Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261704                             15.12.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20492 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.

Ищцата Л.Х.М. твърди, че в качеството ѝ на наследник на нейната б. е конституирана като страна - длъжник по изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ *********. Предмет на изпълнението били суми за доставяне на питейна вода, относно които бил издаден изпълнителен лист по ЧГД № 13402/2009г. по описа на Районен съд - Пловдив. Поддържа се, че изпълнителното дело е било образувано през 2019г. Твърди се, че още преди образуване на изпълнителното дело вземанията по него са били погасени по давност, тъй като ставало дума за задължения с периодичен характер. Искането е да се установи, че сумата по изпълнението не се дължи, поради погасяването и по давност.  

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив не оспорва обстоятелствата, свързани с това, че е налице издаден изпълнителен лист за дължими суми. Излага възражение, че давността е била многократно прекъсвана в рамките на воденото изпълнително производство, като оспорва, че изпълнителното дело е било образувано едва през 2019 година. Твърди, че то е започнало още през 2010 година. С оглед това счита, че искът е неоснователен. Моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че в полза на дружеството ответник е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №13402/2009г. по описа на Районен съд - Пловдив относно следните суми: 528,68 лв. главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 12.12.2000г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за изп. лист – 28.10.2009г. до окончателното заплащане; 85,41лв. – лихви за периода от 12.12.2000г. до 31.08.2009г.; както и сумата 75 лв. деловодни разноски /лист 8/. Длъжник по вземането е Л.С.М., относно която по делото не е спорно, че е наследодател / б./ на ищцата по настоящото дело Л.М. /лист 56 и 62/.

Възоснова на издадения изпълнителен лист, с молба от 10.09.2010г., ответникът е образувал против ищцата изпълнително дело № ***** по описа на ДСИ при Р.с. – П.. С молбата за образуване  е поискано извършване на изпълнително действие – опис на движими вещи на длъжника / лист 121/. Видно е от приложените копия на посоченото изпълнително дело, че взискателят е подавал искания за предприемане на изпълнителни действия с посочване на конкретни способи, както следва: на 12.11.2010г. /лист 131/; на 19.01.2012г. /лист 135/; на 11.03.2013г. /лист 141/. След това по молба на взискателя, позоваваща се на смъртта на длъжника, са били конституирани наследниците му /лист 142-147/. След извършване на това действие взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия както следва: на 06.06.2013г. /лист 157/; на 17.04.2014г. /лист 167/; на 05.01.2015г. /лист 171/ и на 13.05.2015г. /лист 176/.  От тази дата до 26.05.2017 г., когато е взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният лист, позовавайки се на прекратяване на изп. производство съобразно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, други изпълнителни действия не са били искани и предприемани / лист 179/. Установява се, че съдебният изпълнител е оставил без уважение така подадената молба. По разпореждане на ДСИ от 08.08.2019г. делото е било архивирано. Впоследствие на 11.09.2019г. взискателят е получил обратно изпълнителният лист /лист 202/.

С молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД от 21.10.2019г. е било образувано приложеното изпълнително дело по описа на ЧСИ *********. По това дело като длъжник до размера на 1/3 част от вземането е била конституирана ищцата Л.Х.М. /лист 78/. До ищцата е било изпратена призовка за доброволно изпълнение относно приспадащата ѝ се част от дълга, а именно: 176,23 лв. главница; 181,98 лв. законна лихва за времето от 28.10.2009г. до 06.12.2019г.;  28,47лв. неолихвяеми вземания; 16,6 лв. разноски по изпълнителното дело и 152,69 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ /лист 97/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Вземанията предмет на изпълнителният лист са относно периодични вземания – главница за извършени  и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което спрямо тях се тригодишната давност по чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.

Съобразно чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според указанията дадени т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с поискването от взискателя или предприемането от съдебния изпълнител на което да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не съставляват изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези действия не прекъсват давността, а освен това предприемането им не е изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

В настоящия случай се установи безспорно, че в периода от подаване на молбата на взискателя от 13.05.2015г. до 13.05.2017г. не е постъпвало друго искане за предприемане на изпълнителни действия. Последното означава, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, съобразно чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Постановеният след тази датата отказ на съдебния изпълнител да констатира прекратяването не се отразява на горния извод, тъй като за прекратяването в тази хипотеза не е необходим акт на съдебния изпълнител. Следователно предприетите след тази дата изпълнителни действия и исканията на взискателя не следва да бъдат зачитани като такива прекъсващи давността.

Поради перемирането на изпълнителното производство следва да се приеме, че последното действие прекъснало давността е молбата на взискателя от 13.05.2015г., което означава, че тригодишната давност е била изтекла към датата на завеждане на следващото изпълнително дело – това на ЧСИ ********, тъй като не е била прекъсвана в промеждутъка между тези две дати.

Поради това предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 550 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал.1 ГПК, по иска предявен от Л.Х.М. ЕГН **********, с адрес *** против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести септември” № 250, че ищцата не дължи сумите: 176,23 лв. главница; 181,98 лв. законна лихва за времето от 28.10.2009г. до 06.12.2019г. и 28,47 лв. неолихвяеми вземания и 16,67 лв. разноски по изпълнителното дело и 152,69 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13402/2009г. по описа на Пловдивския районен съд против наследодателя на ищцата Л.Х.М. – Л.С.М., поради погасяване на вземането по давност.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД да заплати на Л.Х.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 550лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД