№ 6095
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20251100106627 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на В. В. В. срещу Прокуратурата
на РБ за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК и чл.
255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1
от НК, приключили с влязла в сила оправдателна присъда.
Претендира и законна лихва върху главницата от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила – 22.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през есента на 2011 г. в гр. София, ГДНП - МВР
постьпила оперативна информация, че на територията на страната била
организирана и осъществявана дейност по неправомерно приспадане на
дължимия ДДС в нарушение на изискванията по ЗДДС, което водело до
съществено ощетяване на държавния бюджет. С постановление от 28.12.2012
г. преписката била приета по компетентност от СпП. Първоначално в СГС
било направено искане за използване на специални разузнавателни средства
по отношение на ищеца. Разрешението за използване на СРС било
предоставено за срок от 60 дни, считано от 13.07.2012 г. и включвало
способите наблюдение, проследяване, подслушване и документиране.
Впоследствие разрешение за използване на специални разузнавателни
средства било предоставено за срок до 120 дни. След приемане на
разследването от СпП, в СпНС било внесено ново искане за използване на
специални разузнавателни средства по отношение на лица, сред които и
ищецът. Като резултат, по отношение на В. В. В. били използвани СРС
1
(наблюдение, проследяване, подслушване и документиране) за срок от 60 дни.
На 21.06.2013 г. на територията на страната била реализирана
специализирана полицейска операция, при която ищецът бил задържан,
заедно с други лица, за които имало съмнение, че са съпричастни към
инкриминираната дейност. На 21.06.2013 г. се извършило претърсване и
изземване в жилището, офисите и автомобилите на ищеца и съпругата му.
Задържали го за срок от 72 часа и му повдигнали обвинение и била извършена
криминална регистрация.
Взели му мярка за неотклонение ,,гаранция в пари“ в размер на 30 000
лева. Наложена му била и забрана за напускане пределите на страната.
Запорирали банковите му сметки и автомобили. Наложили възбрани на
недвижимите имоти, включително на съпругата му и на имоти, съсобствени с
роднини на ищеца, които продължили от 15.07.2013 г. до 22.06.2017 г.
Прокуратурата уведомила и КОНПИ, която предявила в съда иск за
отнемане на незаконно придобито имущество от ищеца.
На 06.04.2016 г. в СпНС бил внесен обвинителен акт, като наказателното
производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда от 12.12.2019
г. по НОХД № 981/2016 г. по описа на СпНС.
Ищецът твърди, че вследствие упражнената държавна принуда били
накърнени честта, достойнството му, доброто му име, правото му на свобода и
на личен живот, а чрез наложените запори и възбрани - правото му на
собственост. Чувствал се унизен от факта, че е бил и подслушван, следен и
наблюдаван. През целия период на предварителното и съдебно следствие, в
продължение на повече от шест години преживял силна тревожност, стрес и
страх. Изпитвал срам и унижение от повдигнатото му обвинение и
направените криминални регистрации. Уронили престижа на ищеца в
обществото и рефлектирали негативно в отношенията му с хората в личен и в
служебен план. След повдигнатите обвинения и проведените акции никой не
желаел да работи с ищеца и със съпругата му.
В. се затворил в себе си и от срам не желаел да контактува с хора.
Чувствал се изключително зле психически, защото заради повдигнатите срещу
него обвинения страдали и съпругата и децата му. Имуществото на
семейството било запорирано и възбранено. Налагало се В. да започне всичко
отначало, което се оказало трудно поради недоверието на хората в него.
Наложените му мерки за процесуална принуда „парична гаранция“ и „забрана
за напускане пределите на РБ“ ограничиха правото му на свободно
придвижване, а с това - и възможностите му за работа и контакти. През
всичките седем години не можел да докаже правотата си. В наказателното
производство били разпитани десетки свидетели, някои от които негови
близки и колеги. Разследването имало голям отзвук и станало достояние на
много хора. След първоначално преживения стрес В. започнал да изпада в
продължителни депресивни състояния, видимо напълнял и имал постоянно
високо кръвно налягане. Получавал пристъпи на тревожност и имал
2
самоубийствени мисли.
Търпените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 100 000
лева.
Моли съдът да осъди ПРБ да му заплати исковата суми, ведно със
законната лихва от 22.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, с който оспорва
предявения от В. иск. Възразява за погасителна давност на главната претенция
и на акцесорния иск за лихва.
Счита претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди за прекомерен. Наказателното производство продължило четири години
в неговата съдебна фаза, за което прокуратурата не следвало да носи
отговорност. Оспорва и вредите от воденото производство от друг орган –
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на органите на Прокуратурата –
повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление, за
което В. В. В. е оправдан, като доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
В доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от
ищеца вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие
от страна на представители на ответника.
Установява се от приложеното НОХД № 981/2016 г. по описа на СпНС и
3
приложеното досъдебно производство, че първоначално е било образувано
досъдебно производство по пр.пр. № 9898/2012 г. по описа на СГП, като в хода
на оперативната разработка е бил установен съставът на организирана
престъпна група за извършване на престъпления по чл. 255 от НК и чл. 253 от
НК. Като участник в престъпната група е посочен В. В. В.. Материалите по
преписката са изпратени на СпП.
С постановление от 21.02.2013 г. на прокурор при СпП е образувано
наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършени в
периода 2011 г. – 2013 г. престъпления, изразяващи се в участие в
организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 255-256 от НК.
На 28.02.2013 г. в СпНС е внесено искане от СпП за използване на
специални разузнавателни средства – наблюдение, подслушване и
проследяване на В. В. В. за срок от 60 дни, като използването им е разрешено.
По искане от 26.04.2013 г. срокът на използване на същите специални
разузнавателни средства е удължен със 120 дни. От протокол от 27.01.2015 г.
на ДА „Технически операции“ се установява, че по отношение на В. В. е
приложен оперативен способ „подслушване“.
Според изготвена на 02.04.2013 г. справка са извършени редица
оперативно-издирвателни мероприятия по отношение на В. В. В.. Изискана е
информация за притежавани от него недвижими имоти, МПС и банкови
сметки.
По искане на СпП в СпНС са внесени искания за претърсване и
изземване от офис и жилище, стопанисвани от В. В. и на 19.06.2013 г. съдът е
разрешил тяхното извършване. На 21.06.2013 г. от офиса и жилището са
иззети мобилни апарати, СИМ карти и документация, послужили за изготвяне
на експертизи в досъдебното производство.
На 20.06.2013 г. е изготвено постановление за привличане на В. В. В.
като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1,
пр. 2 от НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. На 21.06.2013 г. е извършен разпит. Определена е мярка за
процесуална принуда от 21.06.2013 г. – „задържане за срок до 72 часа“, като с
постановление от 24.06.2013 г. на прокурор при СпП на В. В. е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 60 000 лева. Наложена е и
4
мярка на процесуална принуда – забрана за напускане пределите на РБ.
В. В. е обжалвал постановлението относно мярката за неотклонение и с
определение от 24.07.2013 г. по ЧНД № 1014/2013 г. на СпНС паричната
гаранция е намалена на 30 000 лева. На 15.08.2013 г. паричната гаранция е
внесена.
С постановление от 07.02.2014 г. мярката за неотклонение „паричната
гаранция“ е изменена в „подписка“.
По искане на СпП върху недвижими имоти на В. В. са били наложени
възбрани с определение на СпАНС от 15.07.2013 г., а банкови сметки и МПС
на ищеца – запорирани.
От справки по НОХД № 981/2016 г. по описа на СпНС се установява, че
на 01.12.2015 г. в съда е било внесено искане по чл. 368 от НПК от В. В. и от
друг обвиняем по същото наказателно производство, като с определение №
1603/09.12.2015 г. по ЧНД № 1496/2015 г. е дадена възможност на СпП в
тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт
срещу В. В. и Ж.С.Б., с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение
за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство спрямо
обвиняемите.
На 06.04.2016 г. СпП е внесла в СпНС обвинителен акт срещу В. В. В. за
извършени от него две престъпления: 1) че в периода от началото на месец
януари 2012 г. до месец юли 2013 г. в гр. София и на територията на РБ
ръководил организирана престъпна група, като групата е създадена с користна
цел да върши престъпления по чл. 255 от НК - да се избегне установяване и
плащане на данъчни задължения, а именно ДДС в големи размери, за което
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК и 2) че в
периода от месец юли 2012 г. до 13.12.2012 г. включително в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с други лица,
спомогнал да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери - ДДС в размер на 263 699.67 лева - престъпление
по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4
вр. ал. 1 от НК.
След проведени 22 съдебни заседания в периода 21.06.2016 г. –
5
12.12.2019 г., на всяко от които В. В. се е явил, на 12.12.2019 г. е постановена
присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършените две престъпления. Присъдата е влязла в сила на
22.07.2020 г.
По искане на ищеца В. В. от 08.06.2017 г. и на съпругата му С.А.И. – В.а,
с протоколно определение от 22.06.2017 г. наложените възбрани върху
недвижимите имоти са отменени.
Въз основа на тези доказателства по делото доказателства съдът приема
за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с
което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск -
повдигнато обвинение в извършване на престъпления от общ характер и
влязла в сила присъда, с която ищецът в настоящото производство е признат за
невиновен в извършването им.
Ищецът следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите,
чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, за които е
бил оправдан.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя по правилата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава
на доказаните в производството обстоятелства, попадащи в съдържанието на
твърдените неблагоприятни последици от воденото наказателно производство
– тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения, данните за здравословното и психическо му
състояние и търпените от него негативни последици, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина на живот и репутация на лицето в
обществото (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о. на ВКС
и определение № 598/03.07.2017 г. по гр.д. № 5508/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на съпругата на
ищеца и на приятелка на семейството.
С.И.-В. знае, че съпругът й е бил обвинен от прокуратурата, че е
ръководител на организирана престъпна група. Когато го арестували, се
извършили множество обиски – в дома им и в офисите, при техни близки
приятели. Тогава В. имал офис, който отдавал под наем. Занимавал се и със
счетоводство. Имал и партньори, които се занимавали с внос на пилета, а В.
им помагал, като те ползвали и негови офиси.
6
Първоначално ищецът бил задържан, а след това му наложили мярка
„гаранция“ от 60 000 лева. След обжалване, била намалена на 30 000 лева, а
впоследствие била изменена в „подписка“. Имал и забрана да напуска
страната, почти до края на делото. Запори били наложени на цялото
имущество - освен на В. В., и на свидетелката, като негова съпруга.
По време на наказателното производство В. В. имал проблеми със съня
и бил изключително тревожен. От изключително социален човек, с много
контакти с бизнес партньори и приятели станал затворен и мрачен. Хората се
отдръпнали от тях. Ищецът не работел, не излизал от дома си. Споделял, че е
безполезен и непрекъснато се притеснявал какво ще се случи. На всяко
заседание треперели, въпруки убеждението на В., че е невинен. Делото
продължи изключително дълго. Заседанията били насрочвани бързо, но
прокуратурата непрекъснато имала допълнителни искания. По молба за
правна помощ делото било спряно за около две години. След възобновяването
му, приключило през 2019 г. Прокурорът протестирал оправдателната
присъда, но не изложил мотиви и през 2020 г. присъдата влязла в сила.
След окончателното приключване на наказателното производство В. и
съпругата му не възстановили приятелствата си с всички. В един момент
ищецът влязъл в конфликт се скара с роднините си заради възбранени от
прокуратурата земеделски земи, които били съсобствени. Той се опитваше да
ги убеди, че няма вина, но те не му вярвали.
В. започнал постепенно да се възстановява, но съвсем не бил човекът
отпреди повдигане на обвиненията. Имал малък ресторант и получавал
комисионни от фирма за бързи кредити.
Свидетелят Н.П. разказва, че е приятелка със С. от ученическите години
и познава и съпруга й В.. Знае, че той е имал проблеми с правосъдието. Преди
повече от 10 години бил задържан за кратко, а след това се водили дела, които
приключили с оправдателна присъда. Знае, че имоти и банкови сметки на
семейството били запорирани. П. видяла промяна у В., когато му повдигнали
обвинение. Освен че напълнял, имал и високо кръвно. Със съпругата на ищеца
се виждали почти всяка седмица, като П. ходела у тях, защото С. не искала да
оставя В. сам. Той проявявал апатия, не искал да излиза, нито да контактува с
хора. Преди обвиненията той бил твърди социален, а след това, и до момента,
изгубил от своята приветливост и емоционалност.
7
По време на наказателния процес семейството имало доста трудни
моменти. Животът им се променил. Имали две деца, на които вече не можели
да осигурят същия висок стандарт на живот. Не можели да си позволят и
правят разходи за почивки.
Показанията на свидетелите съдът кредитира като подробни, обективни
и основани на непосредствените им впечатления. Те са в синхрон и с данните
от наказателното производство, и в частност – с протоколите по НОХД №
981/2016 г. по описа на СпНС. В показанията им се съдържат преки
впечатления от състоянието на ищеца, тъй като те са били непосредствени
свидетели за промените в живота на обвинения през всичките седем години,
през които е продължило наказателното производство.
Обвинението е за две тежки умишлени престъпления, едното от които
наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а другото – с
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на
цялото имущество. Естествен е срамът на В. от целия му приятелски и
роднински кръг. Обвиненията са станали достояние и на бизнес партньорите
му, което е породило недоверие към ищеца и нежелание да работят с него.
Това го е демотивирало и го е поставило в изолация, в невъзможност да полага
труд, както и да води пълноценен социален живот. Възбраненото имущество
по повод на повдигнатите обвинения, съсобствено с негови роднини, е
породило напрежение в отношенията им.
В досъдебната фаза на производството В. е бил задържан, макар и за 72
часа, претърсвани са обитавани от него помещения; бил е следен и
подслушван, с което са накърнени правото му на свободно придвижване и
неприкосновеността на личния му живот. Ограниченията върху възможността
да се разпорежда с имуществото си е причинила финансови затруднения за
цялото семейство и е снижила стандарта му на живот, а това е допринесло за
по-висок интензитет на страданията от несправедливите обвинения.
Неоснователни са възраженията на представителя на ответника, че в
досъдебната фаза производството е приключило бързо. Прави впечатление, че
след привличане на В. като обвиняем през 2013 г. разследването не е
проявявало активност към приключване на досъдебната фаза. Това е
наложило В. и друг от обвиняемите да подадат молба по чл. 368 от НПК до
съда. След като с определението от 09.12.2015 г. съдът е определил
8
тримесечен срок, на 06.10.2016 г. е внесен обвинителен акт. Причина за
продължителността на наказателното производство е и немотивираният
протест, който е отложил в половин година влизането в сила на
оправдателната присъда.
В продължение на три години и половина В. многократно се е явявал в
съдебни заседания по НОХД № 981/2016 г. по описа на СпНС, като никога не е
ставал причина за тяхното отлагане. Всяко от присъствията в съдебната зала е
предизвиквало у ищеца чувство на срам, безсилие и страх от неоснователно
осъждане.
През периода на висящността на наказателното производство ищецът не
е бил в състояние да се занимава с каквото и да било. Здравето му се е
влошило и макар да е неустановима пряката причинно-следствена връзка с
повдигнатите обвинения, предизвиканото от тях напрежение е дало
отражение върху здравния статус на В.. Безспорно се установяват от
подробните и последователни показания на свидетеля С. И. – В.а и
проблемите със съня на ищеца, накърненото му самочувствие поради
усещането, че е безполезен, както и негативните поведенчески промени. Дори
и след влизане на оправдателната присъда в сила поведението му спрямо
околните е останало дистанцирано. Неоснователното обвинение е оставило
траен отпечатък върху психиката му, а с това – и върху отношението му към
околните. Изгубил е своята отзивчивост и сърдечност в общуването.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
от значение е и личността на пострадалия от неоснователно повдигнатото
обвинение. В. В. е с чисто съдебно минало и не е имал противообществени
прояви.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
отчитане на релевантните критерии за определяне на справедлив размер на
обезщетението за търпените от В. неимуществени вреди (личността на
привлечения към наказателна отговорност, продължителността на
наказателното производство за обвинение в две тежки умишлени
престъпления, задържането му в хода на досъдебното производство и
търпените ограничения и вмешателства в личния му живот, негативните
последици за физическото и психическото състояние на В., пълното му
съдействие за изясняване на обективната истина и редовното явяване в
9
съдебните заседания, без да е ставал повод за отлагане на което и да е от тях),
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за търпените
неимуществени вреди е 25 000 лева. Тя съответства и на съдебната практика
по аналогични случаи (определение № 3939/06.08.2025 г. по гр.д. № 3767/2024
г. на ВКС, IV г. о., определение № 1600/17.03.2025 г. по гр.д. № 3949/2024 г. на
ВКС, IV г. о.). Сумата от 25 000 лева репарира в относително пълен размер
търпените от В. В. неудобства и притеснения от воденото срещу него
наказателно производство. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди съдът съобразява и икономическия растеж, стандарта
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството,
че осъждането на ПРБ да обезщети незаконно обвинения само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия.
При определяне на справедлив размер на обезщетението съдът не
отчита неудобствата от воденото делото за отнемане на незаконно придобито
имущество, тъй като делото не приключило с влязло в сила решение.
Законната лихва върху определеното от съда обезщетение се дължи от
датата на влизане в сила на присъдата – 22.07.2020 г. до окончателното му
изплащане. (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) –
28.12.2017 г.)
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на
главната претенция. Присъдата е влязла в сила на 22.07.2020 г., а искът е
предявен на 11.06.2025 г. – преди изтичане на приложимата обща петгодишна
погасителна давност. Основателно се явява възражението за погасяване по
давност на акцесорния иск за мораторна лихва. Искът е заведен на 11.06.2025
г., поради което за периода 22.07.2020 г. – 10.06.2022 г. лихвата е погасена по
давност. Такава се дължи за период от три години преди датата на завеждането
на исковата молба – от 11.06.2022 г.
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ
ответникът дължи на ищеца възстановяване на заплатената държавна такса.
Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, таксата е 10 лева и в този размер ответникът следва да
бъде осъден да я заплати на ищеца.
10
Към списъка с разноски е представен договор за правна защита и
съдействие, според който В. В. е заплатил в брой на адв. К. 2 500 лева
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника срещу този размер на
адвокатското възнаграждение е неоснователен. Характерът на спора и
извършените по делото процесуални действия не обосновават прекомерност.
При това, възнаграждението е приблизително еднакво с минималния размер
по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи
на съда като ориентир при преценка на стойността на възнагражденията.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат 625 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В.
В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 255, ал.
3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е
постановена оправдателна присъда от 12.12.2019 г. по НОХД № 981/2016 г. по
описа на СпНС, ведно със законната лихва от 11.06.2022 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 100 000 лева и за присъждане
на законна лихва от 22.07.2020 г. до 10.06.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В. В.
В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** сумата от 635 лева разноски
за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11