РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско
отделение, 11 състав, в публичното засе-дание на осемнадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Димитрова и в
присъствието на прокурора ..………..….…. като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N: 4 380 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 ЗЗД.
В исковата молба на Р.Л.Б., гр.М.
с уточненията към нея, се претендира заплащането на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 62 362,00 лева, причинени му вследствие на виновното и противоправно поведение на Е.И.Ц.– бившия
служител на ответника, който в качеството му на секретар на Поземлена комисия „Б.“
неправомерно е издал поименни компенсаторни бонове на трети лица на обща
стойност 124 724,00 лева, подробно описани в молба от 27.04.2015 г., във
връзка със земеделска земя, собственост на наследниците на Й. С.Р., един от
които е ищецът – в качеството му на наследник по закон на ½ ид.ч. от
имуществото на това лице, като син на починалата негова дъщеря н Й. С.Р. – К.Й.С..
Навеждат се доводи и че действията на бившия служител на ответника М.НА.З.и Х.,
осъществени при и по повод изпълнението на въз-ложената му работа от
министерството, са признати за престъпление по чл.282, ал.2 във връзка с ал.1 НК с влязла в сила присъда от 13.04.2010 г. по нохд № 17/2010 г. по описа на ОС
– гр.М., както и че нанесените от тези действия имуществени вреди на ищеца
следва да бъдат обезщетени от ответника, като възложител на работата на
деликвента.
Претендира
се и заплащането на законната лихва върху търсеното обезщетение от датата на
предявяването на иска до окончателното му заплащане и на направените по делото
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът – М.НА.З.и Х. /МЗХ//,
гр.София в депозира-ния писмен отговор и в о.с.з. оспорва изцяло предявения срещу
него иск – и по основание и по размер, като релевира съображения, че същото не е материално-правно легитимирано да отговаря по
предявения иск, тъй като правоприемници на Общинските служби по земеделие и
гори и на Поземлените комисии са Областните дирекции „Земеделие“, които са
самос-тоятелни юридически лица. При условията на евентуалност релевира и
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност относно заявеното вземане по
чл.110 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С присъда от 13.04.2010 г., постановена по нохд № 17/2010 г. по описа на Окръжен съд гр.М.,
НО, образувано на 29.01.2010 г., подсъдимият по това дело Е.И.Ц., ЕГН **********
е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2001 г. в гр.Б., област М., като
длъжностно лице – секретар на ПК Б., заемащо отговорно служебно положение, е нарушил
служебните си задължения по издаване на компенсационни бонове на правоимащи
лица – след като е длъжен, не се съобразил с реда по чл.27 б, ал.4 ППЗСПЗЗ,
съзнателно е допуснал и е издал ПКБ по некомплектована преписка с вх.№ 0486-51/98
г. на ПК Б. и изискванията на Указание № 6-600-1104/25.06.2001 г. за спазване
на процедурата по чл.27 6, ал.4 ППЗСПЗЗ, с цел да набави за себе си и за
другиго – П.Н.К. и „Сортоизпитване Кубрат“ гр.Кубрат облага – поименни
компенсацион-ни бонове серия А, № 0401649 за 6 574 лева – равностойност на
земеделски имоти, собст-веност на наследниците на Й. С.Р., б.ж. на с.В., област
М. в размер на 9,460 дка, с което е причинил вреда на наследниците му и са
настъпили значителни вредни последици за същите в размер на 6 570 лева –
престъпление по чл.282, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, както
и в това, че на 19.04.2002 г. в гр. Б., област М., като длъжностно лице – секретар
на Поземлена комисия гр.Б., заемащо отговорно служебно положение, е нарушил
служебните си задължения по издаване на ком-пенсационни бонове на правоимащи
лица – след като е длъжен, не се е съобразил с реда по чл.27 6, ал.4 ППЗСПЗЗ –
съзнателно е допуснал и издал ПКБ по некомплектована преписка с вх.№ 04865А/02
г. на ПК Б. и изискванията на Указание № 6-600-1104/25.06.2001 г. за спазване
на процедурата по чл.27 6, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с цел да набави за себе си и за
другиго – за О.М.Т.от гр.Видин и за „З.“ АД облага – поименни компенсационни
бонове серия А, № 0402721 за 118 150,00 лева – равностойност на
земеделски имоти, собственост на наследниците на Й. С.Р., б.ж. на с.В., област М.
и са настъпили значителни вредни последици за същите в размер на 118 150,00
лева – престъпление по чл.282, ал.2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК.
С
решение № 264/27.07.2010 г. по внохд № 413/2010 г. на САС, НК, влязло в
сила на 01.03.2011 г., присъдата на Окръжен съд гр.М. по отношение на визирания
подсъдим е потвърдена изцяло.
С
оглед данните от обсъжданото доказателство общият размер на вредите, причи-нени
на наследниците на Й. С.Р. от двете престъпни деяния, извършени от Е.И.Ц.,
възлиза на сумата 124 720,00 лева; че наказателното производство е
образувано въз основа на жалба на М.С.С.до РП-Лом от 07.05.2009 г., както и че искане
за конституиране като граждански ищец и частен обвинител в това производство е
заявил само г-н М.С.С.– в качеството му на наследник на Й. С.Р..
Не
се спори между страните в процеса, че от 1996 г. Е.И.Ц.е бил секретар на
Поземлена комисия „Б.“ – териториално поделение на МЗХ към периода: 2000 г. –
2002 г. – обстоятелство, което се потвърждава и от приетите в процеса допълни-телно
споразумение към трудов договор № 2724-ПК/10.10.2002 г.; допълнително споразу-мение
към трудов договор № 1962-ПК/04. 06.2001 г.; допълнително споразумение към
трудов договор № 1449-МК/07.06.2000 г.; допълнително споразумение към трудов
договор № 3446/ПК от 31.08.1999 г.; допълнително споразумение към трудов
договор № 909/ПРК от 09.04.1997 г.; допълнително споразумение към трудов
договор № 5277-ПРК/20.12.1996 г. и допълнително споразумение към трудов договор
№ 2644-ПРК/08.08.1996 г., подписани съот-ветно между посоченото лице и законния
представител на министерството – министърът на земеделието и Х.лната
промишленост, съотв. на земеделието и аграрната реформа и на земеделието и
горите, с оглед извършените няколкократни промените в неговото наименова-ние във
визирания период.
От
ангажираната заповед № 2001-ПК/09.09.2002 г. на министъра на земеделието и
горите се констатира, че поради установени нарушения с протокол от 09.07.2002
г. на Коми-сията, извършила проверка в ПК-Б., а именно: неизпълнение на
указанията на МЗГ за прилагане на чл.27 б, ал.4 ППЗСПЗЗ съгласно писмо №
6600-1104/25.04.2001 г. – приемане на заявления по чл.27 б, ал.4 ППЗСПЗЗ без
преписките да са окомплектовани със задължи-телните документи, като
удостоверение за наследници, удостоверения за тежести от Служ-бата по
вписванията към Районния съд, пълномощни от собствениците или техните
наслед-ници, нотариално заверени декларации от собствениците, че имотите са без тежести и други документи; в
заявленията липсват данни за имотите, които се заменят, а в някои от тях дори не са подписвани от заявителите; не е
извършвана служебна проверка в Службата по впис-ванията; некоректно попълвани
заявления за прехвърляне на банковата наличност, като: липсват данни за
заявителя, за банковата наличност, за приобретателя и за броя на прехвър-лените
ПКБ , липсват подписи на заявителите, в резултат на което е налице разпореждане
с имоти по реда на чл.27 б, ал.4 ППЗСПЗЗ без знанието и съгласието на
действителните им собственици и са реализирани неправоморно издадени
удостоверения за притежание на ПКБ на стойност 2 186 000,00 лева и
във връзка с докладна записка № 93-01-1653/11.07.2002 г. от директора на
Дирекция „УДПФ” в МЗГ на Е.И.Ц.е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,
съгласно чл.188, т.3 КТ и е прекратено трудовото му правоотноше-ние с ответното
министерство на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на връч-ване
на заповедта – 17.10.2002 г.
Цитираните в заповедта докладна записка /доклад/ и протокол са
представени по де-лото от страна на ответника, от които се установява, че
извършената проверка по тях обх-ваща всички сформирани преписки, по които са
постановени решене по чл.27 б, ал.4 ППЗСПЗЗ, в които документи е удостоверено,
че секретарят на ПК-Б. Е.И.Ц.е проверявал наличната документация по
проверяваните преписки, издавал е реше-нията по чл.27 б, ал.4 ППЗСПЗЗ, издавал
е и е подписвал УПКБ /удостоверения за поименни компенсационни бонове/, като в
доклада от 11.07.2002 г. на директора на Дирекция „Управ-ление на държавния
поземлен фонд” при МЗГ е посочено и че Областна дирекция „Земеде-лие и гори”
гр.Мотана е изготвила докладна по случая, която е внесена в Окръжна прокура-тура
гр.М. с вх.№ 957/27.06.2002 г. Изложените обстоятелства във връзка със задълже-нията
на Е.И.Ц.във връзка с решаването на преписките и издаването на ком-пенсаторни
бонове, се потвърждават и от приетата длъжностна характеристика на длъжност-та
„секретар-оператор” на ПК-Б..
