№ 260412 / 15.11.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
15.11.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Г. и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1131 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр. София , ул."Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и последната била връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Заявява, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5522732 от дата 22 април 2019 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и П.А.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Поддържа, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04.05.2020 г. между „Вива Кредит” ООД ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕИК xxxx по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии обезпечения и принадлежности.
Твърди, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000,00 лева, под формата на паричен заем, които се усвоява в брой при сключване на договора. С подписването на договора, П.А.Г. удостоверява, че е получила от Заемодателя заемната сума от 1000 лева, за което е и подписала Разходен касов ордер № 82 от 22.04.2019г. за получена сума. Твърди, че Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2023.95 лева, ведно с договорната лихва и такса за експресно разглеждане на документи на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 134.93 лева. Поддържа и това, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, П.А.Г. е извършвала плащания в общ размер на 178 лева. Поддържа, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 947.64 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5522732 от 22 април 2019 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 255.80 лева за периода от 22 май 2019 г. - датата на първата вноска до 15 юли 2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 15 юли 2020 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 45.83 лева от 16 юли 2020 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 22 декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу П.А.Г.: останала и непогасена главница в размер на 947.64 лв.; останала и непогасена договорна лихва в размер на 255.80 лева за периода от 22 май 2019 г. до 15 юли 2020 г.; 45.83 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 16 юли 2020 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 22 декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди П.А.Г. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата П.А.Г. xxx не е представила отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 93/2021 година по описа на МРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 175,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на МРС държавна такса в размер на 25,00 лева, както и сумата от 5,00 лева, при служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца по делото сумата от 350,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Панайот Волов" № 29,, ет.3, представлявано от управителите Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев към П.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 947,64 лева – главница; 255,80 лева - договорна лихва за периода от 22 май 2019 г. до 15 юли 2020 г.; 45,83 лева - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 16 юли 2020 г. до 22 декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.01.2021 година до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА П.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Панайот Волов" № 29,, ет.3, представлявано от управителите Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев сумата от 175,00 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 25,00 лева, както и сумата от 5,00 лева, при служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сумата от 350,00 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :