О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 07.03.2024
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен
състав, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта
година в състав :
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 122 по
описа за 2024 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по жалба на Д.К.С. ***, чрез адвокат Н.Н. от АК София, срещу Писмо с изх.№ Жалба – 126(8)/12.02.2024 г., издадено от
д-р Мадлена Бояджиева – кмет на община Тетевен. С жалбата е наведени и искане
за спиране на предварителното изпълнение на дадените с писмото предписания за премахване на
извършените в имота СМР по отношение на Маша К. Лачева.
Жалбата е подадена чрез Община Тетевен, които със съпроводително писмо изх. № Жалба-126/12/05.03.2024
г. са изпратили
административната преписка и са заявили становище за
недопустимост на така подадената жалба, предвид обстоятелството, че така оспореното писмо не носи
белезите на индивидуален административен акт и като такова попада в хипотезата
на чл.21, ал.5 от АПК.
Настоящият
съдебен състав, след като съобрази доводите на страните, данните по делото и приложимия
закон намира, че е сезиран с
недопустима жалба, поради което и с оглед липсата
на годен предмет на обжалване е налице прекратително основание по АПК.
Въз основа на постъпила до кмета на община Тетевен жалба с вх.№
126/06.12.2023 г. от Маша К. *** /л.39-40 от делото/, в качеството ѝ на
съсобственик на жилищна сграда с идентификатор 15165.701.190.1, находяща се в
с.Гложене, община Тетевен, област Ловеч и заявените в същата твърдения и молба
да се извърши проверка на извършващи се строително-монтажни работи по сградата,
е била извършена проверка по документи и на място в имота от служители на
Община Тетевен. Видно от
съдържанието на оспореното писмо
/л.19/, служителите установили извършването на СМР по въпросната сграда, като в
четири точки в писмото са описани констатираните при проверката на място
строително-монтажни дейности. Посочено е също така в писмото, че за описаните
СМР липсват строителни книжа и не е издадено разрешение за строеж в
съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ). На жалбоподателката Д.С., като съсобственик на имота ѝ
е бил указан и даден 30-дневен срок, за премахване на посочените СМР в сграда с
идентификатор 15165.701.190.1.
От така изложеното, а и от приложените към
административната преписка материали става ясно, че с подадената жалба се
оспорват действия на ответника, касаещи започнала процедура
по чл.223,
ал.2, т.1, във връзка с чл.224а и чл.225а от ЗУТ. Касае се за административно
производство, свързано с установяване на незаконно строителство, което не е
приключило с краен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК, не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове. Настоящият случай е именно такъв. Обективираните с посоченото писмо действия на административния орган не подлежат на самостоятелно оспорване, доколкото са
част от производство по издаване на индивидуален административен акт, а именно
такъв по смисъла на чл.
225а, ал.1 и сл. от ЗУТ, който подлежи на обжалване по административен ред,
в рамките на което производство ще бъде проверена законосъобразността на
действията, респективно бездействията на административния орган, осъществени в
хода на административното производство. На практика, с оспореното писмо на Д.С. е указан срок, в
който тя доброволно може да премахне описаните строително-монтажни работи по
сградата. Неизпълнението на същото не води до преки и непосредствени
неблагоприятни последици в правната ѝ сфера, не дава също така никакви
правомощия на административния орган да предприеме принудителни действия по
премахване на извършените СМР.
Наличието
на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална предпоставка за образуване
на съдебно производство. Липсата му води до недопустимост на образуваното
такова. Ето защо съдът намира, че жалбата на Д.К.С. ***, чрез адвокат Н.Н. от АК София, срещу Писмо с изх.№ Жалба – 126(8)/12.02.2024 г., издадено от
д-р Мадлена Бояджиева – кмет на община Тетевен е недопустима за разглеждане на основание чл.159,
т.1 от АПК, което съставлява основание за прекратяване на производството.
При така направеният извод
за недопустимост на жалбата, недопустимо е и акцесорното искане за спиране на дадените на М.К.Л. (другият
съсобственик на сградата) предписания за премахване на извършените в имота СМР.
Последната уведомена с писмо изх.№ Жалба-126/7/31.01.2024 г. /л.21/ за резултатите
от предизвиканата по нейна молба проверка в имота, но никъде в това писмо не са
ѝ давани предписания, още по-малко пък задължителни такива за премахване
на извършените СМР, а е уведомена, че ще бъде образувано административно
производство по реда на ЗУТ. Т.е. писмото до М.Л. също не притежава
характеристиките на индивидуален административен акт, а попада в хипотезата на
чл.21, ал.5 от АПК. В тази връзка, наведените с жалбата доводи за евентуални
действия от страна на Лачева по премахване на извършените по сградата СМР и при
липсата в случая на обективиран индивидуален административен акт, годен за
оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК, то подобни действия биха имали
гражданскоправен характер на отношения между съсобственици на имот и като
такива не са родово подсъдни за разрешаване от административните съдилища.
Предвид на изложените съображения, жалбата на Д.К.С. се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство се
прекрати.
Водим от горното и на
основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 776/06.03.2024
г., подадена от Д.К.С. ***, чрез адвокат Н.Н. от АК София, със съдебен адрес ***,
срещу Писмо с изх.№ Жалба – 126(8)/12.02.2024 г., издадено от д-р Мадлена
Бояджиева – кмет на община Тетевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 122/2024 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.
Определението да се съобщи
на страните по реда на чл.138,
ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :