Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 08.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на десети
юли две
хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Павлина
Павлова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 348 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД, и съединени с
тях в условията на евентуалност /при отхвърляне на установителните
искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
на 04.12.2015г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит №
1512021093272840, по силата на който му е предоставил кредит в размер на 5157,
50 лв. Посочва, че ответникът се е задължил да погаси кредита на 84 анюитетни вноски /включващи главница и лихва/ в периода
20.01.2016г. – 20.12.2022г., като през първите 12 месеца размера на
погасителната вноска е 88, 58 лв. Твърди, че за този период уговорената между
страните редовна /възнаградителна/ лихва по чл. 4.1.,
която представлява възнаграждение за ползвания кредит, е била с фиксиран размер
от 11, 10 %, а след изтичането му - размера й се е формирал от 6 месечния Софибор плюс надбавка от 10, 153 пункта. Ищецът сочи, че
при забава в плащането на дължимите вноски кредитополучателя
дължи – неустойка /наказателна лихва/ в размер на 10 % към горепосочената
лихва, която се начислява върху забавената сума, считано от деня на просрочието до окончателното й погасяване. Ищецът твърди,
че ответникът не е заплатил месечните погасителни вноски на падежните дати в
периода 20.05.2017г. – 20.07.2018г., което представлява случай на неизпълнение
по смисъла на чл. 8.1. от договора. В тази връзка излага, че на основание чл.
9.2. от договора е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил
длъжника на 23.07.2018г. с писмо от 27.06.2018г. Ищецът сочи, че към датата на
предсрочната изискуемост задълженията на ответника по договора за кредит
възлизат на сумата от 770, 89 лв. – редовно падежирала
главница по вноските за периода от 20.05.2017г. до 20.07.2018г., на сумата от
3681, 69 лв. – предсрочно изискуема главница, на сумата от 537, 46 лв. –
изискуема редовна /възнаградителна/ лихва и на сумата
от 132, 19 лв. – изискуема наказателна лихва за периода 20.05.2017г. –
08.08.2018г. Ищецът твърди, че за тези си вземания се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2518/2018г. на ВТРС, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с което обосновава правния си интерес от
предявяване на установителния иск. По тези
съображения моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно й
изплащане. В условията на евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК
бъдат отхвърлени от съда, поради липсата на предсрочна изискуемост, ищецът моли
исковата молба да се счита като уведомление за предсрочна изискуемост и моли
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3681, 69 лв. – предсрочно
изискуема главница, сумата от 4, 22 лв. – начислена редовна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода 21.07.2016г. – 23.07.2016г., както и
сумата от 33, 25 лв. – наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница
за периода 24.07.2018г. – 08.08.2018г. Претендира разноски, както за исковото,
така и за заповедното.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения
му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Възразява, че след подписване на договора за кредит, съдържанието
му е преправено, както и че ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявление по чл. 417 ГПК.
Оспорва размера на предявените искови претенции и по аргумент от т. 18 на ТР №
4/2013г. на ОСГТК смята, че е недопустимо с исковата молба да се обявява
предсрочна изискуемост на кредита. По тези съображения моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № 1512021093272840 от 04.12.2015г. се установява, че ищецът
е отпуснал на ответника кредит в размер на 5157, 50 лв., който ще бъде
използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Усвояването на
кредита се извършва чрез превод на отпусната сума по посочена в договора банкова
сметка, *** /чл. 3/. Съгласно чл. 4 от договора за ползвания кредит последният
дължи на кредитора договорна лихва в размер определен по реда на чл. 4.1 за
първите 12 месеца и в размер по чл. 4.2. за остатъка от срока. Съгласно чл. 4.4
от договора общата дължима сума от ответника към датата на сключването му
възлиза на 7916, 52 лв., като същият се е задължил да я върне в срок от
20.01.2016г. до 20.12.2022г., на 84 анюитетни месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на вноските за първите 12 месеца
от 88, 58 лв., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. /чл.
5.2./. Според чл. 5.4. от договора дължимите суми по кредита се издължават по
посочена в него банкова сметка, ***месечно да осигурява средства на падежната
дата – 20 – число на месеца. В случай, че последният просрочи плащане на която
и да е вноска или част от вноска, върху забавената сума, без да обявява
предсрочна изискуемост, кредиторът начислява наказателна надбавка от първия ден
на забавата /чл. 9.1./. При просрочие на коя да е
вноска или част от вноска за повече от 31 дни от съответната падежна дата, кредитодателят има право едностранно, с писмено уведомление
до длъжника, да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора, начислена
лихва /евентуално наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и
незабавно изискуеми /чл. 9.2. вр. чл. 8.1./. Съгласно
чл. 12.8. всички уведомления и изявления във връзка с договора се правят в
писмена форма и се считат за получени от ответника, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска форма с обратна разписка,
достигнат до адреса му за кореспонденция, посочен в договора или в
уведомлението за промяна в адреса.
С исковата молба е представена справка по смисъла на
чл. 366 ГПК, от която е видно, че ответникът е спрял плащанията по кредита след
20.04.2017г. В тази връзка кредиторът е изготвил до него писмо с дата
27.06.2018г., с което го уведомява, че поради неплащане на дължимите месечни
вноски в периода 21.05.2017г. – 27.06.2018г. е налице случай на неизпълнение на
договора, поради което обявява за предсрочно изискуеми всички дължими по него
суми за главница и лихва. Писмото е изпратено на адреса на длъжника посочен в
договора, но не е върнало като непотърсено в срок на 23.07.2018г.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че на 04.12.2015г. опусната сума по
кредита в размер на 5157, 50 лв. е преведена по сметка на ответника. За
погасяване на задълженията си по кредита същият е платил общо сумата от 1442,
49 лв., като по този начин са погасени всичките му задължения до погасителна
вноска № 16, включително, с падеж 20.04.2017г. С оглед на това вещото лице е изчислило,
че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК непогасените задължения
на ответника по процесния договор за кредит с в общ
размер на 5122, 23 лв., от който - сумата от 770, 89 лв. – редовно изискуема главница
по вноски с настъпил падеж, сумата от 3681, 69 лв. – предсрочно изискуема
главница, сумата от 537, 46 лв. – редовна възнаградителна
лихва за периода до датата на обявяване на предсрочната изискуемост и сумата от
132, 19 лв. – наказателна надбавка за периода от 20.05.2017г. до 09.08.2018г.
Вещото лице е пресметнало, че при настъпила предсрочна изискуемост с връчване
на препис от исковата молба задълженията по кредита са в общ размер на 6634, 90
лв., в това число – редовна изискуема главница в размер на 937, 72 лв.,
предсрочно изискуема главница в размер на 3514, 86 лв., редовна договорна лихва
в размер на 644, 92 лв., възнаградителна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 806, 19 лв. и наказателна лихва за
периода до 30.06.2019г. в размер на 731, 21 лв. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че датата на предсрочната изискуемост на кредита е 24.07.2018г., до
когато е начислявана редовна възнаградителна лихва, а
след тази дата върху целия размер на предсрочно изискуемата главница е
начислявана наказателна лихва.
От приложеното ч.гр.д. № 2518/2018г. по описа на ВТРС
е видно, че позовавайки се на уредената в чл. 9.2. от процесния
договор предсрочна изискуемост, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
срещу длъжника, имаща за предмет горепосочените вземания по договора за
потребителски кредит от 04.12.2015г. Същата е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия установителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените
в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния
иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда,
размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника по договор за банков кредит от 04.12.2015г., който отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 430 ТЗ. Оспорването предприето от
особения представил на ответника, че същият не е подписал договора за кредит
респ. не е страна по него остана недоказано по делото. Доказването на това
оспорване е в негова тежест, но по делото не бяха ангажирани никакви
доказателства за установяването му. В тази връзка и доколкото от външна страна
представения документ на процесния договор за кредит
сочи, че ответникът го е подписал в качеството на кредитополучател следва да се
приеме, че е страна по него и е валидно обвързан от клаузите му. Със
сключването на договора за кредит банката – кредитор е поела задължение да предостави
на кредитополучателя кредит в размера на 5157, 50 лв. От заключението на
изслушаната ССчЕ безспорно се установи, че ищецът е
изпълнил това си задължение, като е предоставил процесната
парична сума в разпоредителната власт на ответника, чрез превода й по банковата
му сметка посочена в договора. Ето защо оспорването на ответника за липсата на
доказателства за реално получаване на кредита се явява изцяло неоснователно. А
и в случая извършените от ответника плащания по кредита в общ размер на 1442,
49 лв., установени по заключението на ССчЕ,
представляват признание на неизгодния факт за получаване на отпусната в заем
сума. Лишено от всякаква житейска логика е да се правят погашения по кредита,
ако същият не е бил получен. Реалното усвояване на предоставената в заем сума е
породило задължението на кредитополучателя да я върне в срок до 20.12.2022г.,
ведно с договорената лихва по чл. 4.1 и чл. 4.2. от договора, на 84 анюитетни месечни по погасителен план неразделна част от
договора за кредит.
От доказателства по делото се установява, че
ответникът не е изпълнявал точно задължението си за връщане на предоставения
кредит съответствие с уговорения погасителен план. С извършените от него
плащания са погасени 16 месечни вноски, последната от която с падеж на
20.04.2017г. Забавата в плащанията на вноските е породила за кредитодателя вземане за наказателна лихва по смисъла на чл.
9.1 от договора, която по естеството си представлява мораторна
неустойка, дължима, поради забавено изпълнение на съответната парична престация.
От заключението на изслушаната ССчЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, при съобразяване на извършените от длъжника плащания в общ размер на
1442, 49 лв., непогасените задължения по процесния
договор за кредит са в размер на 770, 89 лв. - редовно падежирали
главници за периода от 20.05.2017г. до 20.07.2018г., в размер на 3681, 69 лв. -
предсрочно изискуема главница, в размер на 537, 46 лв. - изискуема редовна
лихва за периода 20.04.2017г. – 23.07.2018г. и в размер на от 132, 19 лв. -
изискуема наказателна лихва за периода 20.05.2017г. – 08.08.2018г.
За да обоснове изискуемостта на тези вземания към
посочения момент – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът
е посочил, че част от тях са с настъпил падеж, а за другите се е позовал на
уредената в чл. 9.2. от договора хипотеза на предсрочна изискуемост – просрочие на коя да е вноска или част от вноска за повече
от 31 дни от съответната падежна дата.
Безспорно падежиралите в
периода 20.05.2017г. до 20.07.2018г. месечни вноски са изискуеми в съответствие
с действащия между страните погасителния план, поради което частта от тях за
вземането за главница в размер на 770, 89 лв. се явява дължимо от ответника.
Съгласно задължителните разяснения дадени с т. 18 от
ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК,
на ВКС, а и с оглед уговореното между страните, за да се прояви действието на
предсрочната изискуемост по чл. 9.2. от договора не е достатъчно да е налице
забава в плащане на погасителна вноска за повече от 31 дни, а необходимо
кредиторът да доведе до знанието на длъжника волята си, че прави изискуеми
преди крайния срок всички непадежирали вноски. При
спиране на плащанията по кредита след 20.04.2017г. към датата на изпращане на
писмото до длъжника /27.06.2018г./ е било налице просрочие
над 31 дни в погасяването на месечните вноски от 17 до 29. Налице неизпълнение
по смисъла на чл. 8.1. от договора, което дава право на кредиторът да го обяви
за предсрочно изискуем, за което следва да уведоми длъжника. В случая, въпреки
липсата на фактическо връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че то е достигнало до длъжника. В договора за кредит
страните са уговорили, че съобщенията до кредитополучателя се считат за
получени от него, ако чрез изпращане по пощата достигнат посочения адрес за
кореспонденция /чл. 12.8./. При наличието на такава уговорка е допустимо да се фингира като получено недоставеното или само изпратеното от
банката съобщения до длъжника /Решение № 40/
17.06.2015 г. по т.д.№ 601/14 г. и Решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№
2072/15 г., двете на I т.о., на ВКС/. Видно от представените с исковата
молба доказателства уведомлението за предсрочната изискуемост е изпратено и
достигнало до адреса на кредитополучателя посочен в договора, но се е върнало
невръчено като непотърсено в срок. В съответствие с горепосочената съдебна
практика следва да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа да доведе
до знанието на длъжника изявлението си, че е упражнил правото си на направи
кредита предсрочно изискуем. Липсата на фактическо връчване не е осъществено
поради бездействие от страна на получателя, тъй като не е отишъл да получи
изпратеното до него съобщение. По изложените съображения настоящият състав на
ВТРС намира, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Следователно след датата на фингираното
връчване на съобщението /23.07.2018г./ всички непадежирали
месечни вноски са били незабавно изискуеми и дължими в установения по
заключението размер от 3681, 69 лв.
Относно вземането за договорна лихва следва да се има
предвид, че то представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на
кредита за срока на договора. Следователно до крайния срок на договора респ. до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита договорната лихва е
дължима, съгласно уговорения между страните погасителен план. След настъпване
на предсрочната изискуемост договорна лихва не се дължи /т. 2 от ТР №
3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. В
случая договорната лихва в съответствие със задължителните тълкувателни указания
се претендира след падежа на първата неплатена вноска /20.04.2017г./ до датата
на предсрочната изискуемост на кредита /23.07.2018г./. Липсва претенция за
договорна лихва след датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Според
заключението на вещото лице за релевантния период размера на договорна лихва възлиза
на 537, 46 лв. и е изцяло дължим от ответника.
Съдът кредитира заключението на изслушаната ССчЕ и по отношение размера на начислената на длъжника
наказателна лихва по смисъла на чл. 9.1 от договора, поради допусната от него
забава в плащанията на вноските, считано от 20.05.2017г. и намира, че сумата от
132, 19 лв. - изискуема наказателна лихва за периода 20.05.2017г. –
08.08.2018г. е изцяло дължима от него.
Ответникът не доказва да е платил или погасил по друг
начин горепосочените вземания, поради което предявените срещу него установителни искове по чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани в пълен размер. В тази връзка следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 770, 89 лв. - общ размер на
редовно падежирали главници за периода от 20.05.2017г.
до 20.07.2018г., сумата от 3681, 69 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 09.08.2018г. до окончателното им изплащане, сумата от 537, 46 лв. -
изискуема редовна лихва за периода 20.04.2017г. – 23.07.2018г. и сумата от 132,
19 лв. - изискуема наказателна лихва за периода 20.05.2017г. – 08.08.2018г.,
всичките представляващи вземания по договор за потребителски кредит № 1512021093272840
от 04.12.2015г., за които има издадена заповед за изпълнение №
1239/14.08.2018г. по ч.гр.д. № 2518/2018г. по описа на ВТРС.
Уважаването на установителната
претенция по чл. 422 ГПК представлява процесуална пречка за съда да се
произнесе по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за
присъждане на процесните вземания.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал
извършването на разноски за държавна такса в размер на 175, 66 лв., за депозит
за вещо лице 200 лв. и за депозит за особен представител 500 лв. В процеса ищецът
е представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В тази връзка и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в
размер на 1025, 66 лв. За заповедното производство на заявителя се дължат
разноски в присъдения размер от 152, 44 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, че ДЪЛЖИ
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 770,
89 лв. /седемстотин и седемдесет лева и 89 стотинки/- общ размер на редовно падежирали главници за периода от 20.05.2017г. до
20.07.2018г., СУМАТА от 3681, 69 лв. /три хиляди шестстотин осемдесет и един
лева и 69 стотинки/ - предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.08.2018г. до окончателното им изплащане, СУМАТА от 537, 46 лв. /петстотин
тридесет и седем лева и 46 стотинки/ - изискуема редовна лихва за периода
20.04.2017г. – 23.07.2018г., СУМАТА от 132, 19 лв. /сто тридесет и два лева и 19
стотинки/ - изискуема наказателна лихва за периода 20.05.2017г. – 08.08.2018г.
включително, всичките представляващи вземания по договор за потребителски
кредит № 1512021093272840 от 04.12.2015г., за които има издадена заповед за
изпълнение № 1239/14.08.2018г. по ч.гр.д. № 2518/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Д.К.Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров"
№ 55 СУМАТА от 1025, 66 лв. /хиляда двадесет и пет лева и 66 стотинки/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и
СУМАТА от 152, 44 лв. /сто петдесет и два лева и 44 стотинки/, представляваща
направените в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2518/2018г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: