Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261993 15.07.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Грабчева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 13637 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът С.С.М. твърди, че е наследник по закон на С.М.М.,
който през 1956 г. бил кандидатствал за оземляване като бездомен. С решение от
24.09.1956г. ИК на Селски народен съвет с. П.
му било отстъпено право на строеж върху имот с идетификатор *********
находящ се в гр. П. ***********, подробно описан в исковата молба. След
учредяването на правото на строеж бащата на ищеца построил едноетажна жилищна
сграда, стопански постройки и оградил имота, като живял в него със семейството
си до своята смърт през 1996г. След това ищецът започнал да ползва и владее
имота, което състояние продължавало и до дата на подаване на иска. Твърди се,
че по повод подготовка на документи за снабдяване с констативен нотариален акт
ищецът бил установил, че имотът е актуван като общинска собственост. След това
през 2017г. била издадена заповед за премахване на жилищната сграда, макар тя
да била законно построена. С оглед тази обстоятелства ищецът моли да бъде
признато по отношение на ответника, че е придобил по силата на давностно
владение упражнявано след смъртта баща му на 10.10.1996г. на правото на строеж
за сграда с площ от 74 кв. м. учредено върху описаното дворно място, която е
била заснета в кадастралната карта с идентификатор **********.
Ответникът Община Пловдив поддържа, че на бащата на
ищеца е било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, за
построяване на жилищна сграда съобразно одобрен квартално-застроителен план.
Излага довод, че не е осъществен фактическия състав за придобиване на право на
строеж по давност. Освен това твърди, че поради неупражняване в период от пет
години след учредяването правото на строеж е било погасено по давност. Моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът С.М. е наследник по закон – с. на С.М.М. /С.Н.С./,
бивш жител ***, починал на 10.10.1996г. /
лист 5 /. С решение на Изпълнителния
комитет на Селския народен съвет на с. П. от 24.09.1956г. на б. на ищеца С.М.
било отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцел **** по плана на с.
К. с площ от 635 кв.м. / лист 7/. В последствие на 27.03.1957г. на основание на така
взетото решение бил сключен договор за отстъпване на правото на строеж върху
държавна земя. По силата на договора С.М.
получил правото да построи върху парцел ****** жилищна сграда по одобрен проект,
което следвало да стори в тригодишен срок /
лист 74/. Представено е планово задание
за изграждане на двуетажна сграда с застроена площ от 75 до 80 кв.м. или 720
куб.м. /лист 76/. Така отстъпеното на б. на ищеца право на строеж е
било вписано в съставения на 20.06.1983г. Акт за държавна собственост на
Районен народен съвет „****“ гр. П. /лист
72/. От съдържанието на този акт е видно,
че за имота е отреден по действуващия към датата на съставянето му план парцел ********
по плана на с. К., с административен адрес ул. ***********. Установява се, е че
в действуващата кадастрална карта процесният недвижим имот е отразен с
идентификатор № ******** / лист 79 /. За така описания имот е съставен Акт за частна
общинска собственост № ***********, в който също е вписано учреденото в полза
на М. право на строеж. В акта е отразено също, че съгласно кадастралната карта
върху имота попадат сгради с идентификатори *************** – положение което е
отразено на приложената скица № 32047/16.11.2011г. /лист 80/. Установява
се от приложените документи по административна преписка, че въпросните сгради
са били съборени, което посочено в удостоверение № ********. на Община Пловдив
– Район „****“ /лист 83/. Към месец февруари на 2020г. имотът е отразен в
кадастралната карта като незастроен /
лист 122/.
Според показанията на свидетелите М.Н.Б. и П.С.М. в
процесното дворно място е имало къща изградена от б. на ищеца С.М.. В тази къща
ищецът живял заедно със своите родители, братя и сестри, една от които е
свидетелката М.. Впоследствие братята и сестрите на ищеца се преместили, като в
къщата останал да живее С. заедно с родителите си. Ищецът поел грижите за тях,
когато вече станали възрастни и живял с тях до смъртта им. Понастоящем ищецът
обитавал разположен в мястото фургон, който бил закупен от него, тъй като
къщата била разрушена. Поддържа се, че къщата е била построена през 1961г.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.63, ал.1 ЗС собственикът може да отстъпи
на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката.
В случая се установи, че в полза на наследодателя – б.
на ищеца е било учредено право на строеж върху държавен поземлен имот.
Установява се от свидетелските показания, че това право е било осъществено след
учредяването му, като на мястото е била построена жилищна сграда в периода от
1960г. до 1961г. Строителството е осъществено в обема на отстъпеното право на
строеж, очертан в подписания договор. Следователно б. на ищеца е станал
собственик на сградата, в качеството му на суперфициар. Установи се от гласните
доказателства, че бащата на ищеца е обитавал имота, заедно със своето
семейство, а след смъртта му в къщата е останал да живее неговият с. – ищеца.
Установи се също така, че до разрушаването на сградите в имота, ищецът е
продължил да ги ползва и да упражнява владение върху сградата за себе си, без
това му право да се оспорва от останалите наследници на С.М. / общи наследодател/.
Правото на строеж е учредено безсрочно, поради което
то не се е погасило, а е придобито първоначално от наследниците на М., а
впоследствие, доколкото само ищецът е упражнявал владение и самостоятелно от
ищеца. Фактът на разрушаване на сградата не погасява правото на строеж – арг.
от чл.66, ал.2 ЗС. Още по-малко това може да се приеме, в случаите когато
разрушаването е било извършено възоснова на административен акт. След като е
титуляр на суперфициарно право ищецът има право да възстанови сградата в обема
за който е описан в договора за учредяване на право на строеж.
Неоснователно е възражението на ответника, че правото
на строеж се е погасило поради неупражняването му в предвидения по чл.67 ЗС срок.
Установи се от показанията на свидетелите, потвърждаващи се от писмените
доказателства, че сградата е била завършена още през 1960 - 1961г., тоест по
малко от пет години от датата на учредяване на правото - 27.03.1957г.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ответника деловодни разноски в размер на 610 лв.
Тъй като ищецът е освободен от държавни такси и
разноски, следва съобразно чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден ответника да заплати
по сметка на Пловдивския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1, че
ищецът С.С.М. ЕГН ********** с адрес ***
е титуляр, на осн. наследствено приемство и давност, на право на строеж по чл.63,
ал.1 ЗС, на жилищна сграда със застроена площ 74 кв.м., на един етаж, върху
поземлен имот с идентификатор ********* находящ се в гр. П.*************, със
съседи на поземления имот: ***********.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на С.С.М., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 610 лв./ шестстотин и десет лева/, представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на бюджета на Съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд,
сумата 50 лв. /петдесет лева/ представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД