РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330106647 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********
срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 602, 92 лв.-
главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ № ***/***г., за причинени
имуществени вреди по МПС с рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на дата ***г.,
при което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. П. и сума в размер от 79, 72 лв.-
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 31.08.2019г. до 17.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда / 18.12.2020г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „Опел Астра” рег. № *** е
застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка, обективиран
в застрахователна полица „Автокаско“ № ***/***г., с период на валидност на
покритието от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Сочи се, че автомобилът е служебно МПС,
собственост на Дирекция „***“- ***, с което именно е сключен и договорът за
имуществено застраховане. На дата ***г., посоченото МПС било управлявано от ***
при ** на *** П.- П. Р. А., когато на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. П.
попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на
контакта, по горепосоченото МПС настъпили увреди по предната броня и масления
картер на двигателя. За извършване на ремонта, следвало да бъдат демонтирани, както
предната броня, така и масленият картер. Ищцовото дружество било уведомено за
увредите и била регистрирана настъпилата щета, за което била създадена претенция по
щета № ***. Възстановяването на вредите се извършило чрез доверен сервиз на ищеца,
1
след което сумата за ремонтните дейности била преведена по сметка на лицето,
извършило поправките. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице,
встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника,
който стопанисва пътната отсечка. До ответника била отправена регресна покана за
заплащане на сумата от 602, 92лв., но било отказано възстановяване на същата.
Предвид това се претендира и мораторна лихва върху главницата за периода
31.08.2019г. до 17.12.2020г. Моли се предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите материални увреди по лекия автомобил. Релевира се възражение за
съпричиняване, тъй като водачът на МПС се е движел с несъобразена с пътните и
атмосферни условия скорост. Предвид изложеното, моли се предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца
е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на
договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния
механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по
застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № *** ), както и размера на
дължимото обезщетение.
Между страните не е налице спор, че кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ се
намира в административните граници на гр. П. ( поради което и пасивно легитимиран
да отговаря по предявения иск е Община Пловдив).
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на МПС рег.
№ ***, обективирано в застрахователна полица „Автокаско“ №***/ **г., с период на
валидност на покритието от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Следва да се посочи, че
доколкото собственик на увреденото имущество е Дирекция „***“- ***, то
застраховката на имущество е комплексна ( включени са всички активи на дирекцията
). Предвид изложеното, към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие (***г. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото
застрахователно правоотношение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата- *** г. е настъпило ПТП – управляваният от П. Р. А.- ***при ** на ***- П. лек
автомобил рег. № *** попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно
в близост до кръстовището, образувано от пресичането на ул. „***“ с ул. „***“ в гр. П..
Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- предна броня и
масленият картер на автомобила са значително увредени, вследствие на което
автомобилът не може да продължи своя ход. От заключението по изготвената САТЕ /
л. 45- 52/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на
знанията и опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен
2
начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на
пътя ( дупка в пътната настилка), като същата е в състояние да причини описаните в
исковата молба щети. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим
за възстановяване на автомобила, възлизат на сума в размер от 2 761, 33 лв. с ДДС.
Експертът е посочил, че за отремонтиране на бронята и картера и било необходимо
същите да бъдат демонтирани и монтирани отново. В своето заключение вещото лице
е посочил и че от техническа гледна точка, описаният в исковата молба механизъм на
настъпване на увредите е възможно най- вероятният. Доколкото по делото не се
установиха други обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът
приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе ( попадане на
автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя ).
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото св. П.
Р. А. / л. 37 гръб- л. 38 /. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване
на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник
досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че дупката на пътното платно е била
необезопасена и несигнализирана. Непосредствено след като управляваното от
свидетеля МПС е преминало през дупката на пътното платно, свидетелят е спрял и е
огледал пораженията по автомобила- предната броня е била увредена и е течало масло
ка картера. Свидетелят изтъква, че предвид сериозността на повредите, автомобилът не
е бил в състояние да се придвижи на собствен ход и е бил репатриран с пътна помощ.
Впоследствие е бил уведомен застрахователят, при който е заведена щета и са
предприети действия по отстраняване на повредите. Свидетелят сочи и че преди да
попадне в дупката, автомобилът се е придвижвал със скорост не повече от 20- 30 км/ч.,
тъй като е извършвана рутинна патрулна дейност.
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от
него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен
по делото доказателствен материал.
Нужно е да се посочи и че отремонтирането на увредите по процесното МПС,
съответно заплащането на застрахователното обезщетение, освен от думите на
свидетеля се изяснява и от приетите по делото платежни нареждания за сумата от 577,
92 лв. ( л. 29 и л. 42 от гр.д. № ***/ **г., по описа на СРС ). Сумата е изплатена по
сметка на сервизите, осъществили ремонтните дейности- „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка
и самото кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В
3
случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя ( вкл.
във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя
до завършването им ) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди.
От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.
От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите,
поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за
липса на причинно- следствена връзка. Нужно е да се посочи и че за процесното ПТП е
съставен нарочен протокол № *** от ***г. Изводите в протокола досежно механизма
на настъпване на ПТП ( попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно ) се потвърждават и от показанията на св. А. и приетото по делото заключение
по изготвената САТЕ.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не
бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което
да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Скоростта на
придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или
несъобразена. Впрочем, не може да се изисква от водача на МПС, да предвиди
наличието на неравност на пътното платно ( дупка ) и да се очаква от него да
предприеме спасителна маневра.
Предвид изложеното, налице е основание за суброгация срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ,
вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято
възстановителна стойност възлиза на 2761, 33 лв с ДДС. Съдът счита за нужно да
посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна
такава ( тотална щета ), то меродавна за определяне размера на застрахователното
обезщетението е именно възстановителната стойност ( в тази връзка- Решение № 59/
06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д.
№ 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на
ВКС, II ТО ). Горепосочената възстановителна стойност ( 2761, 33 лв. с ДДС), не
съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на
сума в размер от 577, 92 лв. Към тази величина следва да се включи и сумата от 25 лв.
– ликвидационни разходи във връзка със заведената при ищеца щета. Нужно е да се
посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ изрично повелява обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат
възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията. Предвид това, по
регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 602, 92 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 602, 92
лв.
Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху
главницата в размер на 79, 72 лева за периода 31.08.2019г.- 17.12.2020г. В тази връзка,
налице е изрична покана, отправена от ищеца до ответника, с която е предоставен
петдневен срок за заплащането на главното задължение, считано от датата на
получаване. Поканата е получена на дата ***г., като ищецът в настоящото
производство претендира мораторната лихва с начало на периода 31.08.2019г. С оглед
4
диспозитивното начало в гражданския процес, то именно това следва да бъде
възприето като начална дата, от която да се отброява периодът на дължимост на
акцесорната претенция. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и мораторна лихва в размер на 79, 72
лв. за периода 31.08.2019г.- 17.12.2020г.
Върху претенцията за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /18.12.2020г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в общ размер от 370 лева, формирана, както следва- 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за изготвяне
на САТЕ, 20 лв. депозит за свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1 Кодекс за застраховането и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сума в размер от 602, 92 лв.- главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ №
***/***г., за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № ***, в резултат на
настъпило ПТП на дата ***г., при което лекият автомобил попада в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр.
П. и сума в размер от 79, 72 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода от 31.08.2019г. до 17.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 18.12.2020г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 370 лева, представляваща
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5