Решение по дело №725/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 388
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510200725
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

31.10.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.10.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

725

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р., насочена против Наказателно постановление № - 50/19.03.2019 г. издадено от Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 2 ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, поради което и на основание чл.53, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лева. С  жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява надлежно упълномощен адв. Р., който поддържа жалбата, развива подробни съображения, вкл. за изтекла давност.

Въззиваемата страна – Министерство на земеделието и храните, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Х., с пълномощно по делото. Пълномощникът на страната взема становище за неоснователност на жалбата и смята, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което подлежи на разглеждане по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.07.2009 г., чрез покупко-продажба отразена в нотариален акт № 157, том 3, рег. № 5263, дело № 305 от 2009 г., по описа на Нотаирус Луиза Стоева, с район на действие- РС-Дупница, жалбоподателят  М. се е сдобил с поземлен имот с планоснимачен номер 062015, с площ от 41.986 дка, находящ се в местност „Черешката“,  по кадастралната карта на с. Бадино, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, с начин на трайно ползване – пасище, мера, шеста категория, ведно с построените в имота през 2004 г. - 2 бр. масивни сгради със застроена площ, съответно 150 кв.м. и 20 кв.м. и 1 бр. Паянтова стопанска постройка със застроена площ 250 кв.м.

С представения по делото АУАН№ АО-03-1  от 20.02.2019 г., съставен от служители на Областна дирекция „Земеделие“ Кюстендил с актосъставител Мария Ш. и свидетел при установяване на нарушението – Д.Д. и при съставяне а АУАН В. Видинова, против жалбоподателя, било установено, че към 19.02.2019 г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ, като през 2004 г. са построени - 2 бр. масивни сгради със застроена площ, съответно 150 кв.м. и 20 кв.м. и 1 бр. Паянтова стопанска постройка със застроена площ 250 кв.м. в имот с идентификатор 02172.62.15 по КККР в землището на с. Бадино, от осма категория по ЗАТУРБ, община Дупница, върху 41. 984 дка земеделска земя, от шеста категория и 45-ти бонитен бал, неполивна, собственост на В.И. М., без да е променено предназначението на земята, съгласно изискванията на ЗОЗЗ. Това било квалифицирано, като нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2 изречение първо от ППЗОЗЗ, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗОЗЗ.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което АНО е възприел същата фактическа и правна обстановка.

В хода на съдебното следствие са събрани множество гласни, както и писмени доказателства. Същите поотделно и в съвкупност са изцяло еднопосочни, последователни и без противоречия по между си, поради което следва да се приемат за достоверни. Установените чрез тях факти и обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, който се позовава на допуснати процесуални нарушения и изтекла давност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

В този смисъл налице е неточно и неясно описание на нарушението и изключително неточна и неправилна правна квалификация, която е възприета както от актосъставителя, така и от АНО.

При посочване на правната квалификация на описаното в обстоятелствената част на двата акта нарушение и актосъставителя и АНО са цитирали разпоредба от ЗОЗЗ  чл. 2, ал.1, който гласи, че Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели“. Наред с нарушената норма по ЗОЗЗ и посочена и нарушена норма от ППЗОЗЗ, а именно чл. 3, ал.2, който гласи, че „без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на тези земи“, която също не може да бъде отнесена към настоящия случай, с оглед установеното от фактическа страна. Изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП не е относима към посочените за нарушени правни норми на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ.

Първата разпоредба не създава изобщо правило за поведение, а само сочи, че земеделските земи са национално богатство и се използват само за земеделски цели, поради което и не може да покрие изискването на закона за нарушена материалноправна норма, неизпълнението на която да води до налагане на санкция.

Втората цитирана норма забранява извършването на строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи без промяна на предназначението им и не може да бъде скрепена със санкционната разпоредба на чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ. В случая извършеното строителство в гореописания поземлен имот не е осъществено от жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства в тази насока, а и с АУАН изобщо не му е повдигнато обвинение за извършване на строителство в земеделска земя, а нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност единствено за използване на земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението. Следователно обвинението като фактически констатации не се намира в корелация с нормата на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ, а още по-малко с нормата на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ. Налице е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като неотносимата към казуса материалноправна норма се приравнява по своето естество на липса на посочена нарушена правна норма. В този смисъл виж Решение № 148 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 113 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

С оглед даденото описание на фактическата обстановка в АУАН и НП съдът приема, че повдигнатото обвинение е непълно, т.е. съдържанието му не е в обем, позволяващ проверка материалната законосъобразност на постановлението, а от друга - не е относимо към посочените за нарушени материалноправни норми на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ. Никъде в описанието не е посочен начина на трайно предназначение на земята, което видно от приложената към АНП скица на поземления имот е „Пасище“. Посочено е единствено трайното предназначение на територията – Земеделска, което не е достатъчно. В случая обвинението не е конкретизирано с посочване на всички факти и обстоятелства, досежно вида и предназначението на земята /имота/, която конкретно се използва от нарушителя. Налице е и разминаване в посочените категории за същата, която според представената скица за имота е шеста категория, а според посоченото в представения нотариален акт и описаното в АУАН въпросният имот с идентификатор 02172.62.15 по КККР в землището на с. Бадино, е от осма категория по ЗАТУРБ, община Дупница, като след това е записана шеста категория. Всичко това създава правна несигурност, двусмислие и прави невъзможна преценката за законосъобразност на обвинението от обективна страна - остава недоказан статута на земята, а оттук и рамките на обвинението от обективна страна, доколкото не са посочени никакви обстоятелства, които да потвърждават направените констатации в акта от АНО.

Невъзможността да се установят конкретно и безпротиворечиво елементите от фактическия състав на административното нарушение и непосочването на релевантните нарушени правни норми, представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Нарушено е правото на защита на субекта, тъй като от очертаните рамки на обвинението не могат да бъдат изведени съставомерните елементи на административното нарушение. В този смисъл виж отново Решение № 148 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 113 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

За пълнота на мотивите настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за административно наказателно преследване, тъй като повдигнатото обвинение е за използване на земеделска земя за неземеделски нужди без промяна на предназначението, а не за извършено строителство. В този смисъл изцяло ирелевантно е кога същото е било извършено.

Всичко това води до извода, че обжалваното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р   Е    Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № - 50/19.03.2019 г., издадено от Министъра на земеделието и храните, с което на В.И. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване и протест, в 14-дневен срок, считано от датата на връчването на страните, пред Кюстендилски административен съд на основанията предвидени в НПК и по  реда на гл. ХІІ от АПК.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: