№ 25469
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110132874
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, с
оглед на което приемането им е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите,
поставени в исковата молба.
С оглед оспорването от ответника на автентичността на процесния договор за кредит,
общите условия към него и погасителния план, на ищеца следва да се дадат указания в срок
до о.с.з. да заяви дали ще се ползва от изброените документи.
Исканията на ответника по реда на чл.183 ГПК следва следва да се уважи единствено
по отношение на процесния договор за кредит. Останалите документи, посочени от
ответната страна, не следва да бъдат изисквани в оригинал, тъй като представените към
исковата молба писмени документи са заверени за вярност с оригинала от адвокат К. и в
този смисъл на основание чл. 32 от Закона за адвокатурата имат характера на официално
заверени.
Следва да бъде приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 66638/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 66638/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Б.С.;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
1
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до о.с.з. за представи в
оригинал процесният договор за потребителски кредит.
УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да заяви дали ще се ползва от процесния договор
за кредит, общите условия към него и погасителния план.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.11.2022 г. от 14,00
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 250,74 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 26.07.2019 г. за
периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от 174,06 лв., представляваща договорна лихва за периода 14.02.2021 г. –
14.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 66638/2021 г., по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и
разноски и са навежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
ответната страна.
Ищецът „Е.“ ЕООД твърди, че между ответника Е. П. Е. и „У.К.Ф. ЕАД, е сключен
договор за потребителски кредит № . от 26.07.2019 г. Посочва, че въз основа на договора на
ответника бил предоставен кредит в размер на 3060 лева и усвоен от него, срещу което за
ответника съществувало задължението да върне получената сума на 96 месечни вноски,
ведно с договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди, че ответникът е правил частични
плащания по кредита, след което е преустановил да изпълнява задълженията си.
Излагат се съображения, че на 17.02.2021 г. между „У.К.Ф. ЕАД и ищеца е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който на ищцовата страна са
прехвърлени вземанията, произтичащи от процесния договор потребителски кредит № . от
26.07.2019 г. Поддържа се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия по
надлежния ред, поради което от последната се претендират процесните вземания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди,
че договорът за цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не е уведомен от стария
кредитор и по надлежния ред за извършената цесия. Оспорва да е сключвал процесния
договор за заем и да е усвоявал претендираната главница по съображения, изложени в
отговора. Посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22,
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 ЗПК. Поддържа, че не дължи
договорна лихва, тъй като съответната клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като излага подробни съображения в тази насока. В евентуалност, релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже сключването на валиден договор за кредит между ответника и сочената като цедент
и кредитодател „У.К.Ф. ЕАД, обстоятелството, че банката е предоставила на ответника
кредитната сума при конкретни задължения за връщане на получената сума на погасителни
2
вноски, ведно с уговорена възнаградителна лихва, включително размера на тази лихва, както
и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия,
за което длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента, както и прекъсване/спиране на
давността.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните суми. Ответникът не твърди плащане, поради което не сочи
доказателства за това.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3