№ 10044
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110144846 по описа за 2022 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 172983/18.08.2022г. на СРС,
подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 09 май 2023г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Е. Д. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с
правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС за осъждането ú да
му заплати сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени му чрез
нарушаване на правото на Европейския съюз неимуществени вреди – лишаване от
правосъдие и ефективни средства за защита и последвалите от това неприятни психо-
соматични изживявания, последица от бездействието на Прокуратурата да разгледа негова
Жалба, вх. № PRB2020072864454/28.09.2020г. на Главния прокурор, ведно със законната
лихва от датата на увреждането /28.09.2020г./ до окончателното изплащане.
Основателността на претенциите си ищецът обосновава с обстоятелството, че
депозирал пред Главния прокурор Жалба, вх. № PRB2020072864454/28.09.2020г. на Главния
прокурор, с която поискал Прокуратурата от своя страна да поиска възобновяването на
КНОХД №1018/2019г. на ВКС, обосновавайки, че е осъден по непредявени обвинения и при
различна фактическа обстановка. Тази жалба не била разгледана и по нея нямало
произнасяне, с което Прокуратурата нарушила задълженията си по ЗСВ и НПК, а от своя
1
страна нарушила правата на ищеца по вътрешното и международното право, включително
европейското. Този произвол лишил ищеца от правосъдие и от ефективно средство за
защита срещу осъждането му за непредявено обвинение, като го подложил на жесток
психически тормоз, в следствие от което той се поболял от депресия, получил паник-атаки и
хипертония. Изтърпял болки и страдания, чувствал унижение, безизходица, безнадеждност,
безпомощност, страх и ужас. Уронено било достойнството му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България
чрез прокурор К. Въжаров – прокурор в Софийската районна прокуратура, е депозирал
Писмен отговор на исковата молба, вх. № 49782/22.02.2023г. на СРС, с който оспорва
редовността и допустимостта на исковата молба, както и основателността на предявените
искове. Сочи наличието на множество дела с идентичен предмет, като целта на ищеца била
да получи обезщетение за едно и също. Обосновава липса на предпоставките за ангажиране
на отговорност по чл. 2В ЗОДОВ, като акцентира, че липсва неправомерно бездействие на
Прокуратурата, а искането на М. за възобновяване било разгледано по съответния ред и
отказано, като отказът в крайна сметка бил потвърден от ВКП и Зам.-Главен прокурор. При
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС е за ищеца. Същият
следва при условията на пълно и главно доказване да установи нарушение на норма от
правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти – в случая
нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен
процес, нарушението да е достатъчно съществено, настъпили неимуществени вреди за
ищеца и техния размер, причинно – следствена връзка между нарушението и причинените
на ищеца неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже заплащане на
претендираните суми. Извън това в тежест на всяка от страните е да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба доказателства, тъй
като същите са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, в седмодневен срок от
съобщението да посочи фактите, които цели да установи с разпита на поисканите от него
свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 4 ГПК, в седмодневен срок от
съобщението да уточни фактите, които цели да установи с изслушване на заключение от
вещи лица, както и какви е предметът и задачите на същата. При неизпълнение
доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Прокуратурата на Република България
да бъде изискана пр.пр. 12603/2020г. по описа на ВКП, по която била заведена жалбата на
ищеца /вх. № PRB202007286454/28.09.2022г./, доколкото Прокуратурата е единна и
централизирана и е процесуално недопустимо да иска от съда да бъде изискана от самата
2
нея нейна преписка. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Прокуратурата на Република България,
в срок най-късно до първото по делото заседание да представи сочената от нея прокурорска
преписка. При непредставяне делото ще бъде решено без нея.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по
медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато
прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде
повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо,
максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски
разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата