РЕШЕНИЕ

 

гр. Бургас, 12.03.2025 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4239/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на „НИГ Инвест“ ООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, срещу „Темпъл 14“ ООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2500 евро, представляваща договорна неустойка по т. 2 от сключения между страните договор за управление и рент от 18.05.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от 19.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват предмета на Заповед № 1729 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019 год., изд. по ч. гр. д. № 3209/2019 год. на БсРС.

Исковата молба е допълнена с писмена молба-становище от 09.07.2019 год.

Ищецът е изложил следните фактически  и правни твърдения: на 18.05.2018 год. между страните е бил сключен договор за управление и рент, съгласно който ответникът възложил на ищеца да извършва дейности по поддръжка, обслужване, отдаване под наем и управление на собствения му недвижим имот – апартамент № 35, представляващ самостоятелен обект в сграда в сграда с идентификатор 81178.9.47.2.12, разположен на 2-ри и 3-ти етаж на сграда 2 в комплекс „Гардън Бийч“ в местността „Аклади чеири“, землището на гр. Черноморец, Община Созопол; ответникът дължи неустойката по т. 2 от договора, тъй като с писмено пълномощно от 29.11.2018 год. е упълномощил трето лице – търговско дружество, да извършва дейности по жилището, в т. ч. да го отдава под наем.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си; претендира присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира предявения положителен установителен иск за допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 92 и 86, ЗЗД.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че в срока на действие на процесния договор в тежест на трети лица не са възложени дейности по чл. 1 от договора; процесното съглашение се прекратява по право при разпореждане с правото на собственост върху имота, което е извършено на 28.11.2018 год. В последното по делото открито съдебно заседание ответникът се позовава и на липса на материално-правна легитимация като страна по процесния договор.

Ответникът ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът-ООД твърди, че е изправна страна-изпълнител по сключен между страните в писмена форма на 18.05.2018 год. договор за управление и рент, по силата на който ответникът му е възложил срещу възнаграждение извършване на дейности по обслужване, поддръжка, отдаване под наем и управление на собствения му апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.9.47.2.12. В т. 2 на договора е вписано задължението на възложителя да заплати на изпълнителя неустойка от 2500 евро, ако в срока на договора наруши задължението си да не възлага описаните дейности на трети лица. Ищецът твърди, че ответникът-ООД е нарушил поетото задължение, тъй като с писмено пълномощно от 29.11.2018 год. * е упълномощил трето лице – „Гардън Бийч Мениджмънт“ ЕООД, да извърши конкретни дейности: да отвори описания апартамент, да подмени бравата и ключовете с нови, както и да оперира – отдава жилището под наем през сезон 2019 год.

За заплащането на главницата от 2500 евро, ведно с обезщетение за забава, начиная от 19.04.2019 год., е издадена Заповед № 1729 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019 год., изд. по ч. гр. д. № 3209/2019 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за неоснователен. Предмет на делото е установяване съществуването на парично вземане за неустойка, произтичаща от неизпълнено договорно задължение по договор за управление и рент от 18.05.2018 год. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване валидната облигационна връзка между страните по делото, възникнало със сключване в писмена форма на процесния двустранен, възмезден, каузален договор, собственото си изправно поведение на контрахент по договора и неизпълнението му от насрещната страна, породило правото на уговорена парична неустойка по чл. 92, ЗЗД. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено. Видно от съдържанието на договора, сключен в писмена форма на 18.05.2018 год., възложител по него е *, гражданин на Ирландия, а изпълнител (наречен „Мениджър“) е „НИГ Инвест“ ООД. Настоящият съдебен състав счита, че възложителят по делото е *, който е подписал съглашението в качеството си на физическо лице, а не като управител на юридическото лице „Темпъл 14“ ООД, чийто управител и съдружник е, според вписването по партидата на дружеството в Търговския регистър към АВп. В нито една част от договора не е посочено, че съглашението ангажира правната сфера на самостоятелния правен субект – търговско дружество, чийто управител е *. За разлика от договора, в писменото пълномощно от 29.11.2018 год. е посочено, че упълномощител е „Темпъл 14“ ООД, изразяващо волята си чрез законния си представител – управителя *. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът-ООД не е пасивно материално-правно легитимиран като контрахент по договора за управление и рент от 18.05.2018 год. Този правен извод на съда изключва легитимацията на ответника като длъжник по вземането за договорна неустойка, тъй като липсват данни (а и твърдения), че дружеството-ответник е заместило в дълга *, или за друго годно правно основание, на което ответникът е поел задължението за заплащане на договорната неустойка от 2500 евро.

Неоснователността на предявените искове налага уважаване на молбата на ответника за присъждане на направените деловодни разноски в размер от 780 лева – платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК). Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за липса на доказателства за плащане на сумата, тъй като от представеното банково извлечение е видно извършването на разхода от ответника в полза на процесуалния представител, а преведената сума съвпада по размер с договореното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 92 и чл. 86, ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът „Темпъл 14“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, дължи на ищеца „НИГ Инвест“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, сума в размер от 2500 (две хиляди и петстотин) евро, представляваща договорна неустойка по т. 2 от сключения между страните договор за управление и рент от 18.05.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от 19.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват предмета на Заповед № 1729 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019 год., изд. по ч. гр. д. № 3209/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА „НИГ Инвест“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Темпъл 14“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, деловодни разноски в размер от 780 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

Съдия: