Определение по адм. дело №1174/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по административно дело № 1174/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на С. Й. М. [ЕГН], с адрес с. Гранит, [улица], община Братя Даскалови, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000682/ 23.09.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 10223 от 18.11.2025г., постановено по адм. дело № 2656/ 2025г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1030-000682/ 23.09.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, на основание чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на С. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № 25-1030-000682 от 23.09.2025г., е неоснователно, по следните съображения:

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая, възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че адресатът на приложената ПАМ е безработен, но активно търси работа, като отнемането на СУМПС представлявало пряка пречка за намирането на работа, тъй като огромен брой работни позиции изисквали или шофьорска книжка, или способност за самостоятелно придвижване до работни места, които не са обслужвани от редовен обществен транспорт. В този смисъл се поддържа, че предварителното изпълнение на ПАМ щяло пряко и незабавно да влоши социалното и финансово положение на С. М., тъй като се възпрепятства възможността за намиране на работа, което представлявало трудно поправима вреда. Сочените от жалбоподателя обстоятелства, освен че са хипотетични, не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Действително приложената ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“, би лишило С. М. от възможността за известен период от време да се придвижва управлявайки МПС, но това обстоятелство само по себе си не би могло да доведи до фактически и правни последици, свързани с настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Всъщност самото твърдение, че СУМПС е необходимо на С. М. във връзка с намирането на работа, изпълнението на трудови функции и за осъществяване на трудова дейност, вкл. за придвижване до работно място, е абсолютно недоказано. Евентуалните неудобства в работата и в ежедневието, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за С. М., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, още по-малко твърдените като вреди негативни последици, биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Останалите изложени доводи касаят незаконосъобразността на оспорения акт и са неотносими за преценката на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от С. М. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 25-1030-000682/ 23.09.2025г., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Й. М. [ЕГН], с адрес с. Гранит, [улица], община Братя Даскалови, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000682/ 23.09.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.