РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. София, 11.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110143701 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 276755/18.08.2025 г. с правно основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН,
подадена от А. Д. Я., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на детето А. Д. Я., ЕГН ********** /конституиран в производството на
основание чл. 9,ал. 2 от ЗЗДН/ срещу Д. К. Я., ЕГН **********, баща на пострадалото
детето, с искане за налагане на мерки за защита по отношение на детето на страните по
реда на ЗЗДН за извършени от него акт на домашно насилие в периода от 18:30 часа на
08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа, изразяващи се в нанасяне на удар с ръка, с което са
причинени кръвонасядания и охлузвания на клепача на дясното око, охлузване на носа
отдясно, кръвонасядания на дясното бедро и коляно, охлузвания на ляв лакът и
предмишница и на ляво коляно и охлузване на дясното коляно.
В молбата се твърди, че родителските права по отношение на общото дете на страните са
предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношение. Сочи се,
че в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа детето е било при
бащата си. След като бащата е върнал детето на 10.08.1015г. в 18:30 часа молитЕ.та е
констатирала, че детето е било цялото в сини поради което го е завела на лекар, които е
констатирал кръвонасядяния и е казал на молитЕ.та да заведе детето в клиника по съдебна
медицина, което тя е сторила още на другия ден – 11.08.25г. Издадено е било и
съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛСМ Пирогов ЕАД. В депозираната
пояснителна молба от молитЕ.та се сочи, че бащата е нанесъл побой на детето, като
действията му са се изразили в нанасяне на удар с ръка в резултат на който детето е паднало
и се е ударило в тръди предмети. Сочи се, че това е станало в дома на бащата или в дома на
родителите на бащата. Алтернативно се твърди, че акта на насилие е извършен чрез
бездействия, тъй като бащата не е положил дължимата грижа и надзор за опазване на
1
здравето на детето.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е извършвал акт на
домашно наслие, че изложеното в молбата и по конкретно, че е удрял детето не е истина.
Сочи, че действително детето в периода от 08.08.25г. до 10.08.25г. е било при него, като са
имали уговорка с майката да вземе детето за петте дни през лятото, които му се полагат, по
режим. Заявява, че докато детето е било при него е скачало на леглото и са си играели,
когато е ударило лявата си вежда на ръба на леглото, но не е било заплакало, дори са
продължили да се играят. Сочи, че това се е случило на 09.08.2025г., а на следващия ден
мястото на удара е посиняло. Твърди, че на друго мястото детето не се е удряло. Ответника
твърди, че след този инциден ислед като е върнал детето на майката го е взел отново на
11.08.2025г. в 18:00 часа и то е било при него до 16.08.2025г. Сочи, че предходния път през
юли 2025г. когато е взимал детето, то е имал рани по крачетата, но не е повдигал въпроса,
тъй като знае, че е дете и понякога пада и се удря.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице на което е в родство по права линия с пострадалото
лице и на което са поверени грижите за пострадалото лице, поради което съгласно чл.8, т.2 и
т.3 от ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
МолитЕ.та твърди, че в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа
ответника е извършил спрямо детето на страните акт на домашно насилие, молбата до съда
е подадена на 18.08.2025 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и
молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията на
страните, без възражения, че молитЕ.та А. Д. Я., ЕГН ********** и ответника Д. К. Я., ЕГН
**********, са родители на детето А. Д. Я., ЕГН **********, както и че на дата 05.03.2024 г.
ответницата е взела детето от училище по обяд и го върнала в дома на бащата към 20:00
часа. Роднинската връзка между страните се установява и от представеното по делото
удостоверение за раждане (л. 4 от делото)
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описан твърдения акт на
насилие в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа, така както е
описан и в сезиращата молба, като не се сочи, къде е извършен акта на насилие и какви са
фактическите действия на ответника довели до констатираните при връщането на детето
телесни повреди, тъй като молитЕ.та не е присъствала и не може да ги посочи.
Представени са и приети по делото като писмени доказателства: Съдебномедицинско
удостоверение с № 508 от 11.08.2025г. видно от което детето А. Я. е била прегледана от
лекар от клиниката по съдебна медицина и деонтология пре УМБАЛ „Александровска“
ЕАД. В СМУ е отразено, че по сведение на бабата, след връщане на детето от бащата
майката е забелязала кръвонасядания по горния клепач на дясното око. При прегледа на
детето от съдебния лекар са констатирани кръвонасядания и охлузвания по клепачите на
2
дясното око,охлузване на носа от дясно, кръвонасядания на дясното бедро и коляно,
охлузване на ляв лакът, предмишница и на ляво коляно, зарастващо охлузване на дясното
коляно. Представен е и лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 181632 от 10.08.2025г. в
21:21 часа от УМБАЛСМ „Пирогов“с отразена диагноза по МКБКонтузия на клепача и
околочната област. Анамнезата е снета от бабата и майката, които са заявили, че след
връщане на детето от бащата са забелязали синина в областта на горния клепач на окото.
По делото са постъпили два броя справки за съдимост по отношение на молитЕ.та и
ответника /л. 56 и 57 от делото/, както и справка от Центъра за психично здраве „Проф. Н.
Шипковенски“ (л. 59 от делото), видно от кото страните не се водят на отчет. По делото е
постъпило писмо от 2-ро РУ СДВР, ведно с копие от полицейска преписка с вх. № 226000-
16178/15.08.2025г. видно от която молитЕ.та е подала завлеление, с което е завила, че бащата
е упражнил насилие спрямо детето, както и са изложени твърдения, че бащата не е върнал
детето на 15.08.2025г. както е по режим. От своя страна пък ответника е дал сведения по
преписката, че не е упражнил насилие над детето, а че при игра е паднало и си е ударило
веждата на ръба на леглото, както и че по режим има право на пет дни с детето и следва да я
върне на 16.08.25г., а не както твърди майката на 15.08.25г.
По делото е постъпило становище от Център „Отворена врата“ при които се осъществяват
срещите между бащата и детето в присъствието на психолог. (л. 107 и л. 108 от делото).
Видно от което при детето и бащата се наблюдава топла емоционална връзка. Детето е
спокойно в присъствието на баща си и разговарят на различни теми . Бащата подбира
игрите спрямо възрастта на детето и умее да задържи вниманието му. Посочено е, че бащата
е донесл подарък – къща която заедно са сглобили, детето много се е смяло и забавлявало,
като при края на срещата не е искало да си тръгва. Изразено е становище и е направена
препоръка към родителите към индивидуални психологически консултации предвид
взаимоотношенията им за избягване въвличане на детето в конфликта между двамата
радители.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Сердика с вх. № 314695 от 29.09.2025г.,
в които е отразено, че молитЕ.та А. Я. и ответника Д. Я. имат сключен граждански брак по
време на които се е родило детето им А. Я.. Страните са се разделили през месец април 2025
г., като след това редовно е осъществяла контакт между бащата и детето. По сведенеие на
майката е посочено, че след режима на лични контакти, когато то е било взето от бащата с
преспиване е било върнато от него на 10.08.25 г. със синин. Детето е било споделило
първоначално, че е паднало, а след това е казало, че баща му го е ударил и то е паднало на
леглото. Пред социалния работник детето А. Я. на 3 години и 3 месеца, също е разказало за
инцидента, че баща му го е ударил и то е паднало на леглото. В доклада е отразено и че
детето живее с майка си, която полага основни грижи за него.
По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетелите З. С. В. (майка
на молитЕ.та) и С. Ц.Я. (майка на ответника). Съдът прецени показанията на свидетелките
по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката им родствена връзка със страните.
От показанията на свидетЕ.та В. се установява, че бащата е взел детето А. на
08.08.2025година и го е върнал на 10.08.2025г. с посинал клепач на дясното око, както и с
охлузване на дясната страна на носа. СвидетЕ.та сочи, че детето е имало олузвания на
дясната страна на бедрото и лакътя, както и на предмишницата. Твърди, че когато е
попитало детето какво е станало, то първо е казала, че тате го шамари, а след това, че е
паднало пред блока. Предвид това тя и дъщеря са завели детето на преглед първо в
Пирогов след това свидетЕ.та е завела детето в съдебна медицина. СвидетЕ.та твърди, че
преди детето да е било взето от бащата не е имало наранявания. Сочи,че не е пресъствала на
връщането на детето на 10-ти август, но е присъствала на предаването на детето след случая,
когато той е казал, че детето е паднало от леглото. СведетЕ.та твърди, че не е виждала
бащата да удря детето. Твърди, че детето е имало една коричка от лявата страна на коляното,
3
която е в следствие на падане на детето пред блока на което тя е присъствала.
От показанията на св. Я. се установява, че молитЕ.та и ответника са разделени към
момента като имат дете на име А. на три години, като има постановени от съда привремени
мерки във връзка с които бащата е могъл да взима детето. Сочи, че последно бащата е
взимал детето лятото на 2025година, като е взел детето втората седмица на август в петък и
е трябвало да го върне в неделя. СвидетЕ.та сочи, че бащата е довел детето А. в събота и в
неделя в техния дом за да го видят. Твърди, че детето е скачало по леглото вечерта при баща
си когато е паднало и си е наранило окото, като разяснавя, че са говорили по вайбър и детето
е казало, че е скачало на леглото и си е ударило окото на баща го е цункал и то е
минало. СвидетЕ.та сочи, че е видяла детето и то е било с синьо око. След това е трябвало
сина да върне детето на майката и да го вземе на следващия ден. Свидетлката сочи, че
когато бащата е взел детето от майката и двете му колена са били с рани. Съдът намира, че
показанията на свидетлките следва да бъдат кредитирани, тъй като те не са противоречиви
досежно бостоятелството, че бащата е взел детето на 08.08.2025г. и го е върнал на
10.08.2025г. около 18:00 часа съгласно определения от съда по привременни мерки режим на
лични контакти. От показанията на свидетелките се установява, че по време на престоя на
детето при бащата същото е било наранило окото си и крепача на окото е бил посинял. При
показанията си свидетЕ.та В. сочи, че детето след връщането от бащата на 10.08.2025г. е
казало, че бащата го шамари, както и че е паднало пред блока. Казаното от детето на
свидетЕ.та нито оборва ните потвърждава обстоятелствата изложени в исковата молба, тъй
като не изключва възможността нараняванията и кръвонасяданията на окото да са се
случили по начина описан от ответника и детето да е паднало и де се е ударило на ръба на
леглото. От показанията на свидетелките се установява също, че след като бащата е върнал
детето на 10ти август го е взел отново. От показанията на свидетелките се установява, че
детето още преди да бъде взето на 8-ми от бащата е имало коричка на коляното, като тук има
известно разминаване в показанията на свидетелите, тъй като св. В. тръди, че това е било
едното коляно, а св. Янакаиева твърди, че са били и двете колена, но съда намира, че
противоречието е несъществено и с олед изминалия период от време е оправдано.
По делото е изготвена и приета СМЕ, вещото лице по която е описало всички
констатирани при прегледа в УМБАЛСМ Пирогов травматични наранявания, отразени и в
СМУ от съдебна медицина, като е посочило, че травматичните увраждания са резултат от
действието на твърди и тъпи предмети по механизма на удар, натиск и тангенциално
въздействие. Охлузванията са резултат от удар, натиск и тангенциално въздействие с
неравна повръхност. Посочено е, че охлузването на носа и драскотината на лявата
предмишница могат да бъдат получени от действието на човешки нокът. Кръвонасядането
на дясното бедро може да се получи от притискане или от нанасяне на удар с отворена ръка.
Охлузванията и кръвонасяданията на двете колена и охлузването по задната повръхност на
левия лакът магат да бъдат получени при падане на терен. Вещото лице е посочило, че
кръвонасядане на клепачите на окото, охлузване на горния клепач със забелване на
епидермиса в различни посоки и охлузването на носа в дясно могат да бъдат получени
едновременно при падане надясно върху твърд предмет с неравна и ограничена повръхност.
Сочи се, че е възможно тези увреждания да са получени в резултат от удар в твърди
елементи на легло, както и е възможно да са от нанасяне на удар с ръка на която има
предмет с неравна повръхност, като пръстен или часовник, но последното ако удара е
нанесен с външната част на ръката. Посочено е че травмата може да бъде причинена и при
изваждане от равновесие на детето както при игра така и при удар в лявата страна на лицето
или тялото и падане на дясно. Посочено е че всички констатирани кръвонасядания и
охлузвания са с давност между 3 и 6 дни с изключение на охлузването на дясното коляно,
която е с по голяма давност.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
4
При съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът приема за установено по
безспорен и несъмнен начин, че в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в
18:30 часа бащата е взел детето А. Я. и същото е било при него за тови период, през които
той се е грижил за него. От показанията на разпитаните по делото свидетелки се установи,
че молитЕ.та и ответника са разделени и че детето се отглежда от майката, а бащата има
определен режим на лични конаткати, като бащата е взел детето през процесния период
именно за осъществяване на този режим, като след връщане на детето в неделя при майката,
тя е констатирала, че детето е със син клепач, както и че има други охлузвания по тялото. Не
бе установено по беспорен начин, че получените наранявания на детето А. Я. са в резултат
на действията на ответника, тъй като от заключението на СМЕ, подържано в съдебно
заседание от вещото лице се установява, че травмите, кръвонасяданията на горния клепач и
охлузването на носа на детето магат да се получат както при падане на детето и удряне в
ръба на леглото (както съобщава бащата), така и при удар с ръка при описаните от вещото
лице условия. По същия начин вещото лице е посочило, че в еднаква степен уврежданията и
по тялото на детето могат да се получат при падане или при удар. При това не може с
категоричност да се заключи те травматичните увреждания отразени и описани в СМУ са
получени от детето А. в резултат на действията на ответника или че същия е нанесъл побой,
удрар с ръка на детето, тъй като уврежданията могат да бъдат получени и при загуба на
равновесие и падане на детето. Освен това вещото лице сочи, че кръвонасяданията са с
давност между три и шест дни преди извършения преглед от съдебен лекар, а охлузванията
са с давност 4-5 дни, като е посочено, че е възможно да са получени както в процения
период така и преди него. Следва да се подчертае, че детето е било при баща си за два пълни
дни от 18:30 на 08.08.25г. до 18:30 часа на 10.08.2025г., като още вечерта е било прегледано в
УМБАЛМС Пирогов където са констатирани всички тръвматични увреждания, така както са
констатирани и описани и от съдебния лекар в СМУ, които преглед е извършен на другия
ден. Предвид това и с оглед описаната давност на уврежданията дори и да приемем, че
кръвонасядането на крепача предвид давността може да бъде получено по вереме на
процесния период, то останалите травматични увреждания доколокото са с давност 4-5 дни
преди прегледа, т.е миним четири дни, а прегледа се е осъществил на третия ден, то е малко
вероятно същите да са били получени по време на процесния период. Изложеното не се
оборва и от показанията на св. В., тъй като от тях се установява единствено, че след връщане
на детето от бащата последното е било със син клепач. Още повече, че само ден след това
детето отново е било предадено на бащата от майката, в присъствие и бабата на детето за
пет дни. Следва да се обърне внимание, че от показанията на св. В. се установява, че детето
А. е било поднало пред блока доста преди да бъде предадено на бащата съгласно
постановените привременни мерки на 8-ми август, в резултат на което е наранило коляното
си което също е отразено като нараняване в СМЕ, но което безпорно се установи, че с по
голяма давност и не съвпада с процесния период. Предвид всичко гореизложено настоящия
състав счита, че в случая ответника не е извършил твърдения акт на домашно насилие по
отношение на детето, поради което молбата на молитЕ.та следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на твърденията в условията на евентуалност в допълнителната молба, а
именно, че в случай, че съдът приеме, че ответника не е извършил твърдения акт чрез
действие да приеме, че акта на домашно насилие е извършен от ответника чрез бездействие
изразяващо се в неизпълнеие на задължението да се грижи, надзирава и защитава здравето
на детето. Действително ЗЗДН предвижда поначало възможност акт на домашно насилие да
бъде извършен чрез бездействие, в случайте в които лицето има задължение да действа. В
тази връзка би могло да има насилие чрез бездействие в случайте при които се касае до
системно неполагане на грижи (хигиена, храна, медицински грижи и т.н ), оставяне на
детето в опсна среда, с яснато съзнание, че то може да постарада и т.н. Следва да е налице
сазнателно или виновно неизпълнение на задължение, както и да е налице причинна връзка
между бездействието и вредата или риска от вреда за детето. В случая ако приемем, че
5
детето А. се е наранило при скачане по леглото в следствие на което е паднала и се е ударила
на ръба на леглото, не може да се заключи, че поведението на ответника и виновно, както и
че същията не е изпълнямала задълженията визирани в чл. 8, ал. 8 от ЗЗак. Дет., тъй като в
случая по скоро се касае за случайност. Още повече, че детето е паднало и в присъствието на
св. В. пред блока когато е наранило коляното си. Дори да приемем, че се касе до някаква
форма на небрежност от страна на ответника, по никакъв начин действията му не могат да
бъдат квалифицирани като виновни. Предвид това съдът не споделя и твърденията
изложени от молитЕ.та в уточнителната молба за извъшен акт на насилие от страна на
ответника спрямо детето А. чрез бездействие. Тук съдът намира, че следва да обърне
внимание на препоръките на психолога присъствал на срещите между детето и бащата в
центъра за обществена подкрепа „Отворена врата“ за преодоляване на родителския
конфликт .
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на
делото молитЕ.та дължи на ответника разноски, които се установява да са в размер на
1750,00 лева, с оглед представения от страна списък за разноските, като от тях се установява
да са реално заплатени 1500,00 лева. Съдът намира, че възражението за прекомерност е
частично основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, като счита,
че същото следва да бъде намалено до размера от 1100,00 лева. МолитЕ.та следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството
в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 276755/18.08.2025 г., подадена от А. Д. Я.,
ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето А.
Д. Я., ЕГН ********** /конституиран в производството на основание чл. 9,ал. 2 от ЗЗДН/
срещу Д. К. Я., ЕГН **********, баща на пострадалото детето, поотношение твърденията за
извършен от него акт на домашно насилие в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до
10.08.1015г. в 18:30 часа, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОЪСЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН А. Д. Я., ЕГН **********, да заплати на Д. К.
Я., ЕГН **********, разноски в размер на 1100,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН А. Д. Я., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6