№ 188
гр. Монтана, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200464 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 490885-F521300/20.01.2020г. на
Директор на ТД на ХХХ – гр.В.Т., е наложена на ХХХХХ, ЕИК *********,
гр.В., ул.Б. № ХХ, област М., представлявано от управителя И. Б. Л.,
имуществена санкция в размер на 1441 (хиляда, четиристотин, четиридесет,
един) лева, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), за
административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч (в редакция преди изм.
– ДВ, бр.104 от 2020г., в сила от 1.01.2021г.).
Недоволен от Наказателното постановление управителя Л., моли да
бъде отменено, твърдейки, че не е получил препис от НП, и че следва да се
отмени поради изтекла давност.
Въззиваемата страна, като АНО, чрез процесуален представител гл.
юристконсулт К.И.Н., моли съда да постанови решение, с което да се
потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Прави се искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в конкретно посочен размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите изложени от страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима, тъй като се установи, че НП 490885-
F521300/20.01.2020г. на Директор на ТД ХХХ – гр.В.Т., не е било връчено на
управителя И. Б. Л., чрез известие за доставяне № 8100013177034, на дата
18.05.2020г., и не е влязло в сила, както се твърди от въззиваемата страна, като
АНО, на 26.05.2025г. С Разпореждане № 583/15.05.2025г. и Разпореждане №
630/28.05.2025г., съдът остави без движение настоящето АНД № 464/25г. по
описа на МРС, за да провери възраженията на Л., че подписа в известието за
доставяне не е негов, респ. че не е получил препис от процесното НП, като се
изиска от лицензиран пощенски оператор - ХХХХХ писмена справка, от
която да е видно, пощенска пратка № 8100013177034, какво е съдържала, на
кое лице е връчена, в какво качество, и на коя дата, като се изпратят и
съответните писмени доказателства, в подкрепа на отговора. В случай, че не
може да бъде изготвена поисканата писмена справка, да се посочат причините
за това. В отговор на така поставените въпроси, се получи отговор изх. № 25-
259-1/10.07.2025г., респ. вх. № 9160/23.07.2025г. по описа на регистратурата
на МРС, съгласно който, посочената пратка с № 8100013177034, е била
регистрирана преди повече от шест месеца, считано от настоящата дата. В
тази връзка ХХХХХ не може да предостави исканата информация, тъй като
съгласно вътрешните им правила и в съответствие с Регламента за Защита на
личните данни, същата е била унищожена.
Предвид така постъпилата писмена информация, съдът с Разпореждане
№ 895/23.07.2025г. назначи съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), която
следваше да се извърши от определен експерт при НТЛ към ОДМВР –
Монтана, като се посочи на съда имената на определеното вещо лице, което
след като се запознае с доказателствата по делото и вземе сравнителен
материал от управителя Л., да даде заключение по следните въпроси: В
известие за доставяне № 8100013177034, чрез което е връчено обжалваното по
делото НП № 490885-F521300/20.01.2020г. на Директор на ХХХ В.Т., на кое
лице е подписа положен като „получил“ препис от НП на 18.05.2020г., респ.
управителя на ХХХХХ, ЕИК *********, гр.В., област М.. И. Б. Л. ли е
получил пощенската пратката, съдържаща препис от обжалваното НП №
490885-F521300/20.01.2020г., и подписа в известието негов ли е?
След вземане на сравнителен материал от управителя И. Б. Л.,
определеното вещо лице Д. С., експерт в Сектор „НТЛ“ към ОДМВР –
Монтана е изготвила заключение (Протокол № 337/23.09.2025г.), съгласно
2
което „Подписът, намиращ се срещу „получил“ в копие на известие за
доставяне № 8100013177034, вероятно не е изпълнен от лицето И. Б. Л..
Вещото лице е излушано в открито съдебно заседание, съдът прие така
изготвеното заключение и остави без уважение искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна, като АНО, за прекратяване на
производството по делото, тъй като взе предвид заключението по приетата
СПЕ, т.е. съдът прие, че НП не е връчено по надлежен ред съгласно чл.58, ал.1
от ЗАНН, респ. не е влязло в сила на 26.05.2020г., поради и което разгледа
делото по същество. Подробни съображения в тази насока, са изложени и чрез
определение от 09.10.2025г., постановено в отрито съдебно заседание.
Разгледана по същество жалбата (наречена заявление – л.36 от делото,
след дадени указания от съда, подписана по надлежен ред от управителя Л.), е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 17.09.2019г. в ТД на ХХХ В.Т., офис М., св.К. Г. Н. – испектор по
приходите, извършила проверка в програмен продукт „СИСТЕМА ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ“, по повод писмо с вх.№ 20-
04-1173/05.09.2019г. на ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, както и справка в Агенция по вписванията -
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
при която установила, че ХХХХХ, в качеството си на задължено лице
съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), не е изпълнило
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на годишния финансов
отчет за 2018г. в законоустановения срок - до 30.06.2019г., в конкретния
случай 01.07.2019г. (включително).
Във връзка с това е изпратена покана за образуване на
административнонаказателно производство до юридическото лице с изх. №
400/17.09.2019г. 7-дневния срок за явяване на представител на дружеството, е
изтекъл на 07.10.2019г. в 17:30 часа.
Към момента на съставяне на АУАН ХХХХХ не е подало заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, изискващият
се по ЗСч годишен финансов отчет (ГФО) за 2018г. по реда на чл.38, ал.1,т.1 от
3
ЗСч.
ХХХХХ е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г. с вх. №
1200И0067345/25.03.2019г. по описа на ТД на ХХХ В.Т., офис М., съгласно
която за 2018г. нетните приходи от продажби възлизат на 1441188.66 лева.
АУАН № F521300/04.11.2019г. е съставен от св.Н. в ТД на ХХХ В.Т.,
офис М., ул.Л.К. № ХХ, в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2
от ЗАНН, и в присъствието на св.А. Г. Т., нейн колега. Така съставеният АУАН
е бил връчен съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, чрез Община В..
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд св.К. Г. Н. и св.А.
Г. Т., поддържат посоченото в АУАН. Св.Н. посочва, че процесния ГФО и към
днешна дата не е подаден.
Управителят И. Б. Л., оспорва да му е било връчено процесното НП,
поради което се наложи, съдът да назначи съдебно – почеркова експертиза
(СПЕ) – Протокол № 337/23.09.2025г., съгласно чието заключение - Подписът,
намиращ се срещу „получил“ в копие на известие за доставяне №
8100013177034, вероятно не е изпълнен от лицето И. Б. Л.. Това заключение,
което настоящия съд няма основание да не кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, даде основание, да се приеме, че жалбата е
допустима, тъй като препис от процесното НП напрактика не е било получено
от Л. на дата 18.05.2020г., респ. същото не е било влязло в сила на 26.05.2020г.
Разгледана по същество жалбата (наречена заявление), е основателна,
тъй като към настоящия момент АНО е погА.а по давност. Считано от
01.07.2019г., когато е довършено процесното нарушение, извършено под
формата на бездействие, са изминали 4г. и 6м., т.е. АНО е погА.а по давност, и
НП следва да се отмени само на това основание. Абсолютната погасителна
давност в случая е настъпила на 01.01.2024г.
Настоящият съд намира, че процесното НП следва да се отмени поради
погасяване на административнонаказателната отговорност. За да бъде налице
погасяване на наказанието следва НП да е влязло в сила и в продължение на
две години да не са били предприемани действия по събиране на вземането,
когато наложеното наказание е глоба или три години - абсолютен давностен
срок по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Тази хипотеза е налице, когато вземането е
установено посредством влязъл в сила административен акт. В случая обаче с
обжалването на НП, не връчено на управителя Л. на 18.05.2020г., няма как да
4
бъде погА.о изпълнението на наказанието, тъй като НП не е влязло в законна
сила. Съгласно Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по т.
д. № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата по чл.11
от ЗАНН, относно погасяване на административно наказателната отговорност,
препраща към уредбата й в НК. В мотивите на тълкувателното постановление
изрично се посочва, че препращането касае давността за погасяване на
административната отговорност в чл.80 и сл. от Общата част на НК. Съгласно
чл.80, ал.1, т.5 от НК административно наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. С
факта на съставяне на НП давността бива прекъсната и съответно изчислявана
на базата на абсолютната давност по този текст, която е 4г. и 6м., считано от
01.07.2019г., и е изтекла на 01.01.2024г.
Двете възражения на управителя Л. са, че не е получил препис от
процесното НП, и че АНО е погА.а по давност, като се има предвид
изложеното, и двете възражения, са основателни, поради и което жалбата му
(наречена заявление), следва да бъде уважена, а НП отменено.
Настоящият съд не споделя наведените доводи, в т.ч. и в писмена защита
от процесуалния представител на въззиваемата страна, като АНО, гл.
юрисконсулт Н.. Относно допустимостта на жалбата, съдът е изложил доводи
по – горе, с допълнението, че правно значимо е какво се установи по
настоящето дело, относно процесното известие за доставяне на процесното
НП и при проверка на процесното възражение на управителя Л.. Това че
последния се бил подписвал по различни начини на други книжа, издадени от
ХХХ, и че не бил оспорвал подписа си, е ирелеватно за установеното по
делото относно връчването на процесното НП. Приемайки, че АНО е погА.а
по давност, е безпредметно да се навеждат други доводи, но за прецизност
следва да се посочи, че нарушението е доказано, то не се и оспорва от Л.,
който е наел счетоводна къща, която обслужва дейността му, в т.ч. и относно
задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Ако АНО не е погА.а по давност, това
извинение на Л. няма правно значение, т.е. налице е било неизпълнение на
задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч (в редакция преди изм. – ДВ, бр.104 от
2020г., в сила от 1.01.2021г.), от представляваното от него дружество, и
правилно към дата 20.01.2020г. е било издадено процесното НП, без да се
прилага чл.28 от ЗАНН. Считано обаче от 01.01.2024г., АНО е била погА.а по
давност и на това основание НП следва да бъде отменено.
5
При този изход на делото, искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна – гл. юрисконсулт Н., за присъждане на разноски
(юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лева), следва да бъде
оставено без уважение.
Управителят Л. не претендира разноски, поради и което съдът не се
произнася в тази насока.
При този изход на делото, съдебните разноски по делото – сумата 349.36
(триста, четиридесет, девет лева, 0.36 ст.) лева за изготвяне на СПЕ и 50
(петдесет) лева за явяване и изслушване на вещо лице, изплатени от бюджета
на МРС, следва да се присъдят в тежест на въззиваемата страна, като ЮЛ, като
същите следва да бъдат запатени по сметка на РС – Монтана.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 490885-F521300/20.01.2020г.
на Директор на ТД на ХХХ гр.В.Т., с което на ХХХХХ, ЕИК *********, гр.В.,
област М., ул.Б. № ХХ, представлявано от управителя И. Б. Л., е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1441 (хиляда, четиристотин,
четиридесет, един) лева, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 190 (сто, деветдесет) лева в полза на въззиваемата
страна, като АНО.
ОСЪЖДА ТД на ХХХ гр.В.Т. да заплати по сметка на РС – Монтана
разноските по делото – сумата 349.36 (триста, четиридесет, девет лева, 0.36
ст.) лева, за изготвяне на СПЕ и 50 (петдесет) лева, за явяване и изслушване на
вещо лице.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6