От приложеното по делото удостоверение
за наследници с изх.№ АО-14-272/21.04. 2015 г. на Община Б., е видно Й. С.Р.,
ЕГН ********** е починал на 10.10.1969 г. като вдовец и е оставил като негови наследници
по закон: К.Й.С.а, ЕГН ********** – дъщеря, С. Й.С., ЕГН ********** – син, починал
на 03.10.1997 г., с наследник по закон: М.
С. С., ЕГН ********** – син, и дъщерята на починалия преди него /на 15.05.1983
г./ син на същия Р.Й.С., ЕГН ********** – К.Р.С.а, ЕГН **********, починала на
05. 10.2001 г. като неомъжена и без деца.
От
същия документ се констатира, че К.Й.С., ЕГН ********-90 е починала на
10.04.2005 г. и че законен наследник на същата е синът й Р.Л.Б., ЕГН **********.
Изложените обстоятелства се потвърждават
и от данните по прило-женото удостоверение за наследници на К.Й.С. с изх.№
00393/20.04. 2012 г. на Община Б..
Безспорно е в процеса, че с влязло в сила на 17.10.2014 г. решение №
431/10.03.2014 г. на САС, ГО, ответното М.НА.З.и горите е осъдено да заплати на
М.С. С. сумата 62 362,00 лева – обезщетение за имуществени вреди във
връзка с извършените от Е.И.Ц.на 10.08.2001 г. и 19.04.2002 г. като секретар на
ПК-Б. престъпления по чл.282, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – предмет на влязлата в
сила присъда по нохд № 17/2010 г. по описа на Окръжен съд –М..
Останалите
представени от в производството писмени доказателства не следва да се обсъждат,
тъй като не касаят нямат отношение към предмета на спора.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото до-казателствен материал, първоинстанционният
съд намира от правна страна следното:
Предвидената с разпоредба на чл.49 ЗЗД отговорност
по своята правна същност има
обезпечително-гаранционен характер и възниква по повод на чужди виновни и
противоп-равни действия или бездействия, с които са причинени вреди на трети
лица при или по повод изпълнението на конкретно възложена от ответника работа,
чиято кумулативна даденост на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, настоящият съдебен състав счита, че в дадения случай са налице.
Безспорно се установи в процеса от ангажираните писмени доказателства
във връзка с трудовото правоотношение на Е.Ц., както и приетите за безспорни
между стра-ните факти по чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че в периода: 2001 г. – до
17.10.2002 г. Е.И.Ц.е изпълнявал длъжността „секретар” на ПК-Б. при ответника,
в кръга на чиито задължения са се включвали и въпросите за решаването на
преписките относно изда-ването на компенсаторни бонове, както и че с извършените
от него деяния на 10.08.2001 г. и 19.04.2002 г., касаещи издаването на поименни
компенсаторни бонове на трети лица относно земеделските имоти, собственост на
наследниците на Й. С.Р. по неокомп-лектовани преписки, съставляващи
престъпления по чл.282, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, последният е осъществил
състава на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД спрямо ищеца – в
качеството му на един от наследниците на Й. С.Р..
Постановената от наказателния съд присъда по
нохд № 17/2010 г. по описа на ОС -М. по силата на нормата на чл.300 ГПК е
задължителна за настоящата съдебна инстан-ция, разглеждаща гражданско-правните
аспекти на деянието, относно това: извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, с което се установява съществу-ването
на три от визираните по-горе законови изисквания, обосноваващи отговорността на
ответника на разглежданото основание.
С оглед обстоятелството, че във фактическия състав на осъщественото престъпле-ние,
като обективен признак е включено причиняването на имуществени вреди, като част
от въпроса за извършване на деянието в процеса са установени и обстоятелствата,
че в пряка причинно-следствена връзка с извършените от Е.И.Ц.престъпления на
нас-ледниците на Й. С.Р. са причинени вреди в общ размер от 124 720,00
лева. Предвид равни права в наследствената маса, настъпилите в патримониума на
всеки един от двамата наследници по закон на посоченото лице – М.С.С.и ищецът Р.Л.Б.,
възлизат на стойност от по 62 360,00 лева.
Наличието
на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на раз-поредбата
на чл.49 ЗЗД в дадения случай обуславя принципната възможност за ангажиране на
отговорността на ответника по предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди по реда на чл.49 ЗЗД.
За
да се произнесе по въпроса относно дължимостта на заявеното вземане съдът
следва да разгледа релевираното с писмения отговор на ответното министерство
възражение за изтекла погасителна давност.
По
силата на разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок – какъвто е
и даденият случай, която давност в съответствие с нормата на чл.114, ал.3 ЗЗД
за вземания от непозво-лено увреждане започва да тече от откриването на дееца.
С оглед обстоятелствата, че констатациите от вътрешните проверки на
ответника относно дейността на неговия служител Е.Ц. по преписките, касаещи
издаването на компенсаторни бонове, не съдържат конкретни данни относно земите
на наследниците на Й. Р., както и че не са представени доказателства тези
констатации да са били съобщени на засегнатите лица, след-ва да се приеме, че към
този период авторът на процесните деликти не е известен. Откри-ването на дееца
на тези деяния е извършено по образуваното ДП № 10/2009 г. на ОП-Монта-на, като
с повдигане на обвинението срещу Е.Ц. за процесните престъпление и предявяване
на материалите по повдигнатото обвинение, по което на 29.01.2010 г. е образу-вано
наказателното производство по нохд № 17/2010 г. по описа на ОС гр.М., същият е
станал известен, от който момент е започнал да тече и общият петгодишен
давностен срок по чл.110 ГПК, който към 29.01.2015 г. е изтекъл, а исковата
молба на ищеца по настоящото дело е подадена по пощата в един по-късен момент –
на 31.03.2015 г.
С оглед горното и предвид факта,
че по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за спиране или
прекъсване теченето на разглеждания давностен срок по реда на чл.115 и чл.116
от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че от посочения момент в предходния абзац правото
да се търси принудително осъществяване /изпълнение/ на заяве-ното вземане е
погасено по давност.
Предвид изложените съображения СГС,
І ГО, 11 състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД за
сумата 62 362,00 лева, е погасен изцяло по давност, поради което същият се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че до
произ-насяне на присъдата на наказателния съд давност на 13.04.2010 г. не тече.
Въпросът за отк-риване на дееца е фактически, а не правен и се определя от
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Тъй като не всеки деликт е
престъпление и не е необходимо авторст-вото и деянието да се установяват по
някакъв специален начин, не са налице основания за поддържаното от ищеца тълкуване
на разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД. От друга страна: както е прието в ТР №
5/05.04.2016 г. по тълк.дело № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, ако не е предявен
граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в
съдебното производство, вкл. и когато е завършил с влязла в сила осъдителна
присъда или споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди
от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
Неоснователни са доводите на
ответника за липсата на пасивна материална легити-мация на същия по предявения
иск към момента на образуване на делото бившите ПК, преименовани на Общински
служби „Земеделие”, са част от структурата на Областните ди-рекции „Земеделие”,
които са самостоятелни юридически лица и към които са преминали по реда на
чл.123 КТ трудовите правоотношения на служителите в Общинските служби по
„Земеделие”. Към момента на извършване на процесните деяния ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното министерство в съответствие с изискванията
на нормата на чл. 33, ал.1 ЗСПЗЗ – в ред. до изм. с ДВ бр.99/22.10.2002 г., по
силата на която Поземлените комисии са органи на Министерството на земеделието
и горите /със сегашно наименование М.НА.З.и Х./, като същите са се образували,
преобразували и прекратявали от министъра на земеделието, който е и назначавал
и освобождавал председа-теля, секретаря и техните членове. След прекратяване на
трудовото правоотношение на Е.Ц.с МЗГ на 17.10.2002 г., правна възможност това
правоотношение да премине при условията на чл.123 ТЗ към образуваните през 2009
г. Областни дирекции „Земеделие” като самостоятелни юридически лица, не е
налице.
При приетия изход на спора на ищеца не се дължи
и присъждането на законна лихва от датата на исковата молба и на разноски по производството.
Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, тъй като същата
не е съзирала съда с искане на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Л.Б. с ЕГН ********** и съдебен ад-рес: гр.София,
ж.к.”*********иск срещу М.НА З.и Х. с адрес на управление: гр.София, бул.”*********с
правно основа-ние чл.49 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 62 362,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: