Решение по дело №2347/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по Глава ХI АПК вр. чл. 284 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба с правно основание чл.284 ЗИНЗС от С. С. К., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], подадена чрез адв.В. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"-[област], с която се иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за конкретен период- от 31.12.2022г до датата на исковата молба, дължащи се на незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при изпълнение на наложеното му наказание, при които е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В обстоятелствената част на иска се сочи, че твърдените вреди са свързани със средата, в която е поставен, в резултат на което са настъпили за него притеснения, обида, възмущение, стрес, психологически дискомфорт.

Редовно призован в съдебно заседание, ищецът участва лично чрез видеоконферентна връзка и чрез адв.С., като поддържа исковата молба и ангажира писмени доказателства. По същество застъпва становище, че искът е доказан по основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Иска се присъждане на разноските и адвокатско възнаграждение.

Ответника – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – [област], редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника юрк.Ч., който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и необоснована, като ангажира писмени доказателства. По същество на спора застъпва становище, че иска е необоснован и недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия в делото прокурор от ОП – [област] дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

С предявения от С. С. К. иск се търси обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева, които са настъпили по време на изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ в Затворът – [населено място]. Твърди се, че през цялото време е бил в пренаселени килии – под 3 кв.м. нетна площ и е имало лоша хигиена – наличие на дървеници, гризачи и хлебарки, както и че е нямало течаща топла вода. Ищецът твърди, че лятото било много топло, а зимата много студено. Наложило се да се направи операция на ръката на ищеца, но не бил изведен навреме за нея и тя била направена три месеца по-късно. Твърди се, че това забавяне води до загуба на чувствителността на безименния и малкия пръст на лявата му ръка с 50 процента.

От фактическа страна се установи, че ищецът С. К. е изтърпявал наложено наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място] и Затвора [област]. Същият е пребивавал в Затвора [населено място] за времето от 04.05.2017г. до 20.07.2017г., за който период няма искова претенция. За времето от 08.01.2016г до 03.05.2017г е пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „Изтърпяване на наказанията“-[област], а от 21.07.2017г до 11.12.2019г в Затвора [област], когато е освободен поради изтърпяване на наложеното му наказание. Съгласно приложена справка на инспектор СДВР при Затвора [област] от 11.11.2024г. за времето от 08.01.2016г до 15.01.2016г ищецът е бил в приемно отделение, за който период липсва поради изтекъл срок на съхранение възможност да се установи разпределението на лишените от свобода по помещения и брой лица. От приобщените справки от 11.11.2024г на инспектор СДВР при Затвора [област] се установява, че има данни за период на пребиваване на ищеца от 15.01.2016г до 26.02.2016г в стая №71, която е с площ 27.20кв.м., два отваряеми прозореца 0.55х.1.17 и 1.00х1.17, санитарен възел 4.81кв.м. с един отваряем прозорец 0.30х1.17, за преиода от 26.02.2016 до 07.06.2016г в стая №80, която е с площ 27.69кв.м., 1 отваряем прозорец 0.97х1.17, санитарно помещение 5.17кв.м. с един отваряем прозорец 0.95х1.17кв.м.. За времето от 07.06.2016г до 15.10.2016г., където е бил настанен в помещение №54 на пост 5, което е с площ 25.51кв.м. без санитарен възел,с два отваряеми прозореца 0.95х1.15м и 0.47х1.15м, като санитарното помещение е с площ 2.42 кв.м. и един отваряем прозорец с размер 0.32х1.15м.. Не са посочени данни за броя настанени в него лица. За периода 05.10.2016г до 27.10.2016г е бил настанен в помещение №57 пост 5, което е с площ 27.11кв.м. без санитарен възел,с два отваряеми прозореца 0.97х1.17м и 0.47х1.17м, като санитарното помещение е с площ 2.53 кв.м. и един отваряем прозорец с размер 0.35х1.17м.. За периода от 27.10.2016г до 01.11.2016г. е бил настанен в помещение №61 пост 5, което е с площ 27.00кв.м. без санитарен възел,с два отваряеми прозореца 0.95х1.17м и 0.44х1.17м, като санитарното помещение е с площ 2.50 кв.м. и един отваряем прозорец с размер 0.34х1.17м.. Липсват данни за броя настанени лица. За времето от 27.03.2017г. до 09.05.2017г е бил настанен в помещение №33 на пост 3 Затвора [населено място], което е с площ 29.60кв.м. без санитарен възел, с два отваряеми прозореца размери 1.20х1.20м, като санитарното помещение е с площ 3.96 кв.м. и един отваряем прозорец с размер 1.20х1.20м..

