на превозни средства,
движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил. Т.е. в случая не е
било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото
не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на
посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на скоростта (В
този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Стара Загора).
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в ал. 2 на посочената разпоредба се предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 500 (сто) лева адвокатско
възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за
правна защита и съдействие от 08.02.2022 г. (л. 7 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна (л.
23 от делото) и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
размера на наложеното наказание (глоба в размер на 650 лева), както и обема на извършените
процесуални действия (делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в
3
едно съдебни заседания, в които процесуалния представител на жалбоподателя не е участвал),
съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява
прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума предвиден в чл. 18, ал. 2, във вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 300 до 500 лева,
претенцията му следва да се отхвърли, като прекомерна.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3010419 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Н. Н. АРГ., ЕГН **********,
представляван от адв. М.Т. от САК, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
жалбоподателя за разноски за разликата над 300 лева до претендирания размер от 500 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4