Р Е Ш Е Н И Е №260014
Гр. София, 14.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 195 по описа за 2019 г.
на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„Р./.” ЕАД е предявила срещу И.К.К. обективно
съединени осъдителни искове за плащане на следните суми: сумата от 71015.17
евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 31.05.2006 г., от
която сума сумата от 42187.80 евро представлява редовна падежирала главница,
формирана от неплатени вноски с падежи от 05.08.2014 г. до 05.07.2019 г., а
сумата от 28827.37 евро представлява предсрочно изискуема главница; сумата от
6231.44 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016 г.
до 17.07.2019 г.; сумата от 12372.43 евро, представляваща наказателна лихва за
периода от 18.07.2016 г. до 17.07.2019 г.; обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка от горните суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че с договор за
банков кредит от 31.05.2006 г. ищецът отпуснал на ответницата кредит в размер
на 135000 евро с краен срок на издължаване 25.05.2022 г. Условията на договора
са описани в исковата молба, описани са и условията на сключените два анекса
към договора. От страна на кредитополучателя било налице неизпълнение –
неплатени вноски за периода от 05.07.2012 г. до 05.07.2019 г., поради което се
предявявяват настоящите искове като ищецът сочи като основание за настъпване на
предсрочната изискуемост на целия кредит връчването на ответницата на препис от
исковата молба. В исковата молба са изложени и фактически твърдения за
предходно съдебно производство между страните за вземания, произтичащи от същия
договор, но за предхождащ период /а именно за периода от 05.07.2012 г. до
05.12.2013 г./ спрямо периода, за който се твърди дължимост на вземанията, предмет на исковете по настоящото
дело.
Исковете са с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата оспорва исковете. Излага доводи за
недопустимостта им като в тази връзка навежда твърдение, че по т. д. № 356/2014
г. по описа на ОС – Пловдив, водено между същите страни на същото основание и
със същия предмет, вече е постановено влязло в сила решение, съответно иска
прекратявне на производството по делото. Излага и доводи за неоснователност на
исковете като твърди в тази връзка, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
тъй като до ответницата не е достигнало уведомление за това по реда на чл. 60 ЗКИ,
а в случай, че се приеме, че такава е настъпила с връчването на исковата молба
по т. д. № 356/2014 г. по описа на ОС – Пловдив, то от тази дата следвало да се
начислява само законна лихва. Навежда и възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като в случай, че се приеме, че с връчване на исковата молба по т.
д. № 356/2014 г. по описа на ОС – Пловдив е настъпила предсрочната изискуемост,
към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело цялото вземане
било погасено по давност, доколкото исковата молба по предходното дело била
връчена на 30.06.2014 г.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – основателни, съответно следва да бъдат уважени по следните
съображения:
Не се спори по делото относно сключването на договора
за банков кредит и анексите към него, както и относно условията на същите.
Към датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019
г., не се твърди да е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС /т. 18/, изискуемостта настъпва след като банката е
изразила воля да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
това. Ищецът с исковата молба /съобразно изричното му твърдение/ упражнява
правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна
на длъжника, съответно за да настъпи изискуемостта, е необходимо ответницата да
получи препис от исковата молба, с което да узнае за волята на кредитора. В
случая препис от исковата молба е получен от ответницата на 03.12.2019 г. и от
тази дата настъпва предсрочната изискуемост на целия кредит. Това е факт от
значение за спорното право, който е настъпил след предявяване на исковете и
съдът го отчита на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответницата. На първо
място не е налице основанието на чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК за прекратяване
на производството по настоящото дело. Видно от представените по делото
доказателства, воденото между страните т. д. № 356/2014 г. по описа на ОС –
Пловдив касае вземания, произтичащи от същия договор за кредит, но за период, предхождащ
периода, за който се твърди дължимост на вземанията, предмет на исковете по настоящото
дело, т. е. не е налице идентичност между предмета на настоящото дело и този на
т. д. № 356/2014 г. по описа на ОС – Пловдив, съответно не е налице повдигане повторно
пред съда на разрешен вече със сила на
пресъдено нещо спор между страните. Неоснователно
е и възражението, че не е настъпила предсрочната изискуемост на цялото
задължение. Както се посочи по-горе, ищецът не твърди настъпване на
предсрочната изискуемост преди подаване на исковата молба, а с исковата молба
/съобразно изричното му твърдение/ упражнява правото си да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем, съответно наличието на предхождащо датата на подаване
на исковата молба волеизявление на ищеца не е обуславящо за основателността на
исковете. В случая с получаването на преписа от исковата молба от ответницата
до нея достига надлежно волята на
кредитора да направи целия кредит предсрочно изискуем /а както също се посочи
по-горе, това е факт от значение за спорното право, който е настъпил след
предявяване на исковете и съдът го отчита на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
приемайки, че към датата на устните състезания по настоящото дело предсрочната
изискуемост на цялото задължение е настъпила/. Неоснователен е и доводът на
ответницата, че предсрочната изискуемост на цялото задължение е настъпила в
предходен момент - с връчването ѝ на препис от исковата молба по т. д. №
356/2014 г. по описа на ОС – Пловдив. Ищецът не е твърдял такъв факт по т. д.
№ № 356/2014 г. по описа на ОС – Пловдив
– твърденията му по това предходно дело са били в насока, че предсрочната
изискуемост на целия кредит е настъпила още преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение /тъй като по т. д. № 356/2014 г. по
описа на ОС – Пловдив е бил предявен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК/ и същевременно със СПН по това дело е установено, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не е
настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Неоснователно е и възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по процесния дотговор.
Тъй като съобразно изложеното по-горе предсрочната изискуемост на цялото
задължение не е настъпила с връчване на преписа от исковата молба по т. д. № 356/2014
г. по описа на ОС – Пловдив, не от датата 30.06.2014 г. е започнал да тече
срокът на погасителната давност, а по настоящото дело се претендират и
падежирали вземания, по отношение на които този срок не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба /както по отношение на вземането за главница, така и
по отношение на вземанията за лихви/.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда при липса дори на въпроси
от страните към вещото лице, се установява, че съобразно доказателствата по
делото и счетоводните записвания по търговските книги на ищеца /чието редовно
водене и доказателствена сила не са оспорени/ задълженията на ответницата по
процесния договор са именно описаните в исковата молба такива по вид, размер,
основание и периоди на дължимост /като претендираните възнаградителна и
наказателна лихви са начислени само върху размера на главницата, формирана от
падежиралите към датата на подаване на исковата молба вноски/.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че исковете за
плащане на дължимите по договора главница – падежирала и предсрочно
изискуема, договорна лихва и наказателна лихва са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на исковете за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка от горните суми за периода от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане – същите са основателни
и подлежащи на уважаване изцяло по отношение на сумите по исковете за плащане
на дължимите по договора падежирала главница и договорна и наказателна лихви. Съображенията
за това са изложените от ищеца /за което е цитирана и съдебна практика/ –
възнаградителната лихва и наказателната лихва са договорни задължения, като
възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на
наказателната лихва не препятстват приложимостта на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е
самостоятелно задължение, възникващо при забава в изпълнението на всяко договорно
задължение.
По отношение на иска за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница –
искът е основателен за периода от 04.12.2019
г. до окончателното плащане /тъй като съобразно изложеното по-горе предсрочната
изискуемост на целия кредит е настъпила с получаване на преписа от исковата
молба от ответницата на 03.12.2019 г., съответно от датата, следваща тази дата,
ответницата е изпаднала в забава по отношение на непадежиралата част от задължението/,
а за периода от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г., до 03.12.2019
г. /вкл./ - датата, на която ответницата е получила препис от исковата молба,
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноски е основателно.
Ищецът е направил разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото в размер на 7011.18 лв. за държавна такса и в размер
на 500 лв. за възнаграждение на вещо лице, претендира се и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лв. Съответно тези
разноски следва да му се присъдят /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение следва да се има предвид, че дължимото такова е именно 450 лв. -
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл.
25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв./.
Искането на ответницата за присъждане
на разноски е неоснователно с оглед изхода на делото /съответно не следва да се
обсъжда възражението на ищеца за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
И.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м.
„Уздровица“ № 1 да плати на „Р./.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц. П. и покуриста М. П.,
следните суми: сумата сумата 42187.80 евро /четиридесет и две хиляди сто
осемдесет и седем евро и осемдесет евроцента/, представляваща редовна
падежирала главница, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси
към него, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.08.2014 г. до 05.07.2019
г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 28827.37 евро /двадесет и
осем хиляди осемстотин двадесет и седем евро и тридесет и седем евроцента/, представляваща
предсрочно изискуема главница, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006
г. и анекси към него, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 04.12.2019 г. /датата на изпадане на И.К.К. в забава в
изпълнението на задължението за плащане на
сумата на предсрочно изискуемата гланица/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законаната лихва върху сумата от 28827.37
евро за периода от 18.07.2019 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 03.12.2019 г. /датата, предхождаща
датата на изпадане на И.К.К. в забава в изпълнението на задължението за плащане
на сумата на предсрочно изискуемата гланица/ вкл.; сумата от 6231.44 евро /шест
хиляди двеста тридесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента/,
представляваща възнаградителна лихва, дължима
по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от
05.08.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 12372.43
евро /дванадесет хиляди триста седемдесет и две евро и четиридесет и три
евроцента/, представляваща наказателна лихва, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за
периода от 18.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м. „У.“ № 1 да
плати на „Р./.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц. П. и покуриста М.П., общата сума от
7961.18 лв. /седем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в размер на 7011.18 лв. за държавна такса, в размер на 500 лв. за
възнаграждение на вещо лице и в размер на 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: