Определение по дело №3222/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3125
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20211000503222
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3125
гр. София, 25.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503222 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 900451/27.07.2021г
от „Земя 2012” ООД, представлявано от управителя Г. Г., срещу определение №
900858/8.07.2021 по т.д.№ 78/2020г по описа на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с
която е осъдено дружеството да заплати държавна такса в размер на 564лв. Възразява срещу
приетото от съда, че държавна такса се заплаща за самото подаване на исковата молба до
съда, независимо от извършените производствени действия и решаването на спора по
същество, че тъй като съгл. чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса не се внася предварително, то
същата трябва да бъде събрана от ищеца, ако искът бъде отхвърлен или производството по
делото прекратено поради недопустимост или на друго основание. Счита за неприложима
посочената разпоредба на чл.78, ал.2 ГПК и чл. 4, б.”а” ЗДТ, тъй като разпоредбата е обща и
не касае производството по специалните разпоредби на ТЗ. Сочи, че държавна такса ще се
дължи само ако искът бъде отхвърлен, т.е. спорът е приключил с вляло в сила решение по
същество. Излага доводи, че държавната такса по иска не представлява разноски по делото
по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като не е била заплатена по сметка на съда, за да се
възложи в тежест на някоя от страните. Поддържа доводи, че следва да се съобрази, че
производството по чл.694 ТЗ има характер на съпътстващо производство, не е
самостоятелно, а е фаза от производството по несъстоятелност. Не може да се възложи в
тежест на кредитора на длъжник заплащане на държавна такса, за когото е открито
производство по несъстоятелност, а впоследствие същото е било отменено като неправилно.
Претендира да се отмени като неправилно определението в обжалваната му част.
Ответната страна по жалбата-„БК и РЗ Оранжерии Петрич” ЕООД, не е ангажирала
становище.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 26.07.2021г, тъй като
жалбоподателят е уведомен на 19.07.2021г., от легитимирана страна и срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение № 400858/8.07.2021г, постановено по т.д.№ 78/2020г по
описа на ОС-Благоевград, е прекратено производството по търговско дело № 78/2020г по
1
описа на ОС-Благоевград, поради недопустимост на предявения иск с правно основание
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, предявен от „Земя 2012” ООД срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич”
ЕООД, за установяване съществуването на вземането на „Земя 2012” ООД от „БК и РЗ
Оранжерии Петрич” ЕООД в размер на 56 400.40лв., представляващо задължение по
договор за паричен заем от 1.02.2019г, сключен между „Земя 2012” ООД, в качеството му
заемодател, и „БК и РЗ Оранжерии Петрич” ЕООД, в качеството му на заемател, за сумата в
размер на 56 400.40лв. Осъдено е „Земя 2012” ООД да заплати по сметка на ОС-Благоевград
сумата от 564.00лв. за дължима във връзка с предявения иск с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 ТЗ държавна такса.
При прекратяване на производството по иск по чл.694 ТЗ поради недопустимост
ищецът дължи държавна такса при липса на специална уредба в ТЗ по въпроса за
отговорността за разноски по установителния иск. На основание чл.621 ТЗ субсидиарно
приложение намира правилото на чл.78 ал.4 ГПК, според което при прекратяване на делото
разноските се възлагат в тежест на ищеца, тъй като липсва изрична правна норма. Следва да
се приеме, че отхвърлянето на иска се приравнява по правни последици на десезирането на
съда и на сезирането му с недопустим иск, в частната хипотеза на прекратено по иск по
чл.694 ТЗ производство, поради неговата недопустимост, ищецът дължи да понесе
разноските за държавна такса, само от първоначалното внасяне на която законодателят го е
освободил. /Така определение №22/25.01.13г. по ч.т.д.№119/12г. на I т.о. на ВКС./
В Определение №56/26.01.2018 по дело №3078/2017 на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че
с процесуално-правната разпоредба на чл.694 ал.7 изр.2 ТЗ е предвидено изключение от
правилото на чл.3 и чл.4 б.“а“ ЗДТ вр. чл.71 ал.1 и чл.76 ГПК, че държавната такса, дължима
по предявена искова молба, се внася предварително. С изр.3 на същата алинея на чл.694 ТЗ
по императивен начин законодателят е възложил в тежест на ищеца заплащането на такава
при отхвърляне на иска му, а доколкото приложение по аналогия следва да намери общата
норма на чл.78 ал.4 ГПК, негово задължение е да заплати държавната такса и при
прекратяването на делото. Съгласно чл.4б ЗДТ предварително внесени такси се връщат на
страната само ако са недължимо платени, а практиката на ВКС константно приема за такива
само сумите за такси, по които производство не е било образувано или таксите, които са
били събрани въпреки че страната е била изцяло освободена от заплащането им, както и
надвнесените такси, които хипотези са неприложими към настоящия случай.
Прекратяването на производството по причина недопустимост на същото не обуславя
наличие на основание за връщане на внесената при подаване на молбата за отмяна държавна
такса, нито несъбирането й по реда на чл.694 ал.7 изр.3 ТЗ. В този смисъл са и определение
№ 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на II ГО на ВКС, определение №
459/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 226/2012 г. на I ТО на ВКС и определение № 209/14.03.2014 г.
по ч. гр. д. № 1125/2014 г. на III ГО на ВКС.
Въз основа на изложените мотиви и цитираната съдебна практика на ВКС,
въззивният съд приема, че определението в неговата обжалвана част е правилно и частната
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 900451/27.07.2021г от „Земя 2012”
ООД, представлявано от управителя Г. Г., срещу определение № 900858/8.07.2021 по т.д.№
78/2020г по описа на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е осъдено
дружеството да заплати държавна такса в размер на 564лв. по сметка на ОС-
Благоевград.
2
Определението може да се обжалва с частна жалба при условията на чл.280 ГПК пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3