ПРОТОКОЛ
№ 537
гр. Девня, 12.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
СъдебниМАРГАРИТА Ж. ЖЕКОВА
заседатели:НЕФИЗЕ Р. ДЖЕЛИЛ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
и прокурора Б. Й. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Наказателно
дело от общ характер № 20253120200089 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Й.М. В. - редовно призован, явява се лично и с адв.
Б. Б. от ВАК, надлежно упълномощен по ДП и приет от съда от преди.
Постр. лице А. А. Х. редовно призовА., явява се лично,
предсатвлява се от адв. С. Н. от ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда
от преди.
Свид. С. А. Й.- редовно призован, явява се лично.
Педагог Д. Х. И.- редовно призован, явява се лично.
Свид. Ц. Р. Ц. - редовно призован, чрез родител Р.Ц. Д., явява се
лично, без родител Р.Ц. Д. а с леля си М. Ц. Д..
Свид. Р.Ц.Д. редовно призован, не се явява.
Свид. А. Г. Й.- редовно призован, чрез родител С. АтА..И., явява
се лично и с родител С.АтА.. И..
1
Свид. С.АтА..И.- редовно призован, явява се лично.
Свид. М. Д.Ми.в - редовно призован, чрез родител З. А. М., не се
явява.
Свид. З.А. М.- редовно призован, не се явява.
Свид. И. Р. М.- редовно призован, чрез родител Р.М. О., не се
явява .
Свид. Р.М.О. редовно призован, не явява.
Свид. О. А. Ю. - редовно призован, чрез родител С. В. Р. , не се
явява .
Свид. С. В.у. редовно призован, не се явява.
Свид. С. Е. М. редовно призован, чрез родител Е. М.А., не се
явява.
Свид. Е. М. А.- редовно призован, не се явява .
Свид. Х. З. К.- нередовно призован, явява се лично.
Съдът докладва върната в цялост призовка, на която е отразено, че
лицето към настоящият момент/ 21.07.2025г./ се намира в Германия.
Съдът докладва докладна от съд. секретар Ивелина Маркова, с
оглед призоваване на лицето Х. З. К., чрез органите на РУ МВР Девня и след
направена справка се е установило, че до 16.10.2025г. призовката не е върната
към РС Девня.
Свид. М. С. А. редовно призован, чрез родител А.М.С.явява се
лично, без родител А.М. С.
2
Свид. А.М.С. - редовно призован, не се явява .
Свид. В. З. С. - нередовно призован, чрез родител З. С.С. , не се
явява.
Свид. З. С. С. нередовно призовА., не се явява.
Съдът докладва докладна от съд. секретар Ивелина Маркова, че с
оглед призоваване на лицата В. З. С. и З. С. С. и двамата с адрес **********,
за които са изпратени призовки на 02.07.2025г. се установи, че до 08.10.2025г.
призовката не е върната към РС Девня. След проведен разговор на
08.10.2025г. с кмета на ********** Х.ХА., същият след справка в кметството
заяви, че не са получавали призовки за лицата. В същият ден е уведомил З. С.
С. за датата на с.з., но В. З. С. не е могъл, защото същият предната вечер по
сведение на баща му е заминал за чужбина. Кмета на ********** Х.ХА.,
заяви, че ще подготви и изпрати докладна към РС Девня за тези
обстоятелства, но до дата 16.10.2025г. не е била получена такава.
Свид. Р. Ба. Ш.- редовно призован, чрез родител .А.ХЮ.а, не се
явява.
Свид. Р. А.Ю..- редовно призован, не се явява.
За ТО- Девня към РП Варна се явява представител прокурор С..
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки за даване
3
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.272, ал.1 и ал.3 от НПК Председателят на състава
провери самоличността на явилите се лица.
ПОДС. Й. М. В. - роден на ******** в гр.Е. обл.В. Т., живущ в с.Ч.
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи
като дървосекач в „Дамян Лес“ ЕООД, ЕГН **********.
СВИД. А. А. Х. - ЕГН ********** родена на *******. в гр.В.
живуща в с. Б., ул.“. р.“№ * общ. В.л, обл. В.а; български гражданин; основно
образование; неомъжена; неработи ; неосъждА.; без родство със страните./
майка на Дамян Анов А. пост лице/.
СВИД. С. А. Й. - ЕГН **********, роден на ********г. в гр.В.;
живущ в в с. Б. ул.“С.р.“№ **, общ. В. обл. В. български гражданин; начално
образование, неженен, неработи, неосъждан; без родство със страните./
биологичен баща на Д.А. А. пост лице/
СВИД. Ц. Р. Ц. - ЕГН **********, роден на******г. в гр.В.;
живущ в гр. С., ул.“Б.К.“№ **, общ. С., обл. В., български гражданин; начално
образование, неженен, ученик в 7 клас в СУ св.“ И. Рилски“ в с.Червенци ,
неосъждан; без родство със страните./ племеник на жената, която живее на
семейни начала с подсъдимия.
СВИД. А. Г. Й.- ЕГН ********** роден на ********1г. в
гр.В.живущ в с. Б.ул.“Св.И. Р.“№ ** общ. В.обл. В., български гражданин;
начално образование, неженен, ученик в 8 клас в СУ „Васил Левски“ гр.
Вълчи дол, неосъждан; без родство със страните./ втори братовчед с
пострадалото лице А. А. Х.
4
СВИД. С. А. И. - ЕГН ********** роден на **********г. в гр.В.;
живущ в с. Б., ул.“Св.И. Р.“№ ** общ. В., обл. В., български гражданин;
начално образование, неженен, работи в свинеккомплекс Брестак като
дезифектант, неосъждан; без родство със страните./ първи братовчед с бащата
с пострадалото лице А. А. Х..
СВИД. Х. З. К.- ЕГН ********** роден на*********г. в гр.В.дол;
живущ в с. .к, ул.“Л. “№ *общ. В. обл. В.а, български гражданин; основно
образование, неженен, неработи, неосъждан; без родство със страните.
СВИД. М. С. А. - ЕГН ********** роден на *********. в гр.В.;
живущ в гр. С., ул.“Д“№ * общ. С., обл. В. ,български гражданин; начално
образование, неженен, неучи, не работи, неосъждан; без родство със страните.
На основание чл.272, ал.4 от НПК Председателят на състава
провери връчени ли са в срок преписите и съобщенията и констатира, че
същите са редовно връчени и сроковете са спазени.
На основание чл.273, ал.1, НПК Председателят на състава
отстрани свидетелите от съдебната зала.
На основание чл.274, ал.1 НПК Председателят на състава разясни
на страните правото на отвод срещу съдебния състав, прокурора и секретаря,
както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели, но искания
в тази насока не бяха направени.
На основание чл.274, ал.2 НПК Председателят на състава разясни
на страните правата им, предвидени в НПК.
ПОДС.В.: Разбирам правата си в наказателното производство.
На основание чл.275, ал.1 от НПК председателят на състава запита
страните дали имат нови искания по доказателствата или по реда на съдебното
следствие.
5
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. Н.: Нямам искания.
АДВ.Б.: Нямам искания. Моят подзащитен ще даде евентуално
обяснения последен, след разпита на всички свидетели. Аз бих искал, като
има видео записи приложени по делото, според мене щеше да е добре да ги
изгледаме първо, защото ще добием някаква представа относно това, какво те
фиксират и ще ни подпомагат при разпита на свидетелите.
ПРОКУРОРЪТ: Искам само да уточня записите са от училището
и това касае случката преди инцидента описано в началото на обвинителният
акт и няма отношение към самият инцидент.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на
съдебното следствие. С оглед направеното искане от стрА. на защитата на
подсъдимият за гледане на видеозапис намира, че същият, както заяви
прокурора не е свързан със самият инцидент, а касае случката преди
инцидента и същият следва да бъде разгледан в присъствието на в.л. Т. И.,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ и променя реда за
неговото провеждане, като първо ще бъдат разпитани свидетелите и
вещите лица и след това подсъдимият ще бъде поканен да даде
обяснения.
НЕ ПРИСТЪПВА към гледане на видеозапис приложен по
делото, а това ще стане в присъствието на в.л. Т. И..
СЪДЪТ докладва обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението.
6
АДВ.Н.: Запознати сме с обвинението.
АДВ.Б.: Запознати сме с обвинението.
На основание чл.276, ал.3, НПК Председателят на състава запита
подсъдимия разбрал ли в какво е обвинен.
ПОДС.В.: Разбирам обвинението.
На основание чл.277, ал.1 НПК Председателят на състава поканва
подс.В. и да дадат обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Й. М. В. – със снета по делото самоличност.
Запознат съм с обвинението.Не се признавам за виновен.
Не желая да давам обяснения сега, евентуално ще дам такива по-
късно.
На основание чл.280, ал.1 НПК Съдът пристъпи към разпит на
свидетелите.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. А. А. Х. - със снета по делото
самоличност.
Предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. Х.: Аз не съм очевидец на случката. На 24.10.2023 г. в
Брестак, ние живеем там , Д.дойде в къщи не беше сам, докараха го с каруца
от центъра на с. Брестак. Освен него там бяха Х., дългото момче М. май се
казва. И. караше каруцата. Д.н беше в много лошо състояние. Вдигнаха го от
каруцата хвА.ха го от двете страни и го донесоха. Лицето му беше надуто/
свид. Х. посочи областта на устата/, имаше цицини по главата от страни и от
зад, лявата ръка беше счупена, той си държеше ръката. Той само ми каза“
7
Майко много ме биха“ другите две момчета нищо не казаха, те го докараха.
На Д.му стА. лошо припадна, двете момчета, които го докараха стояха 5 -10
мин и си заминаха. Д. като припадна извиках „бърза помощ“, той говореше
несвързани работи, не знаеше къде се намира, питаше ме аз коя съм. Каза кой
го е бил, но не знам имената каза: “ Майко много ме биха мъж и жена“.
Госпожата ми се обади и ми каза кой е бил Д./ свид.Х. посочи подсъдимият/.
Тези хора не ги познавам от преди. Когато дойде „бърза помощ“ качиха го на
линейката, закараха ни в болницата, прегледаха го, сложиха му гипс и след
три дена Дамян почина в болницата.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Д.нищо не ми е
казвал какво се е случило и как е стА.л инцидента. Разбрах само това, което
ми каза в деня на инцидента, че са го били.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.: После разбрах кой е го е бил
и това го разбрах от учителката. Преди инцидента Д. не е боледувал, беше си
здрав, ходеше на училище, беше в 6 клас, долу горе добре се учеше. Имам още
две деца, момиченцето е на 6год., а момчето е на 16 год.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Х. К. го познавам, това е
момчето, което стоеше тука, познавам го от селото, той е приятел на големият
ми син. Не съм видяла дали е бил в деня на инцидента, защото аз бях в къщи.
Д.се качил на автобуса от с. Ч. или са го качили малките деца и си е дошъл до
село. От центъра на селото вече го докараха с каруцата, ние далече живеем от
центъра. Ицо/Х. го докара с каруцата, защото му е стА.ло лошо и е припаднал.
Не съм питала сина и не ми е казвал, дали е имал разправия в училище. С
учителката се чух него ден, като се обадих на линейката, тя се обади. Не ми
каза нищо за какво са го били. Наранявания по краката нямаше, него ден беше
облечен с мръсно бял панталон дънки на горе с горнище тъмно зелено.
Времето беше топло, беше обут с черни маратонки. Той ми каза:„ Майко,
много ме биха“. Разбрах, че на ръката му има нещо, защото си държеше
лявата/ свид.Х. посочи китката на лявата ръка/. На Дамян дрехите бяха
изцапани, по дънките и на фланелата имаше малко кръв. Не знам дали от
устата или от носа точно, те са го бърсали в автобуса. Устата му беше надута и
имаше засъхнала кръв. С кръвта го закарахме в болницата във Варна с бърза
помощ дойде. Там го прегледаха лекарите, но медицинско не съм взела,
защото нищо не ми дадоха. Имаше гипс на ръката, даже два пъти му сложиха,
защото единият път го махнаха, не знам защо пак сложиха гипс него ден,
когато отидохме. Прибрахме детето от болницата, когато почина. Аз бях с Д. в
8
болницата, три дена беше в болницата и на третия ден почина. Преди това
каза:„Майко много ме болят зъбите“ това го каза в болницата. Казах на
лекарите, те дойдоха, гледаха, писаха, но не казаха нищо. Преди случая не се е
оплаквал, че нещо го боли. Чувстваше се добре.
АДВ. Б.: Как така стА., че Д.почина след три дена, Вие сте били
там с него?
АДВ. Н.: Въпроса е неясен, кога се е чувствал добре, преди боя
или след?
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: След боя не знаеше себе си,
гледаше в една точка и това, не говореше, нищо не ми каза. Аз го попитах,
къде те боли, има ли нещо и той не казваше. Даже на два пъти го питахме,
защо са го били, но не говореше. Почина от лека телесна повреда май казаха.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА СЪДА:. Не ми дадоха нищо и не съм
питала от какво е починала от паника. Аз бях с него три дете дена, до като
беше в болницата. Него ден като почина му стА. много лошо, извиках лекари,
защото му спря въздуха и ме изкараха от стаята.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Тогова за пръв му спря
въздуха, преди това си дишаше нормално.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА СЪДА:. Преди този случай други
такива случай да му спира въздуха е нямало.
СВИД. Х. НА ВЪПРОС НА АДВ. Н.: След няколко дена, разбрах
кой е набил Д. и госпожата ми каза имената, от други хора не съм разбрала кой
го е бил.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. С. А. Й. – със снета по делото
самоличност.
Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 НК.
9
Обещава да говори истината.
СВИД. Й.: Ние живеем в с. Б.заедно с жена ми А.. В деня на
инцидента жена ми А. ми се обади и ми каза, че са били детето в училище. Аз
помислих, че с дете са се били. Него ден бях на работа, дойдох си в къщи,
видях детето, просто питаш го нещо не казва, питаш го нещо не обяснява.
Устните му бяха надути. А. ми каза, че с автобуса се прибрал от училище, че са
го докарали децата с каручка, каза, че са го докарали Х. и другото дете, те са
тука в момента. Жена ми друго нищо не ме каза, защото гледахме да го
оправим детето, някак си да го питаме как стА.ло, какво е стА.ло. Тогава него
ден в момента не каза нищо, кой го е бил. Когато го закараха в болницата, аз
отидох до тях, те като чакаха на вън, аз тогова пристигнах и те тогова каза“
тате много ме набиха. На туй дете баща му и майка му ме набиха“ и каза“
Другото дете се обади на баща му на туй дете и баща му дойде с колата“
Обаче, майката слиза от колата“, това ми го каза Д. в болницата. Д.н не ги
познава тези хора, детето каза, че са били братовчеди с туй дето се е карал той
и се е обадил на баща му. Име не каза Д. Когато се прибрах в къщи, Дамян
беше легнал на леглото, питаш го нещо не казва, мълчи, гледа, не казва,как и
какво е стА.ло нищо нямо. Гледаш да го вдигаш като чели на беше въобще в
състояние. Устатата му беше много надута, в главата имаше три големи топки/
свид.Й. сочи от двете страни от лява и дясната част на главата част и темето/.
Като отиде в болницата ми каза “Тате като голям човек ме наби, все едно един
голям човек наби.“ Жена ми се обади и ми каза, че детето е починало жена, на
вторият ден вечерта как беше?/ свид. Й. се разплака в залата и не можа да се
сети точния ден, кога е починало детето/.Преди това детето бягаше от долната
махала на горе голичко до кръста, но оплакване нямаше, не е боледувало, ако
се е разболявало е било от грип, разни кашлици, но нещо като болести не е
имал, до 3- 4 дена, ако е имал настинка.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Чак толкова не ми е
казал сина ми, кой и къде го е ударил, дето казах преди малко чух, че вдигнах
от левият и от десният крак. Той ми каза „Тате много ме набиха“ той каза,
жената го хваща, мъжа го гони с колата, първо жената го хваща и го бие
първо, после спира мъжа и мъжа си довършва работата. Не каза, мъжа и
жената, кой и къде го е ударил, само каза, че първо жената, а после мъжа го е
ударил.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.: Когато се прибрах от
10
работа, Д.си мърдаше ръцете, но ако искаше да го вдигнеш не даваше да го
пипаш. Дори като го сложихме в линейката му стА. лошо от болки ли.
Извиках ме линейка, защото не беше в състояние и не беше добре. Аз разбрах
кой го е бил, понеже познавам от тяхната рода двама - трима, познавам ги и
малко сме работили заедно и знам ги хората. От хората разбрах, кой е набил
Д.. Те ми казаха, кои са го били, но подробности не се ми казали. Той не каза
подробно, но той каза на детето името, каза Ц.. Значи като каза Ц., а пък аз
познавам дъртия в смисъл, резача Ц. и от там разбрах, че са от тука. Ц. пак е на
училище заедно учат. Сина ми се скарал с неговото дете/ посочи подсъдимия/,
но не знам как се казва детето. Ц. сигурно са братовчеди с тяхното детето.
Като каза детето Ц., аз от там разбра, че джинса му е от тука и съм работил,
почнах да разпитвам и разбрах. Разбрах за боя и тъй чух, защото моят син е
сядал.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА СЪДА: Чух подробности за боя от
хората, но не мога да се сетя от кой, чух, че двете деца се карат, но сега не ми
идва много подробности как е стА.ло с децата. Не се сещам кой ми каза за боя,
така чух, но от кого чух не се сещам.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Д. е мой син, но личната ми
карта беше с изтекъл срок, като се роди детето лекарката каза, че с тази карта
не може да го запише. Нямаме брак с А.. След това не съм правил опит да го
припозная и по документи не е мой син. Прибрах се в къщи след като ми се
обади А.. Имаше капнала кръв по него тук там по дрехата, но не сме я дали на
полицията. По ръцете не си спомням, но по устните имаше кръв. Имаше три
големи подутини по главата бяха големи/ свидетеля посочи с пръсти, като
големина колкото топка за тенис на маса/. Преди да го заведем във Варна не
сме го водили в друга болница. Не сме го водили във Вълчи дол, линейката
дойде от Вълчи дол и направо замина за Варна. Детето каза, че се скарали с
лапето и братовчед му са е обадил, като лапето е било май е било по - малко от
сина ми. Не ми казаха, чак толкова майката на детето къде и с какво е удряли
сина ми. Каза „ Първо майката ме удари“, но подробности не каза къде го е
била. Не каза майката колко пъти го е ударила. Каза „Първо майка ме би,
после слезе бащата от колата“. Жена ми каза, че детето не е добре, когато бяха
в болницата и ми показа, някак си буйства, посяга да удря, да такова. Някак си
удари един път майка си в корема. Казах й да спира, защото така не мога да го
гледам. Жена ми показа какво прави детето, на живо го показа, не го поза това,
в нейният телефон евентуално може да го има. Детето почина в болницата,
докторите казаха, че е починало, защото е имало някаква болест и е бил болен,
аз не помня такова нещо, ако е болен ще го лекуваме, кой ще държи болно
дете, нали ще го оправим.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.:.В линейката имаше лекар,
мъж беше, но не знам как се казва.
11
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. Ц. Р. Ц. – със снета по делото
самоличност, в присъствието на педагог Д. И. при РУ МВР Девня.
Обещава да говори истината.
СВИД. Ц.: С Д.знам какво се случи аз бях там в училище. Аз съм
ученик в 7 клас, уча в с. Ч., там уча от 7 години. М. ми е братовчед, той е по -
малък от мене с 2 год. Д. го познавам, той е по - голям от мене с 1 год. Не съм
видял инцидент между М. и Д.. Бях в училище.
СВИД. Ц. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: За случая се сещам с
Д. и М..
СВИД. Ц.: Аз бях свидетел на другият случай. Д. бягаше към
магазина по асфалта, защото / свид. Ц. посочи подсъдимият/ го гонеше. Д.
тръгна да бяга от училището. Д. първо чакаше автобуса извън двора. Д. тръгна
да бяга към центъра на селото, не се спомням / кимна с глава/. Видях Д.да
бяга. Видях къде спря да бяга Д.Видях инцидент с Д., той падна и си удари
ръката. Където спря да бяга беше сам. След това аз отидох при него, когато
отидох до него той не беше стА.л. Аз отидох на бегом при него.
Свид. Ц. заяви, че не си спомня.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искания по реда на чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т.
1 НПК, предлагам да бъдат прочетени показанията на на свди. Ц., тъй като
между дадените в хода на ДП и сега дадените съществуват противоречия.
Поради, което моля да бъдат прочетени показанията на свид.Ц. Ц..
АДВ.Н.: Не се противопоставям да бъдат четени показанията на
свид.. Ц. Ц.
АДВ.Б.: Аз обаче счетам, че основанието не е чл.281 ал. 4 вр. ал.1
т. 1 НПК, а на т. 2, че не си спомня.
ПРОКУРОРЪТ: Има и противоречие, тъй като до като говорихме
при съдията аз го слушах и навярно е записано в протокола има противоречие.
Ако може да се прочетат показанията на свид. Ц. дадени в д с.з.
Съдът след като се запозна с искането на прокурора за четене на
12
показанията на свид. Ц. Ц. дадени в днешно с.з., намира същото за
основателно и пристъпи към прочитане на показанията, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЧЕТАТ показанията на св. Ц. Р. Ц. дадени в д. с. з.
Прочетоха се
ПРОКУРОРЪТ: Такива показания няма дадени в ДП.
АДВ.Б.: Това е, че не си спомня, не е казал нещо различно от това,
което каза днес. Сега добавя нещо, което може би не е казал тогова. Даже
мисля, че основанието на оснв. чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК, защото не
всички даваме съгласие.
ПРОКУРОРА: Не споря за основанието, нямам никакви
възражения.
Съдът, след като се запозна с искането на прокуратурата и
протокола за разпит на свид. Ц. Р. Ц.. по ДП № 2087/2023г., том I на стр.51 по
описа на РУ МВР Девня, намира , че са налице основанията по чл.281 ал. 4 вр.
ал.1 т. 2 НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЧЕТАТ показанията на свид. Ц. Р. Ц.. по ДП №
2087/2023г., том I на стр.51 по описа на РУ МВР Девня
ПРОЧЕТОХА СЕ
СВИД. Ц. :. Да това е. Друго не се сещам.
ССВИД. Ц. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Не видях Дамян да пада и
да си удря ръката, братовчед ми го каза.
СВИД. Ц. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Братовчед ми се
казва М. Д.. Не знам.
СВИД. Ц. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.:. М. ми каза, че Дамян е
паднал и се е ударил ръката на занималнята същият ден.
СВИД. Ц. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Не знам коя ръка си
13
е ударил.
СВИД. Ц. НА ВЪПРОС НА АДВ. Н.:. Не знам защо Д. е паднал.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. А. Г. Й. – със снета по делото
самоличност., в присъствието на педагог Д. И. при РУ МВР Девня.
Обещава да говори истината.
СВИД. Й.: Дамян го познавам. За случая в училище знам, бях там.
Ние с Д. седяхме на пейката в двора на училището. Имаше и други деца, нещо
с Д.си казаха, Дамян почна да вика. Другите деца не ги познавам. Дамян с
другите деца се скараха, те бяха с колелетата и после минаха през краката му.
Едно дете мина през краката на Д.с колелото. Не го познавам детето не знам
как се казва. Д. се ядоса и го удари, след това, това лапе започна да плачи,
другото дето му беше приятел се обади на бащата на детето. Д. беше го страх
и отидохме да чакаме автобуса и започна да бяга, защото беше го страх да не
го бият. Той видя, дето се обади детето по телефона, и за това тръгна да бяга.
Аз тръгнах да тичам зад него, но автобуса дойде. Дойде автобуса и само аз се
качих. Преди сладкарницата спря автобуса. После се качих на автобуса,
нямаше пари Д. и тръгнахме. Не съм видял някой да удря Д.. Не съм видял
някой да го гони. Когато се качи на автобуса Д. каза, уж са го били, но не каза
кой го е бил. Аз живея в Б., тогова пак там е живях. Ние се качихме в автобуса
от училището в с. Ч.. Д. пак в Брестак живееше. Като се качи в автобуса, каза,
че са го били, но не каза кой го е бил. Д.си хващаше ръката, устните му бяха
надути, той си държеше ръката с другата ръката и каза, че са го били. Кръв не
видях. Ние закарахме Д. с едни приятели с каруцата, те се казват И. и М.. Ние
слязохме на спирката в Б. И. и другото момче бяха там с каруцата и коня,
дойдоха и го закарахме. Аз бях с тях, когато го закарахме. Качихме го в
каруцата и каза, че го боли ръката. Дамян не каза кой го е бил, защото не
знаеше на човека името. Когато закарахме Д.в тях аз остА.х 5 мин. и се
прибрах в къщи. Другите момчета се прибраха преди мене. До като бях там
Д.се оплака на майка си, че са го били, но не каза кой го е бил, защото не
знаеше името на човека. Д. не каза, защо се държи така ръката и от какво го
боли. Каза, че е паднал като бягал и се е спънал. Като е паднал се е хващал за
ръцете, това ми обясни. Докато пътувахме с Д. до Б. не съм говорил, с него
бяхме един до друг. Само лекарката от училището дойде, като се качи в
автобуса, седна и го видя, че бяха надути и дойде да го види преди да тръгне
автобуса за Б.Тя беше в автобуса, като тя беше в автобуса и тя го видя.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: В Ч. има една
спирка, тя се намира пред училището. От тази спирка се качих, а Д. се качи от
сладкарницата, автобуса спря, защо го видя. От училището до сладкарницата
14
е близко може би около 100 - 200 м. Шофьора видя Дамян и за това спря ,той
се качи сам. Д. седна на седалката при мене, не говорихме.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.: Дамян не каза кога са го
били преди да падне или преди това, като аз не го питах.
СВИД.Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Когато стА. случката с Д.
бях 7 клас, ние бяхме приятели и в един клас. Ние стояхме извън двора на
училището с г-на чакахме автобуса. Момчето, което караше колелото е по -
малък от нас, той караше колелото вътре в двора на училището. Първо
момчето мина през краката на Д., като първо бяхме в двора, седяхме на
пейката. Д.го удари един път по врата с шамар, то се разплака. Други деца
около нас нямаше. Д.разбра, че са се обадили на майката и бащата на другото
дете, защото пред него са се обадили. Не го познавам тоз който се е обадил по
телефона, но знам, че е братовчед на момчето, не знам как се казва. Той е в по -
малък клас от нас. Това момче не го виждам днес и го няма днес. Д. тръгна да
бяга към старческият дом, не знам дали ще се ориентирам по снимките.
Съда предяви снимките на свидетеля Й. от ДП № 2087/2023г. по
описа на РУ МВР Девня на том I от стр. 34 до стр. 37
СВИД. Й.: На снимка 3 и 4 е сладкарницата и спирката на
автобуса. На снимка 6 се показва улицата, по който се отива към училището,
на снимка 7 и 8 също показва, улицата, по който се отива към училището. Д.
не бяга по тази улица. Снимка 9 и 10 са на магазина за хр. стоки. Снимка 11
входа на магазина. На 12, в дясно на улицата е старчески дом. На 13 и 14 не
мога да кажа какво е точно. На 16 се намира пред старческият дом. На 17 и 18
не мога да се сте къде се намират. На снимка 19, 20 и 21 също не мога да се
сетя каква е.
Съда предяви снимките на свидетеля Й. от ДП № 2087/2023г. по
описа на РУ МВР Девня на том I стр. 75 до стр. 79
СВИД. Й.: На снимка 1 е пътя за Брестак в дясно, в ляво където е
стрелката е пътя към старческият дом. На снимка 2 на долу, не са ми познати.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Д. почна да бяга към
старческият дом. Там пътя е асфалт, има тротоари с плочки. Не го видях до
къде стигна да бяга, аз още не са качих в автобуса до като той тръгна да бяга.
Той тръгна да бяга и автобуса дойде. Д. беше до сладкарницата, не мога да
кажа Д. колко далече беше от, където е се качихме в автобуса. Според мене не
беше близко. Когато дойде автобуса и се качихме и тръгна веднага. Учители
имаше, които се качиха, аз седнах на най - задната седалка, автобуса е с две
врати. Автобуса спря да вземе Д., защо един приятел беше при него и той каза
на шофьора да спре, защото вида Д... Освен Д.имаше деца по - големи от нас.
15
Д. сам се качи в автобуса от предната врата и седна до мене, защото сме
приятели. Не ми е казвал, че има нещо по главата. Като стигнахме в Брестак
сами слязохме от автобуса. Д. живее далече от спирката, като не живее на края
на селото. Д.го боляха краката и за това с каруцата го закарахме до тях.
Всички бяхме в каруцата и го закарахме в къщата. Майка му беше на вън на
двора. После влязохме вътре в къщата в стаята и седнахме и Д. седна. Аз
стоях 5 мин. и си тръгнах. Баща му не дойде, беше на работа беше. После
разбрах, че са викали бърза помощ.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.: Не видях наранявания по
главата на Д..
СВИД.Й. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Когато се качихме от
спирката, веднага тръгна автобуса.
СВИД.Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Един приятел купи вода на
Д.
ПРОКУРОРА: Не съм чула да казва, че Д.си е купил вода,
смятам, че е подвеждаш въпроса, защото директно задавате въпроса или, че си
е купил вода, той нищо не е казвал за вода в момента на разпита. Констатирам
противоречия по отношение на този свидетел, които дава в хода на ДП и в
днешно с.з. по отношение на това каква информация е получил от Д. за
нараняванията. Изречението е в средата на разпита на стр. 70 и последното
изречение от разпита.
АДВ. Б.:Не виждам къде е противоречието.
ПРОКУРОРА:.Той не ни каза: „ Той много го боли ръката“ и сега
каза, че му е казал и последното изречение, което е от разпита.
АДВ. Б.: Добре нека да го питаме конкретно.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА СЪДА :.Не съм видял Д. да бяга и
някой да го гони.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.:Този мъж го видях като
Д.започна да бяга от човека / свид. Й. посочи подсъдимия/. Аз не видях да
бяга зад него. Видях го в двора като говореше с детето си, след това не го
видях да бяга след Д..
АДВ.Б.: Не виждам да има противоречие в показанията на този
свидетел, и не не давам съгласие да бъдата четени показнията на този
свидетел.
16
ПРОКУРОРЪТ: На основание чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 НПК,
моля да бъдат прочетете показанията и без изричното съгласие на страните.
Освен по отношение на нараняванията на Д. какво е научил за тях свидетеля
има противоречие. Появи се противоречие и в края на разпита му по
отношение на това видял ли или не е видял мъж да гони Д. също съществено
противоречие.
АДВ.Н.: Не се противопоставям да бъдат четени показанията на
свид. А. Й..
Съдът, след като се запозна с искането на прокуратурата и
сатнавищено на страните намира, че са налице съществени протиречия на
свид. А. Й. дадени в д.с. и дадени на 13.02.2024г. по ДП № 2087/2023г., том I
на стр.70 по описа на РУ МВР Девня, намира, че са налице основанията по чл.
281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЧЕТАТ показанията на свид. А. Й. дадени на 13.02.2024г.
по ДП № 2087/2023г., том I на стр.51 по описа на РУ МВР Девня.
ПРОЧЕТОХА СЕ
СВИД. Й.: Вярно е това, което сега го прочетохте.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Когато Д.тръгна да бяга
мъжа беше вътре в двора на училището. Ние бяхме на вън, като видя, че
Дамян тръгна да бяга той лека полека почна да се усилва. Когато мъжа почна
да бяга Д. тръгна да бяга, той беше вътре в двора. Д. засили бягането, не съм
го видял да бяга след него. Имаше кола имаше „Г.“ сива, не видях кой караше
колата. Колата караше след Д., не видях кой кара колата. Колата мина май
покрай нас, не чайка май не мина, но не мина. Д. зави към старческият дом и
колата зави след него. Големите деца бягаха зад колата. Дойде една г-жа. От
спирката на се вижда старческият дом. Не съм видял какво е ставало до
старческият дом.
АДВ. Б.: Като седна Д. при тебе и ти каза, че много го боли
ръката, ти попитали от какво го боли ръката?
ПРОКУРОРА: Възразявам, защото е отговорил на този въпрос и
беше прочетен разпита.
17
АДВ. Б.: Не, отговори на друг въпрос, че е паднал.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: В момента като спря
автобуса се качи едно момче, знам го той завърши и е от Стефан Караджа,
май Веско се казва.
ПРОКУРОРЪТ: Ако може да се прочетат показанията на свид. Й.
в д с.з.
АДВ. Б.: Да се върне протокола.
Съдът след като се запозна с искането на прокурора за четене на
показанията на свид. А. С. Й. дадени в днешно с.з., намира същото за
основателно и пристъпи към прочитане на показанията, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЧЕТАТ показанията на св. А. С. Й. дадени в д. с. з.
Прочетоха се
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Колата беше „Г.“
сива не знам на кого е. Преди да тръгне колата не видях кой се качи в нея да я
кара, и не видях друг да се качва.
СВИД. Й. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.:.Момчето, което каза на
шофьора да спре автобуса, знам кой, но му забравих името. Той май завърши,
той е от с. С. К., май В. се казва, май от Г.о.беше.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. С. А. И. – със снета по делото
самоличност.
Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. И.: Аз съм баща на А..
Съдът попита страните дали искат да бъде разпитан свид. С. АтА..
И. която е баща на А..
18
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на разпита на свид. С. И..
АДВ.Н.: Моля да бъде разпитан свидетеля, защото може да е
косвен свидетел, тъй като сина му може да каже дали сина му е споделил
някакви подробности за инцидента.
АДВ.Б.: Не държа на разпита на свид. С. И., защото не е в списъка
на призоваване, той може да преразкаже само впечатления.
Съдът след кат осе запозна със становището на процесуалният
представил на гр. ищец и частен обвинител, намира, че към настоящият
момент няма основание да бъде разпитан в качеството на свид. С. А. И., баща
на свид. А. Й., тъй като видно от материалите по делото същият няма
отношения към събитията, които са предмет към настоящото производство.
Както правилно отрази адв. Б., той може да предаде евентуално само негови
впечатления предадени от друго лице, от сина му, но той не е пряк очевидец и
свидетел на случилото поради което
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ПРИСТЪПВА към разпит на свид. С. АтА.. И.в.
Призова се за разпит свид. Х. З. К. – със снета по делото
самоличност.
Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. К.:: Аз познавах Д. Живея в село Б.. Ние бяхме на центъра
до магазина с коня и каруцата, които са на един авер Я.. На центъра до
магазина бяхме аз и М./ М.а/. Отидохме до магазина да си вземем нещо от
магазина и като излязохме автобуса беше там. Когато излязохме от магазина,
автобуса тръгна и Д. падна на земята. А. беше с него. После тръгнахме към
него, после аз се върнах на взема коня, качихме го на каруцата и го закарахме
до тях. Като закарахме Д.до тях тръгнахме веднага. Майка му беше на вън на
двора, предадохме го на майка му и си тръгнахме с каруцата и коня и М. си
тръгна с мене. А. май остА. там, не знам. А. и той беше с нас с каруцата. До
като карахме Д. с каруцата се държеше за китката или на лявата или на
дясната, там вече не се сещам и каза, че го боли китката. По лицето не се
сещам да е имало нещо, но по устните имаше засъхнала кръв. Аз го питах
какво стА., той каза, че са го били. Питах кой е бил той каза на Ц. чичо ли,
вуйчо ли, баща ли не знам. Той каза, че са го били в Ч.и. Друго нищо на каза,
19
това го каза го каза до като пътувахме с каруцата. Не знам какво му имаше на
Даман с краката, но едвам ходеше. Той не се чувстваше добре. Друго не съм го
питал, аз видях майка му на двора и казах “Лельо Д. е зле“ и го вкарахме
вътре в двора и тя си го пое.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Не разбрах кой човек
е бил Д., защото той трудно говореше. Не познавам човека, който го е бил. Не
ми обясня къде точно и как го е бил, само каза, е стА.ло в с.Ч.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Не си спомням кога е
стА.ло, беше много отдавна. Сега съм на 18 год., а тогава бях 10 клас, него ден
не бях на училище, на другият ден бях на училище. Тогова учих в училището в
Ч.и. С баткото на Д. съм приятел, аз бях 10 клас, а баткото на Д. е от по –
малките класове от мен. На центъра бях с М., коня и каруцата. Не видях с кой
слезе и не видях как слезе от автобуса. Когато видях Д. за пръв път автобуса
беше заминал и видях гърба на автобуса. Както стоеше Д.и падна, все едно
направо легна, като припадък, както стоеше падна на преде. Той го болеше
ръката, нямаше как да се предпази с ръката. Той се хващаше за ръката, това го
видях, като отидох при него. Когато отидох при него той беше паднал, аз го
вдигнах. Аз го питаха какво му има, той каза, че го боли много ръката, но не
сещам кой ръка го боли. Батко му не беше там, беше на училище. А. беше до
него, двамата го вдигнахме. После извиках М. с коня. Аз М. и А. отидохме да
водим Дамян до тях. Майка му на Д. беше на двора. Аз и М. слязохме от
каруцата, хвА.хме го леко за ръцете, защото го болеше и каза да не го хващаме
силно и го свалихме. Не знам сам ли се прибра сам в къщи, защото аз обърнах
коня и тръгнах. Не съм влизал в тях. Не знам кой влезе вътре в тях, не съм
видял А. да влиза вътре. М. тръгна с мене, А. не се върна с нас. Не дойде с нас,
дали остА., дали си тръгна после не знам. С каруцата бях аз и М.. На майка му
казах, че нещо има на Д.и го оставих. Не знам дали Д. и не е бил болен от
неща и не съм чул. Аз питах Д.какво става за боя, но той много трудно
говореше, не можеше да го разбирам, каза, че са го били, каза, че на Ц.
някакъв там, но име не каза. Ц. е едно дете, познавам го, той е по - малък от
мене. Не знам дали Ц. са били или някой друг. Него ден не бях на училище.
ПРОКУРОРЪТ: Има противоречия в показанията му, че е
разбрал от Д. кой точно го е бил, защото е налично противоречие в
показанията в ДП и в момента дадените. По реда на чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1
НПК предлагам само в тази част да бъдат прочетени последните две
изречения на първата страница.
АДВ.Н.: Не се противопоставям да бъдат четени показанията на
свид..К.
АДВ.Б.: Не се противопоставям да бъдат четени показанията на
свид. К..
20
Съдът, след като се запозна с искането на прокуратурата и
протокола за разпит пред съдия на свид.Х. К. на стр. по ДП № 2087/2023г., том
I на стр.91 по описа на РУ МВР Девня, намира, че са налице основанията по
чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЧЕТАТ показанията дадени пред съдия на свид.Х. К. на
стр. по ДП № 2087/2023г., том I на стр.91 по описа на РУ МВР Девня.
ПРОЧЕТОХА СЕ
СВИД. К.: Да бащата на това, момчето, което му е на една стрА.
главата е бил Д. Като това го каза Дамян, като го карахме по пътя.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б. :. Когато Д. ми го каза това
А. и М. бяха там. Не се разбираше какво говори. Д. показваше, кой го у дарил,
като си направи на една стрА. главата. Туй момче на Ц. май брат му е. Той ми
каза, че е на това момче е на Ц. брат. Не каза майка му е да го е била, това го
каза като пътувахме и всичко го чуха.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Съдът даде 5 мин. почивка.
Призова се за разпит свид. М. С. А. – със снета по делото
самоличност.
Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. А.: Бях с Х. на центъра в Б. с коня и каруцата. Ние като се
връщахме с каруцата, като коня и каруцата са на Я. Първо бяхме до магазина и
си взехме по една лимонада. Видяхме, автобуса спря, но докато отидем той
тръгна. От автобуса слязоха Дамян и А.. Видяхме ги там, отидохме до тях и ги
попитахме какво стА.. Д. каза, че се го били. Първоначално, като слезе Д. той
стоеше после се облегна на земята и падна. Просто както върви и падна на
страни на лявата стрА.. Ние като го видяхме с И. му помогнахме качихме го
на каруцата и го закарахме в тях. А. беше с нас. Д. каза, че са го били в
Червенци. Каза, че някакъв дървар го е бил, но не знам по - точно, име не каза.
Той не каза кой е бил, защото устните му бяха посинели. Кръв не съм видял,
но устните му бяха малко сини. По главата имаше цицина/ свид. А. посочи под
темето отзад на врата/. Аз видях цицината, защото аз бях по свободен, а Х.
караше каруцата. Буквално аз бях до Х., а той стоеше от зад. Д. каза, че са го
21
били. Закарахме го до тях. Извикахме майка му беше в къщи, баща му беше на
работа. Майка му беше вътре, ние като извикахме тя излезе. Не знам дали
беше в двора или в къщи, но като извикахме тя дойде на вън. Свалихме Д. от
каруцата, оставихме го там, майка му е извикала линейка. Аз и Ицо се
тръгнахме с кон и каруцата, А. на знам какво направи, той не тръгна с нас.
Първо беше с нас А., после не знам дали си тръгна или остА., не съм го гледал.
Майката на Дамян ни пита какво е стА.ло, ние казахме, че ни е казал, че някой
го е набил. Ние си тръгнахме и не чакахме какво е казал Д. на майка си.
СВИД. А. НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА:. Дамян не ни каза
масата, където точно са го били. Каза само, че се го били.
СВИД. А. НА ВЪПРОС НА АДВ.Н.: Когато отивахме с каруцата
към Д. той падна към лявата стрА.. Устните му бяха насинени, нямаше кръв,
но бяха надути. Не видях как падна точно, защото И. караше, а аз се оглеждах
за коли.
СВИД. А. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Ние се връщахме от работа
и спряхме на центъра да си вземем нещо за пиене. Автобуса беше на центъра,
но докато отидем автобуса тръгна. Сега съм на 17 год. На училище ходих
тогова в С.. С Д.се познавахме от малки, да бяхме приятели и познати. С брат
му се имам, той е с една година май по – малък е мене. Той беше с А. двамата,
видяхме като Дамян слиза от автобуса, май беше първо А. май после слезе.
СВИД. А. НА ВЪПРОС НА СЪДА : Дамян по – точна падна,
спъна ли се не се спъна и за не можах да разбера дали се спъна или падна.
СВИД. А. НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Д. падна по - точно на
лявата стрА., крака му застА. на една стрА. и беше и леко повдигнат. После
ние отидохме и си го вдигнахме и го качихме в каруцата. Първо беше леко
легнал беше в каруцата. Ние го качихме, защото го боли ръката. А. буквално
по принцип там си беше. Те бяха от зад, а аз и Х. бяхме от пред. От пред бяхме
седнали на пейката, а те от зад, като не знам, но май имаше нещо в каруцата,
май сено имаше. Други подробности за боя не каза. Аз се научих кой го е бил,
защото мен ме нямаше, защото се преместих в гр. С. и после им звънна Х. и
ми каза, че Даман е починал след два три дена. Чу се ,че са го били дървари, но
кои са били хората не знам и той не ми каза.
АДВ.Н.: Още в началото каза, че дървари ли са го били.
ПРОКУРОРЪТ: Да така каза, че дървари са го били.
АДВ.Б.: Има противаречие в показаниета дадени пред съда на
18.12.2023г. в частта в която е казал, той само каза набиха ме, набиха ме нищо
повече не мажем да разберем, едвам го разбрах, какво говори, защото устните
22
му бяха подути. И не е казал, че са го били дървари, а сега казва, че са го били.
По реда на чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 НПК предлагам само в тази част да бъдат
прочетени.
АДВ.Н.: Не се противопоставям да бъдат четени показанията на
свид..А..
ПРОКУРОРЪТ:Това не е противоречие както твърди защитата,
такъв въпрос не му е бил задаван.
АДВ.Б.: Не казвам, че такъв въпрос не му е задаван, казвам, че
такова твърдение е нямало. За това го питах дали за тези дървари е научил от
селото, когато се е говорило и той каза, че го е научил от селото.
СВИД. К. НА ВЪПРОС ОТ СЪДА: После разбрах за дърварите,
че са били Д..
СВИД. К. НА ВЪПРОС ОТ ПРОКУРОРА: Той не можеше да му
се разбира, дървари искаше нещо да ми каже, но не му се разбираше. Каза за
дървари, но аз не можах много да го разбера.
СВИД. К. НА ВЪПРОС ОТ СЪДА: За това, че някакви дървари
са го били съм разбрал след като ме разпитаха пред съдия.
Съдът , след като се запозна с искането на адв.Б. и протокола за
разпит пред съдия на свид. М. .в А. на стр. по ДП № 2087/2023г., том I на
стр.94 по описа на РУ МВР Девня, намира , че са налице основанията по
чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЧЕТАТ показанията дадени пред съдия на свид. М.
Сабриев Ахмедов на стр. по ДП № 2087/2023г., том I на стр.94 по описа на РУ
МВР Девня.
ПРОЧЕТОХА СЕ
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
На основание чл.283 от НПК Съдът ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ
към доказателствата по делото:
23
Том I: карта за състояние; пост. за привличане на обв. В. и
взимане на мярка за неотклонение; разписка за платена парична
гаранция;протокол от разпит на обв.;
пълномощно; пост. за привличане на обв. В. и взимане на мярка за
неотклонение; протокол от разпит на обв.; протоколи за оглед на
местопроизшествието; фотоалбум; сметка за направени разходи;
пълномощно; протоколи за разпит на свидетели; протоколи за оглед на
местопроизшествието; фотоалбум; сметка за направени разходи; протоколи за
разпит на свидетели; протоколи за разпит на свидетели разпитани пред съдия,
писма; постановления и докладни записки.
Том II: Пост. на назначаване на експертиза; СМЕ; пост. за
определяне на окончателно възнаграждение на в.л.; справки- декларации от
в.л.; Пост. на назначаване на повторна експертиза; СМЕ; пост. за определяне
на окончателно възнаграждение на в.л.; справки- декларации от в.л.; Пост. на
назначаване на експертиза; СПЕ; пост. за определяне на окончателно
възнаграждение на в.л.; справки- декларации от в.л.; Пост. на назначаване на
експертиза; СТЕ; пост. за определяне на окончателно възнаграждение на в.л.;
справки- декларации от в.л..
Том III: протокол за доброволно предаване; епикризи; молба;
пълномощно; удостоверение за раждане; препис от акт за смърт; мед.
свидетелство за смърт; амбулаторен лист; становище от д-р Наталия
Симонска; амбулаторни листи; мед. изследвания; журнал за прием на
пациенти МБАЛ „Света Анна“ Варна; епикризи;мед. резултати; информирани
съгласия за мед. и хирургически процедури; резултати от мед. изследвания;
амбулаторни листи; лист за предоперативна анезстизиологична консултация и
преценка; анестезиологин лист ; протокол за проведен антигенен тест за
Ковид19; фиш за спешна мед. помощ; предоперативна епикриза;
температурен лист; справка за съдимост; молба;протокол за призоваване по
тел.; сведения от Й. В.; протокол за предявяване на разследване;заключително
мнение за съд от 15.01.2025г.; приложение към обвинително заключение.
Том IV:протоколи от разпит на свидетел; докладна записка;
протокол за предявяване на разследване;заключително мнение за съд от
04.03.2025г.; приложение към обвинително заключение.
ПРОЧЕТОХА СЕ
На основание чл.286 от НПК Председателят на състава запита
страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
24
АДВ. Н.: Имам искания
АДВ. Б.: Имам искания
С оглед проведените разпити на призованите за днешното с.з. и
явили се свидетели и разпитването на призованите за следващият ден
свидетели, Съдът намира, че разглеждането на делото следва да бъде
отложено за 20.10.2025 г от 10:00 ч, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и ОТСРОЧВА разглеждането на делото на 20.10.2025г.
от 10.00 часа,за която дата и час тук присъстващите се считат за уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
13.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
25