На 05.07.2017г е преведен в Затвора [населено място]. След завръщането му в Затвора [населено място] за времето от 25.07.2017г до 15.08.2017г отново е бил в посоченото помещение №33. За периода 15.08.2017г. до 08.01.2018г. е бил настанен в помещение №4, пост 6, като не са дадени данни за размера на помещението и прилежащия му санитарен възел. За периода 09.01.2018г. до 10.01.2018г е бил настанен в помещение №22, което е с размери 26.50 кв.м. без санитарен възел, два отваряеми прозореца с размери 1.20х1.20м, санитарно помещение с площ 4.05 кв.м. с един отваряем прозорец 0.60х0.72м.. Липсват посочени данни за броя настанени лица. За периода от 10.01.2018г. до 11.12.2019г съгласно справка Инспектор СДВР при Затвора [област] К. е пребивавал в помещение №72, което е с площ без санитарен възел 25.73 кв.м., 2 бр отваряеми прозореца 1.00х1.17м и 0.45х1.17м, санитарен възел с площ 3.91 кв.м., 1 бр отваряем прозорец с размери 0.30х0.50 кв.м. За целия посочен период поради изтекъл срок на съхранение не са представени данни за броя настанени лица в помещенията.

Всяко едно от тези посочени помещения е обзаведено с легло с размери 180/90см и шкаф с размери 45/50см за всеки един от настанените лишени от свобода лица. Всяко едно има постоянно течаща вода от водопреносната градска мрежа. Проветряването се извършва от самите лишени от свобода чрез отваряемите прозорци. Прането на бельо и дрехи се извършва в пералнята на пенитенциарното заведение, на ръка от самият лишен от свобода или чрез предаване на близките му. Баня се ползва то всички работещи лица ежедневно, а за останалите по утвърден график. Същата е разположена извън спалните помещения и извън общата сграда, като достъпът до нея е през двора, но там са осигурени помещения за преобличане и не се налага да преминават без облекло на открито пространство. Тя е общо помещение с душове, пода е с мозайка, а стените с фаянсови плочки. От администрацията при ответника е сключен договор за ДД обработка на всички помещения до м.май 2023г. и са приложени протоколи за извършена такава ежемесечно.

По отношение на медицинското обслужване на ищеца е приложен негов здравен картон с приложени данни от извършени прегледи и проведени медицински изследвания. В хода на съдебното производство по инициатива на ищеца се събраха писмени доказателства, касаещи заключение на проведена съдебно- медицинска експертиза. От него се установява, че същият страда от хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност. Посочени са стари фактури на дясна ръка, без да има ограничения на движението на ръката, нито за намалена чувствителност в трети и пети пръст на лява ръка. Независимо от наличието на белег на дясна подмишница, не е констатирано ограничение на ръката в областта на раменната става, лакътна и гривнена става. Констатиран е стабилен захват и на двете ръце.

Приобщени са гласни доказателства на свидетелят Х. С. Х. и М. Г. М., които съдът кредитира като обективни, логични, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. От събраните с тях факти се установява, че за времето на пребиваване на ищеца в Затвора [населено място] през периода 2016г. всички спални помещения са били пренаселени и не е била осигурена минимална изискуема жилищна площ. Всички лишени от свобода са се оплаквали от наличие на вредители и гризачи, мухъл и липса на подходящо отопление. Всички изпрани дрехи са били сушени в спалните помещения и това е довело до наличие на постоянен мухъл в тях. Ищецът се е оплаквал от несвоевременно и неподходящо медицинско обгрижване във връзка с прорезна рана.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗИНЗС в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се настаняват осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на арестите и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. В случая е необходимо да се отбележи, че установените в част VII от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на администрацията на местата за лишаване от свобода по отношение на осъдени лица, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", които се изразяват в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС).

В спорното съдебно производство, двете страни - ищец и ответник, са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Указани са на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, свързани с влошените материални условия на престоя му в Затвора –[населено място], като липса на достатъчно жилищна площ /под 3 кв.м./ и невъзможност за нормално задоволяване на ежедневните нужди, липсата на санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена и наличие на дървеници, хлебарки, гризачи и други; липса на адекватно лечение и на медицинско и стоматологично обслужване; липса на баня и тоалетна в коридора, а общата баня е навън в двора; няма пералня и място за сушене на дрехите си; наличие на мухъл и плесен. В случая се установи, че ищецът се е намирал в Затвора [населено място] за по- голяма част от посочения период от 08.01.2016г. до 11.12.2019г.. Констатира се, че липсват данни за броя настанени лица в спалните помещения. Необходимо да се отбележи, че установените в част седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2 ЗИНЗС/. Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу [държава]/, на разглеждане подлежат общите условия на задържане на лицата и кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца. В този смисъл е и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС. При липса на конкретно представени доказателства от ответника за наличето на броя лица в спалните помещения, съобразно презумпцията на чл.284 ал.5 ЗИНЗС това твърдяно от ищеца обстоятелство следва да се приеме, че е съществувало за посоченият времеви период. Така за период от общо 1356 дни не са приложени от ответника доказателства, опровергаващи изложеното от ищеца за нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, поставяща изискването за всеки лишен от свобода администрацията да осигури минимум 4кв.м. жилищна площ в спално помещение. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В този контекст е и смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази посочена връзка на необходимите за обезщетяване обстоятелства, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Нормата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ установява изискване за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, която следва да бъде не е по-малка от 4 кв.м.. Прието е в съдебната практика, че за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди. Съгласно чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, като решение от 27 януари 2015г. „Н. и други против [държава]“.

В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. С. К. е претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени вреди в периода от 08.01.2016г до 03.05.2017г., когато е пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „Изтърпяване на наказанията“-[област], и за времето от 21.07.2017г до 11.12.2019г в Затвора [област], (общо 1356 дни) при престоя му в Затвора [област], изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, дължащи се на бездействие на администрацията по отношение на дължима обезвреда за паразити, вредители и грузачи, като тяхното разпространение е довело до неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода, което се отразило негативно на здравословното, емоционалното състояние на ищеца К. и е довело до причинено му негативни чувства на малоценност, обида, възмущение и др.. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 10848 лева за исковия период, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от С. С. К. неимуществени вреди, свързани с констатираните по-горе нарушения на администрацията на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Затова с оглед на приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, то следва справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4.09 евро/ден) за 1356 дни от посочения исков период. Това е съобразено и с постановените решения по делата Й. и Д. срещу [държава] и И. и други срещу [държава], с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти иска за неимуществени вреди до посочения размер от 10848 лева, като го отхвърли до пълния предявен такъв от 50000 лева като недоказан. Предвид уважаване на главната претенция за обезщетение, ще следва да се уважи и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска 22.10.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В останалата си част исковата претенция е част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. По отношение на твърдяното от ищеца за липса на адекватно на състоянието му медицинско обслужване, не са събраха доказателства, подкрепящи това обстоятелство. От приложеният му здравен картон се установява, че същият своевременно е бил извеждан за съответните необходими медицински прегледи. Заключението на проведената съдебно- медицинска експертиза също не установява наличието на неблагоприятни за здравето обстоятелства, породени от бездействието на администрацията при ответника. Липсват конкретни доказателства, в какво са се изразили неимуществените вреди и в каква степен е бил увреден, а е негова тежестта на доказване както на нарушенията, така и на вредните последици от тях. От изготвената съдебномедицинска експертиза става ясно, че няма загуба на чувствителността на безименния и малкия пръст на лявата му ръка с 50 процента. Здравословното състояние на ищеца е нормално и няма данни за медицински проблеми. Остават недоказани оплакванията за липса на възможност да изложи обяснения и обстоятелства, както и че лицето е било дискриминирано. Става дума за лично възприятие за здравословното му състояние, което е неотносимо при липсата на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

По отношение на останалите наведени в исковата молба обстоятелства, не се установиха неправомерни действия/бездействия на органите при ГД Изпълнение на наказанията, причиняващи посочените в чл.3 ЗИНЗС увреждания на ищеца. Не се установява твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, доколкото цитираната разпоредба предвижда, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Установява се от събраните по делото доказателства, че на ищеца е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. По отношение наличието на топла течаща вода се установява, че на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно график, като в сградата е имало обща баня. Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от мръсни килии с наличието на инсекти, гризачи и вредители, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в общежитието. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията, в т.ч. и за наличието на инсекти. Същото се отнася и за твърденията за наличие на мухъл, тъй като сушели дрехите си в килиите. От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се установява по безспорен начин, че на л.св. им е предоставена възможност да сушат дрехите на определени за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите лишени от свобода да сушат дрехите си в килиите. В този смисъл предявеният иск в тази си част като недоказан, необоснован и неоснователен следва да бъде изцяло отхвърлен.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. К. е освободен на 11.12.2019г., от който момент е налице обстоятелство, прекратяващо въздействието на неблагоприятните последици върху него от престоя му в пенитенциарното заведение, и от който начален момент тече погасителна петгодишна давност съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД .

При този изход на делото на ищеца се дължат разноски. Същите се констатираха в размер на общо 2010 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 21.10.2024г. и 10 лева внесена ДТ.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], да заплати на С. С. К., [ЕГН] сумата от 10848 лева /десет хиляди осемстотин четиридесет и осем/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за 1356 дни в периода от 08.01.2016г. до 03.05.2017г., когато е пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „Изтърпяване на наказанията“-[област], и за времето от 21.07.2017г. до 11.12.2019г. вкл. при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място], ведно със законна лихва считано от 21.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 50000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания период от 04.05.2017г. до 20.07.2017г..

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], да заплати на С. С. К., [ЕГН], сумата от 2010 /две хиляди и десет/ лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – [област] в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.